ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 575
гр. Благоевград, 23.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело №
20241200100280 по описа за 2024 година
съобрази следното:
Ищци в процеса са Е. С. М., ЕГН **********, адрес гр. Б, бул. „С“ №, лично и
действащ като ЕТ „Е. М. - Х“, ЕИК, седалище и адрес на управление гр. Б, бул. „Св. Д.
С.“ №, физическо лице-търговец Е. С. М., и съпругата му М. Л. М., ЕГН **********,
адрес гр. Б, бул. „Св. Д. С“ №.
Претенциите са насочени срещу О Б, БУЛСТАТ , гр. Благоевград, пл. „Г И-М“ №,
представлявана от кмета М. П. Б.
Исковата молба е редовна и допустима. Депозиран е писмен отговор, който също
съответства на изискванията на ГПК.
Проектът за доклад по делото е следният:
1. Факти и обстоятелства по казуса - ищците твърдят, че са собственици на
недвижимите имоти, находящи се в гр. Благоевград, с административен адрес гр. Б,
ул.Г№, и заснети в кадастралната карта и кадастралните регистри като сграда с
идентификатор 04279.612.222.1, сграда с идентификатор 04279.612.222.2, сграда с
идентификатор 04279.612.222.3 и сграда с идентификатор 04279.612.222.4. С
разрешение за строеж № 16-2/1991 г. на Общински народен съвет Благоевград, на С.К.
М. било разрешено, в съответствие с одобрените /съгласувани/ проекти на 10.12.1990 г.
от арх. К.Х., да извърши предвидените в проекта строителни работи по дадена линия и
ниво от службата при ОНС за обект „Сервиз за строителни услуги по плана на ЦГЧ“.
Местоположението на разрешения строеж и връзката му с предвижданията на
градоустройствената основа от гледище на застрояване, били отразени на скица № 100
/ситуация М 1:500/, издадена на 22.09.1990 г. и съгласувана с всички заинтересовани
институции. С решение № 395 от 15.05.1990 г., постановено по гр. дело по описа на
Окръжен съд Благоевград за 1990 г., била регистрирана Колективна фирма на С М., Е.
С. М. и К С. М.. С разрешение за строеж № 16-2 от 15.01.1991 г. на Изпълнителния
комитет на Общински народен съвет Благоевград, било разрешено на С К М.,
регистрирал колективна фирма, да изпълни строителството съгласно книжата. С
решение № 6742 от 24.12.1991 г., постановено по гр. д. № 322 по описа на
1
Благоевградския окръжен съд, било вписано прекратяване на СД „М. и сие“ по общо
съгласие на съдружниците. С решение от 1991 г. бил регистриран ЕТ „Е.“. Въз основа
на строителното разрешение, в периода 1991-1995 г. процесните сгради били
изградени като производствено-търговски комплекс, на административен адрес гр. Б.,
ул. "Д.Г". С разрешение № 19 от 1993 г., на основание чл. 4, ал. 2 от Наредба № 8 за
държавно приемане и разрешаване на ползването на строежите в Република България и
чл. 21, ал. 2 от ЗНЗ, било разрешено да бъде въведен в експлоатация обект с дейности
по ел. табла, тръбна мебел, студена обработка на метали и механична работилница. С
разрешение № 1 от 1994 г., на основание чл. 4, ал. 2 от Наредба № 8 за държавно
приемане и разрешаване на ползването на строежите в Република България и чл. 21,
ал. 2 от ЗНЗ, се разрешило да бъде въведен в експлоатация обект "М" - ул. Д.Г с
предмет на дейност „Продажба на промишлени стоки - ел. материали“. През 1995 г.
било извършено заснемане на изградения обект - производствено-търговски комплекс
на адрес гр. Б., ул. "Д.Г", с възложител ЕТ „Хиит - М.и“. Заснемането било одобрено от
Комисията по ТСУ и Главния архитект при Община Благоевград. Строителството било
изпълнено в съответствие с издаденото разрешение за строеж № 16-2/1991 г. на
Общински народен съвет Благоевград и одобрените проекти, от ЕТ „Е. М. - Хиит 91“ и
ЕТ „Серафим М. - Хиит“, а финансирането било от ЕТ „Е. М. - Хиит 91“. По
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Благоевград,
разрешеният обект бил заснет/отразен като 4 сгради с идентификатори
04279.612.222.1, 04279.612.222.2, 04279.612.222.3 и 04279.612.222.4. Това
обстоятелство било посочено и в издадена от кмета на Община Благоевград заповед в
образувано пред същия административно производство по чл. 225а от ЗУТ. Със
заповед № 2714 от 16.12.2021 г. на кмета на Община Благоевград, било наредено, в
тридесетдневен срок от влизането й в сила, да бъде премахнат „Сервиз за битови
услуги“, изграден в имот с идентификатор 04279.612.222 по кадастралната карта на гр.
Благоевград. В обстоятелствената част на тази заповед било прието от фактическа
страна, че С.К. М. е имал издадено разрешение за строеж № 16-2/15.01.1991 г.,
издадено от ОНС Благоевград, и решение № 16 от 15.01.1991 г. на зам. председател на
ОНС. Прието било още, че е бил изпълнен масивен търговски обект без одобрени
инвестиционни проекти, който строеж по документи представлявал „Сервиз за битови
услуги“, а по кадастрална карта бил отразен с 4 идентификатора, както следва: сграда с
идентификатор 04279.612.222.1, с предназначение „Сграда за търговия“, застроена
площ по кадастър 78,61 кв. м., като югоизточната фасада на сградата е изградена върху
подпорната стена на река Б.Б.; сграда с идентификатор 04279.612.222.2, с
предназначение „Сграда за търговия“, застроена площ по кадастър 44,60 кв. м., като
югоизточната й фасада е изградена върху подпорната стена на река Б.Б.; сграда с
идентификатор 04279.612.222.3, с предназначение „Сграда за търговия“, застроена
площ по кадастър 40,39 кв. м., като югоизточната фасада на сградата също е изградена
върху подпорната стена на река Б.Б.; и сграда с идентификатор 04279.612.222.4, с
предназначение „Сграда за търговия“, застроена площ по кадастър 43,23 кв. м., като и
нейната югоизточна фасада е изградена върху подпорната стена на река Б.Б.. Така
издадената заповед за премахване на „незаконен строеж“ била оспорена с жалба пред
Административен съд Благоевград. С решение № 4133 от 19.04.2023 г., постановено по
адм. д. № 1658/2023 г. на Върховен административен съд, било отменено решение №
2173 от 19.12.2022 г., постановено по адм. д. № 77/2022 г. на Административен съд
Благоевград, и била постановена отмяна на заповед № 2714 от 16.12.2021 г. на кмета на
Община Благоевград. Строежът не бил незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от
ЗУТ, когато съответствал на влезли в сила инвестиционен проект и строително
2
разрешение. Изискване за законосъобразност на всеки от тези два самостоятелни
административни акта било съответствието им с подробния устройствен план /чл. 142,
ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 148, ал. 4 от ЗУТ/, затова с влизането им в сила то се считало за
установено, и то окончателно. Окончателността произтичала от регламентираната в чл.
156, изр. 2 от ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която
изключвала възможността за отмяната им чрез извънредните способи, а следователно и
инцидентния контрол за законността им, какъвто по същество би представлявал
отказът на началника на РДНСК да зачете действието им поради противоречие с плана.
Отмяна на одобрени проекти и строителни разрешения за построени и използващи се
строежи, съгласно чл. 154а от ЗТСУ /отм./, не се допускала. С разрешение за строеж №
16-2/1991 г. на Общински народен съвет Благоевград, на С.К. М. било разрешено, в
съответствие с одобрените /съгласувани/ проекти на 10.12.1990 г. от арх. К.Х., да
извърши предвидените в проекта строителни работи по дадена линия и ниво от
службата при ОНС, за обект „Сервиз за битови услуги по плана на ЦГЧ“. Очевидно
било, че се касае до разрешение за извършване на строително-монтажни дейности.
Изпълнението на строително-монтажните работи /строителството/ на сервиза за битови
услуги било надлежно разрешено при действието на ЗТСУ и въз основа на
одобрени/съгласувани проекти и дадени линия и ниво. Като такъв, обектът не бил
незаконен. В казуса следвало да бъде приет за приложим принципът, че естеството и
правните последици на актовете се определят в зависимост от тяхното съдържание, а
не от наименованието им. Неправилно било прието от Община Благоевград, че се касае
за разрешение за временен търговски обект по чл. 197 от ЗТСУ /отм./. Дори и в
книжата да била посочена тази правна норма, то, видно от съдържанието на
цитираното разрешение № 16-2, волята на административния орган /при тяхното
издаване/ била не за поставяне на обект, а за разрешаване на изпълнение на
строително-монтажни работи за сервиз за строителни услуги. Наличието на издадени
строителни книжа, въпреки посочената разпоредба, обуславяло извод, че е разрешен
строеж от вида на тези по чл. 315 от ППЗТСУ /отм./. Считано от изграждането им,
процесните обекти винаги били ползвани от Е. С. М., лично и за осъществяване на
неговата търговска дейност, като ЕТ „Е. М. - Хиит 91“, в сферата на услугите,
производството на стоки за потребление и покупко-продажбата на стоки. Обектите
били използвани като търговски такива - според тяхното предназначение. Посредством
същите обекти била развивана търговската дейност на ЕТ „Е. М. - Хиит 91“. Никой не
оспорвал правата на собственост на Е. С. М., лично и като ЕТ „Е. М. - Хиит 91“. За
всички собственици и ползватели на съседни обекти, изградени в поредицата на ул.
Д.Г., именно ищците били собственици на същите. Спрямо процесните обекти именно
ищецът упражнявал всички фактически и правни действия, включени в правомощията
на собственика на една вещ. Многократно Общинският съвет и общинската
администрация при Община Благоевград били сезирани от ищеца, както и от
останалите собственици на търговски обекти на ул. Д.Г., с искане за започване и
приключване на административни производства по уреждане на статута на процесните
сгради, по изменение на застроителния план, по облагородяване на терена около
същите и др. Обектът бил изпълнен и реализиран през 1991-1995 г., в съответствие с
одобрените строителни проекти и разрешение за строеж от Общински народен съвет
Благоевград. Той, със съгласието на общината, бил построен в общински поземлен
имот. Отмяна на одобрени проекти и строителни разрешения за построени и
използващи се строежи, съгласно чл. 154а от ЗТСУ /отм./, не се допускала. На тази
база, в периода 20.08.1996 г. - 29.08.1996 г., били сключени четири договора за наем на
общински недвижим имот-закрита площ с Община Благоевград. Продължаването на
3
срока на договорите с наематели на общинска собственост след 2002 г., на база
решение № 116 по протокол № 7 от 29.05.2002 г. на Общински съвет Благоевград, било
спряно като незаконосъобразно с влязло в сила решение № 606 от 16.12.2002 г. на
БлОС, във връзка с решение № 7452 от 15.07.2003 г. на ВАС, поради противоречие с
разпоредбите на чл. 14, ал. 1 от ЗОС, както и с чл. 13 от Наредбата на Общински съвет
Благоевград. През 1993 г. Община Благоевград изготвила и одобрила проект по
благоустрояване и озеленяване. В този проект обектът бил отразен под № 1 и 2 в
чертежа по благоустрояване и озеленяване. Немалка част от проекта била изпълнена от
ЕТ „Е. М. - Хиит 91“ заедно с още няколко фирми, собственици на съседни обекти,
също отразени в проекта, което било съдебен факт. През 1998 г. от С.Б., в което били
включени фирмите на 12 ЕТ, сред които и ЕТ „Е. М. - Хиит 91“, мотивирали
необходимостта за развитие на бизнеса и изграждане на базата и магазинната мрежа, и
поискали районът на търговските обекти да бъде обособен в градоустройствения план
като зона по чл. 36, ал. 3 от ППЗТСУ /отм./ и да намери своето градоустройствено
решение като търговски комплекс. На 04.03.1999 г. до ЕТ „Е. М. - Хиит 91“ било
изпратено писмо с peг. индекс П-03-527 на заместник-кмета и на главния архитект на
Община Благоевград, с което адресатът му бил уведомен, че с протокол № 9, решение
№ 17 от 11.12.1999 г., архитектурно-градоустройствената комисия при Община
Благоевград е изразила становище, че може да се проучи възможността за създаване на
градоустройствена основа с цел узаконяване на ВТО в кв. 216 /парк С., по ул. Д.Г./ по
плана на гр. Благоевград, само за обекти по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./ и
изпълнени по одобрена проектна документация. С решение № 178 по протокол № 10 от
заседание на Общински съвет Благоевград, проведено на 02.09.1999 г., ОбС дал
съгласие за обекти, изградени по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./, да бъде
отстъпено право на строеж на собственика на сградата, като за целта той защити това
си право, ако отговарят на следните допълнителни условия: имат застроителен режим
по одобрения ЗРП на квартала; имат одобрени проекти и строително разрешение;
обектите са изпълнени съгласно одобрените проекти; и земята, върху която са
изградени, е безспорна общинска собственост. На 02.04.2001 г. от страна на ищеца
било подадено ново напомнително писмо-искане до Общински съвет Благоевград и до
кмета на община Благоевград относно искания по § 16 и 17 от измененията на
устройствения закон, касаещи статута на обектите, сред които и процесните.
Администрацията била сезирана с идентични искания и през 2004, 2008 и 2009 г.,
както и в периода след това. През посоченото време именно ищецът упражнявал
фактическата власт върху процесните обекти с намерение за тяхното своене. На
08.04.1984 г. в гр. Благоевград бил сключен граждански брак между Е. С. М. и ищцата
М. Л. Чобанова, приела неговото фамилно име след брака. Тъй като владението било
упражнявано от ищеца за осъществяване на търговската му дейност като ЕТ „Е. М. -
Хиит 91“, и доколкото същият се позовавал на давностно владение, то активно
легитимирана да предяви настоящите искове била и М. Л. М., съпруга на ЕТ.
Действително, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от
съпруга-ЕТ в резултат на търговската му дейност, принадлежали само на него. За да се
приемело, че вещното право на собственост върху сградите е придобито еднолично
само от съпруга-търговец, било необходимо основанието на това придобиване да е
възмездна сделка. При придобиване на възмездно основание презумпцията за
съвместен принос на съпрузите не била приложима и придобитото във връзка с
търговската дейност ставало собственост на съпруга-ЕТ. В казуса обаче процесните
сгради били придобити на основание давностно владение. При посоченото, доколкото
давностното владение, макар и упражнявано от ищеца за осъществяване на търговската
4
му дейност като ЕТ „Е. М. - Хиит 91“, било по време на брака му с ищцата, то правото
на собственост възникнало и в нейния патримониум. Ищците били собственици на
процесните сгради с идентификатори 04279.612.222.1, 04279.612.222.2, 04279.612.222.3
и 04279.612.222.4, на основание придобивно давностно владение, упражнявано в
периода след 1993 г. По своята правна същност, придобивната давност съставлявала
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в
определен от закона срок, след изтичането на който върху вещта се придобивало
правото на собственост или друго вещно право. Следователно, за да бъдело налице
обективното проявление и съответните правни последици на този правен институт,
трябвало да е осъществен следният фактически състав: упражняване на фактическа
власт върху вещта от страна на лицето, позоваващо се на придобивната давност,
намерение за своене на вещта и негово манифестиране, както и изтичане на определен
срок. Единствени владелци на процесните сгради били ищците. Същите владяли
имотите явно и по начин, позволяващ на всяко трето лице, в това число и на ответника,
да узнае, че именно те се считат за техни собственици и за единствени титуляри на
правото на собственост. Владението било спокойно и необезпокоявано, като ищците
извършвали и извършват редица правни и фактически действия, които се включвали в
правомощията на собственика на една недвижима вещ и осъществявали в пълен обем
правото на владеене, ползване и разпореждане с имотите. Владението, което ищците
упражнявали върху имотите, никога не било смущавано и прекъсвано. От страна на
ищците били извършвани действия, осъществяващи правомощията на собственици на
имотите с намерение за своене на същите, при което бил налице и субективният
елемент от състава на придобивната давност. Изтекъл бил изискуемият от закона срок,
при което ищците придобили правото на собственост върху процесните по делото
имоти. Ответникът оспорвал правото на собственост на ищците, при което за същите
бил налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове. През
2023 г. от страна на ЕТ „Е. М. - Хиит 91“ до кмета на община Благоевград били
подадени 4 заявления за заверяване на молби-декларации за снабдяване с нотариални
актове по обстоятелствена проверка за процесните по делото сгради. В срока за
произнасяне, такова от страна на компетентния орган не последвало, при което бил
формиран мълчалив отказ за извършване на административна услуга по смисъла на §
1, т. 2, б. „в“ от ДР на ЗАдм. Формираните мълчаливи откази били оспорени
своевременно пред Административен съд Благоевград с подаване на съответните
жалби. Образувани били 4 административни дела. По същите били постановени
решения, но не всички от тях били влезли в сила. В хода на съдебните производства
административната услуга била извършена, но при заверката на молбите-декларации
изрично било отразено, че сградите са изградени в имот, който е публична общинска
собственост, и поради това правото на собственост върху тях не може да бъде
придобито по давност. Това отразяване било пречка правото на собственост на ищците
да бъде удостоверено от нотариус. С посоченото ответникът оспорвал правото на
собственост на ищците по отношение на процесните сгради. Още по-категорично
такова оспорване било обективирано в писмено изявление на общината, чрез кмета, в
писмо изх. № 69-00-651 от 19.05.2023 г., в което били изложени твърдения, че Община
Благоевград е безспорен собственик на поземлени имоти с идентификатори
04279.612.221 и 04279.612.222 по КККР на гр. Благоевград. В писмото се посочвало
изрично и че когато няма надлежно учредено право на строеж върху общински имот за
конкретно изградена в същия постройка, то лицето не може да придобие на основание
давностно владение собствеността върху постройката. Изрично било заявено, че
адресатите на писмото, сред които и ищецът, не притежават право на собственост в
5
имотите, не са носители на надлежно учредено право на строеж и не са заинтересовани
лица. По изложените съображения се претендира да бъде постановено съдебно
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на следните недвижими имоти, а именно: 1 - сграда с идентификатор
04279.612.222.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград,
одобрени със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с
адрес на сградата гр. Б., ул. "Д.Г" № 7, със застроена площ на сградата от 79 кв. м.,
брой етажи 1, с предназначение сграда за търговия, 2 - сграда с идентификатор
04279.612.222.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград,
одобрени със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с
адрес на сградата гр. Б., ул. "Д.Г" № 7, със застроена площ на сградата от 45 кв. м.,
брой етажи 1, с предназначение сграда за търговия, 3 - сграда с идентификатор
04279.612.222.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград,
одобрени със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с
адрес на сградата гр. Благоевград, ул. ,Даме Груев“ № 7, със застроена площ на
сградата от 40 кв. м., брой етажи 1, с предназначение сграда за търговия, и 4 - сграда с
идентификатор 04279.612.222.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на изпълнителния
директор на АК, с адрес на сградата гр. Б., ул. "Д.Г" № 7, със застроена площ на
сградата от 43 кв. м., брой етажи 1, с предназначение сграда за търговия, които сгради
са разположени в поземлен имот с идентификатор 04279.612.222, който поземлен имот
е с площ от 1652 кв. м. и е при съседи поземлени имоти с идентификатори 04279.614.1,
04279.612.220 и 04279.612.210, на основание давностно владение, както и да се
присъдят направените от ищците разноски по делото.
Ответникът оспорва предявените искове и твърди, че те са неоснователни. Спорните
сгради били изградени в поземлен имот с идентификатор 04279.612.222, който бил
публична общинска собственост съгласно АОС № 10509 от 25.10.2021 г., без
отстъпено или учредено право на строеж, т. е. касаело се за сгради, изградени без
строителни книжа в поземлен имот-публична общинска собственост. Публичният
характер на поземления имот се установявал от целите, за които е отреден -
озеленяване. Последното се потвърждавало от графичната част на КЗРП на ЦГЧ,
одобрен със заповед № 2199 от 15.04.1976 г. на първия заместник-министър на
строежите и архитектурата. Процесният имот попадал в кв. 51 и за него бил отреден
УПИ I, с предназначение „за озеленяване“. Същият статут на имота бил запазен и към
настоящия момент. ЗРП за територията, в която попадал имотът, бил одобрен със
заповед № 323 от 05.09.1994 г., като имотът отново бил с предназначение „за
озеленяване“. На ищците било издадено разрешение за строеж за изграждане на
временен търговски обект. Въпросното разрешение било за обект по чл. 197 от ЗТСУ
/отм./, която разпоредба предвиждала възможност за разполагане на съоръжения, които
не са строежи по смисъла на чл. 315 от ППЗТСУ /отм./ и за които не се изискват
строителни книжа. Тези разрешения давали само временен статут на изградените от
ищците търговски обекти. Юридическият статут на сградата, като временен строеж без
траен градоустройствен статут, изключвал възможността собственикът й да притежава
право на строеж или да придобие такова въз основа на давностно владение. По
отношение на законно изградените в държавни или общински терени временни
строежи бил създаден особеният режим по § 50а от ПЗР на ЗТСУ /отм./, като била
дадена възможност в установените срокове ползвателите на такива сгради да поискат
установяване на постоянен градоустройствен статут, след което да придобият правото
на строеж или правото на собственост върху терена. С приемането на ЗУТ, § 17 от
6
неговите ПР, отново била предвидена възможност в шестмесечен срок, т. е. до
02.07.2001 г., временните строежи да придобият траен устройствен статут, след което
на собственика им да се учреди право на строеж при условията и по реда на ЗДС и
ЗОС, или същите да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ
подробен устройствен план, когато се премахват без да се заплащат. Нормативната
уредба е създала изключение от правилото, че когато сградата и земята принадлежат на
различни лица, това е възможно само при наличие на право на строеж. Собствеността
на временен строеж, който не е придобил траен градоустройствен статут, дава
възможност за ползването му до настъпване на предпоставките за премахването му,
като собственикът на терена запазва правото на строеж, а собственикът на построеното
има правото да го държи и да защитава своето право по предвидения в ЗС ред.
Нормативно предвиденото условие, до настъпването на което било допустимо
съществуването на временен строеж - възникване на инвестиционна инициатива за
реализиране на предвижданията на подробния устройствен план, изключвало само
възможността правото на строеж да бъде придобито въз основа на давност чрез
осъществявано владение на временния строеж. При имоти, които са публична
общинска собственост, обременяване с ограничени вещни права можело да бъде
допуснато само по изключение, в случаите, предвидени със закон. Недвижимият имот,
върху който били разположени процесните постройки, съставлявал публична
общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗОС. Доколкото статутът на
имота бил публичен, то и ограниченото вещно право се подчинявало на режима на
публичната собственост. Собствеността върху сградата се предопределяла от правото
на строеж върху земята. Безспорен бил фактът, че последното липсва. Правото на
собственост върху сградата и правото на строеж върху земята били две неделимо
свързани права, като и двете се подчинявали на режима на публична собственост,
защото в противен случай щяло да се стигне до несъвместимост на двете неделимо
свързани права. Правилата относно публичните вещни права били установени в
обществен интерес и имали императивен характер. Изграждането на сградите по
одобрени проекти и отразяването им в съответните планове и кадастрални карти не
давало основание да се приеме, че същите нямат характер на „временна постройка“.
През 2021 г. за имота, в който били изградени незаконните сгради, бил съставен акт за
публична общинска собственост и като основание за придобиване били записани чл.
56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59, ал. 2 от ЗОС. Публичният характер на поземления
имот се предопределял от разпоредбите на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС вр. чл. 61, ал. 2 и 4 и
чл. 62 от ЗУТ. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, публична общинска
собственост били имотите, определени със закон. Текстът на чл. 61, ал. 2 от ЗУТ сочел,
че основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или
общинско значение - паркове, градини и улично озеленяване. Нормата на чл. 61, ал. 4
от ЗУТ указвала, че озеленените площи, собственост на общините, са публична
собственост. Отделно от това, в чл. 62, ал. 2 от ЗУТ законодателят разпоредил, че
озеленените площи, които представляват публична собственост, не могат да бъдат
продавани, преотстъпвани и обременявани с вещни тежести, както и да бъдат
използвани за други цели. Подобна забрана се съдържала и в чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗОС, по
отношение на имотите-публична общинска собственост, какъвто безспорно бил и
процесният. Публичната общинска собственост имала предназначение да задоволява
обществени потребности, затова тя била предмет на специална правна уредба, която
имала за цел да установи правила за засилената й защита. Обектите на публичната
общинска собственост били определени със закон. Законът забранявал отчуждаването
7
и прехвърлянето на публичната общинска собственост на трети лица, както и
придобиването й по давност. Само по изключение, когато това било предвидено в
закон, публичната общинска собственост можела да бъде обременявана с вещни
тежести. Имотите- публична общинска собственост били изключени от гражданския
оборот и не можели да бъдат предмет на прехвърлителна сделка и давност, затова не
можело да се придобие по давност и изграденото в такива имоти. Изключването на
вещта от гражданския оборот не включвало в себе си само и единствено забрана за
носителя на правото на собственост да извършва разпореждания с тази вещ, но преди
всичко установявало ограничение по отношение на субектите, които могат да
притежават такава вещ. Забраната касаела преди всичко възможността всеки правен
субект да притежава тази вещ, като посредством императивната правна норма се
определяло кой може да бъде носител на правото на собственост, изключвайки
възможността вещта да бъде придобита и притежавана от друг правен субект. Да се
признаело, че ищците са собственици на незаконно изградените в имот-публична
общинска собственост сгради, означавало възникване на едно ново правомощие -
правомощието за ползване на земята дотолкова, доколкото това е необходимо за
използването на сградата. По този начин се ограничавало правото на собственост
върху прилежащия терен. Налице било противоречие с императивния характер на
уредбата на публичната собственост и особената й закрила. Възразява се срещу
твърдението, че ищците са упражнявали фактическата власт спокойно,
необезпокоявано и с намерение за своене. По силата на договор за наем № 30101 от
29.08.1996 г., сключен между Община Благоевград и ЕТ „Е. М. - Хиит 91“, на
последния била предоставена част от общински терен-публична общинска
собственост, отреден за озеленяване, намиращ се в гр. Б., ул. "Д.Г", с идентификатор
04279.612.222, за монтиране на временен преместваем търговски обект срещу
заплащане на съответната наемна цена. В полза на ищците нямало учредено и
отстъпено право на строеж и сградите, които те изградили, били с временен характер.
Тъй като първоначално монтираните преместваеми обекти били изградени
впоследствие от наемателите като постройки/сгради, без да имат съответните
строителни книжа и без да им е учредено право на строеж върху общински имот,
договорите за наем били подновявани служебно в деловодната система на Община
Благоевград след взети решения на комисията за преместваеми обекти, за рекламните,
информационни и декоративно-монументални елементи и за рекламна дейност на
Община Благоевград, поради невъзможността общинските имоти да бъдат отдадени
под наем след процедура на търг съгласно чл. 14, ал. 7 от ЗОС, до изясняване на
градоустройствения им статут, с цел заплащане на наемна цена за ползване на
общинските терени до тяхното премахване по реда на ЗУТ. Ищците ползвали имота-
публична общинска собственост на валидно правно основание, заплащайки наемната
цена. След изтичане на срока на договора за наем, същият бил удължаван с
допълнително споразумение, подписано между страните, с което била актуализирана и
наемната цена. За периода, в който тези временни сгради били разположени в
процесния имот, ищците заплащали наем за ползването на същия. Към настоящия
момент облигационното правоотношение било прекратено, като на 11.10.2021 г. било
връчено предизвестие за прекратяване на наемните правоотношения на Е. С. М.. С така
връченото предизвестие наемателят бил уведомен, че с изтичането на 30-дневен срок
от получаването му, договорните правоотношения ще бъдат прекратени.
Предизвестието било обжалвано пред Административен съд Благоевград, който се
произнесъл и оставил без разглеждане подадените жалби и прекратил производството
по административните дела. Актът му влязъл в сила. Съдът приел, че след изтичане на
8
определения в предизвестието срок, наемното правоотношение се счита за прекратено.
Предвид обстоятелството, че върху общински имоти-публична общинска собственост,
отредени за озеленяване по действащия застроителен и регулационен план, били
изградени масивни строежи, за които нямало отстъпено право на строеж, т. е. касаело
се за сгради, изградени без строителни книжа и без учредено право на строеж по реда
на ЗОС, същите били констатирани като незаконни и били издадени заповеди за
тяхното премахване. Със заповед № 2714 от 16.12.2021 г. на кмета на община
Благоевград, въз основа на извършена проверка и съставени констативни актове на
08.11.2021 г. от служители на общинска администрация Благоевград, било наредено на
ищеца да премахне строеж „Сервиз за битови услуги“, изграден в имот с
идентификатор 04279.612.222 по КККР на гр. Благоевград, като изграден в нарушение
на изискванията на ЗУТ - в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж. Издадената заповед била обжалвана и въз основа на депозираната пред
Административен съд Благоевград жалба било образувано административно дело № 77
от 2022 г. С решение от 19.12.2022 г., административният съд отхвърлил жалбата на Е.
С. М.. Първоинстанционното решение било обжалвано пред ВАС, който се произнесъл
с решение № 4133 от 19.04.2023 г., като отменил решението на административния съд
и заповедта на кмета на община Благоевград. Върховните административни съдии
констатирали, че жалбоподателят е инициирал започването на производство по § 17 от
ПР на ЗУТ, по което липсвало произнасяне от компетентния орган - Общински съвет
Благоевград. Приело се, че при постановяване на оспорената заповед
административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за
спора, тъй като не е взел предвид наличието на стартирало производство във връзка с
поискано изменение на действащия ПУП за придаване на траен градоустройствен
статут на обекта, а така също не е изследвал приложимостта на § 17 от ПР на ЗУТ.
След постановяване на крайния съдебен акт и в изпълнение на изложеното в него, с
решение № 307 по протокол № 9 от 30.06.2023 г., Общински съвет Благоевград се
произнесъл по направените искания за стартиране на процедура за придобиване на
траен статут на изградените от молителите търговски обекти покрай река Бистрица,
обективирани в молба от 2004 г., като на основание § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ, не приел
да се допуснат процедури за изменение на действащия подробен устройствен план,
одобрен със заповед № 323 от 05.09.1994 г. на кмета на община Благоевград, за
създаване на траен градоустройствен статут на изграденото в имоти с идентификатори
04279.612.221 и 04279.612.222 по КККР на гр. Благоевград, и двата с предназначение
„за озеленяване“, публична общинска собственост, в това число и на строежа, изграден
от ЕТ „Е. М. - Хиит 91“, представляван от Е. С. М., отразен по кадастралната карта на
гр. Благоевград като 4 самостоятелни сгради с идентификатори 04279.612.222.1,
04279.612.222.2, 04279.612.222.3 и 04279.612.222.4. С оглед на изложеното и предвид
обстоятелството, че към настоящия момент било налице произнасяне от страна на
Общински съвет Благоевград, предстояло компетентният административен орган да
открие нови административни производства за констатиране и премахване на
незаконните строежи, заснети в КККР на гр. Благоевград с идентификатори
04279.612.222.1, 04279.612.222.2, 04279.612.222.3 и 04279.612.222.4. Това безспорно
установявало факта, че в случая за ищците не са налице признаците, съставляващи
владението. Не се установявало, че владението на сградите, предмет на разглеждане в
настоящото производство, е било необезпокоявано и спокойно. Община Благоевград,
от момента на установяване на незаконните строежи, предприела действия по
премахване на същите. Изградените в поземлен имот с идентификатор 04279.612.222
9
по КККР на гр. Благоевград незаконни сгради не можели да бъдат придобити по
давност, тъй като същите били изградени в имот-публична общинска собственост.
Предявените искове се явявали неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени;
2. Правна квалификация на претенциите - чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС;
3. Признати факти и обстоятелства - няма такива;
4. Ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства - няма такива;
5. Разпределяне на доказателствената тежест - ищците трябва да докажат, че са
придобили собствеността върху сградите чрез давностно владение, упражнявано след
1993 г., а ответникът следва да докаже, че поземленият имот, в който се намират
въпросните сгради, е публична общинска собственост; и
6. За кои факти и обстоятелства не се сочат доказателства - няма такива.
Трябва да се насрочи открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Общината не ги оспорва. Те
са относими, допустими и необходими за изясняването на казуса, поради което трябва
да бъдат допуснати в настоящия съдебен процес, а самото им приемане ще стане в
предстоящото открито съдебно заседание по делото. Ищците са поискали и да доведат
трима свидетели, с които да доказват твърденията си досежно придобивното давностно
владение. Това им искане също се явява редовно, допустимо и основателно. Няма
пречка същото да бъде уважено.
Ответникът е представил документи. Следва да се даде възможност на ищците да се
запознаят с тях и да вземат отношение по същите в предстоящото открито съдебно
заседание по казуса.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на 05.07.2024
г. и да започне в 13:00 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчат и копия на настоящото определение, а
на ищците - и екземпляр от отговора и приложенията към него.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
ДОПУСКА документите, представени от ищците, като писмени доказателства по
делото, и УКАЗВА на страните, че по самото им приемане ще се произнесе в
предстоящото открито заседание.
ДАВА възможност на ищците да доведат за разпит в предстоящото открито съдебно
заседание трима свидетели, които да дават показания за соченото в исковата молба
придобивно давностно владение.
ДАВА възможност на ищците да се запознаят с документите, приложени към отговора
на исковата молба, и да изразят становище по тях в предстоящото открито съдебно
заседание по казуса.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
10
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
11