№ 321
гр. Стара Загора, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20235500500027 по описа за 2023 година
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 248, ал.1 от ГПК
и вр.78 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА.
Делото е образувано по частната жалба от „С.К.“ ООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, с управител: Н.П.П. чрез: С. Б. К.
юрисконсулт срещу Определение под № 3609/23-11-2022г. по ч.гр.д. №
4241/2022г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Жалбоподателят твърди, че останал недоволен от същото Определение
и с настоящата си частна жалба обжалва същото Определение с № 3609/23-11-
2022г. по ч.гр.д. № 4241/2022г. по описа на PC Стара Загора, като неправилно
и моли да бъде отменено.
Смисълът на чл. 78 ГПК е да се възстановят действително направените
от ответника разноски във връзка с неоснователния предявен от ищеца иск. В
случая се касае за хипотеза на чл. 38 ЗАдв. За да се уважи искането на
адвокат за присъждане на разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, следва да е
доказано, че лицето е материално затруднено. Адвокат М. не е представил
необходимите писмени доказателства, които да докажат, че лицето П. Ч. е
материално затруднено.
Доказателства, че лицето попадало в кръга на лицата по чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА. не са представени. В този смисъл не може да се извърши преценка
досежно действителното наличие на посоченото в договора основание за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ в посочената законова хипотеза.
Само ако клиентът попада в категорията на "материално затруднени лица",
възниква задължение за съда да определи дължимото на адвоката
възнаграждение и да осъди другата страна да го заплати. Хипотезата на
1
посочената правна норма е изключение от общите правила за присъждане на
разноски и в този смисъл не е достатъчно само представянето на сключения
на пълномощното за процесуално представителство, в което е посочено, че
"оказаната правна помощ" е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. (В този
смисъл: О № 9397 от 13.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3271/2021 г., VI о.; О
№ 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр, д. № 2266/2016 г.)
На следващо място, считат, че адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв. абсолютно не съответствало на фактическата и правна сложност по
заповедното производство, и още повече - не съответства на смисъла на
закона досежно действията на длъжника срещу Заповедта за изпълнение.
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвижда правила за определяне на минимален размер на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на заявителя в
производствата за издаване на заповед за изпълнение, но липсват такива за
определяне иа възнаграждението на процесуалния представител на длъжника
в производството по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Наредбата за
утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на
заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното
производство предвижда утвърдени образци както за заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, така и за възражението по чл. 414 от ГПК.
За разлика от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в което
следва да бъдат посочени фактически и правни основания, от конто
произтича претендираиото вземане, за възражението обосновка не се изисква.
На този етап от развитието на процеса възможностите за защита на
длъжника са ограничени. Единственото действие, което може да бъде
извършено от неговия процесуален представител е подаването на възражение
по чл. 414 от ГПК, въз основа на което чрез предявяване на иск относно
вземането, процеса да бъде пренесен в неговата искова фаза, където правата
на длъжника могат да бъдат защитени в пълен обем. Това действие на
процесуалния представител на длъжника, следва да бъдат отнесено към
описаните такива в чл, 6 т. 5 Наредба № 1/2004 год. - съставяне на нотариални
покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа
за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други
молби. Неприложима е разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредбата, тъй като
същата може да се съотнесе само към заявителя, а не и към защитата на
длъжника срещу заповедта.
Предвид стриктната и изчерпателна регламентация, съдържаща се в чл.
414 от ГПК и Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на
заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и др.
книжа във връзка със заповедното производство и утвърдения образец на
възражение по чл. 414 - приложение № 7 към Наредбата при подаването на
възражение не е налице фактическа и правна сложност, която да обосновава
размера на претендираното адвокатско възнаграждение. В случая не е налице
и хипотезата визирана в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
2
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство и оказване на съдействие при издаване на заповед за
изпълнение, а само съставяне по утвърдения с наредбата образец на
възражение по чл. 414 от ГПК. (В този смисъл - Р. № 74 от 8.02.2019 г. на ОС
- Стара Загора по в. т. д. № 1369/2018 г.; О. 1431/12.04.2022г. по в.ч.гр.д.
745/2022 по описа на ОС - Варна; О. по в.ч.т.д. № 170/2018г. по описа на ОС -
Варна; О. 3263/10.10.2017г., по в.ч.гр.д. 3474/2017г. по описа на САС, ГО, 12
в.гр.с-в;).
Така и практиката на окръжните съдилища е последователна през
годините относно неоснователността на искането за присъждане на разноски
в заповедното производство. Подробните съображения и доводи относно
всички оплаквания на жалбоподателя са изложени в частната му жалба
Предвид по-горе изложените съображения молят да се отмени
горепосоченият съдебен акт, а именно Определение с № 3609/23-11-2022г. по
ч.гр.д. № 4241/2022г. по описа на PC Стара Загорада бъде отменен като
неправилен, а молбата на адв. М. за присъждане на адвокатско хонорар да
бъде оставена без уважение, в условията на евентуалност - моля да присъдите
адвокатско възнаграждение в размер от 50 лв. на основание чл. 6 т, 5 Наредба
№ 1/2004 год. на ВАдС.
Считат, че Определението на Районен съд Стара Загора е неправилно и
незаконосъобразно, като съображенията им за това са изложени в частната им
жалба.
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен
отговор, такъв е постъпил от въззиваемия по делото адв. М. В. М., от
Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., ***
в качеството му на пълномощник на П. Й. Ч., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: град С.З., *** със съдебен адресат: гр.П., ***, с който вземат
становището си, че частната жалба на жалбподателя се явява неоснователна и
недоказана и като такава следва да се остави без уважение, по съображенията
подробно изложени в същия отговор.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и
като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в
частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно
процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния
законоустановен двуседмичен срок по чл. 274, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.248, ал.3 от ГПК и се явява процесуално допустима.
С Определението си под № 3609/23-11-2022г. по ч.гр.д. № 4241/2022г. по
описа на Районен съд - Стара Загора. Същият съд е ОБЕЗСИЛИЛ заповед под
3
№ 1854/02.09.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
по ч.гр.д. № 4241/ 2022г. по описа на РС - Стара Загора и е ОСЪДИЛ „С.К.“
ООД, с ЕИК: *** и адрес: гр. С., *** да заплати на адв. М. В. М. АК Пловдив
гр. П., *** при условията на чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 300лв адвокатско
възнаграждение за осъществено от адв. М. В. М. процесуално
представителство на длъжника П. Й. Ч..
Съобразно чл. 248, ал. 1 ГПК, страната може да иска изменение на
решението в частта за разноските, когато съдът е пропуснал да се произнесе
за част от тях, като това право може да упражни в срока за обжалване на
решението, а ако решението е необжалваемо в едномесечен срок. Според чл.
38. ал. 2 от ЗАдв.. ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноските, адвокатът, осъществявал безплатно процесуално
представителство на материално затруднено лице има право на адвокатско
възнаграждение и съдът следва да определи възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредба № 1/ 09.07.2004г. за МРАВ и да осъди
другата страна да го заплати.
С посоченото определение въззивният съд счита, че законосъобразно и
правилно PC Стара Загора е определил възнаграждението на адв. М. за
защитата по заповедно производство в размера на 300 лева, което
възнаграждение е дори под минимално установения размер в закона.
В настоящия случай, ВКС се е произнасял по въпроса, как се определя
възнаграждението при представителство на длъжника в заповедното
производство. С определение по ч.т.д. № 2481/2021г. на ВКС по относимия за
казуса въпрос е формирана задължителна съдебна практика съгласно която:
При определяне на размера на дължимото възнаграждение при
представителството на длъжник в заповедно производство, че без значение е
материален интерес за защитимото право и поради това приложима е
разпоредбата чл. 11 от Наредба № 1/2004г. по аналогия.
Т.е формирана е задължителна съдебна практика в определение по ч.т.д.
№ 2481/2021г. на ВКС именно, даваща отговор на относимия за казуса
въпрос.
В този смисъл е й практиката на Окръжен съд Стара Загора:
Определение № 1190/17.10.2022г. по в. ч.т.д. № 638/2022г. на ОС Стара
Загора» Определение с № 145/04.10.2022г. по в. ч.т.д. № 608/2022г. на ОС
Стара Загора и други, съгласно която при преценката на дължимостта на
разноските, сторени в заповедното производство, респ. при определянето им
в условията на чл.38, ал.2 ЗАдв, следва да се има предвид, че същите са по
повод подадено възражение срещу издадената в полза кредитора ищец
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Доколкото процесуалният закон не
изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК, то и разноските
следва да бъдат определени в приложение на чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. по аналогия на основание § 1 от Допълнителните разпоредби.
Правилото на чл. 11 урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно
4
производство.
Т.е формирана е задължителна съдебна практика в определение по ч.т.д.
№ 2481/2021г. на ВКС именно, даваща отговора на относимия за казуса
въпрос, по която е формирана и практика на Окръжен съд Стара Загора.
Въз основа на гореизложеното, PC Стара Загора е следвало да му
присъди дори възнаграждение в размер на 400 лева, на основание чл.38, ал.1
от ЗА, вр.с на чл. 11 от Наредба № 1/9.07.2004 г. и след като същия ми е
присъдил възнаграждение в размер на 300 лева, същото не само, че не е
прекомерно, но е дори и под минималния размер, поради което Определение
№3609 от 23.11.2022г. по ч.гр.д № 4241/2022г. по описа на Районен съд Стара
Загора, следва да бъде потвърдено.
Въз основа на изложеното, съдът следва да отхвърли Частната жалба
срещу Определение под №3609 от 23.11.2022г. по ч.гр.д № 4241/2022г. по
описа на Районен съд Стара Загора, като неоснователна и недоказана.
На следващо място, настоящият съд намира, че с ОПРЕДЕЛЕНИЕ под
№ 163 от датата 13.06.2016 година Върховният касационен съд, Първо
гражданско отделение по така поставения въпрос съдът приема, че
преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2
ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при
липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на
основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват
съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ,
респективно изявлението на представляваната страна или нейния
процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната
страна в производството, която по правилата на чл.78 ГПК следва да заплати
направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да
оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на
чл.248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за
разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.
В тази насока въззивният съд, счита за неоснователно и недоказано
твърдението, в частната жалба, че са представени доказателства за
възможността на другата страна за заплащането на съответното адвокатско
възнаграждение.
В заключение въззивният съд следва да отбележи, че се налага
категоричния извод, че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно
е постановил Определението си под №3609/23.11.2022г., постановено по
ч.гр.д. № 4241/2022г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
В тази връзка въззивният съд следва да потвърди изцяло обжалваното
Определение на РС- Стара Загора.
Съдът счита, че по настоящото ч. в. гр. дело с № 27/2023 год. на СТОС,
5
направени по делото разноски за адвокатското възнаграждение не следва да
бъдат присъждани, тъй като от една страна такива не са поискани с отговора
на частната жалба, а от друга страна не са налице и доказателства за
направени такива разноски в тази насока.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3609/23.11.2022г., постановено по
ч.гр.д. № 4241/2022г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред
по-горен съобразно чл.274, ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6