О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1724
гр. Пловдив, 24.10.2016 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, ХІІ-ти състав, в закрито заседание на двадесет
и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 436/2014 г.
Иск с
правно основание чл. 694 от ТЗ.
Виа Джетс ООД /н/ е предявило иск
против „Уникредит Лизинг АД, ЕИК ********* за установяване несъществуването на
вземания на посоченото дружество, приети от съда по несъстоятелността с
определение № 1134/28.05.2014 г. по т.д. № 341/2013 г., представляващи
лизингови вноски по договор за финансов лизинг № 86173/31.10.2008 г.
Не се спори между страните, че
посочените лизингови вноски са предмет на:
- изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 19507/2011 г. на ПРС за главница от 456 011.78 щ.д.,
260 866.08 щ.д. възнаградителна лихва за периода 30.04.2011 – 31.10.2011
г. и договорна лихва за забава в размер на 122 850.91 щ.д. за периода
23.09.2010 – 07.11.2011 г., както и 23 849.14 лв. и 12 374 лева
съдебни и деловодни разноски, както и на
- изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 14384/2012 г. на ПРС за главница от 269 986.20 щ.д., 158517.46
щ.д. възнаградителна лихва за периода 01.04.2012 – 31.07.2012 г.; договорна
лихва за забава в размер на 19632.33 щ.д. за периода 21.04.2012 – 30.08.2012
г., както и 13 395.68 лв. и 7 147.84 лева съдебни и деловодни
разноски.
Не се спори също, че по повод
подадени възражения в рамките на заповедните производства по цитираните ч.гр.д.
от длъжника, са били образувани по предявени установителни искове за
съществуване на посочените вземания съответно т.д. № 233/2012 г. на ПОС и т.д.
№ 1038/2012 г. на ПОС.
Не се спори също, че и по двете
цитирани дела са постановени влезли в сила съдебни решения, с които е признато
съществуване на подробно посочените вземания, т.е. издадените заповеди за
изпълнение са стабилизирани.
При тази фактическа обстановка,
съдът намира производството по предявените искове с правно основание чл. 694 от ТЗ относно същите вземания за недопустимо. В тази насока е налице и
задължителна практика на ВКС, с която съдът е длъжен да се съобрази.
С иска по реда на чл.
694, ал. 1 ТЗ по отношение на длъжника, синдика и кредиторите се
установява, респ. отрича съществуването на оспорено предявено в производството
по несъстоятелност вземане на. В този процес като предпоставка за допустимостта
на установителния иск подлежи на изследване и въпросът дали възразилият по реда
на чл.
690, ал. 1 ТЗ длъжник разполага с правоизключващи вземането /материалното
право/ на съответния кредитор възражения или възможността за конкретното
оспорване е преклудирана. Ако последната хипотеза е налице, оспорването на
вземането на посоченото основание не би било допустимо, недопустим би бил и
установителният иск, независимо от характера му на специален такъв в
производството по несъстоятелност.
С влизане в сила на заповедта за изпълнение
всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не
може да бъде заявено с нов иск /Решение № 207 по гр. д.
№ 7030/2014 г. IV г. о./ извън специалните хипотези на чл. 424
и чл.
439 ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане
в сила на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които
могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови
писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й/ обосновават
извода, че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта
за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се
оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е
следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват
посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес,
основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено
с влязлата в сила заповед.
Откриването на производство по
несъстоятелност не би могло да създаде нова привилегия, нова процесуалноправна
възможност на длъжника в несъстоятелност, срещу
който е издадена влязла в сила, с формирано изпълнително действие заповед за
изпълнение, да оспорва вземането по нея на основание на факти, съществували към
момента, към който той е могъл и е следвало да проведе защитата си срещу този
съдебен акт. Поради това искът по чл.
694, ал. 1 ТЗ, е недопустим.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по т.д. № 436/2014 г. на ПОС, 12-ти с-в, образувано по иск на Виа
Джетс ООД /н/, ЕИК *********, съдебен адрес:***, офис 9 – адв. З.Л., против
„Уникредит Лизинг АД, ЕИК ********* за установяване, на основание чл. 694 от ТЗ, несъществуването на вземания на посоченото дружество, приети от съда по
несъстоятелността с определение № 1134/28.05.2014 г. по т.д. № 341/2013 г. на
ПОС, 18-ти с-в, представляващи лизингови вноски по договор за финансов лизинг №
86173/31.10.2008 г., предмет на:
- изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 19507/2011 г. на ПРС за главница от 456 011.78 щ.д., 260 866.08
щ.д. възнаградителна лихва за периода 30.04.2011 – 31.10.2011 г. и договорна
лихва за забава в размер на 122 850.91 щ.д. за периода 23.09.2010 –
07.11.2011 г., както и 23 849.14 лв. и 12 374 лева съдебни и
деловодни разноски, както и на
- изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 14384/2012 г. на ПРС за главница от 269 986.20 щ.д., 158517.46
щ.д. възнаградителна лихва за периода 01.04.2012 – 31.07.2012 г.; договорна
лихва за забава в размер на 19632.33 щ.д. за периода 21.04.2012 – 30.08.2012 г.,
както и 13 395.68 лв. и 7 147.84 лева съдебни и деловодни разноски.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: