Решение по дело №1041/2018 на Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

 

 № 5                                                    09.01.2020 г.                                        гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                   граждански състав  на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година                            

      в публично заседание в следния състав:

                                                                    Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

гр.д.№ 1041 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на „Престиж- 61” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.В., против М.С. Тошкова, ЕГН **********,***. Твърди се, че на 11.10.2017 г. между страните бил сключен писмен договор за наем на лек автомобил „Фолксваген Бора” с ДК***, за срок до 18.10.2017 г. Заявява се, че след изтичане на този срок автомобилът не бил върнат от ответницата на уговореното място, нито бил уведомен ищеца за причините за това. На 20.10.2017 г., около 15,50 ч., в гр. Несебър, при извършване на полицейска проверка, било установено, че автомобила се управлявал от В.Л.Х., ЕГН **********, без същия да притежава свидетелство за управление на МПС, за което на последния бил съставен АУАН № 0269241. Въз основа на това била издадена заповед за ПАМ № 17-0304-000707/20.10.2017 г., с която, на основание чл.171, т.2А от Закона за движение по пътищата, била прекратена регистрацията на превозното средство за срок от 10 месеца. Твърди се, че по силата сключеният между страните договор, ответницата- наемател се била задължила да върне автомобила с всички предадени му документи в уговорения срок и място, в същото състояние, в което го била получила, а именно /в движение и с регистрационни табели/, както и че е нямала право да преотстъпва автомобила на трето лице. В този смисъл Тошкова не била изпълнила задълженията си, с което причинила на ищеца вреди, оценени на сумата от 500 лв., представляващи лишаване на същия от възможността да отдава под наем автомобила и да реализира приходи за периода от 18.10.2017 г. до 18.08.2018 г.- връщане на регистрационните табели. Предвид на това се моли да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца обезщетение, представляващо причинени вреди, вследствие лишаване на дружеството от възможността да реализира приходи от автомобила за сочения по- горе период, равняващи се на сумата от 500 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С протоколно определение от 11.10.2019 г. е прието направено изменение на претенцията чрез увеличаване размера на същата до 2437,67 лв. 

В срокът по чл.131 от ГПК по делото постъпи писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявената претенция. Заявява се, че на 11.10.2017 г. в 12,30 ч. ответницата била на работа в ОУ „Свети Свети Кирил и Методий”- гр. Свети Влас, поради което не била сключвала сочения договор, не била получавала автомобила, както и не била предоставяла същия на В.Л.Х.. В тази връзка се оспорва автентичността на договора за наем, като се твърди, че същия не носи нейният подпис.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е с правно основание чл. 79 вр. чл. 82 вр. чл. 86 ЗЗД.

По делото не се спори, че ищеца е собственик на лек автомобил „Фолксваген Бора” с ДК***. Безспорно между страните е и обстоятелството, че спрямо автомобила, на 20.10.2017 г. е наложена санкция по чл.171, т.2а от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на превозното средство за срок от 10 месеца, вследствие на което са били отнети двете регистрационни табели.

Представен е от ищецът писмен договор от 11.10.2017 г., по силата на който дружеството е отдало под наем сочения по- горе лек автомобил за период от 11.10.2017 г. до 18.10.2017 г. В съглашението е посочено, че наемател е М. Тошкова със снети данни по свидетелство за управление на МПС.

Основният спорен въпрос по делото е дали договорът е сключен от ответницата съответно същата поела ли е задълженията по него за да отговаря за тяхното неизпълнение. Последната оспори представеният по делото договор като заяви, че не го е подписвала, както и че на 11.10.2017 г., в 12,30 ч., когато е посочено, че е началният час на отдаването под наем на автомобила, същата се е намирала в друго населено място. В тази връзка бе допусната и извършена съдебно- графологична експертиза, вещото лице по която даде заключение, че подписа, положен в графата „наемател”, категорично не е на М. Тошкова. В съдебно заседание бе разпитана св. Х., която заяви, че с ответницата работят като начални учители в ОУ „Свети Свети Кирил и Методий”- гр. Свети Влас. На 11.10.2017 г. свидетелката бе категорична, че двете с Тошкова са били освен на работа и дежурни учители, т.е. по време не междучасията са се намирали в коридора на училището за да наглеждат децата. Според свидетелката ответницата не е напускала сградата на училището до 13,50 ч., като половин час по- късно двете тръгнали за гр. Бургас във връзка със служебни ангажименти. Установи се, че в училището е налице пропусквателен режим и по отношение на работещите в него, като се отбелязва датата и часа на пристигане и напускане на сградата на всеки служител, който се подписва срещу отбелязаното. В тази връзка по делото бе представено копие от присъствената книга за периода от 03.06.2017 г. до 27.03.2018 г., неоспорено от ищеца, в което е отразено, че на 11.10.2017 г., ответницата, отбелязана и известна в училището като М. Мирчева /фамилия по баща/, е пристигнала в 07,52 ч. и е напуснала сградата в 14,15 ч.

С оглед на така изложеното съдът намира претенцията за недоказана. Ищецът основава своят иск на представеният писмен договор за наем. Съгласно общата разпоредба на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Нормата на чл.82 от същият закон сочи, че обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Такива задължения са заложени и в специалната норма на чл. 233, ал.1 от ЗЗД, сочеща, че наемателят на една вещ дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. В този смисъл за да е налице задължението за обезвреда от страна на наемателя- ответницата според твърденията на ищеца, е необходимо да се докаже по безспорен начин в случая, че Тошкова е страна по договора, което не бе сторено. Само в хипотезата на валидно поето задължение, каквото и да е уговорено то, може да се ангажира отговорността на наемателя при неизпълнението му. Показанията на св. Ченов в тази насока съдът не кредитира предвид на това, че същите са изолирани, не кореспондират с останалия доказателствен материал, и са в пълно противоречие както със заключението по графологичната експертиза, така и с показанията на св. Х.. От последните се налага изводът, че в посочения в договора ден и час ответницата не се е намирала на мястото на сключване на договора- КК „Слънчев бряг”, а в друго населено място- гр. Свети Влас, както и че договора не е подписан от нея. В този смисъл неоснователно се търси отговорност на Тошкова за твърдените от ищеца настъпили вреди вследствие неизпълнението на поети именно с представения писмен наемен договор задължения. Принципно договорът за наем е неформален, но дори и сключването на такъв със страна- ответницата, не се доказа по делото.

С оглед на така изложеното съдът намира главната претенция за неоснователна, което води до неоснователност и на акцесорната такава за присъждане на законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Предвид крайният изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъдат присъдени сторените от ответницата разноски, възлизащи на сумата от общо 502 лв. съобразно приложения списък.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Престиж- 61” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.В., против М.С. Тошкова, ЕГН **********,***, искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 2437,67 лв., представляващи обезщетение за вреди, изразяващи се в лишаване на ищеца от възможността да отдава под наем и да реализира приходи за периода от 18.10.2017 г. до 18.08.2018 г. от лек автомобил „Фолксваген Бора” с ДК***, поради неизпълнение на задължение на ответницата по договор за наем на сочения автомобил от 11.10.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 24.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Престиж- 61” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.В., да заплати на М.С. Тошкова, ЕГН **********,***, сумата от 502 лв., представляващи съдебно- деловодни разноски съобразно нарочен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: