Р Е Ш Е
Н И Е № 38/7.3.2022 г.
Гр.
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи
състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от председателя адм. д. № 321 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на А.А. *** против Решение № 2153-28-110/02.12.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му
против Разпореждане № 282-00-229-4 от 11.11.2021 г.
на Ръководителя на осигуряването на безработица, с което на осн.
чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 282-00-229-3/24.11.2016
г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Твърди
се, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като е издадено при липса на
фактическо основание. Сочи се, че жалбоподателят е бил осигурено лице и поради
това е имал право на обезщетение на безработица. Иска се отмяна на оспорения
акт.
В съдебно
заседание жалбоподателят А., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител. В постъпилата писмена молба вх. № 488/24.02.2022 г. е направено искане за предоставяне на срок за
представяне на писмени бележки. Такива са постъпили на 04.03.2022 г. и с тях
жалбата се поддържа изцяло, като се сочи, че административният орган не е
доказал наличието на правните и фактически основания за издаване на оспорения
акт.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва депозираната жалба, като счита същата
за неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В постъпилия
писмен отговор с вх. № 45/11.01.2022 г. се поддържа становище, че жалбоподателят
реално не е упражнявал трудова дейност и поради това не е възникнало
осигуряване при осигурителя ЕТ „И. – 50 -
И.М.“***, което обстоятелство е установено след издаването на разпореждането за
отпускане на обезщетение за безработица.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 26.07.2016 г. жалбоподателят А.А. подал заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица на осн. чл. 54а от КСО.
С Разпореждане № 282-00-229-1 от
26.07.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Ямбол, на осн. чл. 54г, ал. 4 от КСО, производството
по отпускане на обезщетение за безработица по подаденото от А. заявление било
спряно до получаване на СЕД U002.
С Разпореждане № 282-00-229 от
15.11.2016 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Ямбол, производството по отпускане на обезщетение за безработица на
жалбоподателя А. било възобновено поради получаване на ПД U1.
Въз основа на заявлението и
представените документи, с Разпореждане № 282-00-229-3/24.11.2016 г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, на А.А.А.,
на осн. чл. 54ж, ал. 1 и във вр.
с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, било
отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 66.00 лева дневно за времето
от 27.06.2016 г. до 26.03.2017 г. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на
14.12.2016 г. и е влязло в сила.
С Разпореждане № 282-00-229-4 от 11.11.2021 г., на осн. чл. 54ж, ал.
2, т. 1 от КСО, Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол
е отменил Разпореждане № 282-00-229-3/24.11.2016 г., като е посочил, че при
извършена проверка от контролни органи на ТД на НАП в ЕТ „И. – 50 - И.М.“*** е съставен констативен
протокол № П-02002819120663-073-001/25.03.2020 г., с който е установено, че търговецът
е назначавал лица по трудово правоотношение, за които са плащани осигурителни
вноски и са подавани данни по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО, но същите не са
упражнявали трудова дейност. Посочено е също, че съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В случая за лицето не е
възникнало осигуряване, тъй като не е започнало да упражнява трудова дейност.
Отбелязано е също, че данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени от
Регистъра на осигурените лица.
Против разпореждането е подадена жалба
от страна А. (вх. № 1012-28-247/25.11.2021 г.) до Директора на ТП на НОИ –
Ямбол, в която същият посочил, че констатацията относно сключения с ЕТ „И. – 50
– И.М.“*** трудов договор е неправилна и
необоснована. Твърди се, че с последният
е бил сключен на 16.06.2016 г. в писмена форма и със съдържание съгласно
изискванията на КТ, като са извършени и необходимите вписвания в трудовата
книжка на жалбоподателя
С Решение № 2153-28-110/02.12.2021 г.,
Директорът на ТП на НОИ оставил без уважение жалбата на А.А.
против Разпореждане № 281-00-229-4/11.11.2021 г. на
длъжностното лице, на което е възложено осигуряването за безработица при ТП на
НОИ – Ямбол. В мотивите към решението е прието, че от събраните по преписката
доказателства се установява по категоричен начин, че са налице данни, които
водят до извод за неупражнявана трудова дейност и за невъзникнало основание за
осигуряване за периода при осигурителя ЕТ „И. – 50 - И.М.“***, което е
достатъчно основание, за да възникне правомощието на ръководителя на
осигуряването за безработица да отмени влязлото в сила разпореждане. Именно това решение е предмет на жалбата, въз
основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
Към
делото е приложен Протокол №
П-02002819120263-073-001/25.03.2020 г. на ТД на НАП – Бургас, от който е видно,
че проверката е извършена във връзка с постъпил в Дирекция „Инспекция по труда“ – Ямбол и
препратен сигнал (жалба) за нарушаване от страна на ЕТ „И. – 50 – И.М.“ на
данъчното и осигурителното законодателства. Постъпилата информация била за
назначаване на работници - чистачи на трудов договор с 4 – часов работен ден
срещу заплащане на определена сума от работниците, които трудови договори след
2 – 3 месеца се прекратявали. Целта била въпросните работници да се регистрират
като безработни и да получават обезщетение за безработица. В хода на тази проверка се установило, че за
времето от 01.01.2017 г. до 30.09.2018 г. ЕТ „И. – 50
– И.М.“ има декларирани 100 бр. трудови договори. Лицата са назначени на
длъжност „метач“, като повечето от тях са назначени за срок от 7 дни – за
извършване на определена работа. Представени били присъствени форми за часовото
изпълнение на работното време по сключените трудови договори. От намиращото се
в обекта фискално устройство се установило, че разчетения оборот за периода от
03.01.2017 г. до 19.03.2019 г. е 12 091.11 лева, а обекта, в който ЕТ „И.
– 50 – И.М.“ осъществява дейността си е под наем и работи всеки делничен ден от
8.30 до 17.00 часа. От представените книга за приходите и разходите е
установено, че декларираните приходи за
2014 г. са 2 042.95 лева, за
2015 – 2 293.90 лева, за 2016 г. - 1955.00 лева, за 2017 г. –
4 529.10 лева, а за 2018 г. – 5 928.65 лева. Посочено е също така, че И.М. е осъществявала стопанска дейност и като
свободна професия – счетоводни услуги, като декларираните приходи с ГДД са
както следва: за 2015 г. – 2 268 лева (след подаване на коригираща ГДД), за 2016
г. – 1 515 лева, за 2017 г. – 1 665 лева и за 2018 г. –
1 435 лева. От саморъчно записаното
на 03.02.2020 г. обяснение от И.М. става ясно, че от всички посочени лица
(измежду които е и жалбоподателят А.), са работили само три, а именно: Коршумова З.М., К.
Г.К. и К. Ж.А.
В съдебно заседание, проведено на
24.01.2022 г. жалбоподателят А. е изслушан от съда при условията на чл. 176 от ГПК. Същият заявява, че е сключил трудов договор с И.М., като пак тя е оформила
трудовата му книжка със съответните подписи и печати след прекратяването на
договора. Посочва, че е работил в офиса на ЕТ „И. – 50 - И.М.“ като хигиенист на пълен работен ден, с
трудово възнаграждение около 2 420 лева, почиствал прозорците отвън и отвътре,
както и че трудовият договор бил прекратен, тъй като на „нея не й излизало изгодно“.
Като свидетел по делото е разпитана и И.М. от показанията
на която се установява, че А. е работил при нея през 2016 г., като
заплатата му била 420 лева, както и че по същото време е имала назначени още
един или двама метачи, но нямала възможност да им плаща.
По делото е представен и Трудов
договор № **********/16.06.2016 г., от който е видно, че жалбоподателят А. бил
назначен на работа в ЕТ „И. – 50 - И.М.“*** на длъжността „метач“, като му било
определено възнаграждение в размер на 2 420 лева, както и че е постъпил на
работа на същия ден. Представена и е Заповед № **********/27.06.2016 г., с
която трудовото правоотношение е прекратено, считано от 27.06.2016 г. поради
„изтичане на изпитателния срок“.
От страна на жалбоподателя е
представен и препис от ведомостта за заплатите за м. юни 2016 г., от която е
видно, че на А. е изплатена сумата от 133.63 лева за отработените 7 дни. В тази ведомост е
посочено, че месечната заплатата на А. е 420 лева.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания
по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
За да е законосъобразен един административен акт, е
необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административнопроизводствените правила,
да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на
закона.
В
конкретния казус предмет на оспорване е Решение № 2153-28-110/02.12.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б”
от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на
обезщетенията за безработица, като ал. 3 от същия текст регламентира, че ръководителят
на ТП на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. Решение № 2153-28-110/02.12.2021 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Ямбол,
поради което съдът намира, че то е издадено от компетентен орган по чл.
117 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също
е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Решението
– предмет на жалбата е и
законосъобразно. Става въпрос за следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 54а от КСО, в приложимата редакция (ДВ, бр. 54 от
2015 г., в сила от 17.07.2015 г.), право на парично обезщетение за безработица
имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
„Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване
на осигуряването и които имат: регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или
пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в
друга държава и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а,
ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава.
Легално
определение на понятието „осигурено лице“
се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на КСО, като е предвидено, че „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.
В
конкретния случай А. е имал сключен
трудов договор с ЕТ „И. – 50 – И.М.“***, който към момента на подаване на заявлението за
отпускане на парично обезщетение за безработица
е бил прекратен, като същият е отговарял и на останалите изисквания по чл. 54а
от КСО. Съгласно трайната практика на ВАС на РБ обаче, обективирана в
Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015
г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. №
14312/2015 г. и др., наличието на трудово правоотношение не е
достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от
него права на обезщетение. От
съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че
едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за
осигурено, е да извършва трудова дейност, която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО. Идентичност между трудовото, респективно –
служебното и осигурителното правоотношение не съществува. Наличието на трудово
или служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е
лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има валидно
възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз
основа на това правоотношение. Изключенията от това правило са регламентирани в
изречение второ на т. 3 от § 1 от ДР на
КСО, съобразно което осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5, според който за
осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: на
платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на платените и неплатените
отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст; на неплатения отпуск до 30 работни
дни през една календарна година; през което самоосигуряващите
се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за
временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на
временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не
са имали право на парично обезщетение.
В
настоящия казус както управителя на
търговеца, с който е бил сключен трудовият договор, така и жалбоподателят А.
твърдят в съдебно заседание, че последият е извършвал
трудова дейност въз основа на този договор. Съдът обаче не кредитира тези
твърдения. В хода на извършената от
органите на НАП проверка се установило, че обекта, в който ЕТ „И. – 50 – И.М.“
осъществява дейността си е под наем и работи всеки делничен ден от 8.30 до
17.00 часа. От представените книга за приходите и разходите е установено, че
декларираните приходи за 2014 г. са 2 042.95 лева, за 2015 – 2 293.90
лева, а за 2016 г. - 1955.00 лева. Посочено е също така, че И.М. е осъществявала стопанска дейност и като
свободна професия – счетоводни услуги, като декларираните приходи с ГДД са
както следва: за 2015 г. – 2 268 лева (след подаване на коригираща ГДД) и за 2016
г. – 1 515 лева. Дейността, която е осъществявал се изразява във „счетоводство на фирми“, както и в услуги, свързани с “попълване на документи за получаване на
социални помощи, за получаване на помощи за деца ненавършили 20 годишна
възраст, ако учат“ и пр., т.е. дейност, сама по
себе си предполага ниски приходи. При това положение е абсолютно нелогично да се наеме на работа
лице на длъжност „метач“ с месечно трудово възнаграждение 2 420 лева (при общо приходи за цялата 2015 г. в размер на 4 561.90 лв. и такива в
размер на 3 470 лв. за цялата 2016 г.) и само 7
работни дни по-късно трудовият договор да бъде прекратен поради липса на
средства да бъде заплащано трудовото
възнаграждение. Отделно от това, в обясненията на А. и
показанията на М. е налице противоречие, от което не става ясно какъв точно е
бил размерът на договореното трудово възнаграждение. Жалбоподателят твърди, че трудовото му
възнаграждение е било 2 420 лева, какъвто е и посоченият в представения
трудов договор размер и вписаният в трудовата му книжка такъв. В показанията си
в съдебно заседание обаче М. заявява, че трудовото възнаграждение на А. е било в размер на 420 лева, като това е
и размерът, посочен в разплащателната
ведомост и въз основа на него е изчислено възнаграждението за седемте дни,
което се твърди, че е изплатено.
Горните обстоятелства налагат единствения извод, че А. не е получавал
трудово възнаграждение, тъй като не е полагал реално труд по това
правоотношение, което означава, че не е
придобил качеството на осигурено лице и
поради това същият няма право на парично обезщетение за безработица.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореното решение на Директора на
НОИ – Ямбол и потвърденото с него разпореждане са напълно законосъобразни и
обосновани. Подадената жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото и на осн. чл. 143,
ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим
от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А. ***
против Решение № 2153-28-110/02.12.2021
г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение
жалбата му против Разпореждане № 282-00-229-4/11.11.2021
г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ, гр. Ямбол.
ОСЪЖДА
А.А.А. да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр.
ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: /п/ не се чете