№ 183
гр. гр.Несебър, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20232150100949 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 8721/18.09.2023 г.
на М. М. М., ЕГН **********, Г. В. , гражданин на Федерална Република Германия,
роден на ********** г. в гр. Димитровград, РБ, Т. В. З. , гражданка на Руската
Федерация, родена на ********** г. в гр. Дзержинск, СССР и И. Н. У., гражданка на
Руската Федерация, родена на ********** г. в Андижан, СССР, всички действащи чрез
общия си процесуален представител – адв. Ц. М. от БАК, със съдебен адрес в гр.
Бургас, ул. „***, срещу собствениците в Етажната собственост в комплекс „Р.П.“, с
адрес в гр. ***“, представляваща сграда с идентификатор ***, представлявана от
председателя на УС – П.К., с която се иска от съда, на основание чл. 40 и сл. от ЗУЕС
да отмени като незаконосъобразни всички решения, взети от общото събрание на ЕС,
проведено на 17.08.2023 г. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Твърди се, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в ответната етажна
собственост, както следва: ап. *** - собствен на М. М.; ап. *** – собствен на Г. В.; ап.
*** – собствен на Т. З. и ап. *** – собствен на И. У.. На 17.08.2023 г. било проведено
ОСЕС на комплекс „Р.П.“. Заявява се, че поради допуснати нарушения на чл. 16, ал. 7
от ЗУЕС изготвеният протокол е получен от ищеца М. едва на 24.08.2023 г., предвид
което се аргументира допустимост на исковете, като подадени в преклузивния срок по
чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Правят се оплаквания, че на процесното ОСЕС са подложени на
гласуване решения, които не са били включени в първоначално обявения дневен ред.
Твърди се нарушение при регистрацията на присъствалите на събранието лица,
съставляващо основание за отмяна на всички взети решения, като незаконосъобразно
взети. Оспорва се наличието на кворум, съответно изискуемо мнозинство за взимане на
решения на оспореното събрание. Прави се оплакване за нарушение на чл. 16, ал. 2 от
ЗУЕС, доколкото се твърди, че ОСЕС от 17.08.2023 г. се е председателствало от лице,
различно от управителя/председателя на УС на ЕС. Аргументират се подробно
нарушения на чл. 14, ал. 5; чл. 16, ал. 4; чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС и се излагат съображения
за незаконосъобразност на всяко от взетите решения, вкл. при нарушение на чл. 51 от
1
ЗУЕС и изискванията на чл. 17, ал. 7 от ЗУЕС.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба вх. № 10923/21.11.2023 г. от страна на ответника - собствениците на
Етажна собственост в комплекс „Р.П.“, представлявани от председателя на УС – П.К.,
чрез адв. Т. М. от БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „***, с който е взето становище
за допустимост на производството, но неоснователност по същество на предявените
искове. Взима се становище по направените от ищците оплаквания, обосновава се
законосъобразността на взетите решения на ОСЕС от 17.08.2023 г. По същество се
моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани. Претендира се
присъждане на разноски в полза на ответника.
В съдебно заседание лично се явява ищецът М., като всички ищци се
представляват от упълномощен адвокат, който поддържа предявения иск, моли за
отмяна на оспорените решения на ОСЕС като незаконосъобразни и присъждане в
полза на ищците на съдебни разноски.
Ответната страна се представлява по делото от законния си представител –
председателя на УС П.К., както и от упълномощен процесуален представител.
Поддържа дадения отговор, намира иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен,
като претендира съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
от ищците адвокатско възнаграждение по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
По предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 40 от ЗУЕС,
в тежест на ищците е да докажат, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда в
режим на етажна собственост и че са били взети решенията на ОСЕС, чиято отмяна се
иска.
В тежест на ответната страна е да докаже, че решенията са взети при спазване на
законовите изисквания, както следва: при спазване на разпоредбите на чл. 12, чл. 13;
чл. 14; чл. 15; чл. 16; чл. 17 от ЗУЕС, при наличие на компетентност, кворум,
мнозинство и в съответствие със закона.
Страните не спорят и от представени Постановление за възлагане на недвижим
имот от 05.04.2023 г. на ЧСИ Иванка Миндова, рег. № 704 при КЧСИ, с район на
действие ОС – Бургас и Постановление за допълването му от 27.04.2023 г.; Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 60, том II, рег. № 2409, дело №
250/25.06.2020 г. по описа на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600 при НК, район на
действие НРС; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 128, том III,
рег. № 6457, дело № 512/23.07.2019 г. по описа на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600
при НК, район на действие НРС; и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 31, том V, рег. № 10361, дело № 804/18.10.2018 г. по описа на нотариус Линка
Чуткина, рег. № 600 при НК, район на действие НРС /л. 10-18 от делото/, се установява,
че към датата на подаване на исковата молба ищците са били собственици на
самостоятелни обекти в ответната ЕС, както следва: М. М. – на ап. *** /СОС с ид. №
***.36/; Г. В. – на ап. *** /СОС с ид. № ***.44/, Т. З. – на ап. *** /СОС с ид. № ***.9/ и
И. У. – на ап. *** /СОС с ид. № ***.88/.
Видно от протокол, приложен от ищците /л. 20-33 от делото/, на 21.06.2023 г. се
провело общо събрание на собствениците от етажната собственост в посочената
сграда, на което се взели решения, предмет на оспорване по настоящото дело. По
делото отсъстват твърдения протоколът да е бил оспорен по реда на чл. 16, ал. 9 от
ЗУЕС, предвид което съдът приема, че същият е придобил стабилитет и обвързваща
2
етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила, съответно - за вярно
вписаните в него обстоятелства и автентичността на положените подписи на
посочените в него лица. Следва да се посочи, че ответната страна представя
доказателства за свикване процесното ОСЕС и оповестяване на протокола от същото,
но не представя препис от самия протокол. Вместо това ангажира протокол за ОСЕС от
03.04.2023 г. /л. 66-85 от делото/
Тук следва да се отбележи, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която дължи съдът, е ограничена само до
изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни
основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание /ОС/. Това следва от
характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по
заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
Предвид горното, настоящият съд намира, че следва да бъдат разгледани
единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения,
обективирани в исковата молба. Възраженията на ищците най-общо могат да се
разделят на следните групи: - че събранието е проведено без да са спазени
изискванията за свикването му; - че са налице нарушения в представителството на
етажните собственици и ОС е проведено при неправилно установен /неизяснен/
кворум, като определянето на припадащите се към всеки обект ид.ч. е по неустановен
и неправилно изчислен начин, както и при нарушение на правилата за припадащ
кворум; - че са допуснати нарушения при избора на председател и протоколист на
оспореното ОСЕС, както и при изготвяне на протокола по чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС; - че са
взети решения извън компетентността на ОС; - че протоколът от ОСЕС няма
изискуемото по закон съдържание- че са взети решения при нарушение на
изискванията за мнозинство.
По възраженията на ищците за нарушение на чл. 13 от ЗУЕС:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС общото събрание се свиква
най-малко един път годишно от управителния съвет /управителя/, като видно от
представената от ответната страна покана, инициативата за свикване на ОСЕС е
именно на управителния съвет на ЕС, което обстоятелство не се оспорва от ищците и
се установява от решението на ОСЕС, взето на 03.04.2023 г., за което е представен
протокол /л. 66-85 от делото/.
Съдът констатира, че в случая са спазени и изискванията на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС.
Разпоредбата на чл. 13 от ЗУЕС регламентира изчерпателно реда за свикване на ОС на
ЕС, като посочва, че за всеки един от видовете уведомяване се съставят съответните
документи или съответните писмени удостоверявания - в случаите на устно или
електронно уведомяване. От кого изхожда инициативата се съди от поканата, тъй като
според чл. 13 от ЗУЕС тя трябва да е подписана от лицата, които свикват общото
събрание /така и Решение № 12 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5368/2014 г., I г. о.,
ГК/.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид представените от ответника
доказателства – покана за свикване на ОС с обявен дневен ред; протокол за
поставянето , подписан от свидетели; /л. 86-89 от делото/, достигна до извода, че
общото събрание е свикано по реда на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС – с изхождаща от УС
писмена покана, поставена на 09.08.2023 г. в 19,22 часа на входната врата и във входа
на етажната собственост, в присъствието на двама свидетели. Следва да се посочи, че
по грешка съдът е изключил находящият се на л. 89 протокол от доказателствата по
делото, въпреки че е установил идентичността му с представен от ответната страна
3
оригинал в съдебно заседание от 08.02.2024 г. и по реда на чл. 183, ал. 1 от ГПК. Ето
защо съдът кредитира находящия се на л. 89 от делото документ и формира изводите
въз основа на него.
Не могат да се споделят оплакванията на ищците, че протоколът от поставената
покана е бил съставен за целите на процеса, доколкото същите останаха неподкрепени
от доказателствата по делото. Именно във връзка с него съдът допусна на ищците до
разпит свидетел, който не бе ангажиран. Същевременно, в разпита си пред съда
воденият от ответната ЕС свидетел – Н. Л. потвърждава, че поканата за процесното ОС
е била поставена на 09.08.2023 г., като за това е бил съставен протокол, разписан от
членовете на УС и съпругите на двама етажни собственици.
За пълнота съдът намира за нужно да посочи, че в съдържанието на поканата се
констатира нередност, която обаче не съставлява нарушение по смисъла на чл. 13 от
ЗУЕС, а има отношение към формирания кворум на събранието. Видно от страница
втора на поканата /л. 87 от делото/, УС е указал на етажните собственици, че в случай,
че в обявените ден и час /17.08.2023 г., 11,00 часа/ не се събере представителство на
67% и повече от общите части в ЕС, то събранието ще се отложи с 1 час – за 17,00 часа.
По възраженията на ищците за нарушения във връзка с формирания кворум –
съответно на чл. 15 и чл. 17, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУЕС:
Видно от съдържанието на протокола от оспореното ОСЕС, в обявения час на
провеждане /11 ч./ били представени 62,71 % ид.ч. от общите части, предвид което
събранието се отложило с 1 час за 14,04 часа. Същевременно, както бе посочено по-
горе, с поканата на съсобствениците е указано, че при липса на нужния кворум в 11 ч.
събранието ще се проведе с отлагане от 1 час в 17,00 часа.
Правилата за прилагане на припадащ кворум са ясно регламентирани с
императивните разпоредби на чл. 15 от ЗУЕС и само спазването им може да
легитимира проведеното по този ред ОСЕС. В процесния случай, правилото на чл. 15,
ал. 2 от ЗУЕС безспорно е било нарушено, като вместо с един час и за 12 ч.,
провеждането на ОС е било отложено с над 3 часа и за 14,04 ч., като същевременно с
поканата е било указано, че ще бъде отложено реално с 6 часа и за 17 часа. Посоченото
нарушение на чл. 15 от ЗУЕС е съществено и формално и влече незаконосъобразност
на всички процесни решения, като взети ОСЕС при нарушение правилата за припадащ
кворум - липса на кворум. От страната на ответната ЕС не са посочени причини за
отлагане на ОС по правилото на чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС с над 1 час, такива данни не се
съдъражт и в протокола от ОСЕС, нито бяха изложени от разпитания св. Л.. В този ред
на милси, съдът намира констатираното формално нарушение на процедурата по
провеждане на процесното ОС за съществено.
Основателни се явяват и оплакванията на ищците за определяне на припадащите
се към всеки обект ид.ч. от общите части на ЕС по неустановен и неправилно изчислен
начин. Видно от легитимиращия ищцата У. нотариален акт /л. 17-18 от делото/, същият
не съдържа данни за припадащите се към собствения ап. В 604 ид.ч. от общите части
на сградата в процентно отношение. Същевременно, по оспорванията на ищците
ответната страна с отговора е заявила, че припадащите се към всеки обект ид.ч. са били
определени съгласно ценообразуване на сградата, което е представено в приложение
/л. 60-62 от делото/. При извършена съпоставка с документите на останалите ищци по
делото съдът установи, че представеното ценообразуване отразява вярно данните за
прилежащите към ***, *** и *** проценти ид.ч. от общите части в сградата.
Независимо от това, ответната страна не сочи доказателства ценообразуването да е
било предмет на нарочно решение за площообразуване на етажните собственици, да е
било утвърдено от УС или председателя му като неразделно приложение към
протоколите за учредителното ОСЕС от 03.04.2023 г. или за процесното ОСЕС от
4
17.08.2023 г. Същевременно, представеното копие на ценообразуване не съдържа
данни за автора си /липсва подпис за същия/ и по същество не съставлява годно
доказателство по смисъла на ГПК, а в хода на делото не бе поискано изготвянето на
съдебна експертиза, която да даде отговор относно наличния на оспореното ОС кворум
и начина на формирането му, съответно – да констатира липсата на основание по
смисъла на чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС за приемане на площообразуване от
собствениците в ЕС по реда на чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС.
На основание чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС, когато в документите за собственост на
самостоятелните обекти в сгради в режим на етажна собственост не са посочени
съответните идеални части от общите части на сградата, за целите на този закон
идеалните части за всеки самостоятелен обект се определят като съотношение между
сбора на площта на самостоятелния обект и складовите помещения, придадени към
обекта, разделен на сбора от площта на всички самостоятелни обекти и придадените
складови помещения, като така полученото число се преобразува в процент. На
основание чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС, определените идеални части по реда на чл. 17, ал. 4 и
ал. 5 от ЗУЕС се одобряват с решение на общото събрание с мнозинство не по-малко
от две трети от самостоятелните обекти в сградата или входа. Безспорно е, че в
конкретния случай –ЗУЕС въвежда квалифицирано мнозинство – не по-малко от две
трети от самостоятелните обекти в сградата или входа.
В случая ищцата У., която се легитимира с документ за собственост несъдържащ
прилежащи към обекта ид.ч. в процентно изражение има правен интерес и поддържа
оспорване на начина, по който са преобразувани отразените по нотариален акт 8,57
кв.м.ид.ч. към ап. ***. С оглед разпределената от съда доказателствена тежест,
ответната ЕС, на която се следва да установи законосъобразното свикване и
провеждане на ЕС, вкл. по правилата на чл. 17, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУЕС не успя да
докаже неприложимост на посочения ред, нито, че представеното ценообразуване е
годен документ – доказателство в тази връзка. Така единственият извод, който се
налага за съда е, че процесното ОСЕС е проведено при неизяснен кворум, което
изключва възможността съда да извърши проверка за законосъобразност на взетите от
него решения и наличието на изискуемите мнозинства за това.
Констатираните нарушения на процедурата по свикване и провеждане на общото
събрание са достатъчно съществени и е основание за отмяна на всички взети решения
на ОСЕС от 17.08.2023 г. При този извод на съда е безпредметно да се изследват
останалите оплаквания на ищците.
По исканията за разноски и направените възражения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, в
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищците разноски в
настоящия процес. От представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата по делото
се установява, че разноски е сторил единствено ищецът М., както следва: 80 лева –
заплатена държавна такса и 1200 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат.
Следва да се посочи, че платената от ищеца М. банкова комисионна за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на съда не съставлява съдебна разноска, а
възнаграждение за ползвана по преценка на страната услуга, предвид което не следва
да се възлага в тежест на ответната ЕС.
Във връзка със своевременно релевирано от ответната ЕС възражение за
прекомерност на размера на заплатеното от ищеца М. адвокатско възнаграждение,
съдът при осъществена преценка за фактическата и правна сложност на спора и броя на
проведените съдебни заседание, намира същото за основателно. С оглед решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, съдът вече не е обвързан с минималните
размери на адвокатски възнаграждения, въведени с Наредбата, но настоящият състав
5
намира, че същите следва да служат като незадължителен ориентир при определяне на
справедливия им размер. Така, съдът намира, че в полза на ищеца М. следва да се
присъди възнаграждение за един адвокат в размер на 900 лева, което да се възложи в
тежест на ответната ЕС, ведно с направените от ищеца разходи за заплатена
държавната такса от 80 лева или общо сумата от 980 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от М. М.
М., ЕГН **********, собственик на ап. *** /СОС с ид. № ***.36/, Г. В. , гражданин на
Федерална Република Германия, роден на ********** г. в гр. Димитровград, РБ,
собственик на ап. *** /СОС с ид. № ***.44/, Т. В. З. , гражданка на Руската Федерация,
родена на ********** г. в гр. Дзержинск, СССР, собственик на ап. *** /СОС с ид. №
***.9/ и И. Н. У., гражданка на Руската Федерация, родена на ********** г. в
Андижан, СССР, собственик на ап. *** /СОС с ид. № ***.88/, всички ищци с общ
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „***, адв. Цв.М. от БАК, всички решения от 17.08.2023
г., взети от Общото събрание на собствениците в Етажната собственост в
комплекс „Р.П.“, с адрес в гр. ***“, представляваща сграда с идентификатор ***,
представлявани от председателя на УС – П.К., като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците в Етажната
собственост в комплекс „Р.П.“, с адрес в гр. ***“, представляваща сграда с
идентификатор ***, представлявани от председателя на УС – П.К., да заплатят на М.
М. М., ЕГН **********, с адрес в гр. Елин Пелин, ул. „Алекко Константинов“ № 29,
сумата от 980 /деветстотин и осемдесет/ лева, представляваща направени по делото
разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6