№ 8152
гр. С., 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110143057 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 236558/19.07.2024г. на СРС,
подадена от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу Д. Д. Д. и Д. Б. П. във връзка със Заповед №
30128/09.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 53732/2023г. на СРС.
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу Д. Д. Д. и Д. Б.
П. искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на
„Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в
град С., ж.к. „**********“, бл. 21, вх. И, ет. 3, ап. 152, аб. № *******, както следва:
1. Д. Д. Д.:
678,02 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.09.2023г.) до окончателното
им изплащане;
107,97 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-20.09.2023г.;
19,95 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (29.09.2023г.) до окончателното им изплащане;
4,49 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.10.2020г.-20.09.2023г.
2. Д. Б. П.:
406,81 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.09.2023г.) до окончателното
1
им изплащане;
64,78 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-20.09.2023г.;
11,97 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (29.09.2023г.) до окончателното им изплащане;
2,70 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.10.2020г.-20.09.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува
облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е
доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ищецът се представлява от юрк. Цв.Г. или не изпраща представител. Предявените
искове се поддържат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д. Д. Д. чрез назначения ú особен
представител адв. Св.М. – АК-С. не се е възползвала от възможността да подаде отговор на
исковата молба. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответницата не се
явява, като се представлява от назначения ú особен представител адв. М., която оспорва
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. Б. П. чрез адв. Д. С. – АК-Враца, е
депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 334591/22.10.2024г. на СРС. Подробно
обосновава позиция, че исковете, предмет на настоящото производство, са заявени с
нередовна искова молба, недопустими са, съответно неоснователни. Оспорва да е страна по
облигационно отношение с ищеца, още повече, че така и не били представени двустранни
потребителски договори с него. Заявява, че ищецът е „гол“ собственик на имота –
притежавал идеални части от него, но нямал достъп. Сочи, че действията на ищеца и
практиките му противоречат както на европейското, така и на националното
законодателство, а представените доказателства не обосновават наличие на вземания в
негова полза. Нарушени били принципите и нормите /национални и европейски/,
установени в защита на потребителите, като се касаело за непоискана доставка. Ответникът
оспорва да му е доставена топлинна енергия от ищеца. Обосновава, че няма валидно
възникнали задължения за плащане на суми за лихви и за дялово разпределение.
Изложеното в исковата молба било правно, фактически и технически манипулирано, като
противоречало и на научните закони на физиката. С начина на осчетоводяване и
фактуриране на задълженията ищецът нарушавал данъчното законодателство. Сумите за
сградна инсталация не се дължали, съответно формулата, по която се изчислявали, не били
адекватни и били оспорени пред ВАС. Правят се възражения относно количеството и
качеството на топлинната енергия и нейното измерване с метрологично годни уреди. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът не се явява, като се
представлява от адв. С., който оспорва предявените искове, включително в хода на устните
състезания. Подробни съображения по същество на спора излага в Писмени бележки, вх. №
133476/15.04.2025г. на СРС.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е депозирало Молба, вх. №
63607/21.02.2025г. на СРС, в която негов представител изразява становище за основателност
и доказаност на предявените искове. За насрочените по делото публични съдебни заседания
2
не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответниците,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца,
който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните
вземания. По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответниците е да докажат
погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
Видно от Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 69/23.12.2019г., т. 7, рег. №
19391, дело № 1119/2019г. на Нотариус № 065 – С.Т., Д. Д. Д. е придобила по силата на
договор за замяна 5/8 ид.ч. от недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „**********“, бл.
21, вх. „И“, ет. 3, ап. 152, ведно с прилежащите към него права и помещения, идентичен с
3
топлоснабдения такъв. Няма данни в последствие имотът да е отчужден, поради което
следва да се приеме, че в рамките на процесния период Д. е била собственица на посочените
идеални части от него. Ответникът Д. П. не спори да притежава част от имота, не оспорва
като размер посочените от ищеца идеални части, поради което съдът приема, че той през
процесния период е бил собственик на 3/8 идеални части от апартамента. При това
положение съдът приема, че по делото е доказано, че ответниците като собственици носят в
рамките на притежаваните от всеки от тях идеални части от имота задължението да
заплащат сумите, свързани с доставка на топлинна енергия до него. Неоснователно е
възражението, че Д. П. е „гол“ собственик. „Гол“ собственик е този, върху чийто имот е
учредено вещно право на ползване, каквото в случая не се доказва да има, а не този, който
твърди поради една или друга причина да няма достъп до дела си в имота.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да
съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество,
на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на
правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото
обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането
на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.
1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите
по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и
др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените
въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното
дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да
установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на
съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на
доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери
правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с
техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-
счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните
задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт,
следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на
съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна
енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените
изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на
съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно
въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на
вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато
съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това
число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните
документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с
информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от
топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение,
доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за
топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2
ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или
държавни органи.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на
задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му
съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
4
процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и отчитане на общия
топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка на „Топлофикация С.“
ЕАД на технологичните разходи на абонатната станция. Разпределението на топлинната
енергия е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а измерването ú е
направено с преминали периодичен метрологичен контрол уреди в абонатната станция.
Несъстоятелни са възраженията във връзка с метрологичната годност на уредите, доколкото
не са установени отклонения, нито пък нарушения при измерването/проверката на
измервателните уреди за конкретната сграда. Налице е и служебно начислявана енергия. При
това положение се установява, че дължимата сума за доставена до имота топлинна енергия
възлиза на 1103,51 лева. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при
пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на
изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност, не се
установява заплащане на суми.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. за
топлоснабдяването установява задължение за всички клиенти да осигуряват достъп до
отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на
топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на
уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на
контролните приспособления към тях, като съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на
потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал. 1 от Наредбата като
отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се
начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. Съответно според чл. 69, ал. 2 от Наредбата
изразходваното количество гореща вода от отделните клиенти се определя по водомерите им
за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за
отчитане – при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на
потребление. В хипотезите, в които не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да
има доказано реално потребление. Така: р.162/28.05.2014г.-гр.д.6397/2013г.-ВКС,4г.о.,
р.842/16.12.2021г.-в.гр.д.7808/2021г.-СГС, р.1549/27.03.2023г.-в.гр.д.8870/2022г.-СГС. Следва
да се има предвид, че отмяната от Върховния административен съд на т.6.1.1, §2 и §3 от
Приложение № 1 към чл. 61, ал. 1 от Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. за
топлоснабдяването има действие занапред, считано от влизане в сила на решението на съда
/25.02.2025г., обн. ДВ, бр. 16 от 2025г./.
При това положение от общо установената сума за топлинна енергия от 1103,51 лева
Д. П. дължи 3/8 или 413,82 лева, а Д. Д. – 5/8 или 689,69 лева.
Погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-2012-ОСГТК) са
вземанията срещу Д. П. за главница за топлинна енергия, отнасящи се за периода
м.05.2020г.-м.07.2020г. които съдът, на основание чл. 162 ГПК и с оглед заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, определя да възлизат на 45,10 лева. При
това положение остава дължима от главница за топлинна енергия от 368,72 лева, като
предявеният иск за горницата подлежи на отхвърляне. Предявеният срещу
ответницата Д. иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Представените по делото общи условия сочат, че задълженията за дялово
разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и
извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред
не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че
падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, суми за дялово разпределение не присъстват като
5
дължими в счетоводството на ищеца, като в същото има несъответствия. Поради това съдът
приема, че не се установява несъмнено наличие на съществуващо неплатено задължение за
дялово разпределение, съответно за лихви върху него, поради което предявените за тези
суми искове следва да бъдат отхвърлени.
Вземайки предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, отчитайки погасените по давност суми, дължими
от Д. П., че дължимата лихва за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на
106,37 лева за Д. Д., съответно на 57,84 лева за Д. П., за които суми предявените искове
са основателни, а за горницата подлежат на отхвърляне.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми, съдържащи се в
отговора на исковата молба от Д. П., са неоснователни и не разколебават изложените дотук
доводи.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответниците в качеството им на потребители (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
ищецът, и ответниците. Последните обаче не са доказали да са сторили разноски по делото,
поради което такива не им се следват. Съдът следва да се произнесе и по разноските в
заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца и в тежест на ответницата Д. Д. следва
да се присъдят разноски по първоинстанционното исково производство в размер на 1036,87
лева, в която сума е включена пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение,
изчислена на база пълен размер от 100,00 лева, както и разноски в заповедното
производство в размер на 45,94 лева, в която сума е включена пропорционална част от
юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база от 50,00 лева.
Доколкото ответникът Д. П. е представлява от адв. Д. С. по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв,
в полза на адв. С. следва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, изчислено,
съобразно фактическата, процесуална и правна сложност на спора и съответстващата му
степен на необходимост и интензивност на професионални усилия, на база 400,00 лева за
исковото производство и 200,00 лева за заповедното производство, като така в полза на адв.
С. следва да се присъдят 50,87 лева за първоинстанционното исково производство и 25,43
лева за заповедното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Д. Д., ЕГН **********, от град С.,
дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „**********“,
бл. 21, вх. И, ет. 3, ап. 152, аб. № *******, както следва:
678,02 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.09.2023г.) до окончателното
им изплащане;
106,37 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-20.09.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
6
над 106,37 лева до пълния му предявен размер от 107,97 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище в град С., срещу Д. Д. Д., ЕГН **********, от град С., искове с правно основание
по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване
за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „**********“, бл. 21, вх.
И, ет. 3, ап. 152, аб. № *******, както следва:
19,95 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (29.09.2023г.) до окончателното им изплащане;
4,49 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.10.2020г.-20.09.2023г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Б. П., ЕГН **********, от град С.,
дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „**********“,
бл. 21, вх. И, ет. 3, ап. 152, аб. № *******, както следва:
368,72 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.08.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.09.2023г.) до окончателното
им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 368,72 лева до
пълния му предявен размер от 406,81 лева и за периода м.05.2020г.-м.07.2020г.;
57,84 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-20.09.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 57,84 лева до пълния му предявен размер от 64,78 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище в град С., срещу Д. Б. П., ЕГН **********, от град С., искове с правно основание
по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „**********“, бл. 21, вх.
И, ет. 3, ап. 152, аб. № *******, както следва:
11,97 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (29.09.2023г.) до окончателното им изплащане;
2,70 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.10.2020г.-20.09.2023г.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, от град С., да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 45,94 лева за разноски в заповедното производство /ч.гр.д.
№ 53732/2023г. на СРС/, както и сумата от 1036,87 лева за разноски по делото в
първоинстанционното исково производство /гр.д. № 43057/2024г. на СРС/.
ОСЪЖДА Д. Б. П., ЕГН **********, от град С., да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 24,85 лева за разноски в заповедното производство /ч.гр.д.
№ 53732/2023г. на СРС/, както и сумата от 351,56 лева за разноски по делото в
7
първоинстанционното исково производство /гр.д. № 43057/2024г. на СРС/.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С.,
да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на адв. Д. Цв. С. – АК-Враца, БУЛСТАТ
*********, сумата от 25,43 лева, представляваща възнаграждение за предоставена по реда
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатна правна помощ на длъжника Д. П. в заповедното
производство /ч.гр.д. №53732/2023г. на СРС, както и сумата от 50,87 лева, представляваща
възнаграждение за предоставена по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатна правна помощ на
ответника Д. П. в първоинстанционното исково производство /гр.д. №43057/2024г. на СРС/.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8