РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII - ми състав, в
публично съдебно заседание на 27 ноември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия АГУШ
административно дело № 641 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Постъпила е жалба от
М.Д.К. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
01-6500/4228#9 от 21.08.2019 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), представляващо изплатена субсидия по Направление
„Биологично растениевъдство“ за Кампания 2015 г. във връзка с подаденото от К.
Заявление за подпомагане с УИН: 18/110615/70483 в размер на 112 901.52
лева, на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, б. „а“ от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 –
2020 г.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като
издаден от некомпетентен орган, при неспазване на изискванията за форма на
акта, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
противоречие с материалноправни разпоредби. Моли съда за отмяна на оспорения
административен акт. Претендира и направените в производството разноски.
В открито съдебно
заседание административният орган – Заместник- изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не се явява. Представлява се от
надлежно упълномощения процесуален представител – гл. юрисконсулт при ОД на ДФ
„Земеделие“ – Русе Л. Ж., който оспорва основателността на жалбата. Моли съда
да отхвърли жалбата, с претенция за разноски. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
По фактите
М.Д.К. е
регистрирана с УРН 573404 в ИСАК. Одобрена е за участие по Мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с Направление „Биологично растениевъдство“
през Кампания 2015 г.
С влязъл в сила Акт
за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР 2014 – 2020 г. за Кампания 2016 г., изх. № 01-6500/4228 от 07.07.2017 г.
(с Определение № 31 от 29.05.2018 г., постановено по адм. дело № 193/2018 г. по
описа на АдмС – Русе, оставено в сила с Определение № 8206 от 03.06.2019 г.,
постановено по адм. дело № 5104/2019 г. по описа на ВАС), ДФ „Земеделие“ –
Разплащателна агенция е прекратил агроекологичния ангажимент на М.Д.К. (л. л.
14 – 41 от преписката).
Този акт е бил мотивиран
с нормите на чл.
6, чл. 17, ал. 1 и ал. 2, чл. 15, ал.3, т. 1 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за
периода 2014 – 2020 г. (за краткост Наредбата) и на чл. 63, т. 1, във връзка с
чл. 77, т. 4, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013
г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика.
По Мярка 11
„Биологично земеделие“ по време на поетия петгодишен ангажимент (от 2015 г.),
през втората година, след извършени административни проверки по подадено от К.
Заявление за подпомагане с УИН: 18/300616/75337 и Приложение за кандидатстване
по Мярка 11 „Биологично земеделие“ за Кампания 2016 г. било установено, че
процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от нея през
текущата (2016г.) кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за
участие по Направление „Биологично растениевъдство“ е 33.71 %, което
представлявало неспазване на изискването по чл. 17, ал. 2 от Наредбата.
Актът за прекратяване
на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ е влязъл в законна
сила. Следователно същият е породил съответните правни последици, като всякакви
възражения срещу него и процедурата по издаването му не са предмет на настоящото
дело.
По делото не се оспорва посоченото в АУПДВ, че
по Мярка 11 за 2015 г. (първата година от ангажимента) на жалбоподателя е изплатена
сума в размер на 112 901.52 лева.
Началото на
административното производство, приключило с оспорения АУПДВ, е поставено с
Писмо изх. № 01-6500/4228 от 20.12.2017 г. на Заместник-изпълнителния директор на
ДФЗ. Същото е отправено до К., за да я информира, че въз основа на влязъл в
сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент и на основание чл. 15, ал.
4, т. 2, б. „а“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. по отношение на нея се
открива производство по издаване на АУПДВ. Като бенефициент по Мярка 11 е
уведомена, че следва да възстанови 100 % от общата изплатена сума, което
възлиза на 112 901.52 лева. Лицето е поканено доброволно да възстанови
недължимо платената сума без начислени лихви върху нея в 7-дневен срок от
получаване на писмото, а в случай на несъгласие с констатациите - да направи
възражение и да представи допълнителни доказателства. Това писмо е получено
лично от К. в офиса на ОД на ДФ „Земеделие“ – Русе на 16.03.2018 г. (л. л. 7 и
8 от преписката).
В указания в писмото
срок, в ДФЗ-РА, е постъпила допълнителна информация, че производството по
прекратяване ще бъде обжалвано.
При наличието на
данни за постъпила жалба до АдмС – Русе от К. срещу акта за прекратяване на
агроекологичния ангажимент, Зам.-изпълнителният директор на ДФЗ - РА е спрял
образуваното производство по издаване на АУПДВ до произнасяне на съда по
подадената жалба и влизането в сила на акта по прекратяване на многогодишен
ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с изх. №
01-6500/4228 от 07.07.2017 г. (л. л. 9 и 10 от преписката).
След влизане в сила
на акта производството е възобновено. Заповедта за възобновяване е връчена на
надлежно упълномощен представител на жалбоподателя (л. л. 11 и 12 от
преписката).
М.Д.К. не е
възстановила доброволно сумата на недължимото плащане.
При това положение,
на 21.08.2019 г. е издаден процесният АУПДВ, с който на основание чл. 15, ал.
3, т. 1 и ал. 4, т. 2, б. „а“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на
Мярка 11 „Биологично земеделие“ на М.Д.К. е определено публично държавно
вземане в размер на 112 901.52 лева, представляващо 100 % от общата изплатена
сума по Мярка 11 за кампании 2015 г., поради прекратяване на многогодишен
ангажимент по мярката (л. л. 1 – 3 от преписката).
АУПДВ е редовно
връчен на надлежно упълномощено лице (л. л. 3 и 4 от преписката).
По правото
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е от
лице, имащо правен интерес от оспорването и в законоустановения срок до
компетентния да я разгледа съд.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е
издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, действащ при
спазване на материалните предели на правомощията си, в рамките на
предоставената му от Изпълнителния директор със Заповед № 03-РД/715 от
27.06.2017 г. (л. л. 44 и 45 от преписката) представителна власт.
Изпълнителният
директор, в съответствие с чл. 20а от ЗПЗП и чл. 11 от Устройствения правилник
на ДФ „Земеделие“, е делегирал правомощието за издаване и подписване на АУПДВ
на своя заместник-изпълнителен директор със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017
г.
Административният
акт е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при
спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с
относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя
неговата законосъобразност.
Държавен фонд
„Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Р България за
прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС и по силата на § 1, т.
13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка
на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти по правилата на законодателството на ЕС.
Съгласно
разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна
да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция,
които възникват въз основа на административен договор или административен акт,
са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.
Съгласно чл. 162,
ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатени
суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по
проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти,
оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз.
По силата на чл.
166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване
на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично
вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден
в АПК.
Нормата на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че
императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран.
Мотивите на
административния акт представляват единство от фактическите и правни основания
за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере
волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на
административното производство и е приложен към преписката.
В конкретния случай,
видно от съдържанието на оспорения акт, административният орган се е мотивирал
подробно и аргументирано, като възприетото от същия от фактическа страна е
съответно на материалните норми, посочени като правно основание за издаване на
акта.
Видно от доказателствата
по делото, на 07.07.2017 г. с нарочен акт на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ е бил прекратен поетия от К. ангажимент по Мярка 11 „Биологично
земеделие“ с Направление „Биологично растениевъдство“. Този акт е бил обжалван,
делото е било прекратено, поради просрочие на жалбата (като е било оставено без
уважение и предявеното искане от страна на К. с правно основание чл. 161 от АПК)
и е влязъл в законна сила. Същият е мотивиран с нормите на чл. 6, чл. 17, ал. 1
и ал. 2, чл. 15, ал. 3, т. 1 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.
и на чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, т. 4, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306
на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика (л. л. 14 – 41 от преписката).
Съгласно цитираната
разпоредба на чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредбата, ДФ „Земеделие“ прекратява
поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ
по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са
изпълнили изискванията на чл.17, ал. 2.
Следващата
разпоредба на чл. 15, ал. 4, т. 2 от Наредбата е императивна и задължава (при
прекратен многогодишен ангажимент) земеделският стопанин да възстанови
получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със
законните лихви, като в зависимост от годината на първоначално одобрение по
мярката до годината, в която е прекратен поетият ангажимент, се възстановяват съответно:
а) 100 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на третата година; б) 40
% от изплатената финансова помощ, ако е до края на четвъртата година; в) 20 %,
ако е до края на петата година и г) 10 %, ако е след петата година.
В процесния случай се
установява, че по Мярка 11 „Биологично земеделие“ по време на поетия петгодишен
ангажимент (от 2015 г.), през втората година от поетия петгодишен ангажимент след
извършени административни проверки по подадено от К. Заявление за подпомагане с
УИН: 18/300616/75337 и Приложение за кандидатстване по Мярка 11 „Биологично
земеделие“ за Кампания 2016 г. е било констатирано, че процентът на
припокриване на площта от пресичане на заявените от нея през текущата (2016 г.)
кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по Направление
„Биологично растениевъдство“ е 33.71 %, което представлява неспазване на
изискването по чл. 17, ал. 2 от Наредбата.
Съгласно цитираната
норма на чл.
15, ал. 4, т. 2, б. „а“ от Наредбата, при прекратяване на ангажимента до края
на третата година, земеделският стопанин е задължен да върне 100 % от
изплатената по мярката финансова помощ. Същата възлиза на 112 901.52 лева,
изплатена по направлението през годината, предхождаща годината на прекратяване
на ангажимента (2015 г.) и същата е правилно определена както по основание,
така и по размер от административния орган.
Възстановяването
на получените средства е последица от влизане в сила на горецитирания акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за Кампания
2016 г. Поради
това възражения, свързани със законосъобразността на основанието за прекратяването
на този ангажимент, каквито прави жалбоподателят, под предлог, че процесният
АУПДВ представлява и акт за установяване на нередност по смисъла на чл. 69, ал.
1 от ЗУСЕСИФ и чл. 2 от Регламент № 1303/2013 г. на ЕП и на Съвета, са
неотносими за процесния спор и не биха могли да бъдат обсъждани в настоящото
производство.
Налице са както
фактическите основания (влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. за Кампания 2016 г., така и правните
такива за издаване на оспорения АУПДВ – чл. 15, ал. 3, т. 1 и чл. 15, ал. 4, т.
2, б. „а“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.
Ето защо настоящата
съдебна инстанция приема, че процесният административен акт е мотивиран и
постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон,
противно на твърдяното в жалбата.
Неоснователни са и
не се споделят и доводите на оспорващия за допуснати при постановяване на
разглеждания АУПДВ съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Изложеното мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че процесният Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/4228#9 от 21.08.2019 г., издаден от Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, представляващо изплатена субсидия по Направление
„Биологично растениевъдство“ за Кампания 2015 г. във връзка с подаденото от К.
Заявление за подпомагане с УИН: 18/110615/70483 в размер на 112 901.52
лева, на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 2, б. „а“ от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 „Биологично земеделие“, представлява по
своята същност един валиден административен акт, издаден в съответствие с
материалния закон и при спазване на всички съществени
административнопроцесуални правила, а депозираната срещу него жалба е
неоснователна.
Ето защо жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на административния орган следва да бъдат
присъдени и разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на
100 (сто) лева, съобразно разпоредбите на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал.
8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и
на основание чл.
172, ал. 1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.Д.К. *** против
Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4228#9 от 21.08.2019
г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
представляващо изплатена субсидия по Направление „Биологично растениевъдство“
за Кампания 2015 г. във връзка с подаденото от К. Заявление за подпомагане с
УИН: 18/110615/70483 в размер на 112 901.52 лева, на основание чл. 15, ал.
3, т. 1 и ал. 4, т. 2, б. „а“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на
Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г.
ОСЪЖДА М.Д.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ”Цар Борис III” № 136 направените разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението на страните.
СЪДИЯ: