Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 427 30.03.2022г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: И.Л.
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 421 по описа
за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.27, ал.6 от Закона за
закрила на детето (ЗЗакрД).
Образувано е по жалба на К.П.Д. и Г.И.Б.,
двамата с адрес *** против Заповед № ЗД/Д-А-028/18.02.2022г. издадена от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Бургас, за временно настаняване на малолетната П.Г.Б., родена
на ***г., в Центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания
„Ронкали“, за срок до произнасяне на съда с решение. С жалбата се прави искане
да се отмени заповедта, като незаконосъобразна.
В съдебно заседание се явява оспорващата К.П.Д.,
която лично и с упълномощен адвокат поддържат жалбата, насочена срещу
административния акт постановен по отношение на детето П.Г.Б.. Иска се отмяна
на заповедта. Представят писмени доказателства.
Ответната страна –Директор на Дирекция
“Социално подпомагане” гр.Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение, респективно да се
потвърди заповедта. Представя административната преписка, свързана с издадената
заповед и допълнителни писмени доказателства в съдебно заседание.
Заинтересованата страна П.Г.Б.,
се явява лично, като по време на изслушването на детето присъства и упълномощен
социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално
подпомагане“ Бургас. Детето заявява, че желае да живее в дома си, заедно със
своите родители. На страната е предоставена и правна помощ, като определеният
от АК-гр.Бургас адвокат и назначен за процесуален представител на
заинтересованата страна. Назначеният представител- адв.С.М. изразява становище за основателност на
жалбата и пледира за уважаването й. Според процесуалният представител на детето
мярката за настаняване на детето извън семейна среда е крайна и несъразмерна в
случая. Счита, че издадената заповед в тази връзка е неправилна и
нецелесъобразна.
Непълнолетното дете Г.
Георгиев Б. е изслушан на основание чл.15, ал.1 от ЗЗД в проведеното по делото
съдебно заседание и изразява желание да живее със семейството си .
Административен съд –гр.Бургас,
след като прецени доводите и становищата на страните, събраните в хода на
производството доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
П.Г.Б. е родена на ***г., като към датата на издаване на процесната
заповед и към приключване устните състезания в настоящото съдебно производство
е навършила 13 години.
С оспорената в настоящото производство заповед е постановено временно
настаняване в ЦНСТДБУ „Ронкали“ по отношение на детето П.. Спрямо нейния брат- Г.
Георгиев Б., също роден на ***г. е постановена отделна заповед, предмет на
оспорване по друго съдебно производство.
Двамата близнаци са отглеждани в семейна среда от майката К.Д. и
съжителстващия с нея на съпружески начала - Г.И.Б., който е биологичен баща на П.
и Г.. В приложените по преписката материали се сочи, че близнаците се отглеждат
в жилището на семейството при изключително лоши хигиенно-битови условия.
П. е ученичка в 7-ми клас, през учебната 2021-2022 година. Има много
добър успех в първия учебен срок на годината, видно от поставените срочни
оценки по дисциплините- удостоверение /л.56-57 от делото/, като поставените
текущи оценки по време на втория срок също преобладават отлични и много добри
оценки, респективно няма поставени оценки „слаб“. Наред с това, приложеното по
време на съдебното производство удостоверение установява и липсата на отсъствия
по неуважителни причини, тъй като и в двата учебни срока е посочено „0“
отсъствия.
П.Б. няма регистрирани
противообществени прояви.
На 16.02.2022г. е получен сигнал от 5-то РУ на МВР Бургас в ДСП Бургас,
че на 03.02.2022г. Г.Б. /брата на
заинтересованата страна/ е намерен пиян, в безпомощно състояние на улицата,
като баща му е отказал медицинска помощ и с помощта на познат е прибрал детето
в къщи, след което продължил да пие със същия човек, в двора. Същият ден е
получен и втори сигнал на тел.112 за семеен скандал, подаден от майката на Г.,
която заявила, че бащата събира бездомници в дома им, с които пие.
Във връзка с така получения сигнал е извършено спешно социално
проучване.
От служител на ДСП Бургас е извършена проверка, за която е съставен
протокол от 16.02.2022г. (л.10 от делото).
Видно от протокола, при проверката е извършено посещение на жилището на децата
и е проведен разговор с баща им, който се е държал грубо и враждебно. При опит
да бъде извършен оглед на дома, от бащата е проявена вербална агресия към
социалния работник, като последния е изгонен от дома. Въпреки това, при бързия
огледа на коридор и една от стаите е установено, че условията са изключително
лоши – мръсно и разхвърлено, в стаята по пода са разхвърлени купчини дрехи и
вещи. В дома се е носела и неприятна миризма, на мръсотия и мухъл. По думи на
бащата той не работи от няколко години, защото паднал и си е счупил крака, не е
ходил на лекар, защото няма пари и затова няма и медицински документи за
нетрудоспособност. Майката гледала болна жена и в момента на посещението била
на работа, семейството няма пари и се издържа много трудно. Той е заявил, че не
злоупотребява с алкохол и отрича да е изпращал сина си на работа, вместо да ходи
на училище, като детето работи по свое желание.
Децата имали всички имунизации и нямали здравословни проблеми, като той
и майка им се грижат за тях. Бащата е информиран, че на децата ще бъде
предоставена полицейска закрила и ще бъдат настанени в ЦНСТДБУ „Ронкали“,
предвид, че за тях не се полагат нужните грижи от тяхната страна, при което
бащата се е държал изключително агресивно – започнал да крещи и да заплашва.
До началника на V-то РУ на МВР Бургас е подадено искане за предоставяне
на полицейска закрила на дете № 338800-1463 от 16.02.2022г. (л.7 от делото), по отношение на малолетната
П.Б., поради отчетен риск за емоционалното и физическото развитие в семейна
среда – чл.3, ал.2 от Наредба № І-51/12.03.2021г. за условията и реда за
предоставяне на закрила на детето.
На 16.02.2022г., в 13,30ч. е издадена заповед за полицейска закрила на
дете (л.8 делото), с която е
предоставена закрила на П.Г.Б., която да приключи на 18.02.2022г., тъй като е
отчетен риск за емоционалното и физическото развитие на детето.
Уведомително писмо № 338800-1470 от 16.02.2022г. за предоставяне на
полицейска закрила на дете (л.9 от делото),
е изпратено до К.Д., Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, Районна
прокуратура Бургас и ОД на МВР гр.Бургас.
До Районна прокуратура Бургас, кмета на Община Бургас и началника на
5-то РУ на МВР Бургас, е изпратено писмо изх.№ СГ/Д-А/193-001/16.02.2022г. (л.11), за свикване на мултидисциплинаран
среща на екип от специалисти по Координационен механизъм за взаимодействие в
работата по случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие. В писмото
е посочено, че срещата ще се проведе на 17.02.2022г. в 14,00ч. в сградата на
ОЗД при ДСП Бургас, като е изискано осигуряването на представител от всяка една
институция.
На 17.02.2022г. е проведен телефонен разговор с личния лекар на децата
д-р Галин Стоянов, за който разговор е съставен протокол (л.13 от делото). Лекарят е посочил, че децата се развиват нормално
и имат поставени всички ваксини, като не е заявил да имат здравословни
проблеми. Бащата куца, тъй като си е счупил крака при падане от колелото,
когато е бил е много пиян. Бащата няма осигуровки, не работи, злоупотребявал с
алкохол, буйствал и бил много агресивен. Същият биел майка си, която вече е
починала.
Д-р Стоянов е заявил, че семейството живее при мизерни условия, нямали
пари, като майката е вземала от него пари на заем. Майката се грижила за децата
си, но за бащата казва, че „не става“. Познава семейството от 15 години и
повече информация можел да предостави на място в кабинета си.
На 17.02.2022г. е проведен телефонен разговор с г-жа Йорданова -
директор на училището, в което учат децата. Заявеното относно детето П. е, че е „страхотно дете“, добра ученичка и
редовно ходи на училище. Носели се слухове, че П. била като слугиня в тях –
чистела, готвела и т.н. Според заявеното от директора, П. помагала и на брат
си, като му пише домашните и е изразено мнение, че момичето има голям потенциал.
Децата ходили на училище изключително мръсни и неподдържани, в дома си нямали
баня, като е имало периоди когато са били с изключително лоша хигиена.
Родителите са пияници и не работят, като били известни в квартала с оргиите си
и секс партита, които правили в дома си, като за майката се знаело със
сигурност, че проституира. Според директора децата идеализирали семейството си,
защото се притеснявали какво ще си помислят хората за тях.
За проведен разговор на 17.02.2022г. с К.Д. – майка на децата е
съставен протокол (л.15 от делото).
Видно от протокола тя е заявила, че с бащата нямата брак и живеят на семейни
начала, като той не работи. Тя работи без договор – гледа жена за около 500,00
лева на месец, отделно работи в оранжерии за цветя, където получава 5 лева на
час. Бащата се грижи за децата, когато нея я няма, палел печката и приготвял
храна. Детето Г. не работи, като цяло, ходил е няколко пъти по свое желание. Тя
е казала, че бащата инициира скандали с нея, посягал ѝ, крещял и я
обиждал. Той не пиел и не пушел, като тя не му давала пари за алкохол. Между
тях имало скандали, защото той не работел. Майката е казала, че на 03.02. Г. се
е напил и е бил намерен от баща си и негов приятел. След смъртта на майка му,
бащата е започнал да проявява агресивно поведение спрямо нея – посягал ѝ
и я удрял. В дома им идват бездомници, които били алкохолици и в деня когато Г.
е бил пиян, мисли, че този човек му е дал да пие. Бездомника и бащата били
приятели и когато той ходел в дома им ѝ създавал проблеми. Слабото място
на бащата бил алкохола.
До директора на ДСП Бургас е изготвен доклад за оценка на постъпилия
сигнал с вх.№ СИГ-/Д-А/194 от 16.02.2022г. (л.20-22
от делото). В доклада са обобщени извършените до момента действия и
събраната информация, които са анализирани и е прието, че П. е дете в риск по
смисъла на § 1, т.11, б.“в“ от ДР на ЗЗакрД и е направено предложение да бъде
свикана мултидисциплинарна среща на екипа от специалисти за взаимодействие в
работата по случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие.
На 17.02.2022г. е проведена среща на екипа от специалисти по за
взаимодействие в работата по случаи на деца, жертви на насилие или в риск от
насилие, за която е съставен протокол (л.16-19
от делото). При срещата са взети следните четири решения: 1.да се отвори
работа по случай за всяко едно то децата; 2.децата да бъдат настанени временно,
по административен ред в ЦНСТДБУ „Ронкали“; 3.да се подкрепят двете деца, чрез
социална услуга в общността с включен психолог и 4.да се уведоми РП по случая.
На 18.02.2022г. е изготвен план за действие по случая (л.23-24 от делото), като по отношение на
детето П.Б. е изготвена и индивидуална оценка на потребностите (л.25 от делото).
До директора на ДСП Бургас е изготвен доклад за оценка на случай и
предприемане на мярка за закрила спрямо дете (л.28-31 от делото). В доклада е направено предложение малолетната П.Б.
да бъде настанена временно в ЦНСТДБУ „Ронкали“ за срок от 2 години.
С оспорената по настоящото дело Заповед №ЗД/Д-А-028/18.02.2022г.
издадена от директора на ДСП Бургас (л.26-27
от делото), на основание чл.26, ал.1, изр.второ, вр. с чл.27, ал.1, чл.25,
ал.1,т.2 и т.4, чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗакрД е наредено временното настаняване на
детето П.Г.Б., родена на ***г., в Центъра за настаняване от семеен тип за деца
без увреждания „Ронкали“, с посочен адрес, за срок до произнасяне на съда с
решение.
На 21.02.2022г. е проведен телефонен разговор с управителя на ЦНСТДБУ
„Ронкали“ за който е съставен протокол (л.36
от делото). Видно от протокола, управителката на центъра е съобщила, че е
била уведомена от детегледачката, че в късните часове на събота, бащата на
децата е звънял многократно по телефона крещял и заявил е, че е изпратил
майката да се консултира с адвокат и ще обжалва настаняването. Децата са а за
да не разстройват децата управителката е ограничила телефонните разговори с
родителите.
Заповед № ЗД/Д-А-028/18.02.2022г. е получена от жалбоподателите на
23.02.2022г., видно от приложените известия за доставяне (л.33 и л.35 от делото) и е обжалвана с жалба вх.№
02-94К-00-0201/09.03.2022г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание на 23.03.2022г., на основание чл.15, ал.1 от ЗЗД по делото е изслушано
детето П.Б.. Същата заявява, че в момента живее в дома „Ронкали“, като от 16.02.2022г.
е там. Описва битовите условия, при които живее със семейството си в дома в
кв.Черно море. Сочи, че семейството спи в една стая, като има и друго
помещение, което се използва като дрешник /за багаж/, а също така и наличие на
баня и тоалетна. Заявява, че и харесват битовите условия вкъщи, няма проблеми в
училище, а само с брат си спорят за някои неща. Заявява, че нищо не и липсва и
има всичко, от което се нуждае. Описва случай, при който нейна съученичка е
изпращала „голи снимки“, но отрича за самата нея да са правени такива или да
разпространява подобни материали. Заявява, че не одобрява подобни действия,
защото „това не е начин на опознаване“. Отрича да е имала проблеми с родителите
си. Не сочи прояви на насилие. Заявява обстоятелствата, които са й известни
относно работата на майка си, а именно в оранжерия и като гледач на възрастни
хора. и желае да се прибере. В къщи си има всичко, храната е достатъчна, имат
дрехи.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА
като подадена срещу административен акт подлежащ на съдебен контрол, в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалването.
При разглеждането по същество,
съдът съобрази следното:
Заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед нормата на чл.27
ал.1 от ЗЗД, съгласно която настаняването на дете в семейство на роднини или
близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална
услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ по настоящия адрес на детето. Настоящият адрес на детето е в
териториалния обхват на ДСП гр.Бургас, а заповедта е издадена от директора на
дирекцията. Спазена е изискуемата писмена форма,
а заповедта съдържа изискуемите реквизити.
В хода на административното производство по издаване
на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да са самостоятелно основание
за нейната отмяна, като са спазени изискванията предвидени в глава трета на
ППЗЗД.
Административното
производство е образувано законосъобразно и в съответствие с чл.9, ал.1 от ППЗЗД,
по постъпил сигнал от Пето РУ на МВР гр.Бургас. Жалбоподателите са уведомени за
постъпилия сигнал и са участвали в образуваното производство. Извършено е проучване
и оценка на сигнала, като е събрана необходимата информация от семейството,
детето, училището и личния лекар, в съответствие с нормата на чл.14 от ППЗЗД.
Съобразно изискванията на чл.15 от ППЗЗД, след извършеното проучване и оценка
на сигнала и установен риск за детето е открит случай. Изготвен е доклад по
чл.16, ал.4 от ППЗЗД, като освен доклад за оценката на сигнала, са оценени
индивидуалните потребности на детето, на родителския потенциал, на рисковете за
детето и ресурсите за справяне. Изготвен е план за действие, в съответствие с
нормата на чл.16а, ал.1 от ППЗЗД, а заповедта е издадена незабавно с оглед изискванията
на чл.33, ал.1 и ал.2 от ППЗЗД.
Заповедта съдържа фактически и правни
основания за издаването и́. Мотивите на акта се съдържат и в социалния
доклад и в протокол от 17.02.2022г. за проведената
работна среща на мултидисциплинарния екип, като изложените в тях
съображения и доказателствата на които се позовават, се считат за мотиви на
административния акт, с оглед указаното в Тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.
По отношение съблюдаване на материалноправните разпоредби на закона
и съответствие с неговите цели, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗЗакрД, може да бъде настанено извън семейството
дете: 1.чиито родители са починали, неизвестни,
лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2.чиито
родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3.чиито
родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го
отглеждат; 4. което е жертва на
насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
5.в случаите по чл.11 от Конвенцията от 1996г. и 6.чиито родители, настойници
или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване
по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за
неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие,
Съгласно чл.25, ал.2 от ЗЗакрД е
предвидено, че настаняването на
детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на
всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага
спешното му извеждане.
Съгласно чл.33, ал.1 от ППЗЗД спешното
настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за
здравето и живота на детето. Видно от изложеното, правните основания за
издаване на заповед за временно настаняване са предвидени в чл.25, ал.2 от ЗЗД
и чл.33 от ППЗЗД, като фактическите предпоставки за издаването на заповедта е
необходимостта от спешни мерки за закрила на детето, обусловена от наличието на
опасност за здравето, живота, психическото и емоционалното му развитие.
В настоящия случай, следва да бъдат обсъдени в
конкретното съдебно производство само констатациите относно детето П.Б.,
доколкото обстоятелствата свързани с настаняването на нейния брат Г. са предмет
на отделно производство и в това дело не могат да бъдат обсъждани.
По отношение на детето П. е наложена
процесната мярка по административен ред, но съдът намира описаните в заповедта
основания за необосновани. Това е така, тъй като от материалите по преписката
не може да се обоснове извод за наличие на риск за живота, здравето и
правилното развитие на това дете конкретно.
Представените по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно установяват наличие на емоционална близост и
привързаност на детето П. към нейното семейство. Въпреки описаното по-горе
съдържание на протоколите от изслушаните в хода на производството лица, не е
установена конкретна проява на насилие спрямо П. от страна на нейните родители,
нито от брат й, с когото само спорят понякога, според заявеното и от самото
дете по време на изслушването.
Фактът, че бащата употребява алкохол и канил в
къщата си други хора също сам по себе си не е основание за установяване на
такава опасност. Самото дете отрече някога да е имала проблеми със своите
родители, нито са приложени доказателства за конкретни посегателства или
сигнали за това. Отношенията между самите родители принципно не са предмет на
обсъждане, доколкото не проявата на агресия между тях е предмет на доказване, а
евентуални такива действия от страна на член от семейството по отношение на
малолетната П.. В материалите по преписката няма никакви данни за осъществяване
на насилие спрямо това дете. Обстоятелствата, относно установен случай, при
който братът на П. е намерен след употреба на алкохол и неговото поведение
въобще са свързани с производството по настаняване на Г. и нямат връзка с
настоящото дело.
Разказите относно семейния живот на лицата,
пресъздадени в приложените по преписката протоколи не установяват факта, че
детето П. е ставало обект на каквото и да било насилие. Липсва конкретизация на
подобни прояви по време и място, поради което не би могло да се приеме
наличието на подобна опасност от увреждане живота или здравето на детето. Липсват
каквито и да било доказателства за неправомерни действия по отношение половата
неприкосновеност на детето нито са налице данни за действия, които я поставят в
подобна опасност, нито са установени отклонения в поведението на детето и
правилното му развитие. По време на изслушването, детето заяви, че е имало
случай при който са били разпространявани „голи снимки“ на нейна съученичка разпростра-нявани
по интернет от други лица, но заяви, че снимки от такова естество на нея не са
правени, нито тя одобрява подобно общуване и такива действия. Доказателства за
противното по делото не са ангажирани, поради
което липсва основание изявленията на П. по време на изслушването от
съда да не бъдат кредитирани с доверие.
По делото са представени допълнително писмо до
директора на ДСП от началника на 05 РУ на МВР-гр.Бургас /л.61/ и докладна
записка от служител на посоченото управление на МВР. От тези приети като
писмени доказателства материали се установява, че е посетен адреса на
семейството в кв.Черно море. Сочи се, че битовите условия са лоши. Описано е,
че мястото е мръсно и разхвърляно. Заявяват се обстоятелства свързани с
поведението на другото дете- Г. и употреба на алкохол от страна на бащата и
момчето. Сочи се, че според данни на училищното ръководство е бил върнат преди
време счупен таблет /преносим компютър/, като според описаното в писмото
директорът обяснила, че е обезпокоена от данните в „търсачката“, а именно от
текста „баща спи с доведената си дъщеря“. Посочено е, че преди време в семейството
е отглеждана и голямата дъщеря на К.Д., на име Константина, родена през 1996г.,
която се самоубила през 2014г. Описани са заявителски материали от 2013г.,
образувани срещу бащата на близнаците Г.Б., по повод на заявено от покойната
дъщеря, че е била насилвана от Г.Б..
По повод представените допълнителни материали,
съдът намира за неотносимо и въобще за неуместно да се свързват факти и
обстоятелства свързани с починалата дъщеря на К.Д. с предмета на настоящото
производство. На първо място, в нито един източник по преписката не се излагат
твърдения за неправомерно поведение на бащата или на друго лице от семейството
по отношение на малолетната П.Б.. Такива не се установяват и от нейното
изслушване пред съда. В тази връзка, описаното относно взаимоотношенията в
минал период от време между бащата и неговата „доведена дъщеря“, починала преди около 8 години, не биха могли да
обосноват хипотеза за издаване на процесната заповед. Нещо повече, изпратеното
писмо от полицейското управление е изготвено на 21.03.2022г., т.е. повече от
месец след постановяване на оспорената по делото заповед от 18.02.2022г. и няма
как обективно да се счита за фактическо основание обусловило и цитираното
правно основание за нейното постановяване.
Колкото до другото посочено основание в
заповедта от 18.02.2022г., а именно относно трайното неполагане на грижи,
доказателства за неговото установяване също не са налице. Принципно, наличието
на битови проблеми, свързани с условията в жилището, където живее семейството
не свидетелстват за наличието на такова основание. Напротив, както от
изслушването на детето, така и от останалите доказателства се установява факта,
че родителите полагат грижи за детето П.. Същата посещава редовно училище, като
няма неизвинени отсъствия за настоящата учебна година, за което са показателни
данните от приложеното в съдебно заседание удостоверение. Нещо повече, детето
има висок успех и очевидно средата в която живее не оказва неблагоприятно
влияние върху неговото правилно развитие.
Не се спори по делото, че семейството живее в
недобри битови условия. Тази констатация обаче е свързана с възможностите на
семейството и реализираните от него доходи и не може да обоснове наличие на
хипотезата, че родителите трайно не полагат грижи за децата и в частност за
детето П.. Самото дете заяви, че вкъщи има необходимите условия за живот, има
електричество, вода, достатъчно храна и дрехи. В случай, че се нуждае от
конкретна вещ например за учебните занятия и ако в момента родителите й нямат
финансова възможност да и я осигурят, това се случва веднага след като получат
парични средства. Доказателствата сочат, че по отношение на това дете се
полагат грижи от родителите в зависимост от техните възможности, а показателен
за този факт е нейният статус в училище и високите оценки, които получава.
Обстоятелствата, че двамата родители и децата
спят в една стая с три легла, а според констатациите в жилището е мръсно и
разхвърлено, като къщата се отоплява с една печка на дърва не водят до извода,
че родителите не полагат трайно грижи за децата си и конкретно за П..
По делото е представен трудов договор, който
бащата е сключил на 08.03.2022г. със „Слънчев бряг транс груп ХХ“ ЕООД, и
съгласно който, той ще работи като общ работник с основно месечно трудово
възнаграждение от 650,00 лева. От така представения трудов договор, се
установява, че бащата е започнал работа, тоест той е предприел действия по
промяна на съществуващото положение, което предполага, че за в бъдеще, заедно с
майката би могъл да посрещне нуждите на семейството.
Колкото да ангажираността на майката, по
делото са налице безпротиворечиви доказателства, че същата полага трайно
обществено полезен труд и то на повече от едно работно място, за което получава
трудови доходи, поради което не би могло да се приеме, че родителите не полагат
необходимите грижи за П.Б..
Не без значение е и факта, че освен висок
успех в училище, за П. не са налице данни за никакви противообществени прояви.
При тези констатации, съдът счита, че
издадената заповед за временно
настаняване на детето П. в Центъра е постановена при липса на цитираните
материално-правни разпоредби, съставляващи правни основания за нейното
издаване. Заповедта противоречи и на целите на закона, защото временното
настаняване извън семейството е крайна мярка, която е наложена в случаят
необосновано. Наличието на конфликти между двамата родители във времето, без да
са налице данни за някакви вредоносни последици от тях, честата употреба на
алкохол от бащата и недобрите битови условия сами по себе си не могат да
обосноват извеждането на това дете от семейството, без да са налице установени
факти относно реален риск за неговото здраве и правилно развитие.
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗЗД, този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето,
органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на
дейностите по закрила на детето. Според чл.1 ал.2 от ЗЗД, държавата защитава и
гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за
всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото,
здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща
икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и
сигурност.
Вярно е, че в качеството
на орган по провеждане държавната политика в областта на закрила на детето
(чл.6, т.2 от ЗЗД), дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас е длъжна да
осигури сигурността на детето, поради което принципно може да издаде заповед за
прилагане на мярка за закрила от категорията на процесната, но следва да бъде
съобразено във всички случаи нейната съразмерност.
В случаят, според настоящият съдебен състав наложената макар и временна мярка /до решаване на въпроса от гражданския съд/
е несъразмерна и постановена в противоречие с принципа на чл.6 от АПК,
съставляващо отделно основание за нейната отмяна.
Обобщено, жалбата на К.П.Д.
и Г.И.Б. се явява ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена, респективно оспорената
заповед за временно настаняване на детето П.Б. следва да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Разноски не се
претендират и съдът не се произнася по този въпрос.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд-гр.Бургас,
първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.П.Д.
и Г.И.Б., двамата с адрес ***, Заповед № ЗД/Д-А-028 от 18.02.2022г., издадена от директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Бургас за временно настаняване малолетната П.Б., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: