№ 131
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20221100504387 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 2135 от 17.03.2022 г., постановено по гр. д. № 61731/2021 г., по описа
на СРС, ГО, 156-ти състав, са уважени предявените от Р. Т. К. срещу „Б.“ ЕАД, кумулативно
обективно съединени конститутивни искове с правно основние чл. 344, ал. 1. т. 1 КТ за
отмяна на Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-изх. №110/14.10.2021 г. на изпълнителния
директор на „Б.“ ЕАД, с който е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на
основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 18.10.2021 г. и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност Ръководител
отдел „Административен“.
Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 780,00 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред СРС, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на
СРС и сумата от 160,00 лв., представляваща държавна такса за първоинстанционното
производство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Б.“ ЕАД, чрез
пълномощника си – адв. А.Мкртчян, с надлежно учредена представителна власт по делото, в
която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати
от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на
изводите. Поддържа, че по делото са представени доказателства – трудов договор и
неоспорени длъжностни характеристика на ищеца и останалите служители, от които се
установява, че ищецът е осъществявал трудови функции на ръководство и контрол на
трудовия процес и длъжността му е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 КТ. Сочи, че е без
1
значение обстоятелството дали има йерархическа над нея друга длъжност, на която ищецът
е подчинен. Изтъква още, че в противоречие със събраните по делото доказателства СРС е
приел, че липсва бизнес план, тъй като по делото било представено решение по т.5.1. от
Протокол УС № 540/02.07.2021 г. от проведено присъствено заседание на Управителния
съвет на „Б." ЕАД и във връзка със сключените нови договори за управление и контрол с
членовете на Управителния съвет на „Б." ЕАД е приета актуализация № 1 към 31.03.2021 г.
на Бизнес програма 2021 г., в т.ч. Актуализация №1 на Програма за инвестиции и поддръжка
за периода 2.021г. - 2023 г. и актуализация № 1 на Програма за прединвестиционна
подготовка за 2021 г.- 2025 г. на Б. ЕАД. Актуализацията пък била одобрена с решение по т.
1.2. от Протокол НС № 36 /08.07.2021 г. от проведено извънредно присъствено заседание на
Надзорния съвет на „Б." ЕАД. Наличието на безнес план се установявало и от решение по т.
6.1. от Протокол УС № 540/02.07.2021 г. от проведено присъствено заседание на
Управителния съвет на „Б." ЕАД и решение по т. 6.1. от Протокол УС №
543/20.07.2021 г. от проведено присъствено заседание на Управителния съвет на„Б." ЕАД.
Актуализацията била одобрена с решение по т. 1.1. от Протокол Надзорния съвет №
41/23.07.2021 г. от проведено присъствено заседание на Надзорния съвет на „Б." ЕАД и
ставали автоматично и без подписване на каквито и да било отделни документи неразделна
част от договора за управление, тъй като съгласно чл. 32, ал. 3 от Устава на „Б." ЕАД,
изпълнителният член организира дейността на дружеството и го представлява в
съответствие със закона, устава, правилника за работа на Управителния съвет, решенията на
Едноличния собственик на капитала, решенията на Надзорния съвет и вътрешните
документи на „Б." ЕАД.
Въззиваемият - ответник Р. Т. К., чрез пълномощника си – адв. С.Н., с надлежно
учредена представителна власт по делото, в законоустановения срок е подал отговор на
въззивната жалба, с който оспорва същата. Поддържа, че ищеца не е част от ръководството
на предприятието, както и че В. М. макар и избран на 28.05.2021 г. за изпълнителен член на
УС, но не е определян нов 5 годишен мандат, който да е вписан в ТР и нямало данни да е
сключен нов договор за управление. Не бил приет и бизнес план, а с договора от 28.05.2021
г. не били приемани нови бизнес задачи, като липсвало данни твърдяната бизнес програма
от 31.03.2021 г. да е приемана от изпълнителния директор, както и да е одобрена от
едноличния собственик на капитала, а и липсвали данни за бизнес програма с конкретни
икономически показатели и резултати. По делото не били представени не били представени
нито бизнес програма, нито актуализациите, а представените протоколи не установявали
наличието на такива. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, като е заплатена дължимата ДТ, поради което
същата е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалбя за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
2
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци, като по конкретно наведените в жалбата
оплаквания настоящата съдебна инстанция намира следното:
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 2 КТ включва: 1. компетентен орган на работодателска власт да е
прекратил трудовото правоотношение; 2. ищецът да е бил измежду лицата, които
представляват „ръководство на предприятието” по смисъла на § 1, т. 3 КТ; 3. преди
прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за управление на
предприятието, т.е. на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 КТ и 4. да е започнало
изпълнението на договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок
от този момент.
Страните не спорят, а и с доклада по делото обективиран в Определение от
10.12.2021 г., СРС на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че: 1) страните се
намирали в трудово правоотношение , което било възникнало по силата на Трудов договор
№ 1081003/24.10.2021 г., като ищеца изпълнявал длъжността „Юрисконсулт“; 2) че с
допълнително споразумение от 01.08.2016 г. ищецът е преминал на работа на длъжност
„ръководител отдел „Административен“; 3) че трудовото правоотношение било прекратено
на основание чл. 328, ал. 2 КТ с Акт за прекратяване № БТГ- ЧР-изх. № 110/14.10.2021 г.,
издаден от изпълнителния директор, който е бил връчен на ищеца на 14.10.2021 г.
За да уважи предявените искове, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, първоинстационният съд е приел, че заеманата от ищеца длъжност
Ръководител отдел „Административен“ не е била част от ръководството на предприятието
по смисъла на §1, т. 3 ДР на КТ, тъй като от длъжностната характеристика на заеманата от
ищеца длъжността се установявало, че е на пряко подчинение на началника на управление
„Административно“, тоест ищецът се намира на пряко подчинени на лице, което е над негов
йерархичната структура на предприятието на ответника, поради което само началника на
управление „Административно“, но не и ръководителя на отдел „Административен, е лице
от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР от КТ. Приел е още, че
ответното дружество, чиято е доказателствената тежест, не е установило по делото, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение е бил налице бизнес план или
бизнес задача , поради което уволнението е незаконосъобразно и на това основание.
Предвид наведените във въззивната жалба оплаквания следва да се отбележи, че
съгласно цитираната дефинитивна правна норма на § 1, т. 3 ДР от КТ „Ръководство на
предприятието” е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на
които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието. Следователно, тази разпоредба разширява приложното поле на чл. 328, ал. 2
КТ, като освен ръководителят на предприятието и неговите заместници са включени и
лицата, които съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия процес, без
значение на кое управленско равнище се намират. В този смисъл в „ръководството на
предприятието” са включени всички лица, които притежават ръководни,
организаторски и контролни функции по отношение на определени лица или по
отношение на производствената и служебната дейност. Тези служители са от
управленския екип на работодателя и за да се облекчи управлението на предприятието
новият ръководител, комуто е възложено управлението на дружеството или поделението –
3
работодател, по силата на договор за възлагане на управление, може да промени в 9-месечен
срок от сключването на този договор членствения състав на своя управленски екип. В това
се изразява нормативната цел на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Тази преценка на новия
ръководител е автономна, субективна, поради което не подлежи на съдебен контрол.
В конкретния случай по делото е представена длъжностна характеристика за
длъжността Ръководител отдел „Административен“, според която основните трудови
функции на ищеца са: 1) ръководство, организация и контрол на дейност по поддръжка и
хигиенизация на сградата и помещенията; 2) организация, планиране и контрол на работата
в отдел и секторите в него; 3) осигуряване на нормални условия за работа; 4) контролиране
спазването на правилника за вътрешния трудов ред; 5) подготвяне на технически задания и
провеждане на процедури свързани с дейностите от основните функции на длъжността и
участие в комисии за разглеждане и оценяване на постъпили предложения по обявени
открити процедури, възлагане на обществени поръчки по ЗОП и други комисии; 6)
осъществяване на процесуално представителство по дела на дружеството пред съдилища,
изготвяне на становища и други книжа до съда, извършване на всички необходими
действия, свързани с това; 7) координира връзките и организацията за осигуряване
функционирането на системите за осветление, отопление, вентилация, канализация и
противопожарни средства; 8) осигуряван на обзавеждането с офис - оборудване и мебели; 9)
утвърждава графици за извършването на текущи ремонти на сградите, помещенията и
оборудването; 10) ръководство и контрол на функционирането на системите за деловодна
дейност и съхраняването на документите и архивните материали; 11) съблюдава и отговаря
за оптимизирането на административните процеси на дружеството; 12) изпълнява и други
конкретно възложени задачи във връзка с длъжността. Видно е , че естеството на основните
трудови задължения на ищеца предполага възлагане на задачи и упражняване на контрол по
отношение на всички служители в отдела и секторите в него във връзка с посочените в
длъжностната характеристика дейности. Ето защо в случая е необоснован извода на
първоинстанционния съд, че дейността на ищеца не е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР
от КТ. Напротив, същата е от значение за цялостния трудов процес и е свързана пряко с
контролиране спазването на правилника за вътрешния трудов ред; т.е. на ищеца е възложено
да отговаря за структура от длъжности на предприятието в отдел „Административен“,
ефективността на провежданите обучения, начинът, по който се оценява изпълнението на
трудовите функции и спазване на вътрешните правила в отдела на предприятието от
работниците и служителите. Ръководните трудови функции на ищеца в предприятието се
извлича и от самото наименование на заеманата от него длъжност Ръководител отдел
„Административен“. Действително в длъжностната характеристика е посочено, че
длъжността е на пряко подчинение на началника на управление „Административно“,но това
не рефлектира върху извода, че заеманата от ищеца длъжност попада в дефинитивна правна
норма на § 1, т. 3 ДР от КТ, тъй като е без правно значение обстоятелството дали
длъжността е подчинена пряко на началника на управление „Административно“ или на
управляващия предприятието, след като в нея са включени дейност по ръководство и
контрол на трудовия процес и нему подчинени служители в отдел „Административен“.
Обоснован обаче е извода на СРС, че ответникът, който носи доказателствената
тежест, не е установил при условията на пълно доказване, че към момента на
прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ е налице бизнес задача
или бизнес програма в изпълнение на която да е пристъпил към смяна на заеманата от
ищеца ръководна длъжност. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото е представен
4
Договор за управление, сключен на 28.05.2021 г. между „Б.“ ЕАД и В. А. М. с 5 годишен
мандат, като от представеното Удостоверение от Агенцията по вписванията изх. №
20211122105123 от 23.11.2021 г. се установява, че към момента на издаване на Акт за
прекратяване № БТГ- ЧР-изх. № 110/14.10.2021 г., с който е било прекратено трудовото
правоотношение с ищеца, това обстоятелство е било вписано по партидата на дружеството.
В този смисъл наведените в отговора на въззивната жалба доводи са неоснователни.
По отношение на оплакването във въззивната жалба следва да се отбележи, че
сключеният между „Б.“ ЕАД и В. А. М. Договор за управление от 28.05.2021 г. разкрива
предметното съдържание на договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. В
разпоредбата на раздел 4, т.4.11 довереникът - В. А. М. е поел задължение да участва в
разработването и изпълняването на годишните и дългосрочни финансови планове на
Дружеството за целия срок на действие на договора, както и за всяка година по конкретни
финансово-икономически показатели в съответствие със стратегията за развитие и
вътрешните правила на Дружеството, но в договора липсват конкретни икономически и
финансови задачи и резултати. Наличието на такива не се установяват и от представените от
ответника писмени доказателства. В тази връзка и законосъобразен и обоснован е извода на
СРС, че представените по делото преписи от Протоколи от заседания на УС и на НС,
описани подробно във въззивната жалба, не установяват при условията на пълно доказване,
в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, наличието на бизнес програма основана
на конкретни икономически и финансови задачи и резултати, като по отношение
доказателствената сила на така представените по делото Протоколи от заседания на УС и на
НС, съдът, на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Тъй като именно постигането на определени финансови резултати е в основата на
автономното и неподлежащо на съдебен контрол право в установения в чл. 328, ал. 2 КТ
срок новият изпълнителен директор да избере своя ръководен екип за изпълнение на
определените стопански задачи и за постигането на основната цел на всяко търговско
дружество – финансова стабилност и реализиране на търговска печалба, то недоказването на
предварително установена стопанска програма води до незаконност на уволнението на
посочено в акта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание по чл. 328, ал.
2 КТ.
Поради тези правни съображения настоящата съдебна инстанция приема, че
работодателят е уволнил незаконосъобразно ищеца на основание чл. 328, ал. 2 КТ,
вследствие на което предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са
основателни.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до който въззивната инстанция е
достигнала, съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, то
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Предвид изхода на спора, въззивникът дължи на въззиваемия на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 780,00 лв., представляващи реално направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
въззивното решение може да бъде обжалвано пред ВКС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2135 от 17.03.2022 г., постановено по гр. д. №
61731/2021 г., по описа на СРС, ГО, 156-ти състав.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „******* ******* да заплати на Р. Т. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„*******, ап. 16 на основание чл. 78, ал. 3, вр. 273 ГПК, сумата от 780,00 лв.,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6