РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Пловдив, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря М. Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Търговско Д. №
20225300900450 по описа за 2022 година
Производството по Д.то е образувано по искова молба, подадена от В. Г. К., с ЕГН
**********, и Н. П. Н., с ЕГН **********, двамата от с. ****, *** област, с адрес за
призоваване - гр. ****, ул. “****” № *, офис **- адвокат К., против „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 68, с която са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на **** г., около ***. по път
**** /гр. **- гр. ****/, около км **, посока на движение от с. **** към гр. ***, водачът на
лек автомобил марка и модел „БМВ 320 И“ с peг. № ***** В.М. И.а е нарушила правилата за
движение по пътищата, като изгубила контрол над управляваното МПС, навлязла в лентата
за насрещно движение и се блъснала в лек автомобил марка „Мерцедес“ с peг. № ****,
управляван от К.К.С.. При настъпилото ПТП загинала пътничката в увреждащия автомобил
- М. П.а К.а, която е дъщеря на ищцата В. К. и сестра на ищеца Н. Н.. По случая било
образувано ДП № 11/2022 г. по описа на РУ- ***, пр.пр. № 598/2022 г. на ОП- Пловдив,
което понастоящем не е приключило. Към датата на инцидента за увреждащото МПС е била
налична сключена застраховка „ГО“ с ответното застрахователно дружество, обективирана в
полица № *****, със срок на валидност от 03.09.2021 г. до 02.09.2022 г. Ищците твърдят, че
са предявили претенции за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред
застрахователя с писмо, получено от него на 29.03.2022 г., но такова не им е било изплатено.
Сочат, че починалата е била в работоспособна възраст, дейна, активна, в добро здравословно
състояние, била отговорна и трудолюбива, грижила се всеотдайно за своето семейство.
1
Ищцата К. преживявала изключително тежко смъртта на дъщеря си. Загубата й била
неочаквана и съкрушителна за нея. Между майка и дъщеря съществувала изключително
силна връзка, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност. Ищецът Н. бил много
близък със сестра си М.. Заедно с майка им В. живеели заедно, били много сплотени,
помагали си. С причинената смърт на М. ищците загубили моралната и физическа подкрепа,
която винаги са имали и на която са разчитали, преживели огромна мъка и до настоящия
момент болката им не е отшумяла.
Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното застрахователно дружество да заплати на В. К. обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на
причинената смърт на нейната дъщеря М. К.а, като искът е предявен като частичен за сума в
размер на 140 000 лв. от общо 200 000 лв., както и да заплати на Н. Н. - сума в размер на 10
000 лв. от общо обезщетение от 30 000 лв. за претърпените неимуществени вреди,
вследствие на причинената смърт на неговата сестра М. К.а /съобразно допуснато по реда на
чл.214, ал.1 ГПК изменение размера на предявените искове в съдебно заседание на
12.10.2023г./. Претендира се и присъждане на законната лихва върху сумите , считано от
31.01.2022 г.- датата на която изтича срока по чл. 429, ал.3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал.1 от КЗ,
евентуално от 29.03.2022 г., до окончателното им изплащане.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника, в който е изразено становище за неоснователност на заявените претенции.
Посочва се, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователното дружество за обезщетяване на твърдените от ищците вреди. По Д.то не са
представени доказателства, установяващи по безспорен начин извършено противоправно
деяние от страна на сочения за виновен водач в пряка причинно - следствена връзка с
търпените вреди. Наличен е само препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, в който не са отразени причините и обстоятелствата, поради които соченият за
виновен водач е загубил управление над МПС, напуснал е очертанията на своето платно за
движение и е навлязъл в насрещното такова. Освен това, ПТП е настъпило през м. януари и
в тъмната част на денонощието, като е възможно липсата на адекватна поддръжка на
пътното платно да е основната причина за загубата на управление над МПС. Ответникът
оспорва механизма на настъпване на ПТП, твърденията на ищците за противоправно
поведение на водача на лекия автомобил и причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и описаните неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като поддържа, че в нарушение на
нормативните изисквания същата е пътувала без поставен обезопасителен колан. Наред с
това счита, че претендираните обезщетения са прекомерно завишени по размер, предвид
заложения в чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост и са несъобразени с икономическата и
социална действителност в страната. По отношение на предявения иск от Н. се посочва, че в
случая последният попада в кръга лица, които по изключение са материалноправно
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на
2
пострадалото лице. С ангажираните по Д.то доказателства обаче не се доказва особено
близка привързаност, която да е годна да породи значителни душевни болки и страдания,
извън традиционно присъщите такива за родствената връзка между брат и сестра, а това
води до неоснователност на иска. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме
иска за доказан по основание, ответникът поддържа, че в процесния случай следва да се
приложи нормата на чл. 493а, ал. 4 от КЗ във вр. § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, т.е.
обезщетението следва да е в размер до 5 000 лв. По отношение акцесорната претенция за
заплащане на законна лихва, ответникът посочва, че неоснователността на главните искове
води до нейната неоснователност. Предвид изложеното, моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ищците са депозирали допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, с
която оспорват всички възражения на ответника. Считат за неоснователни и доводите на
последния за завишения размер на исковете. Твърдят, че разпоредбата, задаваща лимит на
размера на застрахователното обезщетение до 5 000 лв., противоречи на правото на ЕС и по-
специално на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16
септември 2009г., където минималният размер на обезщетението в случай на
неимуществени вреди е 1 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на
пострадалите. Сочат, че липсват доказателства в подкрепа на възражението на ответника, че
пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Поддържат претенцията
си за присъждане на законна лихва така, както е първоначално заявена.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, в
който същият поддържа изложеното в отговора на исковата молба, както и всички
оспорвания, възражения и доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните по Д.то доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
По Д.то е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №*****-
***/****г., с приложена към него план- схема за възникнало ПТП, в който е отразено, че на
****г. около ***. на път ****, гр. **- гр. ****, км **, посока на движение от с. **** към гр.
***, е станало пътнотранспортно произшествие, с участници: ППС- лек автомобил „БМВ
320 И“ с peг. № *****, собственост на М. К., управляван от В.М. И.а, и ППС- лек автомобил
с рег.№ **** марка „Мерцедес”, модел Е350, собственост на К.С., управлявано от
последния, при което е починала М. П.а К.а с ЕГН **********. Като причина за ПТП е
посочено –„Участник №1 губи управлението над МПС, навлиза в лентата за насрещно
движение и се блъска в участник №2”.
Установява се, че във връзка с пътния инцидент е било образувано ДП №11/2022г. по
описа на РУ- ***, а след това и нохд № 281/2023 г. на ОС- Пловдив. С присъда
№31/27.03.2023г., постановена по нохд № 281/2023г., подсъдимата В.М. И.а е призната за
виновна в това, че на ****г., на републикански път**** **- ****, км **, след разклона за с.
***, област **, при управление на МПС- лек автомобил „БМВ 320 И“ с peг. № *****, в
посока от юг на север /от гр. ** към гр. ****/ е нарушила правилата за движение- по чл.20,
3
ал.1 от ЗДвП и по чл.20, ал.2, изр. 1 от ЗДвП, като се е движила със скорост от 80 км/ч, а
съобразената такава е била 66 км/ч, и по непредпазливост е причинила смъртта на М. П.а
К.а и средна телесна повреда по см. на чл.129, ал.2 НК на Я. И. В. от с. ****, поради което и
на основание чл.343, ал.4, вр. с ал.3 б. „б”, пр.1, вр. с ал.1 вр. с чл.342, ал.1, вр. с чл.58а, ал.4
вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК, вр. с чл.371, т.2 НПК на същата е наложено наказание от една
година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК.
Не е спорно между страните и се установява от представените препис-извлечение от
акт за смърт и удостоверение за родствени връзки №****., че ищцата В. Г. К. е майка, а
ищецът Н. П. Н.- брат на М. П.а К.а, починала на ****г. при процесното ПТП.
За установяване на твърденията за претърпени от ищците неимуществени вреди
вследствие смъртта на М. К.а по Д.то са събрани гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Д. П.а Е. и Н.Г.Ч..
Свидетелката Е. заявява, че познава семейството на ищците от много години, знае за
пътния инцидент, станал на ****г., при който починала М. К.а. Твърди, че ищците много
тежко преживели смъртта на М.. В. била сломена от случилото се, плакала. Отношенията
между майка и дъщеря били много близки, виждали се всеки ден, М. посещавала майка си,
проверявала дали е пила лекарствата си. Свидетелката посочва, че Н. и М. имали много
добри отношения, обичали се, помагали си, били неразделни, живели заедно в дома на
родителите си до 1984г., когато М. се омъжила и заживяла при съпруга си. М. била весел,
усмихнат, лъчезарен човек, след смъртта й събиранията в семейството престанали, близките
й тъгували за нея, все още не са преодолели загубата й, Н. станал по- мълчалив.
Свидетелят Ч. депозира аналогични показания. Твърди, че внезапната смърт на М.
причинила на ищците страдания, те плачели, били притеснени и сега често я споменават, все
още не са се отърсили от голямата загуба. Семейството било задружно и сплотено,
отношенията на членовете му били много близки, помагали си, често се събирали.
Във връзка с установяване механизма на ПТП и по повод въведеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, по Д.то са изслушани показанията
на свидетеля К. и е допусната КСМАТЕ с вещи лица д-р П. и инж. С..
Според приетото заключение на КСМАТЕ, най-вероятен от техническа гледна точка
е следният механизъм на процесното ПТП: На ****г. около ***. по път *****, гр. **- гр.
****, около км **, посока на движение от с. **** към гр. ***, се движи със скорост около 80
км/ч лек автомобил „БМВ 320 И“ с peг. № *****, управляван от В. И.а. В един момент И.а е
загубила контрол върху МПС, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в лек
автомобил „Мерцедес” с рег.№ ******, управляван от К.С.. Посочва се, че основна причина
за реализиране на ПТП е несъобразената скорост с пътната обстановка. Водачът И.а би
имала техническа възможност да не допусне настъпването на ПТП, ако бе избрала да
управлява автомобила с по-ниска, съобразена скорост, изчислена около 66 км/ч. В
заключението е отразено, че автомобилът, в който е пътувала пострадалата К.а, е фабрично
4
оборудван с триточкови предпазни колани както за водача, така и за всички пътници в
купето. Правилно поставеният предпазен колан държи тялото към седалката и помага за
предотвратяване на удар в твърди интериорни елементи от салона. Според експертите, при
извършването на огледа и аутопсията на трупа на К.а не се установяват травматични
увреждания, които да съответстват на увреждания от поставен предпазен колан.
Констатираните травматични увреждания на пострадалата са причинени от удар или
притискане с/или върху твърд тъп предмет или косото му действие и същите не
съответстват на подобно получени при използване на обезопасителен колан. По-вероятно е
тялото на К.а да се движило свободно в купето и нараняванията да са причинени от
съприкосновения с интериора на автомобила както и евентуално с другите пътници. При
правилно поставен предпазен колан на пътуващ на задна седалка, тялото на пътника ще е
здраво скрепено за седалката и движения в предна посока няма да са възможни, а ще са
възможни движения на главата, шията и крайниците. При изслушване на заключението в
съдебно заседание на 12.10.2023г. вещото лице д-р П. е заявило, че пострадалата има травми
в областта на коленете, счупване на подбедриците и тежка-черепно мозъчна травма, които
при поставен обезопасителен колан не би следвало да се получат. Не са налице и
деформации вътре в автомобила, които могат да причинят тези травми. Доказателство за
ролята на правилно поставения предпазен колан са по-леките увреждания, получени от
водача и пътника на предна седалка, изразяващи се в охлузвания и натъртвания.
Свидетелят К. заявява, че е пътувал в лекия автомобил „БМВ 320 И“ с peг. № *****,
приятелката му В. И.а управлявала автомобила, майка му М. била седнала на седалката зад
шофьора, не си спомня дали е била с поставен предпазен колан при ПТП.
Не е спорно между страните, че горепосоченият лек автомобил е бил към датата на
настъпване на събитието със сключена застраховка „Гражданска отговорност” с полица №
*****, с период на валидност от 03.09.2021 г. до 02.09.2022 г.
Няма спор и че ищците са отправили претенции пред ответния застраховател
/получени на 29.03.2022г./ за обезщетяването им за претърпените неимуществени вреди,
като исканото обезщетение не им е заплатено с мотив, че не са налице категорични
доказателства за отговорността на застрахования водач, а по отношение на ищеца Н. Н.- и
че не се установяват особено близки взаимоотношения с починалата и действително
претърпени от смъртта й вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за родствената връзка между брат и сестра.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Според чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка
гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието
на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при
5
ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите” и изтичането
на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител - чл.496, ал.1 КЗ.
По Д.то се установи, че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ, доколкото
увреденото лице е насочило писмена претенция до ответника, като не му е било изплатено
исканото обезщетение, а това прави исковете допустими.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи
наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към
момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение между
последния и застрахователя. Наред с това, в тежест на ищеца Н. е да докаже и твърденията
си, че е създадена трайна и дълбока емоционална връзка между него и починалата му сестра
и че са претърпени морални страдания от смъртта й с интензитет, надхвърлящ обичайния.
В разглеждания случай няма спор между страните, че към датата на настъпилото
пътнотранспортно произшествие е било налице валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност” за увреждащия автомобил- „БМВ 320 И“ с peг. №
*****.
Въз основа на събраните по Д.то доказателства се установи и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Доказа се, че на ****г. е реализирано
пътнотранспортно произшествие, предизвикано от виновния водач В.М. И.а при управление
на лек автомобил „БМВ 320 И“ с peг. № *****.
С влязла в сила на 12.04.2023г. присъда по нохд №281/2023г. на Пловдивския
окръжен съд подсъдимата И.а е призната за виновна за извършеното престъпление по
чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б. „б”, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК и й е наложено
съответното наказание. С оглед на това и съгласно чл.300 ГПК, доказани се явяват
обстоятелствата за извършване на деянието, неговата противоправност, виновността на
дееца, както и причинения вредоносен резултат- смъртта на наследодателката на ищците.
По отношение на иска, предявен от В. К.:
Ищцата В. К. е майка на починалата М. К.а и без съмнение попада в кръга на лицата,
които имат право на обезщетение в случаите на смърт при деликт. На база показанията на
свидетелите Е. и Ч. /последните, преценени съобразно чл.172 ГПК/, които съдът кредитира
като логични, убедителни и основаващи се на непосредствените им впечатления от
преживяванията на ищцата, следва да се приемат за доказани по категоричен начин търпени
от последната болки и страдания от внезапната загуба на дъщеря й М., към която е била
силно привързана. Събраните гласни доказателства сочат, че между починалата и нейната
майка са съществували топли и близки отношения. Ищцата е понесла изключително тежко
загубата на дъщеря си, била е съкрушена, болката й към настоящия момент не е отшумяла,
продължава да тъгува за М..
С оглед на така установените обстоятелства, се налага извод, че са налице
6
предпоставките, обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване по реда на чл.432,
ал.1 от КЗ на причинените на ищцата вследствие увреждането вреди.
Обезщетението, дължимо за претърпените неимуществени вреди, следва да се
определи по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД, като се отчетат и конкретните
факти за случая- характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените болки и страдания.
От ангажираните свидетелски показания, които са еднопосочни и категорични, се
доказа, че ищцата е приела много тежко загубата на дъщеря си, била съкрушена,
емоционално срината. Смъртта на М. е настъпила внезапно, което е предизвикало силен
стрес у нейната майка, а това безспорно е повишило интензитета на преживените от нея
болки и страдания. Независимо че са живели в отделни домакинства, двете поддържали
непрекъснати контакти, имали близки отношения, ищцата е разчитала на подкрепата на
дъщеря си. С оглед на това и предвид установените обстоятелства относно силната
привързаност на майка и дъщеря, съществуването в семейството на отношения на грижа и
разбирателство, както и съобразявайки конкретните икономически условия в страната към
правнорелевантния момент /****г./, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане,
съдът счита, че за справедливото обезщетяване на болките и страданията на ищцата,
възникнали от неправомерното деяние, е необходима сума в размер от 140 000 лв.
При определяне на дължимото обезщетение следва да се обсъди и релевираното от
ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД- за съпричиняване на вредните последици от
страна на пострадала.
Преценката относно приноса за настъпване на вредоносния резултат следва да се
изгражда въз основа на доказани по Д.то конкретни действия или бездействия, с които
увреденото лице обективно е способствало за настъпване на този резултат или чрез които е
създало условия за настъпването му или го е улеснило. В отговора на исковата молба
ответникът твърди, че поведението на пострадалата, сочещо на съпричиняване, се изразява в
непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП.
По Д.то се установи от заключението на КСМАТЕ, че лекият автомобил „БМВ 320
И“ с peг. № ***** е оборудван с фабрично поставени предпазни колани. Пострадалата е
била пътник на задна седалка, като при съпоставката на механизма на ПТП, мястото и
начина на удара на автомобила, В. и тежестта на получените травматични увреждания
експертите са направили извод, че същата е била без поставен обезопасителен колан. Според
вещото лице д-р П., ако К.а е била с поставен колан, най-вероятно отново би получила
увреждания, но тези в областта на коленете, счупване на подбедриците и тежката-черепно
мозъчна травма не би следвало да се получат. При тези данни, съдът намира, че
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е основателно, тъй
като настъпването на вредите е в причинна връзка и с поведението на пострадалата, която в
нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП е пътувала без поставен обезопасителен
колан.
7
Преценявайки обстоятелствата, при които е реализирано произшествието,
поведението на водача на автомобила и пострадалата, съдът определя съпричиняването на
30 % за последната и 70 % за водача. В случая водачът на МПС има по-голям принос, тъй
като ПТП е настъпило основно поради допуснатите от него нарушения на правилата за
движение, предвидени в чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2, изр. 1 от ЗДвП - управлявал е
автомобила с несъобразена скорост, изгубил е контрол над автомобила и е навлязъл в
насрещното платно, където е настъпил удар с насрещно движещо се ППС. С оглед на това,
отговорността на ответника следва да се намали до 70 %, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, при
което определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, дължимо на ищцата от
застрахователното дружество възлиза на 98 000 лв. За тази сума предявеният иск се явява
основателен и доказан и подлежи на уважаване, а за разликата до претендирания частичен
размер от 140 000 лв. от общ размер 200 000 лв.- ще се отхвърли.
По отношение на предявения иск от Н. Н.:
Макар да се установи по Д.то, че е осъществен общият състав на непозволеното
увреждане, визиран в разпоредбата на чл.45 ЗЗД, както и че автомобилът, управляван от
деликвента В. И.а, е бил застрахован към датата на ПТП със застраховка „ГО” при ответния
застраховател, съдът намира, че не са налице предпоставки за присъждане обезщетение на
Н., доколкото не се доказа съществувалите отношения между него и починалата при ПТП
М. К.а да са от такова естество, че да легитимират ищеца като имащ право да получи
обезщетение за смъртта на последната.
С ТР №1/21.06.2018 г. по тълкувателно Д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/1961 г. и Постановление
№5/1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени
от смъртта му вреди.
В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и че са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Отчетено е, че
според традиционните за българското общество семейни отношения, братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най- близкия родствен и семеен кръг, а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато се установи, че поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да
8
се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В
тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка
на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и
№ 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-
близките на починалия.
В конкретния случай, от събраните по Д.то гласни доказателства се установи, че
братът и сестрата са имали близки отношения, били са привързани един към друг и са си
помагали. Внезапната загуба на М. била понесена тежко от ищеца, той и досега скърбял за
нея. Съдът няма основание да не кредитира показанията на свидетелите Е. и Ч., като
добросъвестно дадени, но същите не са достатъчни за обосноваване на извод за наличие на
родствена връзка, която по интензитет и близост да надвишава традиционните и
общоприети отношения братя- сестри. Свидетелите очертават съществуването на
обикновени житейски взаимоотношения от роднинско естество между ищеца и
пострадалата. Липсват конкретно установени обстоятелства, сочещи на претърпени морални
вреди извън обичайните такива, присъщи за съответната родствена връзка, при което съдът
намира, че ищецът Н. не доказа активната си материалноправна легитимация по спора и
затова искът му, като неоснователен, подлежи на отхвърляне.
По отношение на претенцията за лихви за забава върху обезщетенията за
неимуществени вреди:
Според разпоредбата на чл.429, ал.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се
включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Установи се по Д.то, че ищците са предявили пред ответното дружество-
застраховател на отговорния за вредите деликвент застрахователни претенции за плащане на
обезщетение за претърпените вреди, които са получени на дата 29.03.2022г., като същата
следва да се приеме за най-ранната дата, доколкото няма твърдения и данни за уведомяване
на застрахователя по-рано, вкл. от самия застрахован.
С оглед на това, дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди ще се
присъди ведно със законната лихва, считано от 29.03.2022г. до изплащането му.
Предвид неоснователността на предявения от Н. Н. иск, неоснователно е и
акцесорното искане за присъждане на лихви за забава върху търсеното от него обезщетение.
9
При този изход на спора и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат П. Д. К. адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно
на правна защита и съдействие на ищцата В. К. при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА /съгласно ДПЗС от 25.03.2022г./, което в случая, съобразно уважената част на иска
и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към момента на сключване на
ДПЗС-ДВ бр.68/31.07.2020г./, възлиза в размер на 3031 лв. или 3 637,20лв. с ДДС.
Ответникът има право на разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част на исковете, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК. Видно от
представения списък по чл.80 ГПК и данните по Д.то, същият е направил разноски в размер
на 300 лв. за КСМАТЕ и 30 лв.- за призоваване на свидетел, като се претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Вземайки предвид, че Д.то е с материален
интерес, че същото не е с фактическа и правна сложност и по него са проведени две съдебни
заседания, съдът намира, че следва да се определи по реда на чл.37 от ЗПП във вр. чл.25, ал.1
от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Или от общия размер на
разноските на ответника- 530 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата ще бъде осъдена
да заплати, съобразно отхвърлената част на иска, сума в размер на 79,50 лв., а ищецът Н.-
сума в размер на 265 лв./ доколкото неговият иск се отхвърля изцяло/.
Тъй като ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски по Д.то,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОС- Пловдив, дължимата за производството държавна такса в
размер на 3 920 лв., както и сумата от 210 лв.- изплатени от бюджета на съда
възнаграждения на вещи лица по допуснатата КСМАТЕ, изчислени съобразно уважената
част на исковете.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, да заплати на В. Г. К., с ЕГН
********** и адрес- с. ****, *** област, с адрес за призоваване - гр. **** ул. “****” № *,
офис **- адвокат К., сумата от 98 000 /деветдесет и осем хиляди/ лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й –
М. П.а К.а, настъпила при пътнотранспортно произшествие, станало на **** г.,
предизвикано от виновен водач В.М. И.а при управление на лек автомобил марка и модел
„БМВ 320 И“ с peг. № *****, застрахован в „Дженерали Застраховане“ АД с полица №
*****, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 29.03.2022г.
до изплащането му, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 98 000 лв. до претендираните 140 000 лв. - част от вземане с общ
заявен размер от 200 000 лв.
10
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. Н., с ЕГН ********** и адрес- с. ****, *** област, с
адрес за призоваване - гр. **** ул. “****” № *, офис **- адвокат К., против „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 68, иск за осъждането на ответника да заплати сума в размер на 10
000 лв. от общо обезщетение от 30 000 лв. за претърпените неимуществени вреди вследствие
на причинената смърт на неговата сестра М. П.а К.а, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, станало на **** г., предизвикано от виновен водач В.М. И.а при управление
на лек автомобил марка и модел „БМВ 320 И“ с peг. № *****, застрахован в „Дженерали
Застраховане“ АД с полица № *****, както и искането за присъждане на законната лихва
върху претендираното обезщетение, считано от 31.01.2022г., евентуално- от 29.03.2022г. до
изплащането му, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, да заплати на адвокат П. Д. К. –
САК, с адрес- гр. *****, ул.„***” № *, ап.*, сума в размер на 3 637,20 /три хиляди
шестстотин тридесет и седем лв. и двадесет ст./лв., представляваща адвокатско
възнаграждение /с ДДС/ за оказана безплатна помощ на ищцата В. Г. К. по т. д. № 450/2022
г., изчислено съразмерно на уважената част на предявения иск.
ОСЪЖДА В. Г. К., с ЕГН ********** и адрес- с. ****, *** област, ул. „****“ №*, с
адрес за призоваване - гр. ****, ул. “****” № *, офис **- адвокат К., да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.
София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, сума в размер на 79, 50 /седемдесет и девет лв. и
петдесет ст./ лв.- направени разноски за производството, изчислени съобразно отхвърлената
част на иска.
ОСЪЖДА Н. П. Н., с ЕГН ********** и адрес- с. ****, *** област, ул. „***“ №*, с
адрес за призоваване - гр. ****, ул. “****” № *, офис **- адвокат К., да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.
София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, сума в размер на 265 /двеста шестдесет и пет/ лв.-
направени разноски по Д.то.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата 3 920 /три хиляди
деветстотин и двадесет/ лв.- дължимата за производството държавна такса, както и сумата
от 210 /двеста и десет/ лв.- изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по
допуснатата КСМАТЕ, изчислени съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11