Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав, в публичното съдебно заседание
на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при
участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 10487 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
49 вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди в ИМ, че на 24.06.2019 г. в
гр. София около 09:30 ч. е вървял по десния тротоар на ул. „301“ в ж.к. Люлин,
когато пред бл. 380 е стъпил с десния си крак в необезопасена и несигнализирана
дупка на тротоара, получила се от счупени плочки. От инцидента получил травма
на ахилесовото сухожилие на десния крак- руптура тендиви ахили дек. Престоял в
болница, била му извършена операция, кракът му бил обездвижен чрез гипс за 30
дни. От преживяното понесъл болки и страдания, стрес, трудно движел крака си за
дълъг период от време, имал нужда от постоянна помощ за извършването на
ежедневни нужди. По повод на лечението си заплатил 320 лв. за медицинско
изделие. Въз основа на изложеното претендира обезщетение за понесени
неимуществени и имуществени вреди в посочените размери, ведно със законна лихва
от 24.06.2019 г. - датата на инцидента до окончателното им изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът С.О.оспорва исковете по основание
и размер.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 24.06.2019 г. около 09:30 ч. ищецът стъпил
в необезопасена и несигнализирана дупка на тротоара ул. „301“ в ж.к. Люлин. От
инцидента получил травма на ахилесовото сухожилие на десния крак.
Според показанията на свид. ПЕТРОВ, основани
на непосредствените му впечатления, ищеца е стъпил в дупка, голяма около една
педя, намираща се на тротоара, вследствие на което паднал и се ударил.Двамата
вървели заедно и не са забелязали дупката.Свидетеля вдигнал ищеца, който не
можел да стъпва на ударения си крак, поради което викнал такси, за да го закара
до УМБАЛ „Света Анна“, където бил е приет за лечение. Посетил го в болницата,
където ищеца прекарал 4 дни, а след изписването му го посещавал и у дома му. Сочи
че ищецът е претърпял болки на ударения крак и страдания по време на лечението
и престоя му в къщи с поставен гипс и ползвал патерици.
Съгласно заключението на СМЕ с в.л. д-р Ц.,
претърпяната травма представлява руптура на ахилесовото сухожилие и е в
причинно-следствена връзка с описаното по делото събитие. Сочи процес на възстановяване
на такъв вид травма при липса на усложнения: следоперативно обездвижване на
глезена във флексия 135-град. за 45-60 дни, без да се стъпва на оперирания
крайник: отстраняване на конците от зарастнала оперативна рана на 12- 14
следоперативен ден; след сваляне на имобилизацията около 2 седмици раздвижване
на глезена без да се стъпва на оперирания крайник; след 10-та седмица се
позволява стъпване на цялото ходило с помощта на едно помощно средство. Пълно
възстановяване за нормално ходене се очаква след 3- 4 месец, а възможността за
натоварване при спорт след около 1-1,5 година. При ищеца е спазен описаният от експерта протокол и
цялото лечение (болнично и домашно амбулаторно) е продължило около 3 месеца.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Налице са предпоставките чл. 49 ЗЗД за
ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за вредите,
претърпени от ищеца. Инцидентът настъпва като пряка и непосредствена последица от
обективираното в действителността противоправно поведение във вид на
бездействие на служители на С.О., изразяващо се в неупражнен надзор по поддържане
и обезопасяване общинските тротоари. Допуснато е неизпълнение на задължението
им по чл. 31 ЗП, за изграждане, ремонт и поддържане на пътищата, публична
общинска собственост. Тротоарът представлява елемент от пътното платно и
конструктивна част от пътя съгласно легалната дефиниция на § 1, т.1 и т.2 от ДР
на ЗП. Съобразно § 1, т.14 от ДР на ЗП, поддържането на пътищата е дейност за
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. В този смисъл, сред нормативно регламентираните
задължения на Oбщината попада съблюдаването на
състоянието и съответната поддръжка на тротоара към пътя. Ако същите бяха
реално упражнени и тротоарът беше в състояние необходимо за пешеходни цели, не
би се стигнало до инцидента.
С оглед вида на отговорността е без значение
точно кои органи и/или длъжностни лица не са предприели съответните действия по
осигуряване безопасността на терена. Релевантно е обстоятелството, че без
небрежното бездействие на лицата, на които ответникът възлага дейността по
поддържане на пътя, не би настъпил вредоносният резултат. В това се състои и
причинно- следствената връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди.
Съобразно вида,интензитета,продължителността
на претърпените болки и страдания и социално-икономическите условия в страната,
съдът по реда на чл. 52 ЗЗД определя обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10 000 лева. Искът в
разликата от 10 000 до 27 500 лв. следва да се отхвърли като завишен.
Претенцията за присъждане имуществени вреди следва
да бъде уважена изцяло в размер на 320
лева. Съгласно СМЕ сумата е заплатена за закупуване медицинско изделие -
шевен материал, използван за възстановяване на увреденото сухожилие, описан в
оперативния протокол, във връзка с лечението на увреденото дясно ахилесово сухожилие.
Ответникът следва да заплати на ищеца
общо сумата 10 320 лева, ведно
със законната лихва върху нея на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 24.06.2019 г.
По възражението за съпричиняване:
В хода на устните състезания ответникът прави възражение
за съпричиняване от страна на ищеца, който не е проявил нужното внимание. Съдът
намира възражението за преклудирано, затова приема, че не дължи произнасяне.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски имат
и двете страни.
Ищецът видно списъка е направил разноски (ДТ и
депозит за СМЕ) в размер на 1 412.80 лв., от които съразмерно уважената част от
иска ответникът следва да заплати 524
лева (10320/27820 х 1 412.80), съгласно чл. 78,ал.1 ГПК. На адв. А.Г. представляващ ищеца по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА, съобразно Н- № 1/2004 г. следващото се адв.
възнаграждение е представляващ ищеца на
основание по чл. 38, ал. 2 ЗА е 1 364.60 лв. и съобразно уважената част от
иска ответникът следва да заплати 506.20 лева (10320/27820 х
1 364.60). Искането за присъждане на ДДС съдът намира за неоснователно,
тъй като ДДС-то е косвен данък,който се изчислява в момента на плащането,а не в
момента на присъждането и съдът не е оправомощен да изменя данъчния механизъм и
да присъжда все още неначислен ДДС.
Ответникът претендира заплащане
юриск.възнаграждение, което на осн. чл. 78, ал.8 ГПК определя на 100 лева
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.О.- гр. София 1000, р-н „Оборище”, ул. „******, да заплати на М.Р.М. ЕГН **********,
съд.адрес *** на основание
чл.49вр.чл.45 и чл.86 ЗЗД сумата от 10
320 лева - обезщетение за неимуществени (10 000) и имуществени (320) вреди
от травма на ахилесовото сухожилие на десния крак, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 24.06.2019 г.до окончателното й изплащане и на осн. чл. 78,ал.1 ГПК сумата от 524
лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за разликата над сумата 10 320 лева до сумата от 27 820 лева.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София 1000, р-н „Оборище”, ул. „*********, да заплати на адв. А.Г. ***, на осн.чл.38, ал.2 ЗА сумата
506.20
лева адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА
М.Р.М. ЕГН **********, съд. адрес *** да
заплати на С.О.- гр. София 1000, р-н „Оборище”, ул. „*****
на осн. чл. 78,ал.3
и 8 ГПК сумата 100 лева – разноски за юриск.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: