№ 2026
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20241110204447 по описа за 2024
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„ДИ ВЕС” ЕООД, представлявано от управителя В. И.ов П. чрез адв. А. е
обжалвало наказателно постановление /НП/ №38-3/24.01.2024г. на Председателя на
Държавна агенция „Национална сигурност” /ДАНС/, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Сочи, че дружеството като задължено лице по чл.4 от ЗМИП не е
извършило вмененото му административно нарушение на чл.76, ал.1 от същия закон,
тъй като не е извършило плащане в брой над 30 000 лева при обмяната на визираната в
АУАН и НП сума от евро в български лева. Намира, че неправилно обмяната на валута
е възприета като плащане в брой, защото навсякъде както в акта, така и наказващият
орган квалифицирал дейността като сделка, а в законовата норма се въвеждало
плащане в брой, а термините „сделка“ и „плащане“ съществено се различавали. На
практика, действително дружеството било сключило сделка за покупко-продажба на
валута на датата, визирана в акта и НП, но по смисъла на чл.76, ал.1 от ЗМИП това не
представлявало плащане в брой, тъй като следвало за „плащане“ да се счита дейността
по даване на пари като цена на предоставена стока или услуга или връщане на паричен
заем, т.е. дълг. В конкретния случай, нямало извършване на такава дейност, а един вид
валута, се обменял за друг вид и отново дружеството притежавало пари, само че в
различна валута, каквато била и целта на сделката. В конкретния случай, намира че
плащане, какъвто е смисъла на това понятие е извършено единствено при заплащане
1
на комисионната по сделката, каквото не е въведеното като изпълнително деяние в
АУАН и НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. А. поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено като незаконосъобразно по изложени в същата съображения.
Подчертава, че като е възприел сделката за обмяна на валута за плащане в брой,
наказващият орган неправилно е приложил закона, тъй като е направил разширително
тълкуване на наказателноправна разпоредба, което било недопустимо в наказателния
процес. Обръща внимание, че за разлика от практиката на СРС, в разпоредбата на
чл.76, ал.1 от ЗМИП не става въпрос за сделка, а за плащане в брой, т.е. самият
законодател разграничавал двете действия и последиците от тях за задължените
субекти. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
Наказващият орган чрез В. - държавен служител с юридическо образование
оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Представя писмени бележки, в които посочва, че при съставяне на акта и издаване на
НП са спазени изискванията за форма и съдържание, както и по отношение на
компетентността на издателите. От показанията на разпитаните по делото свидетели и
материалите по административнонаказателната преписка /АНП/ се установило
категорично извършеното нарушение на чл.76, ал.1 от ЗМИП при бездействие, с място
на извършване, мястото, където е следвало да се изпълни задължението, а не там,
където е извършено плащането. При съобразяване на разпоредбата на чл.27, ал.2 от
ЗАНН, наказващият орган наложил обоснована по размер имуществена санкция - в
минимален размер. С оглед на обществената значимост на обществените отношения,
които ЗМИП защитава, неприложима била разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
деянието не се отличаваро с по-ниска степен на обществена опасност. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на „ДИ ВЕС” ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 5 000 лева, за това, че в периода от 01.10.2022г. до 17.10.2022г. в качеството
на задължен субект - обменно бюро по чл.4, т.4 от ЗМИП не е уведомило Дирекция
„Финансово разузнаване“ на ДАНС за извършено на 12.09.2022г. плащане в брой на
стойност/ равностойност над 30 000 лева от/ на техен клиент във връзка със сделка по
покупко-продажба на валута, а именно: на свой пункт за обмяна на валута в гр. Варна,
на ул. „******“ №*** са продадени на „Райфайзен банк /България/“ ЕАД 84 495 евро
по курса за деня на БНБ 1.9549 лева за 1 евро за сумата от 165 179.28 лева, поради
което плащане в брой по тази сделка, надвишаващо 30 000 лева в срока по чл.54 от
ППЗМИП – до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася
2
информацията не е уведомило Дирекцията на ДАНС - нарушение по чл.76, ал.1 от
Закон за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, вр. чл.54, ал.1 от ППЗМИП.
НП е издадено въз основа на АУАН №ФР-10-9084/29.11.2023г. и Констативен
протокол от 29.11.2023г.
Приета по делото е АНП по издаване на обжалваното НП.
Разпитани по делото са свидетелите Б. Б. К. - актосъставител и И. Т. Т. -
присъствал при съставяне на акта, според които в изпълнение на заповед на директора
на Дирекция „Финансово разузнаване“ при ДАНС била извършена проверка на
дейността на „Ди Вес“ ЕООД, в хода, на която било установено, че на 12.09.2022г.
дружеството е продало на Райфайзен Банк, клон Варна сумата от 84 495 евро по курс
1.9549 лева за 1 евро или общо е предоставило сумата от 165 179.28 лева, като сделката
била извършена в брой. Съгласно изискванията на чл.76, ал.1 от ЗМИП за тази сделка
дружеството следвало да уведоми Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, тъй
като е обменно бюро, регистрирано в Националния регистър и като такова се явява
задължен субект по чл.4, т.4 по ЗМИП. Като не е уведомена Дирекция „Финансово
разузнаване“ за извършената сделка в брой то е извършило нарушение на чл.76, ал.1,
вр. чл.54, ал.1 от ППЗМИП. За нарушението бил съставен АУАН в присъствие на
представител на дружеството, на когото бил предявен.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
неоснователна.
Съдът при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП установи
задължителното съдържание по от чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен и предявен по
правилата на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен от оправомощено
лице със заповед №ФР-9-144/29.05.2025г. на Директора на ДФР при ДАНС.
Съдът установи, че НП е издадено при спазване на законовите изисквания за
форма и съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и е издадено от компетентен орган
по чл.123, ал.1 от ЗМИП.
Констатациите в акта и НП за извършена сделка по покупко-продажба на валута
от дружеството - жалбоподател в собствен пункт за обмяна на валута в гр. Варна, при
която на „Райфайзен банк /България/“ ЕАД, клон Варна е платена в брой сумата от
165 179.28 лева за 84 495 евро на 12.09.2022г., без да е уведомена до 15-то число на
следващия месец Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, се установиха от
показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като последователни,
единни и незаинтересовани. Тези показания се подкрепиха от събраните по делото
доказателства - част от АНП, а жалбоподателят не ги оспорва. По тази причина, съдът
3
не счита за нужно подробно да обсъжда тази фактическа обстановка, а следва да
съсредоточи своето внимание върху основния спорен въпрос, повдигнат от
жалбоподателя, а именно: на датата на обмяната на валута, жалбоподателят извършил
ли е плащане в брой, в смисъла, в който термина „плащане“ се използва в разпоредбата
на чл.76, ал.1 от ЗМИП.
Съгласно чл.76, ал.1 от ЗМИП, лицата по чл.4 уведомяват Дирекция "Финансово
разузнаване" на ДАНС за всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лева или
тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент в рамките на
установените отношения или при случайни сделки или операции.
Изхождайки от пълния текст на разпоредбата, съдът не може да възприеме
тезата на жалбоподателя, изразена чрез адвоката на дружество, че при сделка по
покупко-продажба на валута, обменното бюро извършвайки замяна на една валута в
друга, не осъществява плащане в брой, тъй като активите се трансформират в различна
валута, но си остават пари. Това е така, защото тълкуването на понятията, използвани в
ЗМИП, следва цялостния смисъл на разпоредбата и целта на закона, от който
произхожда. След като законодателят е въвел като задължен субект по чл.4, т.4 от
ЗМИП обменните бюра и е въвел задължение за същите да уведомяват Дирекция
"Финансово разузнаване" на ДАНС за всяко плащане в брой на стойност над 30 000
лева или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от/ на техен клиент в
рамките на установените отношения или при случайни сделки или операции, означава,
че става въпрос за сделки по обмяна на валута, извършвани в обичайната търговска
дейност на субекта, каквато е обмяната на валута, или случайни сделки и операции с
валута. Така, при в рамките на установените отношения или при случайни сделки или
операции, т.е. при всички сделки, които извършват обменните бюра по покупко-
продажба на валута и изплащат сума в брой/ равностойност над 30 000 лева, по
правилата на чл.76, ал.1 от ЗМИП следва да уведомяват Дирекция „Финансово
разузнаване“ на ДАНС в срока по чл.54, ал.1 от ППЗМИП - до 15-то число на
следващия месец.
В този смисъл е постоянната практика на СРС, както част от следните решения:
Решение №592 от 18.02.2022 г. на СРС по а.н.д. №17512/2021г., Решение №1020 от
1.03.2023г. на СРС по а.н.д. №17510/2021г., Решение №2756 от 12.06.2023 г. на СРС по
а.н.д. №5561/2023г. и Решение №4479 от 9.10.2023г. на СРС по а.н.д. №2483/2023г.
Както настоящият съдебен състав, така и други състави на СРС приемат, че сделките
по обмяна на валута са част от обичайната търговска дейност на дружеството, в
качеството му на обменно бюро, поради което при този вид сделки, доколкото се касае
за обмяна на един валутен актив срещу друг между две лица, извършващи по занятие
сделки по обмяна на валута, всяка една от страните се явява клиент на другата,
независимо от това коя страна е инициирала конкретната сделка, особено когато се
касае за сделки, сключвани в рамките на вече установени отношения, но това се отнася
4
и при случайните сделки и операции.
В същия смисъл са и решения на касационната инстанция - АССГ, практиката на
която е постоянна, а част от решеният са: Решение №2983 от 3.05.2022г. по адм.д. №
2662/2022г., Решение №3325 от 16.05.2022г. по адм.д. №2139/2022г., Решение №714 от
7.02.2023г. по адм.д. №10002/2022г. и Решение №2413 от 7.04.2023г. по адм.д. №
487/2023г., че извършената сделка - плащане в брой като обмяна на валута на стойност
над 30 000 лева от лице по чл.4 от ЗМИП се явява юридически факт, от настъпването
на който възниква задължението на обменното бюро да уведоми Дирекция „Финансово
разузнаване“ на ДАНС в посочения в ППЗМИП срок, поради което неизпълнението на
това задължение от обменно бюро е административно нарушение, тъй като всяка от
страните по сделката се явява клиент на другата и съответно по сделката се извършва
плащане едновременно от и на клиент, което поражда задължение и за двете страни да
извършат уведомление по чл.76, ал.1 от ЗМИП.
При така изложеното, категорично се доказа, че дружеството - жалбоподател е
извършило вмененото му административно нарушение на чл.76, ал.1 от ЗМИП, вр.
чл.54, ал.1 от ППЗМИП.
Съдът намира, че не са налице основанията за квалифициране на случая като
маловажен по чл.28 от ЗАНН, във връзка с легалното определение по §1, т.4 от ДР на
ЗАНН, такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид. В случая е без правно значение, че процесното нарушение е на просто
извършване, формално нарушение и преки имуществени вреди от него няма. Вредните
последици са значителни, предвид на застрашаването на обществените отношения,
предмет на закрила по ЗМИП, свързани с обезпечаване прозрачността при движение на
финансови потоци, съставляваща съществен елемент от стопанския живот в страната,
поради което следва да се приеме, че обществената опасност на това бездействие се
отличава с достатъчен интензитет и не представлява маловажен случай.
Правилно наказващият орган е определил имуществената санкция по чл.116,
ал.1, т.3 от ЗМИП в минимален размер, съобразявайки разпоредбата на чл.27, ал.2 от
ЗАНН и най-вече обстоятелството, че нарушението е първо.
При тези съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението
и организацията чийто орган е издал НП - ДАНС следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в каквато насока е искането В., тъй като наказващият орган е
защитаван от държавен служител с юридическо образование. При съобразяване на
5
разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, както липсата на фактическа и
правна сложност на делото, приключилото разглеждане в едно съдебно заседание и
извършените процесуални действия от В., съдът, намира че следва да определи
минимален размер на юрисконсултскто възнаграждение от 80 лева. Жалбоподателят,
следва да бъде осъден да заплати на ДАНС така определеното юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №38-3/24.01.2024г. на
Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя „ДИ ВЕС” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
учреждението и организацията чийто орган е издал НП - ДАНС юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6