Мотиви към
Присъда по НОХД № 483/2020г. по описа на Районен съд - гр.М..
Районна прокуратура – гр. М. е внесла обвинителен акт против
Р.А.П. живущ xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx за това, че на
24.07.2019г. в гр.М., на ул. „Подполковник Богдан Йорданов Илиев" № 17,
чрез произвеждане на изстрел с пневматична пушка от терасата на жилището си
причинил на Н.Д.Л. xxx лека телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща
се в оток, кръвонасядане и повърхностна охлузна раничка по предната повърхност
на гръдния кош в областта на гръдната кост, като по механизма на уврежданията
му причинил болка и страдание - престъпление по чл.131, ал.1 т.12 във вр. с
чл.130, ал.2 НК.
и
За това, че на 24.07.2019г. в
гр.М., на ул. „Подполковник Богдан Йорданов Илиев" № 17 придобил по
какъвто и да е начин и държал боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на
Раздел Трети от Глава четвърта на ЗОБВВПИ - 2 броя патрони калибър 9Х18 мм. и 1
брой патрон калибър 7,65Х18 мм., представляващи годни боеприпаси, без да има за
това надлежно разрешение за придобиване, съхранение, носене и уптреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси - престъпление по чл.339, ал.1 НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа изцяло обвинението спрямо подсъдимия. Приема същото за доказано по категоричен
и несъмнен начин по отношение и на двете обвинения. Предлага на съда да признае
лицето за виновно и му наложи справедливи по размер наказания към средата,
предвидена в закона, като по отношение на веществените доказателства намира, че
същите следва да бъдат отнети в полза на държавата.
Защитникът на подсъдимия адвокат Н.Г. xxx принципно се
съгласява с предложението на прокурора за признаване на неговия подзащите за
виновен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.131,
ал.1 т.12 във вр. с чл. 130, ал.2 НК. Счита обаче, че по отношение на
инкриминираното деяние по чл.339, ал.1 НК не са налице съставомерните признаци
от обективна и субективна страна. В пледоарията си развива съображения и излага
аргументи, че в хода на проведеното съдебно следствие не са събрани безспорни
доказателства и доказателствени средства, уличаващи неговия подзащитен в
извършване на вмененото му престъпление.
При този аргумент предлага на съда да оправдае
подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.339, ал.1 НК и го освободи от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.
Подсъдимият Р.П. при своя лична защита и последна дума
моли за налагане на минимална по размер глоба.
Районен съд – гр.М., след като прецени събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност,
взе предвид становището на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Р.А.П. е роден на xxx xxx, българин,
български гражданин, със средно образование, не работи, неженен, не осъждан, с
ЕГН: xxxxxxxxxx.
На 24.07.2019 год. преди обяд,
свидетелят Н.Л. и приятелката му свидетелката С.Е. се прибирали към дома му.
Двамата вървели по тротоара на улицата, която е от блок № 12 към края на блок №
16 и № 17 на ж.к. ,,П." в гр.М.. От другата страна, точно преди
кръстовището с тази улица, има изградена жилищна кооперация. Докато вървели и
разговаряли на свидетеля Л. му направило впечатление, че на първия жилищен
етаж над гаражите в тази кооперация на балкона, излязъл някакъв мъж, който
държал с двете си ръце пушка. Свидетелката Е. също забелязала този човек, както
и че същия започнал да се цели в близост до тях. Свидетелят Л. решил, че мъжът
явно оглежда и търси да стреля по някоя котка. Докато гледал към него се чул
изстрел. Свидетелят усетил удар в областта на гърдите, силно парене и болка.
Спрял на място и като си повдигнал тениската видял, че има наранявания. На
земята пред себе си видял, че има нещо, което в показанията си твърди, че
опреличава на чашка от въздушна пушка. Тогава вече разбрал, че въпросният
човек, който се намирал на балкона на първия етаж на кооперацията, е стрелял по
него. Развикал се срещу него като го попитал дословно следното: ,,Ей, какво
правиш, бе човек?". Подсъдимият мълчал, а свидетелят повторил думите си.
Тогава той го погледнал и му отговорил: ,,Правя каквото си искам, а ти се дръж
по – прилично." и продължил да си стои на балкона и да прави нещо с
пушката. Свидетелят Л. отишъл до дома си и попитал майка си дали знае адреса на
полицията. След като узнал същия от фризьорката, намираща се в салона на
неговата кооперация, се обадил.
На място пристиглали
служителите към РУ - гр.М. оперативните работници в сектор КП Н.Г., Ц.Ц. и И.М..
Тримата установили стрелеца с пушка в лицето на Р.П. и извършили претърсване в
жилището му.
Поради видимото си нетрезво
състояние същият бил изпробван за употреба на алкохол с Алкотест, който отчел
концентрация в кръвта от 3.06 промила. При извършеното претърсване били
намерени и иззети пневматична пушка и различни по вид боеприпаси, намиращи се
и огнестрелно оръжие. В хола на жилището на рафт от секция били намерени и
иззети 2 броя патрони калибър 9Х18 мм. и 1 брой патрон калибър 7,65Х18 мм., а
на другия рафт от същата секция бил и иззет 1 брой боеприпас с дължина 16 см.
неустановен калибър.
По случая било образувано
досъдебно производство. В хода на разследването били разпитани в качеството на
свидетели пострадалия Н.Л. и приятелката му С.Е.. Същите са били непосредствени
очевидци на извършеното деяние от страна на подсъдимия, изразяващо се в
възпроизведен единичен изстрел с пневматична пушка и поразяване на гръдния кош
на свидетеля. При своите показания и двамата свидетели са категорични, че
лицето е държало в ръцете си пушка и се е било прицелило в близост около тях.
Също така са разпитани и посетилите местопроизшествието и дома на подсъдимия
оперативните работници в сектор КП Н.Г., Ц.Ц. и И.М.. В своите показания и
тримата навеждат обстоятелства, свързани с констатиране на наличие на пушка в
дома на лицето, както и намирането на различни по вид патрони. Техните
показания се потвърждават от писмените доказателствени средства - протоколи за
оглед на местопроизшествие и протокол за претърсване и изземане.
При извършения оглед бил намерен
оловен проектил с големина около 5мм. Претърсването и изземането в дома на
подсъдимия, където били намерени и иззети въпросната пушка и патрони било
обективирано в нарочен протокол, който бил одобрен от съдия при Районен съд -
гр. М. с Определение № 249/ 25.07.2019г. по ЧНД № 1177/2019г.
По случая и в хода на
досъдебното производство били назначени съдебно - балистична и съдебно -
медицинска експретиза. От заключението на вещото лице по първата било
установено, че иззетата с горецитирания протокол за претърсване и изземане
пневматична пушка не съставлява огнестрелно оръжие, както и представените сачми
за нея, а същевременно 2 броя патрони калибър 9Х18 мм. (Макаров) и 1 брой патрон калибър
7,65Х18 мм., представляват годни боеприпаси по смисъла на закона. Видно от
заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза е, че на
пострадалия свидетел Н.Л. са били причинени оток, кръвонасядане и повърхностна
охлузна раничка по предната повърхност на гръдния кош в областта на гръдната
кост. Уврежданията са получени по механизма на удар с или върху твърд тъп
предмет и много добре отговарят да са получени по време и начин, посочен от
прегледания.
Видно от справките за съдимост
на подсъдимия Р.П. е, че същият е неосъждан.
Въз основа на събраните в хода на досъдебното
производство писмени доказателства и доказателствени средства с Постановление
от 19. 02.2020г. към наказателна отговорност бил привлечен Р.П. по обвинение в
извършване на престъпления по чл.131, ал.1 т.12 във вр. с чл.130, ал.2 и
чл.339, ал.1 НК. Разпитан в качеството на обвиняем в присъствието на
упълномощен защитник, не се признал за виновен и отказал да депозира обяснения.
Горната фактическа обстановка установяват гласните,
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства изразяващи се в
обясненията на подсъдимия, депозирани непосредствено в съдебно заседание,
свидетелските показания на Н.Л., С.И., М.П., А.А., Н.Г.,
Ц.Ц. и И.М.. Гласните доказателствени средства обуславят цялостна
доказателствена съвкупност, която с малки изключения потвърждава параметрите на
държавното обвинение, фиксирани в обвинителния акт. Същите намират опора и в
писмените доказателства и доказателствени средства – протоколи за извършените
процесуално следствени действия оглед и претърсване и изземане, както и
заключенията на вещите лица по назначените в хода на досъдебното производство
съдебно балистична и съдебно медицинска експертиза, както и справка за съдимост
и удостоверение за наследници на възходящия на подсъдимия. Веществените
доказателства също установяват пряката връзка с главния факт на доказване –
извършване на деянията и частичната съпричастност на подсъдимия с тях.
В съдебно заседание подсъдимият Р.П. депозира
обяснения, в които излага своята версия за случилото се. Признава, че
действително именно той е бил лицето, възпроизвело изстрела с пневматичната
пушка като заявява, че не е целял да простреля пострадалия свидетел, а се е
целил в намиращите се наблизо котки. Това все пак е било предвидено от него, че
ще се случи, но не е предполагал че ще се стигне до улучване на лицето. Счита,
че поради настъпил рикошет от възпроизведения изстрел се е стигнало до причиненото
увреждане.
По отношение на боеприпасите подсъдимият заявява, че
те не са и никога не са били негови, тъй като принадлежали на покойния му баща.
Съдът кредитира обясненията му в частта относно направеното признание, че
намерените в дома му патрони не са негови, както и че вследствие на
възпоризведения изстрел е настъпил съставомерния резултат. Наведените факти се
потвърждават от всички останали гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства и в частност показанията на разпитаните свидетели и вещо
лице по назначената съдебно - балистична експретиза.
Не следва да бъдат възприети показанията му обаче в
частта, в която същият отрича целения резултат по възпроизвеждане на изстрела
по посоката на движение на пострадалия свидетел. В тази им част с категоричност
се опорвергават както от показанията на свидетелите Л. и И., но също така и от
разпита на вещото лице по назначената в досъдебното производство съдебно
медицинска експертиза. Вещото лице И.И. изрично заявява, че от настъпилите
поражения по свидетеля Л. може да се направи едностранчивият извод, че не са
настъпили вследствие на рикошет, а от пряко попадение.
Също така в съдебно заседание бяха разпитани в
качеството на свидетели пострадалото лице Н.Л., чиито показания на досъдебното
производство бяха прочетени и пиробщени към доказателствената съвкупност по
реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1 т.1 НПК. Същият навежда твърдения, с които
пряко уличава подведеното под наказателна отговорност лице в извършване на
престъпно деяние по чл.131, ал.1 т.12 НК, тъй като освен пострадал се явява и
очевидец на поведението му преди и по време на изпълнителното деяние. В
подкрепа на неговите показания са и тези на неговата приятелка С.И., депозирани
пред съда на същата дата. В тях свидетелката потвърждава изложените от нейния
приятел твърдения като допълва, че е забелязала, че подсъдимият се е целил с
пушката си около тях и е възпроизвел изстрел. Съдът кредитира показанията и на
двамата свидетели като еднопосочни и непротиворечиви, тъй като същите се
подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени
средства - протокол за оглед и протокол за претърсване и изземане. В
обстоятелствената част и на двата протокола е обективирано намирането на
пушката, с която несъмнено е бил възпоризведен изстрела, довел до настъпилото
поражение по тялото на свидетеля Л., както и въпросните проектили и боеприпаси,
с които той си е служил. Същевременно по искане на защитата бяха разпитани в
съдебно заседание майката на подсъдимия М.П. и А.А., който е бил приятел на
починалия баща на подсъдимия. При техните показания се установява, че
въпросният ден подсъдимият действително е бил употребил алкохол и е стрелял с
въпросната пушка. Също така заявяват, че намерените патрони, които
представлявали ,,боеприпаси" по смисъла на закона, са принадлежали на
починалия му баща, който е имал афинитет към огнестрелните оръжия. Въпросните
патрони се намирали на секцията в хола на апартамента като трофей и са имали
сантиментална стойност за семейството, напомняща им за починалия им близък.
Съдът преценява като достоверни показанията на двамата
свидетели на плоскостта на отсъствие на държане на същите от страна на
подсъдимия.
Техните твърдения не бяха оборени от насрещни
осъдителни доказателства и доказателствени средства, поради което и същите
следва да бъдат възприети като достоверни.
Косвено същите дори се потвърждават от разпита на
вещото лице по назначената съдебно - балистична експертиза, който пред съда заявява,
че въпросните патрони са били с потъмняло покритие и очевидно са стояли дълго
време на открито. Ето защо следва да бъде възприето като напълно обективно
изложеното твърдение, че на въпросната дата подсъдимият не е придобивал и
държал намерените в дома му боеприпаси. Тяхното наличие и местонахождение не се
отрича, а и се потвърждава от разпитаните в качеството на свидетели оперативни работници в сектор КП Н.Г., Ц.Ц. и И.М.. В съдебно
заседание същите потвърждават обстоятелството, че след подаден сигнал в
полицията, са посетили жилището, намерили са и са иззели въпросната пушка и
патрони, възприели са нетрезвото състояние на подсъдимия и са го изпробвали
за употреба на алкохол. Пред тях той признал, че въпросните патрони са
принадлежали приживе на неговия баща.
Съдът кредитира показанията и
на тримата свидетели, които са относими към предмета на доказване по обвинението
по чл.339, ал.1 НК.
Заключенията на вещите лица по
назначените в хода на досъдебното производство експертизи следва да бъдат
ценени като обективни и верни, тъй като същите не бяха оспорени от страните и
бяха убедително и аргументирано защитени в съдебно заседание.
По отношение на писмените доказателства и
доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 НПК, а именно - протоколи
за извършени процесуално - следствени действия, заключения на вещите лица, справка
за съдимост и удостоверение за наследници на А. Я. П. съдът намира, че същите
са относими към предмета на доказване, събрани с по предвидения процесуален ред
е следва да бъдат преценени като част от цялостната доказателствена съвкупност.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно балистична
експертиза намерените 2 броя патрони калибър 9Х18 мм. и
1 брой патрон калибър 7,65Х18 мм., представляват годни боеприпаси за
огнестрелно оръжие. Съдът кредитира заключенията и на двете вещи лица като
обективни и достоверни. Веществените доказателства по делото съдът намира, че са били иззети и приобщени по предвидения
процесуален ред, поради което и следва да бъдат ценени като предмети, свързани
с извършените деяния.
Предвид така приетото за
установено от фактическа страна и въз основа на обсъдените и анализирани по –
горе в мотивите доказателства и доказателствени средства съдът прие, че с
поведението си подсъдимият Р.П. е осъществил общия състав на лека телесна
повреда по чл.130, ал.2 от НК, съчетана и с квалифициращия признак на
хулиганските подбуди.
Събраните по делото гласни и
веществени доказателства установяват по несъмнен начин, че деянието на
подсъдимия е свързано с посегателство върху личността на пострадалия Л. и
едновременно с това представляват непристойни действия, нарушаващи грубо
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
От заключението на вещото лице
по назначената по досъдебното производство съдебно медицинска експертиза се
установява наличието на увреждания по пострадалото лице, покриващо признаците
на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на
здравето. Поведението на подсъдимия е създало непосредствена опасност за
движещите се по улицата граждани и са били извършени от дееца след употреба на
значително количество алкохол, за което красноречиво свидетелстват показанията
на свидетелите Л. и С.И.. Цялостното поведение на подсъдимия изпълва като
съдържание някои от формите на т.нар.,,хулигански действия” съгласно
Постановление № 2/ 29. 11.1974г. по н.д.№ 4/74г. на Пленума на ВС при наличие
на конкретна цел – да се демонстрира неуважение към обществото.
Действията на подсъдимия са
непристойни и нарушаващи установения с оглед мястото, времето на
осъществяването им, а именно на публично място. Същите несъмнено са
предизвикали възмущението на намиращите се в близост до мястото на събитието
граждани и в частност на пряко пострадалия от хулиганските действия свидетел.
Съдът не споделя възражението
на подсъдимия и неговия защитник, че целта на възпроизведения изстрел не е била
пострадалия свидетел, а намиращите се наблизо котки. Доказателствената
съвкупност с категоричност опровергава подобна версия, която следва да бъде
възприета единствено и само като защитна такава. Подсъдимият очевидно е бил под
въздействието на алкохол към момента на възпроизвеждането на изстрела с
пневматичната пушка и по думите на свидетелката И. се е бил прицелил в близост
до мястото, където се е намирала с приятеля си. В подкрепа на нейните твърдения
е и разпита в съдебно заседание на вещото лице по назначената съдебно –
медицинска експертиза. В него се навеждат твърдения, че по всяка вероятност
настъпилите поражения по тялото на пострадалия са били вследствие на пряко
попадение, а не от рикошет на сачма.
Предвид изложеното съдът прие,
че със своето поведение подсъдимият е осъществил изцяло обективните и
субективни признаци от състава на престъплението по чл.131, ал.1 т.12 във вр. с
чл.130, ал.2 от НК.
От обективна страна безспорно
е налице причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди, тъй като деецът,
с държаната от него пушка, се е намирал на място, откъдето е могъл да
скандализира с поведението си обществото и да наруши установения правов ред.
Независимо, че се е намирал на
терасата в жилището си, неговото поведение е могло и е било възприето от
гражданите като възмутително и скандално.
От субективна страна престъплението е било извършено умишлено
при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че намирайки се на
терасата в жилището си може да бъде забелязан от случайно преминаващи граждани,
че стреляйки с пушка може да нарани някой от тях и въпреки това е възпроизвел
непровокиран изстрел, причинявайки телесно увреждане на такъв гражданин.
Санкцията за извършеното престъпление предвижда
лишаване от свобода до една година или пробация. Престъпният състав на чл.131,
ал.1 т.12 от НК не предвижда настъпване на съставомерни имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване или обезпечаване, а от справката за съдимост на подсъдимия
се установява, че към момента на деянието същият е бил пълнолетен и не осъждан
и че не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК. Следователно в случая
са налице кумулативните предпоставки за приложението на привилегирования състав
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК.
Разпоредбата на чл.78а от НК в случая се явява по –
благоприятна за дееца, тъй като предвижда освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание глоба от 1 000 до
5 000 лева за извършени умишлени престъпления, наказуеми с лишаване от
свобода до три години, каквото е и настоящето. Същевременно и не са налице
отрицателните предпоставки, изключващи приложение й в ал.7 НК.
При определяне на вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия съдът съобрази като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, добро процесуално
поведение и способстване за разкриване на обективната истина, а като отегчаващи
такива - извършване на престъплението под въздействието на голямо количество
алкохол, ниското правно съзнание и незачитане на установения в страната правов
ред.
Предвид направения анализ на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства и като взе предвид обстоятелството, че подсъдимият
е безработен съдът намира, че на същия следва да бъде наложено минимално
по размер наказание глоба от 1 000.00 (хиляда)
лева, което би постигнало в най -
пълна степен целите по чл. 12 ЗАНН.
По отношение на повдигнатото на подсъдимия обвинение
по чл.339, ал.1 НК съдът намира, че същото се явява необосновано и по никакъв
начин не подкрепено от събраните в хода на наказателното производство доказателства.
Съдът следва да постанови оправдателна присъда при
наличието на алтернативно изброените в чл.304 НПК хипотези, едната от които е
отсъствието на авторство на изпълнителното деяние в лицето на подведеното под
наказателна отговорност лице, както и при недоказаност на обвинението.
В конкретния случая от доказателствата по делото по
никакъв начин не се доказа, че на инкриминираната в обвинителния акт дата,
посочена като момент на придобиване на въпросните боеприпаси, подсъдимият е
установил трайната си фактическа власт върху тях. Момента на установяването им
от страна на полицейските служители и органите на разследването очевидно не
съвпада с този на тяхното окончателно придобиване. Видно от разпита на вещото
лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебно балистична
експертиза е, че въпросните патрони са били с потъмняло покритие, дължащо се на
продължителния период от време, през който са били поставени на външно държане.
В същия смисъл са както обясненията на самия подсъдим, така и тези на неговата
майка М.П. и А.А.. Съвкупните гласни доказателствени средства, съчетани с
мястото на намиране на въпросните боеприпаси с категоричност потвърждават
обстоятелството, че към момента на тяхното установяване, същите не са били придобити
и държани от подсъдимия, а са били оставени в наследство от покойния му баща.
Подведеният под наказателна отговорност не е бил единственото лице, обитаващо
жилището, в което са били намерени, но независимо от това не би могло да се
приеме, че тяхното наличие в наследствения имот обуславя наличието на
придобиване и държане като юридически понятия, свързани със състава на
престъплението по чл.339, ал.1 НК. Не се установява подсъдимият да е придобивал
предмета на престъплението, т.е. да е установявал първоначална фактическа власт
върху въпросните боеприпаси, както и да е държал същите. За съставомерността на
деянието по чл.339, ал.1 НК продължителността на времетраенето на фактическата
власт на дееца върху обекта е ирелеватна.
Настоящият съдебен състав счита, че за да се осъществи
престъпния състав чрез държане, не е достатъчно боеприпасите обективно да се
намират в жилището на дееца и той да няма разрешение за това. Фактическата
власт върху тях сама по себе си обективира в достатъчна степен умисъла на лицето,
стига да са налице другите обстоятелства, които го изключват, какъвто е и
настоящия случай. Деецът трябва да съзнава, че държи въпросните боеприпаси,
т.е. че те се намират у него, респ. че той има възможност да се разпорежда с
тях. В случая не се установява връзка на инкриминираните вещи с подсъдимия,
поради което и съдът приема, че не е налице авторство на деянието в лицето на
подсъдимия. За пълнота следва да се отбележи, че липсват данни деянието да е
било извършено и виновно.
Придобиването на оръжие, респективно боеприпаси по
наследство е типичен случай на омисивно престъпление извършено чрез
бездействие. Налице е едно формално, безрезултатно престъпление, което може да
бъде извършено само с пряк умисъл само при резултатните, но не и при формалните
престъпления. Необходимо е деецът да съзнава обществепоопасния характер на
своето деяние и въпреки това да иска да го извърши. Данните по делото сочат, че
подсъдимият не е целял пряко този резултат, не е искал настъпването на тези
последици, макар и да ги е допускал (в този смисъл е Решение №
102/23.02.2005г. по н.д.№ 912/ 2004г. по описа на ВКС – ІІ н.о.).
На следващо място следва да
се има предвид и фактът, че деянието, извършено от подсъдимия формално
осъществява признаците на състава на престъпление по чл.339, ал.1 НК, но
същевременно тезата за принципно висока степен на обществена опасност на
деянието, свързано с нарушаване на режима държане на боеприпаси, според
настоящия състав, не може да обоснове отказ за приложението на чл.9, ал.2 НК.
Още
повече, че преценката за висока степен на обществена опасност на такъв вид
престъпни деяния е мерило за социалната им значимост и обосновава необходимост
от съответна наказателноправна защита на обекта на посегателство. Тази
преценка, като отговор на обществената необходимост, е намерила законодателно
отражение в криминализирането на деянието и определянето на параметрите на
наказанието. Макар правнозащитеният обект на
посегателство - свързан със законосъобразното и безопасно държане, съхранение,
отчуждаване на оръжия и боеприпаси, които са общоопасни средства - да се ползва
с интензивна наказателноправна защита, намерила отражение в размера и вида на
предвидената в специалната норма санкция, степента на засягането му с
конкретното деяние в случая е явно незначителна. Този извод се налага на първо
място от количеството на боеприпасите, държани от подсъдимия - три патрона, два
от които употребени за нуждите на изготвената съдебно - балистична експертиза.
Тези патрони се установи, че подсъдимият ги държи на видимо място в дома си като
сантиментален спомен за починалия му баща. В случая следва да се съобразят
обстоятелствата, свързани с личността на подсъдимия, които също влияят върху
преценката за степента на обществена опасност на деянието. Деецът не демонстрира
динамичен престъпен стериотип.
Намерените патрони са служили за украса, освен
че са били и малко на брой.
Активно е съдействал за разкриването на
обективната истина и доказателственият материал го очертава като лице с ниска
лична степен на обществена опасност (в този смисъл е и Решение №
194/23.04.2013г. по н.д.№ 512/2013г. по описа на ВКС – ІІ н.о.).
Предвид изложените правни
съображения съдът призна подсъдимия за невинен по обвинение в извършване на
престъпление по чл.339, ал.1 от НК и го оправда по този пункт на обвинението.
При този изход на делото иззетите
с протокол за претърсване и изземане като веществени доказателства и предадени с Приемо –
предавателен Протокол от 29.10.2019г. – пневматична пушка без марка и номер,
сачми за пневматична пушка калибър 55мм – 167 броя и 1 брой патрон калибър 14,5
мм. след влизане в сила на присъдата, следва да се отнемат в полза на
държавата. Пушката представлява вещ, с която е било извършено инкриминираното
деяние по чл.131, ал.1 т.12 от НК и попада в хипотезата на чл.53, ал.1 б.,,а” НК, тъй като принадлежи на виновния и е послужила за извършване на умишлено
престъпление. По отношение на боеприпаса са налице предпоставките на чл.53,
ал.1 б.,,а” НК, тъй като представлява предмет на престъплението, притежаването
на което е забранено от закона.
С оглед признаването на
подсъдимия по единия пункт на обвинението по чл.131, ал.1 т.12 във вр. с
чл.130, ал.2 от НК, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР
- гр.М. сумата
в размер на 80.00 (осемдесет) лева представляваща възнаграждение за вещо лице по
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза, а по сметка на Районен
съд – гр.М. и сумата от 50.00 (петдесет) лева за явяване на вещо лице в
съдебно заседание и по 05.00 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид постановяване на
оправдателна присъда по повдигнатото обвинение в извършено престъпление по
чл.339, ал.1 от НК, направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 75,82 (седемдесет и пет лева и
осемдесет и две стотинки) лева, представляваща такива за вещо лице по назначената
съдебно – балистична експертиза и сумата от 50.00 (петдесет) лева, заплатена от съда за явяване
на вещо лице в съдебно заседание, следва да останат в полза на държавата.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: