Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 2039 29.05.2018
година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет осми февруари през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 15255 по
описа за 2017 година.
Предявеният иск намира правно основание в е чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Максима недвижими имоти” ЕООД твърди, че е
сключил с ответницата договор за п. при покупка на недвижим имот по силата на който
ответницата му възложила да я консултира и посредничи при покупка на недвижим
имот. Съгласно договора в.ката следвало да заплати възнаграждение в размер на
2% от цената на имота, но не по-малко от 500 евро, което било дължимо в деня на
сключване на предварителния договор или нотариален акт. Възнаграждението било
дължимо и случай, че предложен от ищеца имот бъде закупен не от самия в. по
договора, а от негов с. или роднина, включително б., с., неизходящ или
възходящ. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора като е
организирал оглед на имот на ***********. Въпросният имот се намирал в гр. П., ул.
С.З. №**,ет. *, ап.**. Извършването на огледа било удостоверено с подписа на
ответницата. В последствие ищецът установил, че на ***********била извършена
продажба по силата на която посоченият по-горе апартамент бил прехвърлен на Ф.Ф.С.,
действаща като м. чрез м. си И.Т.М.- С. и Т.Д.М. Твърди се, че ответницата не
била уведомила ищеца за сключването на този договор и не била изпълнила
задължението си да заплати възнаграждение. Поради това тя дължала
възнаграждение в размер на 1000 лв. За тази сума както и за мораторната лихва
върху нея в размер на 29,23 лв. за времето от ***********до 09.08.2017г. била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която ответницата
възразила. Ето защо се иска да бъде установено съществуването по вземането. Ответницата И.Т.М. не отрича, че е сключила с ищеца
процесния договор. При това обаче тя не знаела, че преди доста време нейният б Т.М.е
разговарял с едни от п. В.К., който бил
негов познат и който му било обещал, ако реши да продава апартамента да го
продаде на него. Твърди, че нейният б разполагал със средства и решил да
изненада ответницата и с. и, като закупи жилище на в. си. Преди ищцата да е
сключила договор с п.а, в с.ът на имота бил посетен от мъж, който започнал да
прави снимки и заявил, че ще посредничи при продажбата. с.ът В.К. заявил, че не
желае п., тъй като се е уговорил с к.. След като сключила договора за п. и
извършила оглед ответницата заявила на б си, че е видяла подходящ апартамент.
Когато разбрала, че той имал уговорка с п.решили да огледат и двата имота.
Когато отишли на оглед се оказало, че са гледали един и същи апартамент.
Предвид това ответницата счита иска срещу нея за неоснователен.
След като обсъди събраните по делото
доказателства ведно с доводите на страните съдът намери следното:
На ***********. между ответницата, в
качеството на в. и д. ищец, в качеството на из., бил сключен договор за п. /лист 9 на делото/.
По силата на чл.І т.1 из.ят се съгласил да посредничи при покупката на тристаен
апартамент, панелно строителство в кв. К. Във връзка с това поел задължения да
издири п.и го запознае с условията предложени от в.я, да организира огледи на
имоти и строителни обекти и преговори между страните при подписване на предварителен
договор – чл. ІІ на договора. Срещу това из.ят имал право на възнаграждение
дължимо от в.я съобразно чл.ІІІ, т.1 на договора в размер на 2% от цената по
предварителния договор, но не по-малко от 500 евро. От своя страна в.ят /тоест
ответницата/ се задължил да се подписва при всеки осъществен оглед протокол,
който съставлявал неразделна част от договора. Предвидено било, че
възнаграждението се изплаща при подписване на предварителен договор или на н.
а.за покупко-продажба /чл.ІІІ, т. 2/. Към договора е налице приложение,
озаглавено „протокол за оглед на недвижими моти”, в което ответницата е
удостоверила с подписа си, че на ***********. е извършила оглед на *****************************************
/ лист 10 на делото/. Предвидено било, че покупката на имота следва да се
извърши със знанието и присъствието на п.а, като в противен случай в.ят дължи
неустойка, включително и когато имотът е закупен от не от в.я, а от негов с., лице живеещо на с.н., б., с.,
възходящ или низходящ роднина.
Установява, се че на ***********между
В. Д. К. и Т. Д. К., като п. и Т.Д.М и м.та Ф. Ф. С., последната представлявана
от м. си И. Т. М.- С., като к.и, бил сключен договор за продажба на недвижим
имот с ид.****************представляващ апартамент с административен адрес –
гр. Пловдив, р. „С.”, ул. С. З.№ ** ет.* ап** /лист 11-12/. Продажбата била
осъществена за цена от 50000 лева. По делото не е спорно, че апартаментът
предмет на този договор е същият описан и в протокола към договора за п..
От показанията на св. Т. М., б на ответницата, се
установява, че той бил познат с един от с.те. От него св.т бил узнала, че заедно
с б. си имат намерение да продават имота. с.ът, който бил направил обява в
интернет, обяснил, че в апартамента дошъл човек, който се представил за к. и поискал
да направи снимки. След като приключил със снимането заявил, че е б. и желае да
посредничи при продажбата. с.ът отказал това предложение, предвид уговорката му
със св. М.. По късно станало ясно, че апартаментът е бил обявен от а. за
продан, а тя от своя страна го показала на д. на св.. М. поддържа, че едва след
като д. му поискала да видят и апартамента, за който той бил говорил със своя
познат, разбрали че става дума за един и същи имот. След това и предвид
наличието на уговорка между св. и с.а, ответницата се било обадила в а. и
заявила, че се отказва от услугите ѝ.
На 09.08.2017г. д. ищец подало заявление по чл.410 ГПК,
по което било образувано приложеното дело №12535/2017 г. По него била издадена
заповед за изпълнение за сумата 1000 лева, представляваща главница, законната
лихва върху нея, считано от 09.08.2017г. и сумата 29,23 лв. лихва за забава за
периода ***********– 09.08.2017г., срещу която ответницата възразила в срок.
При така установените факти се
налагат следните правни изводи:
Сключеното между ищеца и ответницата
съглашение по своето съдържание представлява договор за изработка, тъй като
предмет на задължението на из.я е постигането на определен резултат, а не
сключването на сделки или извършването на правни действия. Именно липсата на
клаузи, които да предвиждат поемане на задължения за сключване на сделки от
името на из.я и за сметка на в.я са причина договорът да не разкрива елементи
присъщи на договора за п., който е разновидност на договорите за поръчка и
комисионния договор. Видът на възникналото правоотношение се определя от
характера на правата и задълженията на страните, а не от наименованието на
договора или вписванията в търговския регистър относно предмета на дейност на
съответния т. / в този смисъл - Решение №
503 от 25.01.2010г. по т.д. №260/2009г.,
ВКС, І т. о. /. От това следва, че ищецът
няма характер на търговски п. по смисъла на чл.49 и сл. ТЗ и сключваните от
него сделки не са посреднически.
Съгласно чл.266 от ЗЗД поръчващият
трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. В случая не е спорно, че
окончателният договор не е сключен при съдействието и п. на д. ищец, което като
из. се е задължило, освен да предостави информация за предлаганите на п.
недвижими имоти, също да извърши и други действия, които да са насочени към
подпомагане и консултиране на в.я с оглед запазване на интересите му при бъдеща
покупка. Не се установи д. да се е намирало в договорни правоотношения със с.а
на имота, който е бил предмет на огледа, което означава, че то не е могло да обещае
неговите действия с оглед бъдещата сделка, доколкото не се е явявало обвързано
да посредничи и на него. Безспорно е
също така, че ответницата е извършила само един оглед, като подписвайки протокола
към договора е приела свършената работа по предоставяне на информация относно
конкретен имот. Тоест в случая е установено изпълнение на работата, възложена
като задължение на из.я в чл.ІІ, т.2 от договора. Уговореното възнаграждението
се изплаща или при сключване на предварителен договор или при подписване на н.
а.за покупко-продажба. За да се дължи уговореното процентно възнаграждение,
следва до сделката да се е стигнало в резултат от п. на из.я, било чрез изготвяне
от негова страна на предварителен договор, било чрез изпълнение на останалите
действия, описани в договора като негови задължения.
Видно от събраните гласни доказателства, бта на
ответницата е узнал за съществуването на имота и факта, че той се продава,
преди тя да осъществи огледа. В последствие, след разговор със св. ответницата
узнала, че става дума за един и същи имот, чийто с. св. познава. След като е
узнала това, за ответницата вече, не е съществувала причина изпълнението на
договора да продължи, защото при постигнато предварително съгласие за
покупката, което е резултат от действията на трето лице, осъществяването на
втората част от задълженията на из.я по договора за п. е станало ненужно с
оглед интереса на в.ката. С оглед това може да се приеме, че изпълнението на
договора е започнало, но в последствие е станало невъзможно, поради причина, за
която никоя от страните не отговаря, а именно действията на св. М.. При това
положение, съдът счита, че отношенията между в.я и из.я, следва да се уредят
при хипотезата на чл.267, ал.1 изр. второ ЗЗД – из.ят ще има право на част от
уговореното възнаграждение, съответствуваща на изпълнената работа, тъй като тя
е била полезна за в.я / в случая ответницата/. Предвид това съдът намира, че
ответницата следва да заплати извършената работа, а именно предоставяне на
информация и осигуряване на оглед на имота. Тъй като уговореното възнаграждение
се дължи за цялостно изпълнение на договора, а изпълнената работа съставлява
приблизително една четвърт от задълженията на в.я, то съдът намира, че
ответницата дължи една четвърт от уговорената в договора сума. Тоест същата
следва да заплати на из.я сумата 250 лева / ¼ от 2 % от 50 000 лева/.
Неоснователен е искът за присъждане на обезщетение за
забава върху претендираната сума от 29,23 лв. за периода от ***********до
09.08.2017г. Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД обезщетението се дължи когато длъжникът е
изпаднал в забава. Тя настъпва след деня на падежа, когато той е уговорен от
страните. С оглед обстоятелството, че ответницата е уведомила из.я, че не желае
да ползва занапред п., не може да се приеме, че тя изпаднала в забава от датата
на сключване на н.а.. Това е така, защото прехвърлителната сделка не е сключена
при участието на д. ищец, така както е предвидено в чл. ІV, т.1 от договора.
Следователно в случая следва да се приложи общата разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД – длъжникът ще изпадне в забава след отправяне на покана. Такава не се
представи в производството, поради което и обезщетението в размер на законната
лихва се дължи от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
09.08.2017г.
С оглед изложеното съдът намира, че
искът е частично основателен до посочения по-горе размер, а в останалата си
част следва да се отхвърли.
Съобразно уважената част от иска
ответницата дължи на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 90
лв. и 78 лв. разноски за заповедното производство.
Ищецът следва да заплати на
ответницата разноски в размер на 228 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено, на осн. чл.422 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Максима недвижими
имоти” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. Ламартин №2,
ет.2 ЕИК ********* против И.Т.М. ЕГН
********** с адрес *** за сумата 250 лв. / двеста и петдесет лева/ без ДДС,
представляваща възнаграждение по договор, сключен на ***********. в гр. Пловдив, както и законната лихва, върху посочената
по-горе сума за времето от 09.08.2017г. до окончателното заплащане, относно
което вземане е издадена заповед за изпълнение №7853/10.08.2017г. по ч.гр.д. № 12535/2017г.
по описа на Пловдивския районен съд, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за разликата до претендираните 1000 лева, както и
в частта относно признаване на вземане за сумата 29,23 лв., претендирана като обезщетение
по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от ***********до 09.08.2017г.
ОСЪЖДА И.Т.М. да заплати на „Максима недвижими имоти” ЕООД,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумите: 90 лв. /деветдесет лева/, представляваща
деловодни разноски направени в исковото, както и 78 лв. /седемдесет и осем лева/
в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Максима недвижими имоти” ЕООД да заплати на И.Т.М.,
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, сумата 228 лв./двеста двадесет и осем лева/,
представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Живко Желев
Вярно с оригинала.
В.С.