Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.06.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Диана Такова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3705 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 66, ал. 6 вр. чл. 68 ЗБН.
Образувано е по възражение на З.Ж.Б. срещу решение на
синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ № ЗБН 66-210 от 21.01.2016 г.
Ищецът твърди, че с молба от 22.06.2015 г. предявил
вземането си в производството по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД в качеството си
на кредитор – цесионер, което произтича от договор за
прехвърляне на вземания от 27.06.2014 г. Посочва, че с договора за цесия
придобил от цедента Г.М.Б.вземане от „К.т.б.“ АД в
размер на 52 594,11 евро, представляващо част от цялото вземане на Г.М.Б.към
банката, по сключен между нея и „К.т.б.“ АД – Анекс № 92430 от 03.01.2013 г.
към Рамков договор за платежни услуги на потребители за откриване на банкова
сметка *** „Плюс“. Твърди, че с уведомление с вх. № 10575 от 03.11.2014 г., по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД банката била уведомена за извършената цесия, а с
уведомление с вх. № 10576 от 03.11.2014 г. направил изявление за прихващане на
задълженията му към банката, произтичащи от договор за банков кредит от
27.08.2008 г., с вземането му придобито срещу банката с договора за прехвърляне
на вземания. Посочва, че банката е осчетоводила погасяването на задълженията му
по договора за кредит в размер на 102 847,50 лева с вальор
от 03.11.2014 г., но не заличила ипотеката, вписана върху недвижим имот, даден
като обезпечение по договор за кредит от 27.08.2008 г. Твърди, че с молба от
22.06.2015 г. предявил вземането си, произтичащо от договора за цесия под
условие, че направеното прихващане с вх. № 10576/03.11.2014 г. бъде обявено за
относително недействително, но вземането му не било включено в списъка на
приетите вземания. Посочва, че е включен под № 2974 със сумата от 1,26 лева, която
е разликата между цедираното вземане и сумата, с
която чрез прихващане е погасено задължението му по договора за кредит и съществуващото и предявено от него
вземане от 52 594,11 евро не е включено в списъка на вземанията срещу КТБ
нито на негово име, нито на името на цедента. Счита,
че тъй като банката не е заличила ипотеката, вписана като обезпечение на
вземане, което вече е погасено, поставя опасност от предприемане на действия по
принудително изпълнение по отношение на ипотекирания имот и именно поради това
предявил вземането си, произтичащо от договора за цесия под условие, че направеното
прихващане бъде обявено за относително недействително. Предвид изложеното иска
да се отмени решение № ЗБН 66-210/21.01.2016 г. и да постанови съдебно решение
за допълване на списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН, с което да се включи вземането му
57 878,84 евро, с ред на удовлетворяване по т. 4 в списъка на приетите от
синдика вземания по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, VІ-4 състав, под условие, че
направеното прихващане по писмо с вх. № 10576 от 03.11.2014 г. бъде обявено за
относително недействително с влязло в сила съдебно решение. Претендира
разноски.
Синдиците на К.т.б. АД /в несъстоятелност/ оспорват
възражението и искат да се остави без уважение като неоснователно. Твърдят, че
банката встъпва в правоотношение с вложителя с оглед личността му, поради което
цесионерът, на когото е прехвърлено вземане по банков
влог, не придобива качеството „вложител“, а само качеството кредитор на
банката. Посочват, че в производството по несъстоятелност на банката цесионерът следва да се удовлетвори в реда по чл. 94, ал.
1, т. 7 ЗБН, с оглед на това, че вземането е придобито до една година преди
датата на откриване на производството по несъстоятелност. Считат, че след поставяне
под специален надзор КТБ АД /н/ не би могла да извършва банкова дейност, не би
могла да установява и да бъде страна по правоотношения по договор за влог,
респ. не може да открива нови банкови сметки на нови вложители. С оглед на
изложеното искат да се остави възражението като неоснователно. Претендират
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С договор за прехвърляне на вземания от 27.06.2014 г. Г. М.
Б., като цедент, е прехвърлила на З.Ж.Б., като цесионер, своето вземане от „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/ в размер
на 52 594,11 евро, представляваща част от цялото вземане на цедента към банката по сключен между цедента
и банката на 03.01.2013 г. Анекс № 92430 към Рамков договор за платежни услуги
за потребители за откриване на банкова сметки при условията на безсрочен
депозит „ПЛЮС“ от банкова сметка ***: ***. С чл. 6 цедентът се е задължил към датата на подписване на договора
да изготви уведомление до длъжника „К.т.б.“ АД, което да се представи след
влизането на договора в сила, както и да потвърди писмено пред цесионера станалото прехвърляне по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
С допълнително споразумение към договор за прехвърляне на
вземания от 27.06.2014 г., подписано между Г.М.Б.и З.Ж.Б. на 03.11.2014 г.,
страните са уговорили действието на договора за цесия да е в зависимост от прекратителни условия по смисъла на чл. 25 ЗЗД, а именно:
1/ отказ на банката да признае последиците от извършеното от цесионера прихващане по реда на чл. 104 от ЗЗД на вземанията
срещу вземанията на банката от цесионера, произтичащи
от договор за кредит от 27.10.2008 г. и 2/ приключване на производство по
предявен срещу цесионера иск по чл. 59, ал. 3 и/или
чл. 59, ал. 5 от ЗБН с влязло в сила съдебно решение за обявяване на недействително
прихващане, извършено от цесионера.
С уведомление с вх. № 10575/03.11.2014 г. на „КТБ“ АД Г.М.Б.е
уведомила банката за сключения със З.Ж.Б. договор за цесия от 27.06.2014 г. и
за неговия предмет.
С потвърждение, получено от ищеца на 03.11.2014 г., Г.М.Б.е
потвърдила прехвърлянето, извършено с договора за цесия от 27.06.2014 г.
С изявление по чл. 104 във връзка с чл. 103 и чл. 99 ЗЗД с
вх. № 10576/03.11.2014 г. на „КТБ“ АД от З.Ж.Б., ищецът е извършил прихващане като
е заявил, че погасява предсрочно в размер на 59 594,11 евро негови
задължения по договор за банков кредит от 27.10.2008 г. с вземанията му от „К.т.б.“
АД в размер на 52 594,11 евро, придобити на основание договор за
прехвърляне на вземания от 27.06.2014 г.
С молба до „КТБ“ АД от 18.12.2014 г., от 13.03.2015 г. и от
19.05.2015 г. ищецът е поискал да бъде вдигната ипотеката, предвид погасяване
на банковия му кредит, сключен на 27.10.2008 г.
С молба от 22.06.2015 г. до синдиците на „К.т.б.“ АД ищецът
е поискал да бъде включено в списъка на приети от синдика вземания негово
вземане в размер на 57 878,84 евро, с левова равностойност 113 201,17
лева, включващо: главница 52 594,11 евро, придобито с договор за
прехвърляне на вземания от 27.06.2014 г.; законна лихва за периода от
27.06.2014 г. до 22.04.2015 г. в размер на 4 392,66 евро; лихва за забава
от 24.04.2015 г. до 22.06.2015 г. – 892,07 евро и законна лихва от датата на
предявяване на вземането до окончателното му погасяване, като е обосновал
искането си с неизпълнено задължение на банката да заличи договорна ипотека,
учредена във връзка с договор за кредит от 27.10.2008 г.
Установява се, че на 02.09.2015 г. ищецът е подал възражение
по чл. 66, ал. 1 ЗБН срещу първоначалния списък на приетите от синдика
вземания, в който не е включен, като е поискал вземането му за сумата от
57 878,84 евро, произтичащо от договор за прехвърляне на вземания от
27.06.2014 г., да бъде включено под условие, че направеното от него прихващане с
вх. № 10576 от 03.11.2014 г. бъде обявено за относително недействително с
влязло в сила съдебно решение.
С оспореното решение № ЗБН 66-210/21.01.2016 г. синдиците на
„К.т.б.“ АД са оставили без уважение възражението от 02.09.2015 г., подадено от
З.Ж.Б. срещу списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/, като са приели, че извършеното от ищеца прихващане е
отчетено при произнасянето на синдика със списъка на приетите вземания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Страните не спорят, че Г.М.Б.е
носител на валидно възникнало вземане към „К.т.б.“ АД по сключен между нея и банката на 03.01.2013 г. Анекс № 92430 към
Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметки
при условията на безсрочен депозит „ПЛЮС“ от банкова сметка ***: ***.
Като
титуляр на вземането си, Г.М.Б.е прехвърлила част от него на ищеца З.Ж.Б., в
размер на 52 594,11 евро, с възмезден договор за цесия, сключен на
27.06.2014 г. Със сключването на договора за цесия вземането е преминало от цедента върху цесионера и ищецът
е придобил същото в състоянието, в което то се е намирало към този момент,
заедно с акцесорните му права – аргумент от чл. 99,
ал. 2 ЗЗД.
Не
се спори между страните, че цесията е надлежно съобщена на длъжника „К.т.б.“ АД
с уведомление с вх. № 10575/03.11.2014 г. от цедента Г.М.Б.,
както изисква чл. 99, ал. 3 ЗЗД и от този момент банката се счита обвързана от
договора за цесия по аргумент от чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Ищецът
не твърди, нито доказва да е настъпило някое от предвидените в допълнителното
споразумение към договора за цесия, сключено на 03.11.2014 г. прекратителни условия на договора за прехвърляне на
вземания и следователно договорът за цесия от 27.06.2014 г. е действащ и към
момента, поради което неговите последици следва да бъдат зачетени. Ето защо със
сключване на договора за прехвърляне на вземания на 27.06.2014 г. ищецът се
легитимира като носител на вземане в размер на 52 594,11 евро.
По
делото се доказа, че на същата дата 03.11.2014 г., когато е съобщена цесията от
цедента на „К.т.б.“ АД, е достигнало до банката и
едностранно изявление на ищеца за прихващане с придобитото от Г.М.Б.вземане с
насрещни негови задължения към банката по договор за кредит от 27.10.2008 г. Прихващането
в материалноправен аспект е уредено в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, съгласно която разпоредба, когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Следователно прихващането е способ за прекратяване /погасяване/ на две насрещни
задължения до размера на по-малкото от тях – чл. 104, ал. 2 ЗЗД. В конкретния
случай и съобразявайки цитираните норми, следва да се приеме, че извършеното от
ищеца-цесионер прихващане с придобитото по цесията
вземане е валидно правно действие, което поражда предвидения в нормата на чл.
104, ал. 2 ЗЗД ефект на погасяване на насрещните задължения. Този извод
безспорно се потвърждава и от факта, че банката е осчетоводила с вальор от 03.11.2014 г. погасяването на задълженията на
ищеца по договора му за кредит, сключен на 27.10.2008 г.
Съдът
намира, че погасителният ефект на прихващането е настъпил, като това не се оспорва
от страните, като възможността този ефект да не се счита за осъществен спрямо
кръга от лица, визирани в нормите на чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, ако
прихващането бъде обявено за относително недействително, не означава, че
вземането на прихващащия цесионер би се върнало
отново в неговия патримониум. След като цесионерът е извършил прихващане на 03.11.2014 г. с
придобитото по договора за цесия вземане, което е съобразено и осчетоводено от
„К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, той се е разпоредил с това вземане, което е
послужило за погасяване на негови задължения към банката.
Ето
защо и доколкото придобитото от цесионера-ищец
вземане е погасено в резултат на извършеното от него прихващане, то това вземане
не е съществувало в неговото имущество към датата 22.06.2015 г., когато е
предявено пред синдиците на „К.т.б.“АД. Това дали банката е заличила ипотеката
във връзка с отпуснатия на З.Ж.Б. и погасен кредит по договора от 27.10.2008 г.
не може да послужи за включване на вземането на цесионера
в списъка с приети вземания под условие, а предполага търсене на друг вид
отговорност, доколкото и в настоящия процес ответникът не оспорва, че се е
съобразил с извършеното от ищеца прихващане и е намалил задължението на З.Ж.Б.
по договора му за кредит от 27.10.2008 г.
С
достигане на изявлението на ищеца, което е станало на 03.11.2014 г.
прихващането е породило правна промяна в правната сфера както на прихващащия,
така и на банката и двете насрещни задължения следва да се считат погасени
/прекратени/ до размера на по-малкото от тях. Фактът, че в чл. 59, ал. 3 и ал.
5 ЗБН е предвидена възможност чрез провеждане на конститутивен
иск прихващането да бъде обявено за относително недействително спрямо
кредиторите на несъстоятелността потвърждава, че такова е осъществено и то към
момент, предхождащ предявяване вземането от ищеца.
Предвид
изложеното съдът намира, че с извършеното от ищеца прихващане със свои
задължения към „К.т.б.“ АД ищецът е загубил качеството си на кредитор за
вземането в посочения във възражението размер, като евентуалното уважаване на
иск по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, какъвто не се твърди да е предявен, не би
могло да заличи с обратна сила извършеното едностранно изявление от цесионера. Ето защо възражението на З.Ж.Б. се явява
неоснователно и подлежи на отхвърляне.
Право на разноски при този изход на
спора имат ответниците, които претендират присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен
състав счита, че няма основание за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като в производството синдиците не могат да бъдат
представлявани от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 3 ЗБН,
синдикът може самостоятелно, по своя преценка, да упълномощава лица, които да
го представляват в производствата по дела, по които той или банката е страна,
или да завежда такива дела. По аргумент от разпоредбата на чл. 32 ГПК обаче и
поради това, че в настоящото производство синдикът не участва като представител
на банката, а разполага със самостоятелна легитимация, като от друга страна
няма качеството на юридическо лице или учреждение и
не е в правоотношение със служителите на банката, няма как да упълномощи
юрисконсулт за представителство пред съда.
С оглед изхода от спора ищецът следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 4 528,05 лева
по сметка на Софийски градски съд.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
възражението
по чл. 66, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, подадено от З.Ж.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу решение на синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ с № ЗБН 66-210 от 21.01.2016 г., с което
е оставено без уважение възражението на ищеца, което е за включване в списъка
на приетите от синдика вземания на вземането му от 57 878,84 евро,
произтичащо от договор за прехвърляне на вземания от 27.06.2014 г., под
условие, че направеното от него прихващане по писмо с вх. № 10576 от 03.11.2014
г. бъде обявено за относително недействително с влязло в сила съдебно решение.
ОСЪЖДА
З.Ж.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата 4 528,05
лева /четири хиляди петстотин двадесет и осем лева и пет стотинки/,
представляваща държавна такса по делото за разглеждане на възражението.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: