Решение по дело №104/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 171

 

гр. Сливен, 19.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение – ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА

 

при съдебен секретар ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 104 по описа за 2019 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от „Г. и С. Т.” ООД – гр. Сливен, представлявано от управителя Г.Т.Т. против НП № 40 - 0000074 от 28.12.2018 год., издадено от Началника на ОО „АА” - Сливен, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП за нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. последно от ЗАвП във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 год. на МТ. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който моли издаденото НП да бъде отменено, като незаконосъобразно.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.12.2018 год. бил съставен АУАН с фабр. № 238602 срещу „Г. и С. Т.” ООД гр. Сливен, представлявано от управителя Г.Т.Т. за това, че на 17.12.2018 год., около 11,30 часа в гр. Сливен, в сградата на ОО „АА” – Сливен, при извършена тематична проверка на дата 17.12.2018 год., за периода от 01.07.2018 год. до 31.07.2018 год. на фирма „Г. и С. Т.” ООД с лиценз № 0325 за извършване на международен превоз на товари било установено, че превозвачът е допуснал да се извърши международен превоз на дата 13.07.2018 год., започващ на територията на Кралство Испания по маршрут от гр. Мадрид до гр. Гютерслох с автомобил „ДАФ” с peг. № *****, категория № 3, собственост на дружеството с водач Ж.С.Н., който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, видно от ЧМР от дата 13.07.2018 год. В акта било отразено, че видно от справка от информационната система на ИА „АА” водачът е притежавал Удостоверение за психологическа годност с № 195032 с изтекла валидност на дата 25.11.2016 год., както и че същият е придобил Удостоверение за психологическа годност с № 531100 от дата 15.12.2018 год., за периода на проверката и към датата на извършване на нарушението 13.07.2018 год. водачът не е притежавал валидно УПГ. Отразено било още, че видно от писмо с рег. № 12-00-00-926/24.11.2018 год. от властите на Кралство Испания на дата 13.07.2018 год. в гр. Ирун е извършена крайпътна проверка на водача Ж.С.Н., което доказва извършване на цитирания по-горе международен превоз. В акта било отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, предл. последно от ЗАвП във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 год. на МТ, както и че били иззети като доказателства следните писмени материали: Справка от информационната система на ИА „АА”, ЧМР от дата 13.07.2018 год. и писмо с рег. № 12-00-00-926/24.11.2018 год. Актът бил връчен на 17.12.2018 год. (л. 18 от делото).

Въз основа на акта било издадено Наказателно постановление № 40 - 0000074 от 28.12.2018 год., издадено от Началника на ОО „АА” - Сливен, с което на жалбоподателя за описаното в акта нарушение било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000,00 лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП за нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. последно от ЗАвП във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 год. на МТ. В НП било отразено, че след проверка на АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, административнонаказващият орган е констатирал, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не е маловажно, същото се отличава с висока тежест и не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го определят като маловажно. НП било връчено на 15.01.2019 год. (л. 17 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

От разпита на актосъставителя и приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че на посочената дата в АУАН жалбоподателят е извършил описаното в акта и в НП нарушение, а именно: превозвачът е допуснал международен превоз на товари на дата 13.07.2018 год., започващ на територията на Кралство Испания по маршрут от гр. Мадрид до гр. Гютерслох с автомобил „ДАФ” с peг. № *****, категория № 3, собственост на дружеството с водач Ж.С.Н., който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Безспорно е установено, че водачът Ж.С.Н. е притежавал Удостоверение за психологическа годност с № 195032 с изтекла валидност на дата 25.11.2016 год., както и че същият е придобил Удостоверение за психологическа годност с № 531100 от дата 15.12.2018 год., като за периода на проверката и към датата на извършване на нарушението 13.07.2018 год. водачът не е притежавал валидно Удостоверение за психологическа годност. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП, съгласно която лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. От своя страна съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 год. на МТ, при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, лицата представят удостоверение за психологическа годност, поради което същият следва да понесе предвидената в чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП административнонаказателна отговорност.

Възражението на жалбоподателя посочено в жалбата му, че водачът не е извършвал международен превоз по смисъла на законови и подзаконови норми и европейски регламенти, е неоснователно. Безспорно е установено, че превозвачът - „Г. и С. Т.” ООД – гр. Сливен е регистриран на територията на Република България и на същия е бил издаден Лиценз № 0325 за извършване на международен превоз на товари. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 год. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, с тази наредба се определят условията и редът за извършване на международен превоз на пътници и товари с автомобили с българска регистрация и за достъпа на автомобили с чуждестранна регистрация до и през територията на Република България. В разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от същата наредба е предвидено, че лицето по чл. 2, ал. 1 допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни, а според ал. 2 на същата разпоредба лицето по чл. 2, ал. 1 организира дейността си и труда на водачите при спазване разпоредбите на ЗАвП, ЗДвП и нормативните актове по прилагането им и всички международни договори и спогодби в областта на автомобилния транспорт, по които Република България е страна, както и създава условия за повишаване квалификацията им. Следователно след като превозвачът е регистриран на територията на Република България и е извършил превоза с автомобил с българска регистрация, независимо че е извършвал международен превоз на товари на територията на Кралство Испания, той е бил длъжен  да спазва изискванията на българското законодателство, в това число и разпоредбите на ЗАвП, ЗДвП, както и нормативните актове по прилагането им.

Съгласно разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП, с „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева се наказва, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. С оглед на обстоятелството, че законодателят е предвидил административното наказание „Имуществената санкция” да е в размер на 3000,00 (три хиляди) лева, то същият е приел, че тези нарушения са с висока степен на обществена опасност, поради което и не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

Предвид гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 40 - 0000074 от 28.12.2018 год., издадено от Началника на ОО „АА” - Сливен, с което на „Г. и С. Т.” ООД – гр. Сливен, представлявано от управителя Г.Т.Т., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП за нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. последно от ЗАвП във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 год. на МТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: