Р Е Ш Е Н И Е№588/2.10.2018г.
гр. ЯМБОЛ 02.10.2018..г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........13.09.2018г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Ст.М.….......................................……...........и в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА………………...……...гр.дело N .1619.... по описа
за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното......................................................................
Производството по делото е образувано по молба на „Фиш Комерс – 2002” ЕООД (с предишна фирма „Фиш Комерс – 2002” ООД), с която желае да се осъди „МЛ ГРУП” ООД и Едноличен търговец К.Й.К., упражняващ търговска дейност под фирма „***”, да му предадат обект С.О.С. с идентификатор 87374.550.10.11.5, с адрес по кадастрална карта: гр. Я., ***”, ет. ***, сграда № 11, разположен в поземлен имот с идентификатор 87374.550.10, със застроена площ по документ - 97,33 кв.м., построен през 1993 г. Претендират присъждането на направените деловодни разноски.
Ищецът твърди/ съгл.уточнителна молба/, че той е наемател на процесния имот съгласно договор за наем от 25.07.2002 г. сключен със собственика на имота – „Семена и посадъчен материал” АД, вписан в СВ – Ямбол с вх. рег.*** г. том ***, стр. *** и Анекс към него от *** г. вписан в СВ – Я. с вх. № *** г. том *** стр. ***.
Твърди, че с първият ответник е имал сключен договор за наем от 25.07.2012 г. с нотариална заверка на подписите от 29.10.2012 г., като с решение № *** г. постановено по гр.д. № ***г. по описа на ЯРС този договор е бил обявен за нищожен изцяло. Това решение било потвърдено с решение № *** г. постановено по в.гр.д. № *** г. на ЯОС, като същото е влязло в сила на 31.10.2016 г. Междувременно узнали, че първият ответник е преотдал обекта предмет на договора за наем и към настоящият момент този обект се ползва от втория ответник.
Въпреки отправената покана до двамата ответника да им предадат ключовете от обекта, първият ответник не се е отзовал на нея, а вторият ответник ги уведомил, че се намира в магазина въз основа на договор за наем на недвижим имот сключен между него и трето лице – „Българска птицевъдна компания” ЕООД от 01.06.2016 г. и не дължи предаване на имота. Счита, че с прогласяване нищожността на договора за наем първият ответник няма основание да продължи да държи наетия магазин, нито лично, нито чрез други, като на свой ред пренаемателят също няма основание да държи магазина. В допълнителна молба ищецът е уточнил, че претендира връщане на процесния имот в качеството си на наемодател по прогласения за нищожен договор за наем от 25.07.2012 г. , като претендира връщането от наемателя „МЛ Груп„ ЕООД на осн. чл.34 от ЗЗД. В същата е направил уточнение, че вторият ответник „ЕТ ***” е само държател на процесния имот, като го държи без правно основание.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от първия ответник „МЛ Груп” ООД, в който на първо място твърди, че предявеният иск е недопустим. Според него ищецът не твърди, че той държи процесния имот, както и, че същият някога му е предаван, като твърди, че имота се държи от втория ответник, с когото „МЛ Груп” ООД няма облигационни правоотношения и не е отдавало под наем /нито преотдавало/ процесния имот. Съгласно съдебната практика правото на възстановяване по нищожните сделки възниква от получаване на изпълнението и не се влияе от момента на съдебното прогласяване на нищожността. Съдебното решение има установително действие, но не е елемент от фактическия състав на чл.34 ЗЗД и след като такова предаване на процесния имот няма, и същият никога не е бил в държане на „МЛ Груп”ООД то и предявеният иск е недопустим. На следващо място счита иска за неоснователен.Според него няма твърдение от ищеца за предаване на процесния имот. Той никога не е бил предаван на ответника, въпреки изправността на последния да изплати наемната цена. След като няма такова предаване на процесния имот и същия никога не е бил в държане на ответника, то и предявеният иск е неоснователен. Твърди, че е заплатил на ищеца съгласно договора от 25.07.2012 г. наемна цена в размер на 2400 лв. с ДДС с банков превод на 12.12.2012 г .от 1 000 лв. и с превод на 13.09.2013 г. от 1 400 лв. по издадени фактури. При нищожност на сделката поради противоречие на закона е налице начална липса на основание, а даденото от страните подлежи на връщане, поради което счита, че ако иска с правно осн. чл. 34 от ЗЗД е основателен, то на осн. чл.90 ал.1 от ЗЗД следва да бъде постановено едновременост на изпълнение на задължението на ответника при изпълнение на задължението на ищеца да върне на ответника на осн. чл.34 от ЗЗД получената наемна цена по нищожния договор в размер на 2 400 лв. С оглед на това моли за прекратяване на производството по отношение н него поради недопустимост на предявени иск, алтернативно е направил искане за отхвърляне на предявени иск като неоснователен и недоказан. Ако се приеме, че иска е основателен моли на осн. чл. 90, ал.1 от ЗЗД да бъде постановено едновременост на изпълнение на задължение на ответника при изпълнение на задължението на ищеца „Фиш Комерс 2002 ЕООД да върне на ответника „МЛ Груп „ ООД на осн. чл.34 ЗЗД получената наемна цена за нищожния договор в размер на 2 400 лв. В хода на производството възраженията се поддържат изцяло. Претендиран за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор и от втория ответник ЕТ „***. С него този ответник е посочил, че иска по отношение на него е недопустим, алтернативно оспорва същия като неоснователен. Твърди, че между него и „Българска птицевъдна компания” ЕООД гр. Копривщица съществуват валидни облигационни отношения по сключен договор за наем на недвижим имот от 01.06.2016 г. със срок 01.06.2016 г. до 25.07.2022 г. по който Едноличния търговец дължи и редовно е заплащал месечен наем на наемодателя си като ползвал обекта на договорно основание. Между ищеца и ЕТ не съществували договорни отношения и счита, че последния не дължи предаване на имота, като правата му не могат да бъдат засегнати от прогласената нищожност от договора, от който той черпи права. Силата на присъдено нещо на решението, с което договор е обявен за нищожен не обхваща правоотношението – договора за наем от 01.06.2016 г., от който произтича правото му да ползва имота. Счита, че той не е процесуално легитимиран да отговаря по предявеният иск, тъй като ползва имота на валидно правно основание и в случая не е в хипотезата на чл.55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД. В хода на делото възраженията се поддържат. Претендира за присъждане на направените разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът прие за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на исковата си молба ищецът е представил с нея договор за наем на недвижим имот от 25.07.2012 г. вписан в СП – Ямбол на 31.10.2012 г. под № ***, с който „Фиш Комерс- 2002” ООД, като пренаемодател е предоставила на „МЛ Груп” ООД, в качеството му на пренаемател за временно и възмездно ползване на следния недвижим имот: складова база – търговски комплекс, находящ се в обл. Я., общ. Я. гр. Я., кв.18 парцел І, включващ/самостоятелен/ обект /в сграда/ - С.О.С, с идентификатор № 87374.550.10.11.5 с адрес по кадастрална карта: гр. Я. ***”, етаж ***, сграда № ***, разположен в Поземлен имот с идентификатор № 87374.550.10 /със застроена площ/ по документ: 97.33 кв.м., брой на нива на обекта: 1, масивна-монолитна конструкция, построен през 1993 г., предназначение на обекта: за търговска дейност /включително за почистване и заготовка на семена/, при граници на имота /обекта/: от всички страни – Кооперативен пазар, съседни самостоятелни обекти в сградата по кадастрална карта: 87374.550.10.11.4 и 87374.550.10.11.6 / имотна партида № ***/, за срок от 10 години, считано от 25.07.2012 г. до 25.07.2022 г. при обща наемна цена за целия срок на договора в размер на 2 000 лв.
Приложено е решение № *** г. постановено по гр.д. № ***г., съгласно което на основание чл.26, ал.1 предл.2, от ЗЗД договора от 25.07.2012 г. с нотариална заверка на подписите от 29.10.2012 г. за пренаемане на недвижим имот – складова база - търговски комплекс находящ се в гр. Я., включваща сграда със с.застроена площ от 97.33 кв.м. едноетажна, сключен между „Фиш Комерс 2002” ЕООД в качеството му наемодател и „МЛ Груп” ООД в качеството му на наемател, е обявен за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Това решение е потвърдено с решение от 31.10.2016 г. постановено по възз. гр.д. № *** по описа за *** . по описа на ЯОС.
Ищецът е представил покана до ответниците за предаване на обекта, който неоснователно ползват. Приложени са квитанции за връчването й от „***”.
Ищецът е представил и договор за наем от 25.07.2002 г. вписан на 16.07.2012 г. под рег. № *** на СП-Я., с нотариална заверка на подписите от 11.07.2012 г. на нотариус с рег. № *** на НК, с който „Семена и посадъчен материал” АД като наемодател е предоставило на „Фиш Комерс - 2002„ като наемател складова база находяща се в с. З. обл. Я. извън регулация в имот № *** с описани имоти в него и складова база – търговски комплекс, находящ се в гр. Я. кв.*** парцел *** включваща сграда с идентификатор № 87374.550.10.11.5, със застроена площ от 97.33 кв.м. едноетажна, масивна-монолитна конструкция, построена през 1993 г. при граници: от всички страни – Кооперативен пазар, с предназначение на обектите почистване и заготовка на семена. Договорът е сключен за срок от 10 години считано от датата на подписването му от страните. Към него е подписан Анекс от 11.07.2012 г. , с който страните са се споразумяли да продължат срока на действие на договора за наем за 10 години, считано от 25.07.2012 г. до 25.07.2022 г.
С писменият си отговор ЕТ „***” във връзка с твърденията си и възраженията по иска е представил договор за наем от 01.06.2012 г., според който „Българска птицевъдна компания” ЕООД като пренаемодател и в качеството си на наемател на „Фиш Комерс – 2002” е предоставила на „***” като пренаемател процесната складова база - търговски комплекс, находящ се в гр. Я., обл. Я. в кв.***, парцел 1 за срок от 01.06.2016 г. до 25.07.2022 г. Във връзка с възраженията на „МЛ Груп„ ООД е представен договор за наем на недвижим имот от 01.11.2012 г. сключен между „Фиш Комерс 2002” ЕООД като пренаемодател, в качеството си на наемател на „Семена и посадъчен материал” АД и „Българска птицевъдна компания” ЕООД в качеството й на пренаемател и предмет на договора процесната складова база – търговски комплекс в гр. Я. Договорът е сключен за срок от 01.11.2012 г. до 25.07.2022 г.
По искане на ответника „МЛ ГРУП” ООД във връзка с направеното в отговора възражение и искане за заплащане на наемната цена по договора с ищеца, по делото бе назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С.Д., която е дала заключение вх. № *** г. Според заключението наемната цена уговорена в чл.2.1 от договор за наем от 25.07.2012 г. е заплатен в размер н а общо 2 400 лв. включваща и начислена ДДС в размер на 400 лв. Съдът изцяло възприема заключението на експертизата като обективно и компетентно изготвено.
По искане на ищеца по делото бе допусната и изслушана като свидетел за установяване на факта на предаване държането на процесния недвижим имот от ищеца на първия ответник лицето М. И.т. без родствена връзка със страните. Същата заяви, че познава Ж. И. която й е съседка от 20 години. Знае, че едно от нещата с които се занимава е магазина на Кооперативен пазар в партньорство. Твърди, че Жана Иванова не работи там, като има партньорство със съдружник в бизнеса по нейни думи. Преди време разбрала от нея, че няма достъп до обекта и не можела да го стопанисва, като е препятствана от партньора си. В момента магазинът работил, но Ж. не работила там и нямала спомен някога да е работила там. Виждала е в магазина, че се сменят артикулите. Свидетелката не знае кой управлява магазина.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
По отношение на първия ответник „МЛ ГРУП“ ООД предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗЗД, а по отношение на вторият ответник предявеният иск е по чл.55,ал.1 от ЗЗД.
По иска по чл.34 от ЗЗД:
Съгласно цитираната норма страната следва да върне на другата всичко което е получила въз основа на признат за нищожен или унищожен договор. В случая ищецът претендира връщане на имот въз основа обявен за нищожен договор за пренаемане на недвижимия имот.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът по силата на договор за наем от 25.07.2002г., анексиран на 11.07.2012г.е наемател на процесната складова база – търговски комплекс, находящ се в гр.Я., кв.***,парцел ***.
Между страните няма спор, че договор за наем от 25.07.2012г. с нотариална заверка на подписите от 29.10.2012г. , по силата на който ищецът е преотдал на първия ответник „МЛ ГРУП“ ООД процесния недвижим имот, е бил обявен за нищожен с решение постановено по гр.д. № ***г. , оставено в сила с решение постановено по възз.гр.д. № ***. на ЯОС на осн.чл.26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
Няма спор в правната доктрина, че нищожният договор не поражда правни последици, като даденото по нищожен договор е престирано при начална липса на основание. Последица от прогласяване нищожността на договор, според чл.34 от ЗЗД е, че всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея. Правото на възстановяване по нищожните сделки възниква от получаване на изпълнението и не се влияе от момента на съдебното прогласяване на нищожността. Съдебното решение има установително действие, но не е елемент от фактическия състав на чл. 34 ЗЗД. Основателно ответното дружество се е позовало на т. 7 от ППВС № 1/79 г. , където този въпрос е решен еднозначно и не буди колебание нито в съвременната доктрина, нито в практиката ( Решение № 667 от 14.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 402/2008 г., III г. о., ГК, решени №303/01.10.2015г. по дело № 2081/2015 на ВКС, ГК, ЧЕТВЪРТО г.о. /. В случая ищцовото дружество не установи , че в изпълнение на сключения договор за пренаемане от 25.07.2012г. е предало на ответника „МЛ ГРУП“ ООД процесния имот. Това обстоятелство не се установи и от събраните гласни доказателства – показанията на св.М.Т. допусната за установяване на този факт. В случая плащането на наемната цена по договора не може да е аргумент за доказване предаването на имота, при липса на други доказателства. В договора не е посочено, че със сключването му имота се предава във владение на пренаемателя. От друга страна се установи, че с договор от 01.11.2012г. „Фиш комерс – 2002“ ООД/ сега ЕООД, с оглед извършената помяна/, като пренаемодател е предоставило на „Българска птицевъдна компания“ЕООД - пренаемател процесната складова база – търговски комплекс , находящ се в гр.Я. за срок от 10 години. Той от своя страна с договор за наем от 01.06.2016г. е предоставило имота за ползване на вторият ответник „***“ ЕООД, като последният не оспорва факта, че владее и ползва имота. Тези договори не бяха оспорени от ищцовото дружество, поради което съдът приема, че са действителни, и като такива са произвели своето действие. Следователно въз основа на събраните по делото доказателства се установи, че процесният имот, чието връщане се претендира, се намира във владение на вторият ответник по делото и той го държи на основание сключен договор за наем. С оглед на всичко изложено съдът приема, че предявеният иск е допустим, с оглед претендирано право и търсената защита, но неоснователен т.к. последица от липсата на материалноправна легитимация е отхвърляне на иска.
Предвид отхвърлянето на иска съдът не следва да разглежда направеното от ответника под формата на възражение , искане за връщане на получената наемна цена по нищожния договор на осн.чл.90,ал.1 от ЗЗД.
По иска по чл.55,ал.1 от ЗЗД:
В случая ищецът претендира връщане на процесния имот от втория ответник ЕТ „***“, като даден без основание. Съдът намира иска за допустим ,т.к. е предявен срещу надлежен ответник, доколкото се твърди че ответникът държи имота без основание.
Както се посочи по-горе в решението ответникът ползва имота въз основа на сключен договор за наем с „Българска птицевъдна компания“ЕООД от 01.06.2016г., който последната е получила от ищеца въз основа на сключен договор за наем от 01.11.2012г. Действителността на тези договори не бяха оспорени от ищеца. Обстоятелството, че последният договор не се открива в архива на ищцовото дружество е въпрос на съхранение на документите на дружеството, но този факт не прави договора несъществуващ. Вписването на договора за наем не е условие за неговата действителност, а за противопоставимост спрямо нов приобретател при прехвърляне на собствеността на имота съгл. Чл.237 ЗЗД. Единственото ограничителен условие при сключването му е срока на действие в чл.229 от ЗЗД, което в случая е спазено – 10 години за търговска сделка. Ето защо съдът приема, че ответникът ЕТ ***“ държи имота на годно основание – сключен договор за наем, чийто срок не е изтекъл, поради което не дължи връщане на имота. С оглед на това предявеният срещу него иск като неоснователен следва да се отхвърли.
При този изход на спора на осн.чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответниците направените от тях разноски по делото. По делото не са представени списъци за направените разноски по чл.80 от ГПК от страна на ответниците. Те са представлявани и защитавани от процесуален представител адвокат, като видно от приложените към писмените отговори договори за правна защита и съдействие ЕТ „***” е заплатил адвокатско възнаграждение от 300лв. , а ответникът „МЛ ГРУП” ООД е заплатило - 1000лв.
По отношение на направеното искане за намаляване на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК, следва да се вземат в предвид дадените задължителни указания в т.3 от ТР №6/06.11.2013 год., постановено по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС на ВКС. Според същото основанието по чл.78,ал.5 от ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на иска на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на спора, следва да се съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. Фактическата и правна сложност на делото не включва в себе си това какви са конкретно извършените от страната процесуални действия. Тя се преценява с оглед на наведените от страните релевантни за спора факти и връзките между тях, възможностите за тяхното доказване, с необходимите правни действия, които трябва да се извършат за установяване на действителните отношения между страните.
В случая цената на предявените искове съобр. т.20 от ТР №6/06.11.2013 год. е 240лв. за всеки иск. Минималните размери на адвокатските възнаграждения съгл. Наредба №1/2004г. е 300лв. Толкова е договорено и изплатено на ответника ЕТ „***“, поради което по отношение на този ответник възражението за прекомерност е неоснователно. По отношение на ответника„МЛ ГРУП” ООД съдът като взе предвид характера на спора, извършените от адвоката правни действия по изготвянето на писмен отговор, събиране на писмени доказателства и експертиза, намира, че така определеното възнаграждение значително надвишава определения минимум по Наредбата, поради което намира, че заплатеното възнаграждение следва да се намали до размера от 700лв. , като взема предвид и броя на проведените съдебни заседания , както и разгледаното производство по чл.151 ГПК.
Воден от горното , ЯРС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ФИШ КОМЕРС – 2002” ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.”Жорж Папазов” №9, ет.1, представлявано от управителя Ж. Т. И. против „МЛ ГРУП” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София 1113, р-н Изгрев, ж.к. Изток, Райко Алексиев №40А, бл.216, ет.13, ап.38, представлявано от Х. Д.М.иск по чл.34 от ЗЗД за връщане на складова база – търговски комплекс, находящ се в обл. Я., общ. Я. гр. Я. кв.*** парцел ***, включващ/самостоятелен/ обект /в сграда/ - С.О.С, с идентификатор № 87374.550.10.11.5 с адрес по кадастрална карта: гр. Я., Кооперативен пазар „***”, етаж ***, сграда № ***, разположен в Поземлен имот с идентификатор № 87374.550.10 /със застроена площ/ по документ: 97.33 кв.м., брой на нива на обекта: 1, масивна-монолитна конструкция, построен през 1993 г., предназначение на обекта: за търговска дейност /включително за почистване и заготовка на семена/, при граници на имота /обекта/: от всички страни – Кооперативен пазар, съседни самостоятелни обекти в сградата по кадастрална карта: 87374.550.10.11.4 и 87374.550.10.11.6 / имотна партида № ***/ по обявен за нищожен договор за наем от 25.07.2012г., с нотариална заверка на подписите от 29.10.2012г. , като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ФИШ КОМЕРС – 2002” ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.”Жорж Папазов” №9, ет.1, представлявано от управителя Ж. Т. И.против Едноличен търговец К.Й.К., упражняващ търговска дейност под фирма „***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Я., ул.”*** иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД за връщане на складова база – търговски комплекс, находящ се в обл. Я., общ. Я. гр. Я. кв.*** парцел ***, включващ/самостоятелен/ обект /в сграда/ - С.О.С, с идентификатор № 87374.550.10.11.5 с адрес по кадастрална карта: гр. Я. Кооперативен пазар „***, разположен в Поземлен имот с идентификатор № 87374.550.10 /със застроена площ/ по документ: 97.33 кв.м., брой на нива на обекта: 1, масивна-монолитна конструкция, построен през 1993 г., предназначение на обекта: за търговска дейност /включително за почистване и заготовка на семена/, при граници на имота /обекта/: от всички страни – Кооперативен пазар, съседни самостоятелни обекти в сградата по кадастрална карта: 87374.550.10.11.4 и 87374.550.10.11.6 / имотна партида № *** , като неоснователен.
ОСЪЖДА „ФИШ КОМЕРС – 2002” ЕООД да заплати на „МЛ ГРУП” ООД направените по делото разноски в размер на 700.00лв.
ОСЪЖДА „ФИШ КОМЕРС – 2002” ЕООД да заплати на ЕТ„КОНКУРЕНТ – К.К.”направените по делото разноски в размер на 300.00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: