№ 503
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
Сложи за разглеждане докладваното от Антония К. Роглева Въззивно
търговско дело № 20225001000482 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:39 часа се явиха:
За ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД, редовно призовани, се
явява адв. М. Д., редовно упълномощена.
ОТВЕТНИЦИТЕ В. П. М. и Х. М. М., редовно призовани, не се явяват.
Вместо тях се явява адв. Е. Б., редовно упълномощена.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки да се даде ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
Делото е образувано по въззивна жалба на Б. В. И. Г. АД против
решението по т.д. № 603/2021 г. на ПОС.
Адв. Д.: Поддържам жалбата. Нямаме искания по доказателствата.
Представям списък на разноски, фактура, платежно нареждане и
удостоверение за регистрация по ДДС.
Адв. Б.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора на жалбата. Нямаме
1
искания. Няма да сочим доказателства. Правя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА представените списъци на разноски от двете страни, ведно с
приложенията към списъка на ЗАД Б. В. И. Г. АД.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии! Моля да постановите решение, с
което да отмените обжалваното решение на ПОС и да отхвърлите
предявените искове изцяло. Депозирали сме пред вас подробна жалба, но ще
си позволя да акцентирам върху следното: спорът в случая касае
основополагащия въпрос дължи ли застрахователят обезщетение
кумулативно и на пострадало лице, и на неговите близки, когато смъртта,
както е в случая, настъпи по-късно. Споделяме разбирането, че
застрахователното събитие е едно, а именно настъпването на ПТП в
границите на действие на застрахователния договор и произлезлите от него
вреди. Тези вредите са конкретно нанесената травма - настъпилото като
непосредствен резултат от процесното ПТП увреждане е тежка черепно-
мозъчна травма, която е довела до състояние на будна кома при пострадалия.
В тази хипотеза той е реализирал своите права на пострадал и по делото е
доказано, че му е заплатено едно обезщетение, без да коментирам неговия
размер, който не е никак нисък, сам по себе си, но неговото право да получи
обезщетение е реализирано. Състоянието е било ясно изначално и въз основа
на него е определено и изплатено обезщетение. Настъпилата 6 години по-
късно смърт не може и няма как да бъде квалифицирана като застрахователно
събитие. Ако тя се квалифицира като такова, то тя безусловно е настъпила
вън от текста на договора, по силата на който застрахователното дружество
отговаря. Проявяваме цялото разбиране, на което сме способни, към мъката
на ищците. Няма никакво съмнение по въпроса, че те търпят вреди, но тук
следва да бъде даден отговор на въпроса допустимо ли е на собствено
основание, когато е изтекъл един такъв дълъг период от време, да
претендират обезщетение въз основа на едно събитие, което е различно от
застрахователното събитие, което, съобразно дефинициите на КЗ, е настъпило
в срока на действие на застрахователния договор. Ищците се позовават на
Постановление № 4 на Пленума на ВС от 1961 г. Но в неговата редакция е
видно, че към настъпване на застрахователно събитие право на обезщетение
има пострадалият, а в случай на смърт - неговите близки, а не всички заедно.
В отговора на подадената от нас въззивна жалба ищците, сега въззиваеми, са
се позовали, са се позовали на ТР № 1/2014 г. на ВКС от ОСГТК. Това
тълкувателно решение е засегнато и в нашата жалба, но то касае случаите на
ексцес, когато същият този пострадал, който е употребил възможността си да
2
получи обезщетение, поради някаква непредвидена в началото ситуация,
претърпява ексцес. Смъртта не е ексцес, а в този случай категорично тя не е и
непредвидима. Поради тази причина позоваване на посоченото ТР не би
могло да има, тъй като състоянието не е приравнено. Във въззивната жалба са
посочени и други решения, повечето от тях на НО на ВКС, по които ще си
позволя да отбележа следното:
Решение № 496/2009 г. е постановено в хипотеза, при която правата на
пострадалата, която е била известен период в будна кома, не са реализирани;
тя е починала. В хода на наказателното производство е установявано
наличието на причинна връзка и след като то е изследвано по изискуемия от
правилата на наказателния процес начин, наказващият орган е достигнал до
извод, че е налице причинна връзка и делото е образувано за причинена
смърт. В този смисъл то е ирелевантно към настоящия случай, тъй като
водачът, който е управлявал застрахованото по време на настъпване на
произшествието МПС е осъден за причиняване на тежка телесна повреда и
компетентният да се произнася по наличие на причинна връзка между ПТП и
смъртта съд, а именно наказателният съд, е постановил своя акт, който
регулира процесните отношениа.
Решение № 1/1994 г. - резултатът отново е смърт. По тази причина в
решението е коментиран въпросът дали се дължи на близките или не се
дължи, но съставомерният резултат е смърт и той е признат от наказателния
съд и задължителен след това за гражданския начин.
Решение № 19/2016 г. по дело от 1666/2015 г. отново на НО е във връзка
с оплакване на частните обвинители за явна несправедливост на наложеното
наказание, различна е хипотезата и няма общо с настоящия случай. По това
решение, като основание да се увеличи обезщетението, какъвто аргумент се
застъпва и в отговора и продължителното състояние на будна кома, не само
не е прието като основание да се увеличи наложеното наказание, напротив,
наказанието от ВС е намалено и е приложен институтът на условното
осъждане.
Ако не приемете и не споделите тезата, че в конкретния случай
застрахователят не може да отговаря кумулативно - както по отношение на
пострадалото лице, така и по отношение на неговите близки впоследствие,
моля да бъде обърнато внимание на това, че по делото не е доказано по
начина, по който гражданският процес изисква, наличие на пряка и
непосредствена причинна връзка между произшествието, застрахователното
събитието, за което застрахователят отговаря, и настъпилата впоследствие
смърт.
Първоинстанционният съд неправилно и необосновано е кредитирал
заключението на експертизата – на СМЕ, която борави с вероятности. В
конкретния случай непосредствената причина за смъртта не е установена и не
е задължителна последица от състоянието, в което е изпаднал пострадалият.
По тази причина искът следва да бъде отхвърлен и на това самостоятелно
основание.
3
Изложили сме аргументи и в посока на извода за липса на принос. В
конкретния случай е изяснено, че пострадалият е единственият, който е
пътувал без колан в катастрофиралия автомобил, и единственият, който е
пострадал. Другите нямат абсолютно никакви увреждания. Експертизата
трудно би могла да каже как са настъпили уврежданията, а още по-трудно би
могла да каже какво би станало, ако той беше с колан. Съдът разполага с
правомощията да преценява правилността и обосноваността на заключението,
но няма в никакъв случай задължение да го цени, както това е станало в
първоинстанционното съдебно решение, в конкретния случай би могъл да
достигне до извода, че именно въз основа на липсата на колан се е стигнало
до тази тежка травма на единствения човек, който е бил без колан в
автомобила.
С оглед изложеното, моля да постановите своя акт, да отмените
първоинстанционното решение, да отхвърлите исковете и да присъдите
разноски за двете инстанции. Моля да ми бъде дадена възможност и за
писмени бележки.
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии! Изложила съм подробно
аргументите си и няма да преповтарям изложеното там. Не мисля, че е
необходима експертиза, за да е ясно за всички, че смъртта е едно събитие,
което настъпва преждевременно и в състоянието, в което са всички тези деца
и тези хора, изпаднали в будна кома. Няма да обръщам внимание на това, че
тримата били живи, а той бил умрял. Увреждането, което го има от неговата
страна на автомобила, на тавана хлътването, го няма в другите части на
автомобила. Това също е изключително добре изяснено по делото. Само ще
обърна внимание на факта, че няма съдебна практика за такъв случай по
отношение на това ексцес ли е или не е ексцес това събитие. Не вярвам някой
от нас да очаква Върховен съд или законодателят да регламентира абсолютно
всяко едно от тези частни случаи, които да бъдат подробно обяснени и
подробно залегнали в правните норми или в ТР, няма значение. Законът
казва, че трябва да бъдат обезщетени всички вреди. Няма ограничение дали
има нещо обезщетено или не. Ще попитам чрез съда другата страна по делото,
ако имаме счупен крак или увреждане на един крак, който е обезщетен, и след
това при ексцес този крак бъде отрязан, това няма ли да се счита за тежка
телесна повреда и няма ли да се изплати обезщетение за тежка телесна
повреда, при условие че преди това преди това е било изплатено обезщетение
за средна телесна повреда на същия този крак. Подробно съм изложила
аргументите си. Надявам се да съм защитила достатъчно добре тезата си. В
тази връзка моля да оставите без уважение жалбата на въззиваемата страна и
потвърдите решението на окръжния съд изцяло.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
4
ДАВА едноседмичен срок за представяне на писмена защита.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок .
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 10:53 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5