Р Е Ш Е Н И Е
№ 4407/01.11.2017 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на втори октомври две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13993 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК /фаза по допускане на
делбата/.
Производството по делото е образувано по предявен от Н.И.Д., ЕГН **********,
и А. А. Д. Х., ЕГН **********, и двете с адрес: ***,
чрез процесуалния им представител – адв. Б.Ж., срещу И.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание
чл. 34, ал. 1 ЗС да бъде допусната съдебна делба на недвижим имот, а именно:
дворно място, находящо се в с. К., община В., с площ
по документ за собственост * кв. м., а по скица с площ * кв. м., представляващо УПИ * по плана на с. К., община В., при граници: на запад – УПИ *, на север – УПИ *, на изток – ул. „Б. П.” и на юг – УПИ * и УПИ *, ведно с построените в същото
двуетажна жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа, гараж и лятна
масивна постройка, при следните квоти между страните:
- по отношение на дворното място – 9/12 ид. ч. за
Н.И.Д.; 2/12 ид. ч. за А. А. Д. Х. и 1/12 ид. ч. за И.И.П.;
- по отношение на двуетажната жилищна сграда, гаража и лятната постройка –
15/21 ид. ч. за Н.И.Д.; 4/21 за А. А.Д.Х. и 2/21 за И.И.П..
В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 25.04.2017 г. ищците Н.И.Д.
и А. А.Д. излагат, че наследодателят И.П.И. е починал на 19.10.2013 г., като същият е оставил за
свои наследници Агр. Я. Ил. /преживяла съпруга/, Н.И.Д.
/дъщеря/ и И.И.П. /син/. Посочват, че имотът, предмет
на делбата, е придобит възмездно по време на брака на Ис. П.И. с Агр. Як. Ил. по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № * г. на варненски нотариус. След придобиването на имота
съпрузите са построили в същия двуетажна жилищна сграда с площ * кв. м., гараж и стопанска постройка. Поддържат, че
гаражът и стопанската постройка не са самостоятелни обекти на правото на
собственост, а съставляват пристроена част от сградата, предмет на делбата. В
условията на евентуалност твърдят, че същите са придобити по силата на приращението от съпрузите Ис.П.И. и Агр.
Як. Ил.в режим на СИО, поради което молят да бъдат изключени от делбата.
Твърдят, че на * г. Ис.П.И. и Агр. Як. Ил.са дарили на дъщеря си Н.И.Д. ½ ид. ч. от процесното дворно място
и 3/7 ид. ч. от процесната
сграда, като на сина си И.И.П. са дарили ½ ид.ч. от дворното място и 4/7 ид.
ч. от сградата. Посочват, че с влязло в сила решение по гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХХ състав, дарението по отношение на
5/6 ид. ч. от имота е отменено. Поддържат, че
отмяната има обратно действие, поради което Агр. Як.
Ил.се легитимира като собственик на 1/3 ид. ч. от
дворното място и 8/21 ид. ч. от сградата. Съответно
1/12 ид. ч. от дворното място и 2/21 ид. ч. от сградата са преминали директно в патрумониума на ищцата Н.И.Д. по наследяване. Излагат, че
на * г. между Агр.
Як. Ил.и Н.И.Д. е сключен договор за продажба, обективиран
в нотариален акт № 118, по силата на който преживялата съпруга е прехвърлила на
първата ищца всички притежавани от нея 4/12 ид. ч. от
дворното място и 16/42 ид. ч. от сградата. Посочват,
че на 11.12.2014 г. между ищците е сключен договор за дарение, по силата на
който А. А. Д. е придобила 2/12 ид. ч. от дворното място и
8/42 или 4/21 ид. ч. от сградата. Излагат, че
страните не могат да поделят описания имот, поради което молят да бъде
допусната съдебна делба на същия при посочените в исковата молба квоти между
страните.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника И.И.П., чрез процесуалния му
представител – адв. Д. К. Поддържа становище за недопустимост на предявения
иск, доколкото в случая е спорно на кои недвижими имоти са съсобственици
страните. Посочва, че по скица имотът е с площ * кв. м., а от представените документи е доказано
собствеността само и единствено на * кв. м. По отношение на постройката с площ * кв. м. поддържа, че за нея няма представени документи за
собственост, липсва издадено удостоверение за търпимост, поради което същата не
може да бъде предмет на разпореждане. Относно основната жилищна сграда в
документите за собственост е посочено, че същата е със застроена площ * кв. м., а по кадастрална карта – * кв. м., поради което отново счита, че е налице спор за
собственост. В условията на евентуалност оспорва иска за делба като
неоснователен. Твърди, че голяма част от подобренията в имота са направени
именно от него, поради което моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 34 ЗС.
По отношение на дворното място и двуетажната жилищна
сграда:
Между страните по
делото не е спорно, а и от представения нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност № 36, том ІІ, дело № *г.
на варненски нотариус се установява, че Ис.П.
И. е
придобил собствеността върху следния недвижим имот, а именно: къща с дворно
място, представляващо парцел *, дворище *
в квартал * по плана на с. К.
М.,
Варненско, с пространство от * кв. м., при посочени
в акта граници и съседи на имота. Не е спорно, че този имот е придобит по време
на брака между Ис.П. И. и Агр. Як. Ил.в режим на съпружеска-имуществена общност.
Не е спорно, че след
закупуването на имота в дворното място съпрузите са изградили жилищна сграда на
два етажа, като съгласно документи за собственост същата е с площ *
кв. м., а съгласно скица – * кв. м.
Не е спорно, а и от
представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № *
г., на варненски нотариус, се установява, че Ис.П.
И. и Агр. Як. Ил.са дарили на дъщеря си Н.И.Д. само ½ ид. ч. от процесното дворно
място, ведно само с 3/7 ид. ч. от построената в
дворното място двуетажна жилищна сграда с площ *
кв. м.
С нотариален акт за
дарение на недвижим имот № * г., на варненски
нотариус, Ис.П. И. и Агр. Як. Ил.са
дарили на сина си И.И.П. само ½ ид. ч. от имота, ведно със само 3/7 ид.
ч. от построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ *
кв. м. Не е спорно, а и от представеното влязло в сила съдебно решение № *
г., постановено по гр. д. № * г. по описа на ВОС,
гр. о., се установява, че посоченото дарение е отменено до размера на 5/6 ид. ч. от дарения имот. За останалата 1/6 ид. ч. от дарението производството по гр. д. № *
г. по описа на ВРС и по в. гр. д. № * г. по описа на ВОС по
иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД е прекратено поради сливане
на качествата на ищец и ответник у И.И.П..
Видно от
удостоверение за наследници на Ис.П. И., същият е починал
на 19.10.2013 г., като е оставил за свои законни наследници: Агр. Як. Ил./преживяла съпруга/, И.И.П.
/син/ и Н.И.Д. /дъщеря/.
Ето защо след
отмяната на извършеното дарение и с оглед разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 ЗН посочените наследници се легитимират
като съсобственици при следните квоти: По отношение на дворното място: 7/12 ид. ч. – за Н.И.Д. /същата притежава ½ ид. ч. по силата на договора за дарение + 1/12 ид. ч. в резултат на наследяване/; 4/12 ид.
ч. – за Агр. Як. Ил./1/4 ид.
ч. от имота като дарител + 1/12 ид. ч. в качеството й
на наследник/ и 1/12 ид. ч. за И.И.П.
/като наследник на починалия си баща и настъпилото вливане на качествата ищец и
ответник по предявения срещу него иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД/. По отношение на двуетажната жилищна сграда – 11/21 ид.
ч. за Н.И.Д. /същата притежава 3/7 ид. ч. по силата
на договора за дарение + 2/21 ид. ч. в резултат на
наследяване/; 8/21 ид. ч. – за Агр.
Як. Ил./2/7 ид. ч. от имота като дарител + 2/21 ид. ч. в качеството й на наследник/ и 2/21 ид. ч. за И.И.П. /като наследник
на починалия си баща и настъпилото вливане на качествата ищец и ответник по
предявения срещу него иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД/.
С нотариален акт № *
г. за покупко-продажба на недвижим имот Агр. Як. Ил.е
прехвърлила на дъщеря си Н.И.Д. притежаваните от нея 4/12 ид.
ч. от дворното място, заедно с 16/42 ид. ч. /или 8/21
ид. ч./ от процесната
двуетажна жилищна сграда. Тоест, след тази сделка ищцата Н.И.Д. се легитимира
като собственик на 11/12 ид. ч. от дворното място и
на 19/21 ид.ч. от сградата.
На *
г. Н.И.Д. дарява на дъщеря си А. А.Д. /с фамилно име
след брака Д. Х./ само 2/12 ид.
ч. от дворното място в с. К., заедно с 8/42 ид. ч. /или
4/21 ид. ч./ от построената в него двуетажна жилищна
сграда. След извършеното дарение, ищцата Н.И.Д. се легитимира като собственик
на 9/12 ид. ч. от имота и на 15/21 ид. ч. от построената в него сграда.
Следва да се
отбележи, че така установените квоти в съсобствеността между съделителите принципно не са спорни в производството.
Спорен е въпросът дали следва да бъде допусната делба на процесното
дворно място и на двуетажната жилищна сграда.
По делото е допусната
съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Съгласно заключенията на вещото лице инж. Ш.Х., първият план за с. К. е
изработен и влязъл в сила на основание указ № *
г. за улична регулация и заповед № * г. за дворищна
регулация. По този план процесният имот с пл. № *
по * г. попада в южната част на парцел ІІ в кв. *
по плана на с. К. М.,
като площта на парцела е * кв. м. Следващият
кадастрален план на с. Т. и с. К. е изготвен
през * г. Видно от изготвената комбинирана скица, процесният имот попада в имот с пл. № *,
записан в разписния лист на Ис.П. И., като площта на
имота е * кв. м. /изчислена графически след сканиране и векторизиране/. През *
г. на основание заповед № * г. на председателя
на ИК на ГНС – В. е влязъл в сила регулационен план на с. Казашка махала.
Планът е изработен върху кадастрален план от 1962 г. По регулационния план за
имота е отреден парцел * в кв. *
по плана на селото. Видно от плана, парцелната граница в северната част на
имота е разширен и същият е с площ * кв. м. По КП от 1985
г. на с. К. процесният имот е с пл. № *,
с площ * кв. м. и в разписния лист е записан на Ис.П.
И., при
съответни граници. Действащият застроителен и
регулационен план на с. К. е одобрен със заповед № *
г. на кмета на Община В. и същият е разработен върху кадастрален план от *
г. За имота е отреден парцел – УПИ * в кв. *
по плана на селото.
При така извършеното
изследване от вещото лице съдът приема, че може да бъде направен обоснован
извод, че страните са съсобственици на процесния
имот, който по документи за собственост е *
кв. м., а съгласно издадената скица – с площ *
кв. м. Следва да се отбележи, че площта на имота не е изключителен
индивидуализиращ негов белег. В случая е релевантно обстоятелството, че
границите на имота са съществено непроменени при различните действали за
територията планове, видно и от изготвените към заключението комбинирани скици.
Прави впечатление, че разликата в площта на имота е посочвана още при
описанието му в горепосочените нотариални актове за дарение от *
г. В този смисъл съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че в
случая е установена само собствеността върху *
кв. м. от дворното място, а за останала част съществува спор за собственост. Ето
защо и настоящото производство не е процесуално недопустимо, а съдът дължи
произнасяне по същество на направеното искане за допускане на съдебна делба.
В тази връзка следва
да се отбележи още, че с писмо /л. 53 от делото/ от *
г. АГКК уведомява процесуалният представител на ищците, че заповед № *
г. на ИД на АГКК за одобряване на Кадастралната карта и кадастралните регистри
за землище с. К., община В., е обжалвана от И.И.П. и
О.Аг.Н.
По жалбите са образувани адм. д. № *
г. и № * г. по описа на Административен съд – В.. Процесният имот с идентификатор *
е ограничен като съседен на обжалвания имот с идентификатор *.
Посочено е, че към настоящия момент няма данни за влязло в сила съдебно решение
по тези административни дела. Ето защо не е издадена и скица за процесния имот в с. К..
Представена е такава
от * г., издадена от кметство с. Т.
/л. 59 от делото/.
Към писмения отговор
ответникът е представил копие от кадастралната карта относно поземлен имот № *
/л. 78/.
В тази връзка следва
да се отбележи, че след извършена служебна проверка съдът констатира, че с
влязло в сила решение № * г., постановено по адм. д. № * г. по описа на ВАС,
ІІ отд., е обезсилено Решение № * г., постановено по адм.
д. № * г. по описа на Административен съд – В., VIII състав, като подадената
от ответника И.И.П. жалба против заповед № * г. на изпълнителния
директор на АГКК е оставена без разглеждане.
Както е посочил и Върховният административен съд в решението
си, със Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния
регистър, обн. в ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г., в сила
от 26 юли 2016 г., законодателят е изменил разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗКИР.
Според новата промяна одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри по
чл. 49, ал. 1 ЗКИР не подлежат на обжалване. Приетата и влязла в сила промяна в
процесната норма е част от процесуалния ред и има
незабавно действие, като намира приложение спрямо всички висящи съдебни
спорове, освен ако в нормативен акт не е предвидено друго. В случая, в ПЗР на
ЗИДЗКИР, обн. в ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г. не е
предвидена изрична уредба, по която да се довършват започнатите (висящите)
съдебни производства по жалби срещу административни актове, издадени на осн. чл. 49, ал. 1 ЗКИР, в редакцията й към ДВ, бр. 29/2006
г. Ето защо съдът е приел, че одобрената кадастрална карта и кадастралните
регистри за поземлени имоти с идентификатори *, *, * и *. за землището
на с. К. не подлежи на съдебно оспорване.
Предвид гореизложеното и направеното в тази
връзка изрично изявление на процесуалния представител на ответника в
проведеното на 19.06.2017 г. открито съдебно заседание, следва да се приеме, че
одобрените за с. К. кадастрална карта и кадастрални регистри реално са влезли в
сила, поради което и имотът следва да се опише, съобразно същите /по действащ
план/.
Неоснователно е възражението, че е налице спор за
собственост и относно построената в имота жилищна сграда, доколкото по
документи за собственост същата е със застроена площ * кв. м.,
а по скица – * кв. м.
От заключението на вещото лице по допуснатата
основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че тази
сграда за първи път е отразена в имота по изработения план от 1985 г. При
извършения на * г. оглед вещото лице е констатирало, че
жилищната сграда е изпълнена по монолитен начин със стоманобетонни плочи между
етажите и тухлените стени. Сградата е от два жилищни етажа с обща разгъната
застроена площ 186 кв. м. Вещото лице посочва още, че съответната общинска
администрация може да издаде удостоверение на основание пар.
21 от ПЗР на ЗУТ, че обектът е законен с одобрени строителни книжа.
По делото е представен строителен протокол № * г. и
позволителен билет № * г. /л. 110 – л. 111 от делото/, касаещи именно процесната сграда.
Както посочва и вещото лице в обясненията си,
дадени в проведеното на 02.10.2017 г. открито съдебно заседание по делото, за
сградата може да бъде издадено удостоверение за търпимост. Има намалено отстояние от страничната линия, като до настоящия момент
никой не е отреагирал на това.
Съгласно показанията на свидетеля Ф.П.К., леля на
ищцата Н.И.Д. и на ответника И.И.П., същата има имот
в съседство с процесния. По молба на брат си Ис.дала
съгласие къщата да бъде на по-близко отстояние от
нейния имот – почти метър. Твърди, че е разписала и съответен документ, като
никога не са имали спорове за това. Няма претенции и към настоящия момент.
От съвкупния анализ на ангажирания в
производството доказателствен материал може да бъде
направен обоснован извод, че изградената в имота двуетажна жилищна сграда е
законна, поради което може да бъде предмет на поисканата съдебна делба.
Обстоятелството дали са извършвани подобрения от
страна на ответника или не е ирелевантно за тази фаза
на производството и не може да обуслови извод за отреждането на по-голям дял от
делбения имот.
По изложените
съображения и с оглед установената съсобственост между съделителите
съдът приема, че следва да бъде допусната делба на гореописаното дворно място,
ведно с изградената в него жилищна сграда на 2 етажа, при посочените в исковата
молба квоти между страните.
По отношение на гаража и стопанската постройка:
Не е спорно между
страните, а и от съвкупния анализ на събраните в производството доказателства –
заключението на вещото лице по приетите в производството основна и допълнителна
СТЕ и показанията на разпитания по делото свидетел Ст.
Хр., се установява, че гаражът е построен още преди приемането
на КП от 1985 г. /посоченият свидетел заявява, че строежът е извършен през 1981
г., а вещото лице Ш.Х. отбелязва, че за първи път тези постройки са отразени в процесния имот по изработения план от 1985г./.
Съгласно експертизата,
масивните сгради, долепени на западната фасада на жилищната сграда
представляват две постройки, независимо от обстоятелството, че същите са
отразени като една масивна стопанска сграда със застроена площ 63 кв. м.
Първата долепена на калкан постройка е едноетажна, тухлена, покривът на която е
стоманобетонна плоча – с предназначение за гараж. По дължина на северната
граница има построена стопанска сграда, в която са разположени помещения за
стопански принадлежности и баня. Втората постройка също е масивна, покрита със
стоманобетонна плоча и тухлени стени. Размерите на сградата за гараж са
8.70м/4.80 м, а стопанската постройка – 9.50 м/2.20 м. От извършената справка в
архива на община В. и техническата служба на с. Т.
не са открити съответни строителни документи и книжа за сградите. В
допълнителната СТЕ се посочва, че за тази сграда може да бъде издадено
удостоверение за търпимост, при условие, че 1) има нотариално заверена
декларация от собствениците на имота, в която се посочва времето на извършване
на строежа и 2) декларация от съседите, че са съгласни да бъде издадено
удостоверение за търпимост.
Вещото лице в
проведеното на 02.10.2017 г. открито заседание по делото обяснява, че
минималните изисквания за изграждането на гараж е 3м/6м, като този е с
дължината на самата жилищна сграда.
Следва да се отбележи
още, че в коментираните по-горе нотариални актове за дарение от 1997 г. изрично
се посочва, че се дарява само съответна идеална част от имота и само съответна
идеална част от построената в него двуетажна жилищна сграда. Липсва
отбелязване, че гаражът и стопанската постройка също са дарени на ищцата Н.И.Д.
и на ответника И.И.П., въпреки че към този момент
същите вече са изградени и дори са отразени в КП – 1985 г. като самостоятелен
обект.
Ето защо и предвид
изложените по-горе съображения съдът приема за неоснователни твърденията на
ищците в уточняващата молба от 25.04.2017 г., че гаражът и стопанската
постройка не са самостоятелни обекти на правото на собственост, а следват придобивното основание на двуетажната жилищна сграда.
Имайки предвид
момента на построяването им /преди 1985 г./, следва да се приеме, че с
изграждането им същите са придобити на основание приращение
към земята от съпрузите Ис.П. И. и Агр. Як. Ил.в режим на съпружеска имуществена общност, по
смисъла на разпоредбата на чл. 92 ЗС. Същите не са ги дарили изрично на децата
си /не са обект на договорите за дарение от 1997 г./. Ето защо следва да се
приеме, че след смъртта на наследодателя Ис.П.
И.,
техни съсобственици са Н.И.Д., Агр. Як. Ил.и И.И.П., при квоти, съответно 1/6 ид.
ч., 4/6 ид. ч. и 1/6 ид. ч.
В случая обаче в
производството не участва съсобственикът Агр.Як.
Ил., като нито една от страните не е изявила желание за
конституирането й по делото. Нещо повече. В уточняващата молба от 25.04.2017 г.
ищците са пожелали при достигане от съда на точно тези правни изводи,
селскостопанската постройка и гаражът да бъдат изключени от делбата.
По изложените
съображения и доколкото по делото не бе установена съсобственост върху тези
обекти между страните съдът приема, че искът за делба по отношение на тях е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да бъде извършена
съдебна делба на следния недвижим имот: а именно: дворно място, находящо
се в с. К., община В., ул. „Б. П.” № *, с площ по документ за собственост * кв. м., а по скица с площ * кв. м., представляващо поземлен имот с идентификатор * по КККР, одобрени със заповед № * г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план *, квартал *, парцел: *, при съседи на имота: *, *, *, *, *, * и * /съставляващо съгласно издадената скица от * г. от кметство с. Т. УПИ * по плана на с. К., община В., при граници: на запад – УПИ *, на север – УПИ *, на изток – ул. „Б. П.” и на юг – УПИ * и УПИ */, ведно с построената в същото двуетажна жилищна сграда с
идентификатор * по КККР на с. К., състояща се от
два жилищни етажа, със застроена площ съгласно документ за собственост * кв. м., а по скица – със застроена площ * кв. м., между
съделителите
Н.И.Д., ЕГН **********, А. А. Д. Х., ЕГН ********** и И.И.П., ЕГН **********, при следните квоти:
- по отношение на дворното място – 9/12 ид. ч. за
Н.И.Д.; 2/12 ид. ч. за А. А. Д. Х. и 1/12 ид. ч. за И.И.П.;
- по отношение на двуетажната жилищна сграда – 15/21 ид.
ч. за Н.И.Д.; 4/21 за А. А. Д. Х. и 2/21 за И.И.П., на основание чл. 34 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.И.Д., ЕГН **********, и А. А.Д. Х., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, срещу И.И.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба
на построените в дворното място, находящо се в с. К.,
община В., ул. „Б. П.” № *, с площ по документ за собственост * кв. м., а по скица с площ * кв. м., представляващо поземлен имот с идентификатор * по КККР, одобрени със заповед № * г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план *, квартал *, парцел: *, при съседи на имота: *, *, *, *, *, * и * /съставляващо съгласно издадената скица от 11.01.2017 г.
от кметство с. Т. УПИ * по плана на с. К., община В., при граници: на запад –
УПИ *, на север – УПИ *, на изток – ул. „Б. П.” и на юг – УПИ * и УПИ */, гараж и лятна масивна постройка, отразени в имота като масивна
стопанска сграда със застроена площ * кв. м., с идентификатор * по КККР на с. К., с размери съгласно заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно техническа експертиза, както следва: на сградата за гараж:
8.70м/4.80м, а на стопанската постройка 9.50 м/2.20 м.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: