РЕШЕНИЕ
№ 389
гр.
Враца 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА пети състав, в публично заседание на 26.10.2022
г. /двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря Маргаритка
Алипиева, като разгледа докладваното от съдия Раденкова адм.
дело № 527 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Образувано е по жалба на ЕТ „Р.Л.“***, представлявано от Р.И.Л., против
Заповед № 1197/27.07.2022 г. на Кмета на Община Враца, с която на основание
чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл.
94а, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане
с общинско имущество е наредено да се изземе от ЕТ „Р.Л.“*** общински имот –
частна общинска собственост, представляващо помещение – „Обособена част от подблоково пространство в ж. к. „Ясен“ с площ от 95 кв.м.,
с административен адрес гр. В., ул. “Г.А.“ № ***, вх. “***“, за който има
съставен АЧОС № 300/10.05.2001 г. и се държи без правно основание.
Изложени са доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в противоречие и в
нарушение на материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. Твърди се наличието на влезли в сила съдебни
решения по същия спор между страните, в които е отречено правото на собственост
на Община Враца върху процесния имот. Застъпено е
становище, че с Решение на Общински съвет Враца № 117/10.04.1997 г. е открита
процедура за приватизация, чрез изкупуване без търг или конкурс на обекта, въз
основа на която срочния договор за наем е трансформиран в безсрочен до
приключване на процедурата, която и към момента на издаване на оспорената заповед
не е приключена. Отправено е искане за отмяна на заповедта и присъждане на
направените по делото разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
В с.з. жалбоподателят
се явява лично и с пълномощник адв. М.Д., който
поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като заявява допълнителна
готовност за извършване на процедурата по приватизация съобразно закона.
Ответникът – Кмет на
Община Враца, редовно призован в с.з. се представлява от гл. юрисконсулт Г.С.,
който оспорва жалбата като неоснователна. Излага аргументи, че Община Враца се
легитимира като собственик на обект въз основа на Акт за частна общинска
собственост, а жалбоподателят не е изпълнявал задължението си за заплащане на
наем от 1998 г. и като неизправен наемател на общински имот не може да се
ползва от закрилата по § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗППДОП (отм.)
Причината да не е завършена процедурата по приватизация е в жалбоподателя,
който не желае да заплаща наемните вноски и злоупотребява с процесуални права,
като в кореспонденцията с Община Враца непрекъснато отрича правото на
собственост на общината. Намира заповедта за издадена от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия, в съответствие с материалния закон, с изложени
подробни мотиви, а жалбата като неоснователна моли да бъде отхвърлена. Подробни
съображения в тази насока, са изложени и в представено по делото писмено
становище. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Враца, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и след цялостна
проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК,
намира за установено следното:
По делото е
представен Договор № 93-125/11.10.1993 г. /л. 52 от делото/, по силата на който
Община Враца е отдала под наем на ЕТ „И. Л.“ – праводател
на жалбоподателя ЕТ „Р. Л.“, общински имот „Обособена част от подблоково пространство в ж. к. „Я.“ с площ от 95 кв.м., с
административен адрес гр. В., ул. “Г.А.“ № ***, вх. “***“, за срок от пет
години до 11.10.1998 г. С Предложение вх. № П-94-И-5/11.11.1994
г. /л. 69 от делото/ до Надзорния съвет на Общинска Дирекция по Приватизация
гр. В. И. Л., упълномощавайки сина си Р.Л., е поискал на основание чл. 35 от
ЗППДОП (отм.) да изкупи без търг и конкурс наетия по горния договор обект общинска
собственост. Видно от Докладна записка на председателя на Надзорния съвет /л.
70/ на свой заседания проведени на 28.12.1994 г., 26.01.1995 г., 07.02.1995 г.
и 23.03.1995 г. съвета е разгледал постъпилите предложения и е приел
отговарящите на изискванията на Наредбата за приватизиране на обекти – общинска
собственост по смисъла на чл. 35. Предложението на Л. е прието, за което е
уведомен с писмо, съдържащо указание, че за даване на ход на процедурата по
приватизация е необходимо в пет дневен срок същият да потвърди предложението,
като от данните по делото се установява, че това е сторено. С Решение №
117/10.04.1997 г. Общински съвет Враца е открил процедура по приватизация за
изкупуване без търг и конкурс на наетия от жалбоподателя обект подблоково пространство в бл. „Я.“ – общински нежилищен
имот. С писмо изх. № 9400-8522/13.03.2003 г. на Кмета на Община Враца, ЕТ „Р. Л.“,
като правоприемник на ЕТ „И. Л.“ е уведомен, че няма да бъде продължена
процедурата по чл. 35 ЗППДОП по отношение на стопанисвания от него общински
имот, тъй като при подготовката за реализация на сделката изготвената оценка не
е приета. С решения на Надзорния съвет от 07.04.2001 г.
и от 04.06.2001
г. е прието окончателната оценка да бъде
одобрена след изчистване на облигационните отношения по сключения договор за
наем между жалбоподателя
и общината, като е посочено, че от 1998 г. не е плащан никакъв наем.
Със
Заповед № 570/26.05.2003 г. на Кмета на Община Враца, на основание чл. 65 от ЗОбС е наредено изземване на общински имот „Подблоково пространство“ в бл. „Я.“. Заповедта е обжалвана
пред Врачански окръжен съд, който с Решение № 87/28.07.2003 г., постановено по адм. дело № 77/2003 г. я е отменил като незаконосъобразна.
Решението е оспорено от Община Враца и оставено в сила с Решение №
3192/09.04.2004 г. по адм. дело № 9827/2003 г. на
ВАС. В мотивите на окончателното решение е посочено, че липсват условията на
чл. 65 от ЗОбС за издаване на заповедта, не е налице
държане без правно основание, тъй като с приемане на Решение № 117/10.04.1997
г. на ОбС – Враца, за обекта е открита процедура за
приватизация и по силата на §7 от ПЗР на ЗППДОП (отм.),
наемния договор от срочен се е трансформирал в безсрочен, а липсвали данни за
наличие на валидно изявление за прекратяване на наемното правоотношение.
С
писмо изх. № 2600-719/23.03.2022 г. Кмета на Община Враца е уведомил
жалбоподателя, че предвид нереализираното изкупуване на общинския имот по реда
на чл. 35 от отменения ЗППДОП, изтеклите законови срокове, непредоставяне на
владението над имота на неговия собственик – Община Враца и незаплащането на
никакъв наем за всичките години, следва да се яви в сградата на общината за изясняване
на случая. Няма данни дали и кога писмото е получено от оспорващия, но от същия
е постъпило Възражение вх. № 9400-0-5690/05.05.2022
г., в което оспорва собствеността върху имота на Община Враца, позовавайки се
на решение № 190/9.02.2007 г. по гр. д № 1346/2006 г. на РС – Враца, копие от
което е приложено по делото.
С
писмено предизвестие изх. № 7000-115/27.05.2022 г. от Кмета на Община Враца, на
основание чл. 15, ал. 3, вр. чл. 14, ал. 3 и ал. 1 от
ЗОбС, във вр. с чл. 238 от ЗЗД, ЕТ „Р.Л.“ е уведомен, че наемното правоотношение, възникнало въз основа на
Договор № 93-125/11.10.1993 г., следва да се счита за прекратено след
изтичането на едномесечен срок от получаване на писмото. Видно от отбелязването
в съобщението за доставяне, писмото е получено от жалбоподателя на 30.05.2022
г.
Във
връзка с отправеното предизвестие на 11.07.2022 г. служители от общинската
администрация извършили проверка в имота – обособена част от подблоковото пространство в бл. „Я.“, ул. „Г. А.“ № *** и
установили, че обекта се държи без правно основание. Констатациите от
проверката са обективирани в Констативен протокол №
3/11.07.2022 г., който е посочен като основание за започване на административно
производство по реда на чл. 65 от ЗОбС за
принудително изземване на имота.
С
Възражение вх. № 9400-0-9253/13.07.2022 г. до Кмета на Община Враца,
жалбоподателят оспорва констатациите в КП № 3/11.07.2022 г., позовавайки се на
възражението от м. юни 2022 г и посочените по-горе съдебни решения, за които
твърди, че отричали правото на собственост на Община Враца върху процесния недвижим имот.
Въз основа на
констатациите в КП № 3/11.07.2022 г. и след извършена проверка на относимите по случая документи, на основание чл. 44, ал. 2
от ЗМСМА, чл. 65, ал. 1 от ЗОбС и чл. 94а, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество, Кмета на Община Враца е издал оспорената в настоящото производство
Заповед № № 1197/27.07.2022 г., с която е наредил да се изземе
от ЕТ „Р.Л.“*** общински имот – частна общинска собственост, представляващо
помещение – „Обособена част от подблоково пространство
в ж. к. „Я.“ с площ от 95 кв.м., с административен адрес гр. В., ул. “Г. А.“ № ***,
вх. “***“, за който има съставен АЧОС № 300/10.05.2001 г., поради това, че
лицето държи имота без правно основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал.
4 от ЗОбС, обжалването на заповедта не спира
изпълнението освен ако съдът разпореди друго. В тази връзка с депозираната пред
съда жалба е направено особено искане на основание чл. 166, ал. 2 от АПК да
бъде спряно принудителното изпълнение на процесната
заповед, до приключване на производството по обжалването ѝ, с влязло в
сила съдебно решение. С Определение № 429/10.08.2022 г. АдмС
– Враца е оставил без уважение искането за спиране на допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение на заповедта. Този съдебен акт е оспорен пред
ВАС, който с Определение № 7859 от 13.09.2022 г. е отменил определението на АдмС – Враца и е постановил спиране на предварителното
изпълнение на оспорената заповед до разрешаване на спора, относно нейната
законосъобразност, с влязъл в сила съдебен акт.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт,
от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акт, с
който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК, с оглед на което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно
ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва
искане за това.
Заповедта е
издадена от Кмета на Община Враца в съответствие с
предоставените му с чл. 65, ал. 1 от ЗОбС правомощия
и произнасянето с акта е по въпрос от неговата материална и териториална
компетентност. Спазена е необходимата писмена форма и са налице изискуемите
реквизити, съгласно чл. 59 от АПК, включително фактическо и правно основание за
нейното издаване.
Настоящият състав намира, че при издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила. Обстоятелствата,
които са фактическо основание за издаване на оспорения административен акт, са
установени при извършена проверка от служители на общинската администрация, за
което е съставен констативен протокол. Видно от доказателствата по делото,
оспорващият в качеството на физическо лице и като представляващ ЕТ „Р.Л.” е бил
уведомен за започване на производство по издаване на процесната
заповед, с което са изпълнени изискванията на чл. 26 от АПК. Дадена му е
възможност за представи възражение и подаденото такова е обсъдено от органа в
издадената заповед, с което са спазени
изискванията на чл. 35 от АПК, съгласно
който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени,
съответно направени.
Относно спазване на материалноправните разпоредби на закона, настоящият състав
съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал.
1 от ЗОбС, общински имот, който се владее или държи
без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е
отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината.
По силата на горната разпоредбата,
заповедите за изземване се издават при кумулативното наличие на следните
предпоставки: имотът, който се изземва да е общински и същия да се владее или
държи без правно основание, да не се ползва по предназначение или
необходимостта от него да е отпаднала.
В конкретната хипотеза, за да съответства
на материалноправната разпоредба, оспорената заповед
следва да е издадена при наличието на две предпоставки – процесният
имот да е общинска собственост и да се държи (ползва) от трето лице без правно
основание.
По отношение на първата предпоставка,
настоящият съдебен състав намира, от представения по делото АЧОС № 300 от
10.05.20001 г., за безспорно установено, че спорния имот, чието изземване е
разпоредено с оспорената заповед има статут на частна общинска собственост. Следва
да се отбележи, че актовете за общинска собственост са официални писмени
доказателства, установяващи правото на собственост, които се ползват с
материална доказателствена сила, и които съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОбС нямат правопораждащо
действие, а само констатират вече възникнали права. В тази връзка наведените
доводи от оспорващия, позовавайки се на посочените по-горе съдебни решения, че
с тях е отречено правото на собственост на Община Враца върху процесния имот, са неоснователни и резултат от неразбиране
или превратно тълкуване на мотивите в тях. Никъде в цитираното от жалбоподателя
Решение № 190/9.02.2007 г. по гр. д. № 1346/2006 г. на ОС – Враца, не е посочено,
че Община Враца не е собственик на недвижимия имот, предмет на правния спор.
Напротив от събраните по делото доказателства, сред които изрично е цитиран представения
и по настоящото дело АЧОС от 10.05.2001 г., съдът е приел за безспорно
установено, че ищецът, т.е. Община Враца е собственик на недвижим имот,
представляващ обособена
част от подблоковото пространство в бл. „Я.“, ул. „Г.А.“
№ ***. За да не уважи ревандикационния иск по чл. 108
от ЗС съдът е посочил, че ответника, т.е. ЕТ „Р.Л.“ владее имота на правно
основание, а именно договор за наем от 11.10.1993 г., който от срочен, след
започналата процедура по приватизация е трансформиран в безсрочен на основание
§ 7 от ПЗР на ЗППДОП (отм.).
За да отмени първата заповед на Кмета на Община Враца № 570/26.05.2003 г. за
изземване на общинския имот, ОС – Враца, с Решение № 87/28.07.2003 г. по адм. д. № 77/2003 г., впоследствие и ВАС с Решение №
3192/09.04.2004 г. по адм. д. № 9827/2003 г. също не
отричат правото на собственост върху имота на Община Враца, а са приели, че оспорващият
го владее на основание договор за наем, счетен за безсрочен въз основа на
започналата процедура по приватизация, по силата на цитирания по-горе § 7 от
ПЗР на отменения ЗППДОП, за който договор няма данни да е налице валидно
изявление за едностранното му прекратяване, поради което липсва една от
законовите предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС.
По
настоящото дело, макар спора да е между същите страни и със същия предмет,
фактическата обстановка петнадесет години след последното от цитираните по-горе
решения е коренно различна.
В
настоящият случай е налице валидно изявление за едностранно прекратяване на
наемното правоотношение по трансформирания в безсрочен по силата на цитирания §
7 от ПЗР на ЗППДОП договор за наем, потвърден за такъв и с цитираното решение
на ВАС.
От приложените по делото
доказателства и съобразявайки повелята на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОП (отм.), съдът приема
за безспорно установено, че договорът за наем № 93-125/11.10.1993 г., сключен между
ЕТ „Р.Л.“***, със срок до 11.10.1998 г. е трансформиран в безсрочен от момента
на приемане на решение за приватизирането на наетия имот – частна общинска
собственост, по реда на чл. 35 ЗППДОП, в случая от 10.04.1997 г. – датата на
Решение № 117 на Общински съвет Враца. Този безсрочен договор, на основание чл. 15, ал. 3, във
връзка с чл. 14, ал. 3 и ал. 1 от ЗОбС във връзка с
чл. 238 от ЗЗД е бил прекратен едностранно от кмета на общината с писмено предизвестие,
в което е посочено, че наемното правоотношение се счита за прекратено с
изтичането на едномесечен срок от получаването на писмото. От известието за
доставяне е видно, че писмото е получено от жалбоподателя на 30.05.2022 г.,
т.е. считано
от 30.06.2022 г. наемното правоотношение е прекратено. С това основанието за държане на
този имот е отпаднало и за административния орган, след даден срок за
доброволно предаване, неизпълнено от жалбоподателя, е възникнало правото по чл.
65, ал. 1 от ЗОбС да приложи административна мярка,
позволена от закона - принудително изземване на имота. Заповедта за изземване е
издадена на 27.07.2022 г., т.е. след изтичане на едномесечното предизвестие.
Правото по чл. 35, ал. 1 ЗППДОбП
(отм.) е особено субективно потестативно притезателно право, което законодателят е предоставил на
лицата, притежаващи обективните предпоставките на двете хипотези в законовия
текст. От данните по делото се установява, че жалбоподателя не е приел
предложената цена за изкупуване, съгласно процедурата по приватизация, без търг
и конкурс, нито се е явил след отправената покана от страна на Община Враца за
изясняване и изчистване на натрупаните задължения от незаплатен наем в
продължение на години.
От
друга страна договорът за наем, независимо от продължителността му, по
характеристика е двустранен, консенсуален и
възмезден. Обстоятелството, че оспорващият в продължение на 25 години не е
заплащал наем, което той не отрича, нито предоставя доказателства за обратното,
го прави неизряден наемодател на общински имот, поради което по отношение на
него не следва да намери приложение нормата на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ и не може да се
ползва в процеса на приватизацията с предвидената закрила, именно защото е
неизправна страна по договора за наем. Освен това с нормата на § 7, ал. 1 от ПЗР
на ЗППДОП /отм./, законодателят е дал срок от шест месеца, след превръщането на срочните
договори в безсрочни, в който наемателите и арендаторите на недвижимия имот да
приключат започнатата дейност, за да не понесат щети от преждевременното
прекратяване на договора. Срокът от шест месеца е в полза на наемателя или
арендатора, но тази привилегия не може да се ползва за неопределено време, тъй
като при не подписването на договор по реда на чл. 35, ал. 1 и продължаващо
владение върху недвижимия имот от неизправния наемател, собственикът му е лишен
от възможността да го използва по предназначение, да го отдаде под наем на друг
наемател или да го продаде по общия ред с провеждането на търг или конкурс.
В
обобщение на изложеното, след като безспорно се установи, че имотът е частна
общинска собственост и е налице валидно изявление за едностранно прекратяване
на договора за наем, при липсата на друго годно правно основание, което би
могло да се противопостави на собственика, правилно административният орган е
издал заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземването
му от фактическия ползвател.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни
норми и с целта на закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата
срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, макар и своевременно заявена се явява неоснователна.
Такива се дължат на ответника, с оглед направеното от процесуалния му
представител искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и на същия следва да бъде присъдено такова на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ в минимален размер от 100 /сто/ лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Р.Л.“***, представлявано от Р.И.Л., против Заповед №
1197/27.07.2022 г. на Кмета на Община Враца, с която е наредено да се изземе от
ЕТ „Р.Л.“*** общински имот – частна общинска собственост, представляващо
помещение – „Обособена част от подблоково пространство
в ж. к. „Я.“ с площ от 95 кв.м., с административен адрес гр. В., ул. “Г.А.“ № ***,
вх. “***“.
ОСЪЖДА ЕТ „Р.Л.“***, представлявано от Р.И.Л.,***, разноски по делото в размер на
100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез АдмС - Враца
пред ВАС - София в 14-дневен срок от
съобщаването му на страни.
АДМ. СЪДИЯ: