Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 11.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ,
ЧЛЕНОВЕ : А. ЩЕРЕВА
мл. с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА,
при
секретаря Димитрина Д. и в присъствието на прокурора Мариана Д., като разгледа
докладваното от съдия Алексиев ВАНД № 5785 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С решение от 01.11.2018 г. по НАХД № 6042/2017 г., Софийски районен съд –
Наказателно отделение (СРС – НО), 21-ви състав, е признал обв. Б.И.Л. за
виновен в това,
че в периода от 10.04.2013 г. до 23.04.2013 г., в с. Р., община Самоков и в
град София, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които
осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, съставил неистински
частни документи - уведомление за инвестиционно предложение до кмета на с. Р.,
вх. № 87/10.04.2013 г. и уведомление за
инвестиционно предложение до РИОСВ, област София, вх. № 94-00-4536/23.04.2013 г., на които бил
придаден вид, че са подписани от Й.А.Х.- собственик на УПИ XI-799, кв. 42, с. Р.,
община Самоков, Софийска област, и ги употребил пред служителите на кметството
на с. Р. и на РИОСВ област София, за да докаже, че съществуват права, а именно,
че собственикът на имота отправя инвестиционно предложение за промяна на
предназначението на сградата си имот от „Двуфамилна жилищна сграда“ на „Къща за
гости“ в УПИ XI-799, кв. 42, с. Р., община Самоков, Софийска област, както
следва:
1. На
10.04.2013 г., в град София, съставил неистински частен документ - уведомление за инвестиционно
предложение до кмета на с. Р., вх. № 87/10.04.2013
г., като му придал вид, че е подписан от Й.А.Х., собственик на имот в УПИ
XI-799, кв. 42, с. Р., община Самоков, Софийска област, и на същата дата в
кметството в с. Р., община Самоков, Софийска област, пред Е.Д.С.- изпълнител в
кметството, го употребил, за да докаже, че собственикът на имота отправя
инвестиционно предложение за промяна на предназначението на сградата в
собствения си имот от „Двуфамилна жилищна сграда“ на „Къща за гости“ в УПИ XI-
799, кв. 42, с. Р., община Самоков, Софийска област, и
2. На
23.04.2013 г., в град София, съставил неистински частен документ - уведомление за инвестиционно
предложение до РИОСВ, област София, вх. №
94-00-4536/23.04.2013 г., като му придал вид, че е подписан от Й.А.Х.,
собственик в УПИ XI-799, кв. 42, с. Р., община Самоков, Софийска област, и на
същата дата в РИОСВ, област София, пред М.С.- старши специалист в РИОСВ, област
София, го употребил, за да докаже, че собственикът на имота отправя
инвестиционно предложение за промяна на предназначението на сградата в
собствения си имот от „Двуфамилна жилищна сграда“ на „Къща за гости“ в УПИ
XI-799, кв. 42, с. Р., община Самоков, Софийска област – престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и
на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му
е наложил административно наказание „глоба“, в размер на 1 000 (хиляда)
лева. Осъдил е, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обв. Л. да заплати
направените по делото разноски, в размер на 101.76 лв. (сто и един лева и
седемдесет и шест стотинки), в полза на държавата, по сметка на СДВР, както и
пет лева, представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Недоволен
от така постановеното решение е останал упълномощеният защитник на обв. Л. –
адв. А.Р.,***, която, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, подава въззивна жалба с
допълнение. В нея се твърди, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Пространно се развиват доводи,
относно липсата на обективни и субективни елементи на престъплението, за което
е признат за виновен от първия съд обвиняемият. Изнасят се множество аргументи,
предимно от житейско естество, касателно най-вече разпоредителна сдЕ.,
извършена от св. Х. с недвижим имот, който е закупен от обв. Л., но от името и
за сметка на св. Х., с инкриминираното по делото пълномощно. Изразява се
несъгласие с твърдението на държавното обвинение за необходимост обвиняемият да
се легитимира като пълномощник. Анализира се заключението на извършената в хода
на досъдебното производство графическа експертиза, като в заключение се
изтъква, че упълномощеният не е необходимо да посочва, че е пълномощник, при
подписването си като такъв. Желае се обръщането на внимание на обстоятелствата,
че жалбата е подадена повече от две години и половина от получаване на отговора
от МОСВ, от една страна. От друга, че св. Х. не е оспорила нито едно от
действията, извършени от обв. Л. с инкриминираното пълномощно. От последното се
прави извод за истинността на процесния документ. Изтъква се, че делото не е
решено в разумен срок, съгласно нормата на чл. 22 от НПК. Желае се отмяната на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което обвиняемото лице да бъде
признато за невинно.
С
подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В разпоредително заседание,
проведено на 25.09.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 378, ал. 5, вр. чл.
327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на обвиняемия и/или свидетел/и, изслушването на вещо/и лице/а, както и ангажирането на
нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на
въззивната инстанция по 378, ал. 4, вр. чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното
решаване на делото.
С оглед разпоредбата
на чл. 378, ал. 5, вр. чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу обвиняемото
лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93,
т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет
години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е
задължително.
В откритото съдебно заседание пред
въззивната инстанция, проведено на 11.01.2019 г., защитникът на обвиняемия Л. –
адв. Р.,***, поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Счита, че
постановеното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Посочва, че с деянието си, обвиняемият не е осъществил от
субективна страна вмененото му престъпно посегателство, тъй като от м. октомври
2007 г., когато е получил пълномощно от св. Х., до 2013 г. е извършвал всички
действия със съзнанието, че е надлежно упълномощен от свидетЕ.та, която е била
негова тъща. Намира за неправилни изводите на първия съд, че обвиняемият не е
бил упълномощаван от св. Х. и нотариално завереното пълномощно от нейно име е
неистински документ, като посочва, че това обстоятелство не е установено с
влязъл в сила съдебен акт, поради което следва да се приеме, че пълномощното е
било истински документ и обв. Л. е действал през цялото време със съзнанието,
че е пълномощник на св. Х.. Желае първоинстанционното решение да бъде отменено
и обвиняемият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Прокурорът при СГП намира решението
на СРС за правилно и законосъобразно. Посочва, че от справката, находяща се на
л. 52 от досъдебното производство от общия регистър на нот. Н.С.се установява,
че пълномощното с рег. №
10360/10.10.2017 г. действително е с упълномощител Й. Х., но с упълномощен Т.Й.,
а не обвиняемия. Изтъква, че това пълномощно е използвано от обвиняемия за
осъществяване на инкриминираните деяния. Пледира решението на СРС да бъде
потвърдено.
Обвиняемият Л., при упражняване на
правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитника си,
като добавя, че с въпросното пълномощно е построил цялата къща и закупил парцел
от общината, а неговата тъща дори не знаела къде се намира къщата. Посочва, че
с това пълномощно е действал със знанието на съпругата си и в интерес на
семейството. Изтъква, че е представял пълномощното пред ВиК, РДНСК, РИОКОЗ и в
общината, и ако е знаел, че е неистинско, не би отишъл с него да купува парцел
към къщата. Счита, че по този начин къщата би била незаконна. Намира, че
отношението към него от страна на неговата тъща е тенденциозно, само заради
развода с бившата му съпруга. Заявява, че намира за несправедливо това, че не е
получил нищо от продажбата на къщата и едновременно с това е санкциониран с
глоба от първия съд.
При упражняване на правото си на
последна дума, желае от съда да отмени решението на първата инстанция.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен
акт, изложеното във въззивната жалбата с допълнение, както и доводите и
възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320
от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
За да постанови атакувания съдебен
акт, СРС е провел съдебно следствие по реда на глава 28 от НПК („Освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“). Съобразил
е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, заключение на способ на доказване -
експертиза, а именно :
гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите В.Д.В.(л. 94 от
досъдебното производство), Е.Д.С.(л. 95 от досъдебното производство), М.Й.С.(л.
96 от досъдебното производство), Т.А.Й. (л. 97 от досъдебното производство), Й.А.Х.(л.
98 – л. 99 от досъдебното производство) ; писмените
доказателствени средства и писмени доказателства – незаверено
електрофотографско (ксерографско) копие на нотариален акт за покупко – продажба
на недвижим имот № 96, том ІІІА, рег. № 4083, дело № 478/2006 г. на нот. Б.М.– нотариус с район
на действие РС – Самоков (л. 36 от досъдебното производство), на скица на
парцел ХІ в кв. 42 по плана на с. Р. (л. 37 от досъдебното производство), на
договор за продажба на общински недвижим имот от 06.11.2007 г., сключен между
Община Самоков и Й.А.Х.(л. 38 от досъдебното производство), на удостоверение № 20/14.04.2009 г. за въвеждане в експлоатация
на строеж – І категория „Двуфамилна жилищна сграда – близнак“, издадено от
Община Самоков (л. 39 от досъдебното производство), на удостоверение № 75/09.06.2009 г. за административен адрес,
издадено от Община Самоков (л. 40 от досъдебното производство), на разрешение
за строеж № 20/20.02.2008 г. на
„Двуфамилна жилищна сграда – близнак“, издадено от Община Самоков (л. 41 – л.
42 от досъдебното производство), на
уведомление от Й.А.Х.до кмета на с. Р., вх. № 87/10.04.2013 г. за промяна на
предназначение от „Двуфамилна жилищна сграда“ на „Къща за гости“ в УПИ ХІ-799,
кв. 42, с. Р. (л. 43 – л. 45 от досъдебното производство), на уведомление от Й.А.Х.до
РИОСВ – област София, вх. № 94-00-4536/23.04.2013
г. за промяна на предназначение от „Двуфамилна жилищна сграда“ на „Къща за
гости“ в УПИ ХІ-799, кв. 42, с. Р. (л. 46 – л. 48 от досъдебното производство),
на писмо от РИОСВ – София до Й. Х. с изх. № 94-00-4536/23.05.2013 г. (л. 49 – л. 50 от
досъдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на
извлечение от общ регистър на нот. Н.С.за дата 10.10.2007 г. (л. 53 от
досъдебното производство), писмо от Община Самоков, изх. № 2400-125/25.03.2018 г., ведно с приложения –
заверени електрофотографски (ксерографски) копия на договор за продажба на
общински недвижим имот от 06.11.2007 г., сключен между Община Самоков и Й.А.Х.и
пълномощно рег. № 10360/10.10.2007 г., с
което Й.А.Х.упълномощава Б.И.Л. (л. 55 – л. 57 от досъдебното производство), заверени електрофотографски
(ксерографски) копия на уведомление от Й.А.Х.до кмета на с. Р., вх. № 87/10.04.2013 г. за промяна на
предназначение от „Двуфамилна жилищна сграда“ на „Къща за гости“ в УПИ ХІ-799,
кв. 42, с. Р. (л. 69 – л. 70 от досъдебното производство), на уведомление от Й.А.Х.до
РИОСВ – област София, вх. №
94-00-4536/23.04.2013 г. за промяна на предназначение от „Двуфамилна жилищна
сграда“ на „Къща за гости“ в УПИ ХІ-799, кв. 42, с. Р. (л. 66 – л. 68 от
досъдебното производство), декларации от Й.А.Х.с нотариална заверка на подписа
(л. 71, л. 72 и л. 73 от досъдебното производство), оригинал на уведомление от Й.А.Х.до
РИОСВ – област София, вх. №
94-00-4536/23.04.2013 г. за промяна на предназначение от „Двуфамилна жилищна
сграда“ на „Къща за гости“ в УПИ ХІ-799, кв. 42, с. Р. (л. 80 – л. 81 от
досъдебното производство), оригинал на уведомление от Й.А.Х.до кмета на с. Р.,
вх. № 87/10.04.2013 г. за промяна на
предназначение от „Двуфамилна жилищна сграда“ на „Къща за гости“ в УПИ ХІ-799,
кв. 42, с. Р. (л. 85 – л. 87 от досъдебното производство), справка от кмета на
с. Р., изх. № 63/02.02.2016 г. (л. 119
от досъдебното производство) ; справка от РИОСВ – София, изх. № 05 – 00 – 9777/12.09.2016 г. (л. 121 – л. 122
от досъдебното производство), незаверено електрофотографско (ксерографско)
копие на пълномощно рег. № 10360/10.10.2007
г., с което Й.А.Х.упълномощава Б.И.Л. (л. 45 от съдебното производство),
заверено електрофотографско (ксерографско) копие на справка от Агенция по
вписванията – Имотен регистър, по партидата на Й.А.Х.(л. 63 – л. 65 от
съдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на
решение № 1133 от 17.03.2014 г., по гр.
дело № 18080/2013 г. по описа на РС –
Пловдив, ІV-ти брачен състав (л. 66 – л. 70 от съдебното производство), справка
за съдимост и бюлетин за съдимост на обвиняемия (л. 14 и л. 79 от съдебното
производство) ; способ на доказване - заключение на съдебно - графическа експертиза
№ 7-Е/2017 г. (л. 113 – л. 117 от
досъдебното производство).
Пред настоящата съдебна инстанция не
бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и на
досъдебното производство.
Въззивният съд намира, че вътрешното
убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на
правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя
доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели,
включително и показанията им от досъдебното производство, ценени по реда на чл.
378, ал. 2 от НПК, приложените писмени доказателствени средства и използвания
способ на доказване - експертиза. Първостепенният съд е кредитирал показанията
на разпитаните по делото свидетели Х., Й., В., С. и С. в тяхната цялост, в
съвкупност със заключението на приетата експертиза и посочените по-горе писмени
доказателствени средства и писмени доказателства, като на базата на така
събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил
своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя
напълно и от настоящия съдебен състав. Първият съд не е дал вяра единствено на
обясненията на обвиняемия, като е преценил, че същите са оборени от показанията
на св. Х..
С оглед горното, въззивният съдебен
състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния
съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция
не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно
установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.
Анализът на същия сочи на следното :
Обвиняемият Л. и св. Т.Й. били
съпрузи. Бракът им бил прекратен с решение от 17.03.2014 г. на ІV-ти брачен
състав на Пловдивски РС. СвидетЕ.та Й. Х. е майка на св. Й. и бивша тъща на
обв. Л.. Видно от представената справка от имотния регистър, с Х. била едноличен
собственик на имот от 624 квадратни метра в с. Р., в УПИ с площ 616 кв. м,
парцел XI, пл. № 799 в кв. 42, в който се намирала двуфамилна къща – близнак, с
РЗП 256.10 квадратни метра. Собствеността върху парцела без сградата била
придобита от св. Х. на 23.06.2006 г., чрез покупко - продажба, за което бил
съставен нотариален акт № 96, том IIIА,
дело № 478/2006 от 23.06.2006 г. на нотариус
Б.М., с район на действие РС - Самоков.
От направена справка в общия
регистър на нотариус Н. Х. – С., с действие района на PC –
Пловдив, било установено, че под peг. № 10360 от 10.10.2007 г. фигурира пълномощно
от св. Й.А.Х., с което тя упълномощава дъщеря си – св. Т.А.Й., да извършва
следните действия : подаване на молби за данъчна оценка, за скица, за виза за
строеж, за проектиране, за одобряване на проект, издаване на строително
разрешение на гореописания имот, както и да получава съответните документи
(данъчна оценка, скица, виза, строително разрешение и други) от Община Самоков ;
да подава молби до „ВиК“ и електроразпределителни дружества ; да продаде имота
с находящата се в него сграда по своя преценка. В края на текстовата част на
пълномощното било уточнено, че то се явява генерално.
По делото е приобщено пълномощно под
същия номер и от същата дата, заверено от същия нотариус Н. Х. - С., в което
обаче като упълномощен бил посочен обв. Б.И.Л.. С това пълномощно, обв. Л. се е
легитимирал като пълномощник на св. Х., в качеството ѝ на съсобственик с
община Самоков, и сключил договор за продажба на общински недвижим имот от
06.11.2007 г., по силата на който св. Х. придобила 42/616 идеални части от УПИ,
с площ 616 квадратни метра, парцел XI, пл. № 799 в кв. 42, в с. Р., община Самоков.
Договорът бил подписан за купувач от „пълномощник Б.Л.“.
На 10.04.2013 г., обв. Л. съставил уведомление
за инвестиционно предложение до кмета на с. Р., вх. № 87/10.04.2013 г., като му придал вид, че е
подписан от Й.А.Х., собственик на имот в УПИ XI-799,
кв. 42, с. Р., община Самоков, Софийска област и на същата
дата в кметството в село Р. и го употребил пред св. Е. С., с цел да докаже, че
собственикът - св. Х., отправя инвестиционно предложение за промяна на
предназначението на сградата в собствения си имот от „Двуфамилна жилищна
сграда“ на „Къща за гости“. Процесното уведомление било подписано от името на св.
Х. като „възложител“. Тъй като, за да бъде променено предназначението на
недвижимия имот, било необходимо да се спази процедурата по член 4, ал. 1 от
Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху
околната среда, на 23.04.2013 г. обв. Л. изготвил уведомление за инвестиционно предложение,
вх. № 94-00-4536/23.04.2013 г., като в
него като възложител се посочвала св. Й. Х. и фигурирал неин подпис.
Подписът като възложител на св. Й. Х.
под цитираните две уведомления, е положен от обвиняемия Б.И.Л..
СвидетЕ.та Х. получила отговор от
РИОСВ на адрес в гр. Пловдив, където живеела с дъщеря си – св. Т.Й.. СвидетЕ.та
Х. подала жалба до прокуратурата и направила пред нотариус М.Х.нотариално
заверена декларация от 21.11.2014 г., че не е издавала пълномощно в полза на
обв. Л. за извършване на каквито и да било действия на управление и
разпореждане с процесния имот в с. Р..
От
справка от 08.12.2016 г. от кмета на с. Р. се установява, че уведомлението от
10.04.2013 г. е подадено от Б.Л., с приложено пълномощно и входирано от св. Е. С..
От писмо от 09.09.2016 г. на РИОСВ - София се установява, че към уведомлението
до РИОСВ е приложено пълномощно от св. Х., с което упълномощава обвиняемия Б.Л.,
а като лице за контакт е посочен ЕТ „Били – Б.И.Л.“.
Обвиняемият Б.И.Л. е роден на *** г.,
в гр. Велинград, българин, български гражданин, разведен, с висше образование,
работи като търговец, адрес град София, ж.к. „********, с ЕГН **********.
Обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл. 78а от НК (същият
е реабилитиран).
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка
по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата
инстанция. Фактическите констатации на първия съд са обосновани и почиват на
прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в
тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на
доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните с постановлението по чл. 375 от НПК
рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика, като
противоречията в доказателствените материали са подложени на внимателен анализ.
В мотивите на постановеното решение решаващият съд по ясен и убедителен начин е
обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил
задълбочен и всестранен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване. Настоящият въззивен състав, като изцяло се солидаризира с
доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно
той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да
се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
(решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о.,
решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о.,
решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о.,
решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н.
о.).
В
този смисъл, без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен
състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната
жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна
проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :
Правилно,
при формиране на изводите си по фактите, първият съд е кредитирал изцяло
показанията на свидетелите Й.А.Х.и Т.А.Й., като е преценил, че същите са
напълно единни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, от една страна. От
друга – че намират категорична доказателствена опора в извлечението от общ
регистър на нот. Н.С.– нотариус с рег. №
229, с район на действие РС – Пловдив, за дата 10.10.2007 г. (л. 52 от
досъдебното производство) – касателно обстоятелството, че с пълномощно с рег. № 10360/10.10.2007 г. св. Х. е упълномощила
дъщеря си – св. Й., а не обв. Л., както и в заключението на назначената в хода
на досъдебното производство и изготвена съдебно – графическа експертиза.
Последната следва да бъде изцяло кредитирана, тъй като е отговорила в пълнота и
ясно на поставените ѝ задачи, извършени е от компетентно в съответната
област на науката лице, като липсват каквито и да е съмнения в компетентността,
обективността и безпристрастността на експерта. Заключението на експертизата не
са поставя под съмнение от нито едно от останалите събрани и проверени
доказателства по делото. Същото е ясно, пълно и точно и относимо към предмета
на доказване. Съгласно него, подписът в графа „възложител“ под инкриминираните
документи – уведомление от св. Й.А.Х.до РИОСВ – област София, вх. № 94-00-4536/23.04.2013 г. за промяна на
предназначение от „Двуфамилна жилищна сграда“ на „Къща за гости“ в УПИ ХІ-799,
кв. 42, с. Р. и уведомление от св. Й.А.Х.до кмета на с. Р., вх. № 87/10.04.2013 г., за промяна на
предназначение от „Двуфамилна жилищна сграда“ на „Къща за гости“ в УПИ ХІ-799,
кв. 42, с. Р., не е положен от св. Х., а от обв. Л..
Въз
основа на така събраната доказателствена съвкупност се установява по нужния
несъмнен и категоричен начин, че св. Х., посочена като лице, подписало
инкриминираните уведомления, в действителност не е положило подписа си под
документите, и същите се явяват неистински, по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК.
По
делото е приложено, под формата на незаверено електрофотографско (ксерографско)
копие, пълномощно рег. №
10360/10.10.2007 г., с което св. Й.А.Х.упълномощава обв. Б.И.Л. (л. 45 от
съдебното производство). Видно от събраните писмени доказателствени средства и
от обясненията на обвиняемото лице, Л. се е легитимирал с това пълномощно пред
кмета на с. Р. и пред РИОСВ – София. Действително, по делото не е изследван
въпросът, дали подписът под пълномощното е положен от св. Х. или от друго лице,
но предвид показанията на последната и извлечението от общ регистър на нот. Н.С.–
нотариус с рег. № 229, с район на
действие РС – Пловдив, за дата 10.10.2007 г. (л. 52 от досъдебното
производство), за съда не възникна съмнение, че подписът под пълномощното не е
положен от св. Х. и не е удостоверен от нот. Стойчева.
При
това правилно и законосъобразно, първият съд не е дал вяра на обясненията на
обв. Л., че св. Х. му е била дала пълномощно за изваждане на необходимите
строителни разрешения за построяването на процесния недвижим имот, с което
същият я представлявал и пред Община Самоков във връзка със закупуване на
парцела, и пред други институции. Обясненията на обвиняемия в този смисъл правилно
са преценени от първия съд като недостоверни и предназначени да изградят
защитната му версия по повдигнатото обвинение, тъй като същите се оборват
категорично и недвусмислено от показанията на свидетелите Х. и Й. и от
извлечението от общ регистър на нот. Н.С.– нотариус с рег. № 229, с район на действие РС – Пловдив, за
дата 10.10.2007 г. Иначе, за съда не възникна съмнение, че с приложеното по
делото пълномощно от 10.10.2007 г., на което е бил придаден вид, че изхожда от
св. Х., обв. Л. ***, пред администрацията на Кметство – с. Р. и пред РИОСВ – в
този смисъл са и събраните по делото писмени доказателствени средства, в т.ч. и
при депозиране на процесните уведомления.
Настоящата
инстанция не намира за необходимо да ревизира и изводите на решаващия
първоинстанционен съд в насока пълната кредитируемост на показанията на свидетелите
В..Д.В., Е. Д. С., М.Й.С., въз
основа на които се установява реда за депозиране на уведомление за
инвестиционно предложение в кметството на с. Р. и в РИОСВ. Същите са напълно
еднопосочни, кореспондират по небудещ съмнение начин със събраните в хода на
досъдебното производство и част от доказателствената съвкупност писмени
доказателства и доказателствени средства, поради което следва да се приеме, че
са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.
При
този анализ на доказателствените източници, въззивният съд намира, че времето,
мястото, както и авторството на деянието се установяват по безпротиворечив
начин от показанията на свидетелите Х. и Й., от процесните уведомление от св .Й.А.Х.до
РИОСВ – област София, вх. №
94-00-4536/23.04.2013 г., за промяна на предназначение от „Двуфамилна жилищна
сграда“ на „Къща за гости“ в УПИ ХІ-799, кв. 42, с. Р. и уведомление от св. Й.А.Х.до
кмета на с. Р., вх. № 87/10.04.2013 г.,
за промяна на предназначение от „Двуфамилна жилищна сграда“ на „Къща за гости“
в УПИ ХІ-799, кв. 42, с. Р. – приложени в оригинал и от заключението на
графическата експертиза.
От
доказателствения материал по делото безпротиворечиво се установява, че процесните
уведомление от св. Й.А.Х.до РИОСВ – област София, вх. № 94-00-4536/23.04.2013 г., за промяна на
предназначение от „Двуфамилна жилищна сграда“ на „Къща за гости“ в УПИ ХІ-799,
кв. 42, с. Р. и уведомление от Й.А.Х.до кмета на с. Р., вх. № 87/10.04.2013 г.,
за промяна на предназначение от „Двуфамилна жилищна сграда“ на „Къща за гости“
в УПИ ХІ-799, кв. 42, с. Р., представляват неистински частни документи, по
смисъла на чл. 93, т. 6 от НК. Установява се, че те са изготвени от обв. Л.,
като им е придаден вид, че изхождат от св. Х., и са използвани именно от
обвиняемия, съответно пред св. С. – служител в Кметство – с. Р., и пред
служител на РИОСВ – София.
От
справката за съдимост на подсъдимия безпротиворечиво се установява чистото му
съдебно минало.
Обсъдените по-горе факти и
обстоятелства, правилно установени от първия съд въз основа на събраната и
обсъдена задълбочено доказателствена съвкупност, не се оспорват и от страните
по делото.
Като цяло, въззивният съд намира, че
за установяването на обективната фактическа обстановка първоинстанционният съд
е положил всички възможни и необходими процесуални усилия. Събраните на двете
фази на процеса писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
очертават една константна логична верига от обективни и субективни факти, от
които безспорно и по несъмнен начин се установява както самото деяние и неговия
механизъм, така и съпричастността към същото на обв. Л..
Въззивният състав
служебно констатира, че правото на защита на обв. Л. не е било нарушено в нито
един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички
изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на
правото на защита от страна на обвиняемия - редовно връчване на постановлението
по чл. 375 от НПК, гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава
обяснения, да представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се
ползва от адвокатска помощ, каквато той е ангажирал, както и възможност да се
изказва последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права
и интереси, от които права
обвиняемото лице пълноценно се е възползвало.
Предвид всичко изложено,
първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и
постоянната практика на ВКС на РБ, досежно съставомерността на инкриминираното
деяние, като напълно законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на
престъплението по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото събраните
по делото доказателства сочат на това, че извършеното на инкриминираните дата и
място от обвиняемото лице осъществява, от обективна и субективна страна,
състава именно на това престъпление.
От обективна и субективна страна са
налице всички признаци на този престъпен състав.
За съставомерността на деянието от
обективна страна по основния състав на престъплението по законовия текст, е
необходимо престъпният деец, сам или чрез другиго, да състави неистински частен
документ или да преправи съдържанието на частен документ, и да го употреби, за
да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено
някое право или задължение, или някое правно отношение. Престъплението е усложнено
формално, като за съставомерността му е необходимо, от една страна, в правния
мир да е възникнал неистински документ от посочения по-горе вид или деецът да е
внесъл поправка в правнозначимото съдържание на официален документ, която е
извън волята на неговия автор, а от друга – така създаденият документ да е
употребен пред трето лице с целта по чл. 309, ал. 1 от НК.
Престъплението е по-тежко наказуемо
– по ал. 2, в случай, че предмет на документна подправка в частен документ са ценни
книжа.
По-лека наказателна отговорност се
предвижда, в случай, че деянието представлява маловажен случай.
Престъплението е умишлено, като
същото би могло да се осъществи само с форма на вината „пряк“ умисъл, по
смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, като умисълът на дееца следва да обхваща
представите относно всички обективно съставомерни признаци от престъпния състав
с горепосочената правна квалификация. Деецът следва да съзнава
общественоопасния характер на деянието си, да предвижда неговите общественоопасни
последици и пряко да цели настъпването им.
В конкретния по делото случай, безспорно се
установява, че от обективна страна, на 10.04.2013 г., в град София, обв. Л.
съставил неистински частен документ - уведомление за инвестиционно предложение
до Кмета на с. Р., вх. № 87/10.04.2013
г., като му придал вид, че е подписан от св. Й.А.Х., собственик на имот в УПИ
XI-799, кв. 42, с. Р., община Самоков, Софийска област. В резултат на
престъпната деятелност, осъществена от обвиняемия, в правния мир възникнал
неистински частен документ, по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като на същия
бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице –
на св. Х., а не на това, което действително го е съставило – обв. Л.. Същият е
частен документ, тъй като на документа е придаден вид, че изхожда от св. Х. в
лично качество, като същата не е имала качеството длъжностно лице и не е действала
в кръга на службата си.
Установява се и това, че на същата
дата – 10.04.2013 г., в кметството в с. Р., община Самоков, Софийска област,
пред Е.Д.С.- изпълнител в кметството, обв. Л. употребил така съставения
документ, за да докаже, че собственикът на имота отправя инвестиционно предложение
за промяна на предназначението на сградата в собствения си имот от „Двуфамилна
жилищна сграда“ на „Къща за гости“ в УПИ XI- 799, кв. 42, с. Р., община
Самоков, Софийска област.
От субективна страна, следва да се
приеме, че обвиняемият е действал виновно, с форма на вината „пряк“ умисъл.
Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на
тези последици.
Вината е неюридическо свойство на
престъплението, защото нейното наличие не зависи от закона, а от установените в
процеса факти за поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за
субективната страна на престъплението се основават на обективните данни по
делото. При решаване на въпроса за съдържанието на умисъла у обвиняемото лице,
съдът следва да изходи от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното
престъпление, а именно това, че обвиняемият е положил подпис вместо св. Х. в
графа „възложител“ под процесното уведомление, и го е използвал пред св. Е.Д.С.-
изпълнител в кметството, за да докаже, че собственикът на имота отправя
инвестиционно предложение за промяна на предназначението на сградата в
собствения си имот от „Двуфамилна жилищна сграда“ на „Къща за гости“ в УПИ XI-
799, кв. 42, с. Р., община Самоков, Софийска област.
Установява се и това, че от
обективна страна, на 23.04.2013 г., в град София, обв. Л. съставил неистински
частен документ - уведомление за инвестиционно предложение до РИОСВ област
София, вх. № 94-00-4536/23.04.2013 г.,
като му придал вид, че е подписан от св. Й.А.Х., собственик в УПИ XI-799, кв.
42, с. Р., община Самоков, Софийска област. В резултат на престъпната
деятелност, осъществена от обвиняемия, в правния мир възникнал неистински
частен документ, по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като на същия бил
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице – на
св. Х., а не на това, което действително го е съставило – обв. Л.. Същият е
частен документ, тъй като на документа е придаден вид, че изхожда от св. Х. в
лично качество, като същата не е имала качеството длъжностно лице и не е
действала в кръга на службата си.
Установява се, също така, че на
същата дата – 23.04.2013 г., в РИОСВ, област София, пред св. М.С.- старши
специалист в РИОСВ, област София, обв. Л. употребил така съставения неистински
частен документ, за да докаже, че собственикът на имота отправя инвестиционно
предложение за промяна на предназначението на сградата в собствения си имот от
„Двуфамилна жилищна сграда“ на „Къща за гости“ в УПИ XI-799, кв. 42, с. Р.,
община Самоков, Софийска област.
От субективна страна, следва да се
приеме, че обвиняемият е действал и при второто си деяние виновно, с форма на
вината „пряк“ умисъл. И при него същият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него
и е искал настъпването на тези последици.
Както вече бе посочено, вината е
неюридическо свойство на престъплението, защото нейното наличие не зависи от
закона, а от установените в процеса факти за поведението на дееца. Поради това,
изводите на съда за субективната страна и на второто деяние от престъплението отново
следва да се основават на обективните данни по делото. При решаване на въпроса
за съдържанието на умисъла у обвиняемото лице за това второ по ред деяние,
съдът следва да изходи от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното
престъпление, а именно това, че обвиняемият е положил подпис вместо св. Х. в
графа „възложител“ под процесното уведомление, и го е използвал пред св. М.С.-
старши специалист в РИОСВ София, за да докаже, че собственикът на имота отправя
инвестиционно предложение за промяна на предназначението на сградата в
собствения си имот от „Двуфамилна жилищна сграда“ на „Къща за гости“ в УПИ XI-
799, кв. 42, с. Р., община Самоков, Софийска област.
Съдът
намира, че е налице и усложнението по чл. 26, ал. 1 от НК. Престъпната дейност
на обв. Л. обхваща две отделни, еднотипни деяния, извършени регулярно, през
непродължителни периоди от време – в рамките общо на две седмици (10.04.2013 г.
и 23.04.2013 г.). Всяко едно от тези деяния е осъществено чрез действие, като
поотделно, покрива всички частни, съставомерни признаци на един и същ престъпен
състав. И двете деяния са обединени от еднакво субективно отношение, в неговите
интелектуални и волеви рамки, на обвиняемия към защитимия от закона обект на
засягане, по отношение на непосредствения предмет на престъпно посегателство и
начина на извършване на последното. Същото важи и за съставомерната цел, която
е налична и в двете инкриминирани деяния. Последните са извършени при еднородна
фактическа обстановка при което последващите се явяват, от субективна и
обективна страна, продължение на предшестващите. Поради изложеното, съдът
намира, че деянията съставляват едно – единно, продължавано престъпление.
Неоснователни са доводите на защитата, изтъкнати
във въззивната жалба и пред настоящата съдебна инстанция, за субективна
несъставомерност на деянията на обв. Л. по вменения му престъпен състав,
предвид обстоятелството, че същият е действал със съзнанието, че е действителен
пълномощник на св. Х.. Тези доводи не намират опора в събраната по делото
доказателствена съвкупност и се оборват категорично от показанията на
свидетелите Й. и Х., които са напълно единни и категорични в насока, че
последната никога не е упълномощавала обв. Л. да я представлява, във връзка с
процесния недвижим имот.
Обстоятелството, че обв. Л. се е
представил като пълномощник на св. Х., освен това, е ирелевантно за предмета на
доказване по делото, предвид установеното, че същият е подписал процесните два
броя уведомления не в качеството си на пълномощник на св. Х., в който случай
документите биха били с невярно съдържание, а от името на св. Х., при което
същите са неистински, а се е ползвал от пълномощното само при подаване на
документите в съответните институции. Дори и да се приеме, че обв. Л. е
действал със съзнанието, че е пълномощник на св. Х. – както настоява защитата,
същият не е имал право да съставя документи от нейно име. Съставянето на
неистински документ е наказателно противоправно деяние, независимо от
качеството на дееца, отношенията му с лицето, посочено като автор на документа,
дори и съгласието на последното, в какъвто смисъл е и константната съдебна
практика.
Ирелевантно е и обстоятелството кога
св. Х. е сезирала компетентните органи със сигнал за извършеното престъпление.
Това обстоятелство не рефлектира върху въпроса за обективната и субективна
съставомерност на деянието, а единствено би могло да даде отражение при
индивидуализацията на наказателната отговорност на дееца, доколкото изминалия
продължителен период от време между датата на извършване на деянието и тази на
постановяване на окончателния съдебен акт безусловно следва да се разглежда
като смекчаващо отговорността обстоятелство, както това е сторено по-долу и от настоящия
съдебен състав.
Предвид изложеното, настоящата инстанция
намира, че правилно и законосъобразно първият съд е квалифицирал осъществената
от страна на обв. Л. престъпна деятелност като престъпление по чл. 309, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
При правилна правна оценка на събрания
доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка,
първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че по отношение на обв. Л. са
налице материално – правните
предпоставки, предвидени в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, за освобождаването му
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, като в
същото време отсъстват отрицателните, възпрепятстващи възможността за
приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК предпоставки на ал. 7 на същата норма. Обвиняемото
лице не е било осъждано за престъпление от общ характер и не е било
освобождавано от наказателна отговорност, по реда на глава VIII, раздел IV от
НК, признато е за виновен за умишлено престъпление, за което се предвижда
наказание до три години лишаване от свобода, не са настъпили имуществени вреди
от деянието, като в същото време то не е било в пияно състояние, от деянието не
е причинена тежка телесна повреда или смърт, престъплението не е извършено
срещу орган на властта, при и по повод изпълнение на службата му и не са налице
множество престъпления.
Точно и вярно е отмерен от районния
съд и размера на административното наказание „глоба”, наложено на обвиняемия, а
именно такава, в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Въззивният съд отбелязва само с оглед пълнота, че не
съвсем прецизно първоинстанционният съд е отчел като смекчаващо отговорността
на обвиняемата чистото му съдебно минало, тъй като същото се явява необходима
материално – правна предпоставка за приложение на процедурата по чл. 78а, ал. 1
от НК.
Правилно,
обаче, първият съд е отчел като смекчаващо отговорността на обвиняемия трудовата
му ангажираност. Като смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелство този
съд съобрази още и изминалия продължителен период от време между датата на
извършване на инкриминираните деяние – в периода 10.04.2013 г. – 23.04.2013 г.,
и тази на постановяване на окончателния съдебен акт от тази инстанция.
По делото не
се отчитат отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства.
При така
сложилото се своеобразие на конкретния казус, настоящата инстанция намира, че
по делото са отчетени единствено смекчаващите отговорността на обвиняемия
обстоятелства, което налага следващото му се административно наказание „глоба“
да се определи в размер на законоустановения минимум от 1 000 (хиляда)
лева.
Въззивният съд
споделя становището на районния, че така определения размер на административното
наказание „глоба” в най - пълна степен ще обезпечи постигане целите на същите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН, като, от една страна, ще се спомогне обвиняемия да
се превъзпита към спазване на законите и ще се въздейства възпитателно и
предупредително не само върху него, а и спрямо останалите членове на
обществото, а от друга страна - тази санкционна последица ще въздейства
възпиращо в достатъчна степен върху последващото поведение на самия обвиняем,
което да бъде в пределите на закона.
По отношение на решението в частта
му, с която обвиняемият е осъден да заплати направените по делото разноски, то
същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено и в тази му
част. С оглед изхода на
делото, разноските по него правилно са възложени на признатия за виновен обв. Л.,
в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. З от НПК. Същите са правилно
изчислени. Правилно е определено същите да бъдат заплатени по сметка на СДВР.
Единствено
с оглед пълнота, настоящата инстанция намира за необходимо да констатира, че
СРС е пропуснал да възложи, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, в тежест на
обвиняемия да заплати в полза на държавата и по сметка на СРС сумата от 10.00
лева държавна такса за служебно издаване на 2 (два) изпълнителни листове, но
прецени, че не може да се произнесе в този смисъл, тъй като с това би ограничил
правото на обвиняемия за двуинстанционен контрол върху актовете на съда.
Районният съд следва да отстрани констатирания пропуск по реда на чл. 306, ал.
1, т. 4 от НПК.
При извършената, на основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313
от НПК,
цялостна служебна проверка на правилността на обжалваното решение, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменяне или
отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, същият следва да бъде
изцяло потвърден, а въззивната жалба – да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 01.11.2018 г., по НАХД № 6042/2018 г. на СРС - НО, 21-ви състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.