РЕШЕНИЕ
№ 11.07.2019г. гр. К.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански състав
На 26.06. 2019
година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 850 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от А.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против „Е.Б.Е.“
ЕАД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление:***. Ищецът твърди, че
притежава имот в гр. К., общ. К., находящ се на ул. ***. Ответникът „Е.Б.Е.“
ЕАД имал за предмет на дейност обществено снабдяване с електрическа енергия на
потребителите и предоставяне на други услуги, свързани с електрическата
енергия, т.е. търговия с ел. енергия. Ответникът се явявал краен снабдител, който
продавал на потребителите при публично известни условия ел. енергия. Той
притежавал лиценз за дейността „обществено снабдяване с електрическа енергия“
за обособена територия за срок от 35 години с № Л-141-11/13.08.2004 г., издаден
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Като такъв, той
извършвал продажба на електрическа енергия на потребителите, присъединени към
разпределителната мрежа на територията на лиценза, като ищцовото дружество също
се явявало потребител в договорни отношения с него по отношение доставка на ел.
енергия до горепосочения имот. Отношенията с ответника били уредени от
съответните нормативни актове, от Общите му условия /ОУ/ и Правилата за
измерване на количествата на ел. енергия /ПИКЕЕ/. Твърди, че измерването на
потребената ел. енергия ставало чрез електромер, притежаван от ответника и
монтиран от него на границата на имота в метален шкаф, до който достъп имал
ответника, чрез служителите си. Съгласно чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на
договора за продажба на електроенергия на „Е.Б.Е.“ АД, ответното дружество
фактурирало ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато
изпълнение, като издавало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп
по определените от ДКЕВР цени. Сочи, че с писмо изх. № 6638199-1/01.03.2019
год. ответникът го уведомил, че дължи сума в размер на 320,33 лв. (триста и
двадесет лв. и 33 ст.) за „периода 06.04.2017 год. до 11.04.2017 г. - 76 дни“,
които поради едностранно констатирана неизправност в електромера били начислени
по неясен и неопределен начин. Допълнително били начислени 2613 кВтч, които не
бил потребил. Не ставал ясен начинът на установяване на допълнително
потребената електроенергия и как бил определен периода, за който била
начислена. Извършената едностранна корекция на сметки почивала на предположение
за ползване на ел. енергия. Счита, че било недопустимо едностранно, с
приемането на правила, да се въвежда обективна отговорност на потребителя.
Според чл. 54, ал. 2, т. 2 от ОУ на ЕВН ЕР, а самата методика на чл. 48, ал. 1,
т. 2, б.“б“ от ПИКЕЕ, в случаите на констатирано по реда на тези общи условия
неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕР
преизчислявало количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа
или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на
средството за търговско измерване до датата на констатирането на грешката в
измерването или неизмерването, освен ако можел да бъде установен точния период
на грешното измерване или неизмерване, но за не повече от 90 (деветдесет) дни. Сочи,
че това количество ел. енергия било написано едностранно и произволно от
ответника. Видно от издаден констативен протокол № 895/08.10.2018 год. от
Метрологична експертиза на Регионален отдел Бургас на Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“ при Български институт по метрология, и установяващ, че
процесният електромер не съответствал на метрологичните и технически
изисквания. Счита, че съставеният констативен протокол № *** г. за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване за електромер фабр. № ***,
който бил демонтиран от обект - жилище, находящо се в гр. К., общ. К., ул. ***
и бил предаден за експертизна проверка в Български институт по метрология, не
отговарял на изискванията на чл. 47 от Правилата за измерване на количествата
на ел. енергия. Не бил посочен представител на РПУ К., който да присъствал на
проверката. Посочени били двама свидетели, които се индивидуА.зирА.само с двете
си имена. Ищецът не бил уведомен за проверката. Количеството отчетена ел.
енергия не било надлежно удостоверено по начините и реда, посочени в
нормативните актове и ПИКЕЕ. Правният интерес от водене на настоящия
отрицателен установителен иск бил продиктуван от нормата на чл. 31, ал. 1 ОУ
ЕВН ЕС и чл. 59, ал. 1 ОУ ЕВН ЕР, а именно съществуващата възможност за
електроснабдителното, респ. електроразпределителното предприятие да преустанови
снабдяването с ел.енергия в случай, че клиента забавел плащане на дължимите
суми. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника „Е.Б.Е.“ ЕАД, че не му дължи сумата от 320,33 лв.,
представляваща допълнителна сума по фактура № **********/01.03.2019 г. за
периода 25.01.2017 год. до 11.04.2017 г., представляваща цена на допълнително
начислена ел. енергия, отчетена чрез електромер с № ***. Претендира за
присъждане на сторените по делото разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Твърди,
че искът бил неоснователен, недоказан и поради това, моли да бъде отхвърлен
изцяло. Твърди, че в конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл.
51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума
била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51,
ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува
от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си
разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били
законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (вж. Решение № 111
от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от
17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г., докладчик съдията Емилия
Василева). Начислената допълнително количество електрическа енергия в размер от
2154 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване,
изчислена по определените цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране
била в размер на 320,33 лв. с ДДС.
Периодът от време, за който била извършена корекцията бил 76 дни, като първата
дата – 25.01.2017 г. - началото на корекционния период била датата на регулярен
отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в
максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката,
в която била констатирана манипулацията, последната дата била датата на
извършената техническа проверка 11.04.2017 г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ). Сочи, че
ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и
процесната фактура за допълнително начислената сума, вследствие на установеното
непълно измерване на електрическа енергия и с писмо изпратило на адреса за
кореспонденция на клиента (уведомление) за извършеното допълнително начисление.
Счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой
точно бил извършил това въздействие, и че то не можело и не следвало да се
вмени във вина на него. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електроенергия, обаче, правото на доставчика на електрическа енергия
да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура целяла
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да
ангажирала отговорността на потребителя за негово виновно поведение. ЕВН ЕС, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), продавало електрическа енергия на клиентите си при
публично извести общи условия. Действащите общи условия през процесния период
били „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Б.Е.
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на ЕВН ЕС). ОУ на
ЕВН ЕС представлявА.договори при общи условия, на базата на които се уреждА.
отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на
електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането,
продажбата и доставката на електрическа енергия. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на ЕВН
ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал клиента за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му. Твърди, че според тях не можело да се сподели
за правдоподобна тезата, че спазването на изискването в ОУ да има ред за
уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само ако ОУ
са били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било
изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване
за нА.чие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните
снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от
2012 г.) няма подобна инструкция), още повече, че такъв ред бил предвиден. Тъй
като били нА.це всички изискуеми от закона предпоставки за вА.дно извършване на
корекцията на сметката в процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв
следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените
деловодни разноски.
Ищецът,
редовно призован за датата на съдебното заседание, не изпраща представител, в
писмено становище от процесуалния си представител поддържа изложеното в
исковата молба.
Ответното
дружество, редовно призовано за датата на съдебното заседание не изпраща
представител и не взема становище по предявения иск.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е клиент
на ответното дружество с ИТ № *** и клиентски номер ***, на адрес: гр. К., ул. ***
От приетия по
делото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № *** г. се установява, че на посочената дата 11.04.2017 г.
двама служители на „Е.Б.Е.“ ЕАД в присъствието на двама свидетели извършили
проверка на обекта на ищеца на електромер с фабр. № ***. Служителите демонтирА.
електромера и го поставили в безшевна торба, с цел същият да бъде изпратен за
метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания
електромер бил монтиран нов. Протоколът е подписан от лицата извършили
проверката и от двамата свидетели.
В Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 895/08.10.2018 г. от БИМ – ГД “Мерки и
измервателни уреди“, РО - П. е отразено,
че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Долният лагер бил
повдигнат, в резултат на което дискът опирал в магнитопровода и се забавяло
движението на ротора. В резултат на тази манипулация електромерът отчитал по-малко
от консумираната електроенергия. Електромерът не съответствал
на метрологичните и технически
изисквания.
На 11.02.2019 г.
е издадена Справка за коригиране на
сметката за електроенергия на ищеца с подробно посочени: период, енергия
за доначисляване в кВтч и цена с ДДС.
Видно от фактура
№ **********/01.03.2019 г. на ищеца са начислени 2154 кВтч електроенергия на стойност 320,33
лв. с ДДС за отчетен период 25.01.2017 год. до 11.04.2017 г., които
трябвало да се заплатят до 11.03.2019
година.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на претендираното от ответното
дружество вземане за сумата от 320,33 лв., представляваща начислената допълнителна сума по
фактура № **********/01.03.2019
г., електрическа енергия за електромер
с фабричен № ***, за периода от 25.01.2017 г. до 11.04.2017 година. В доказателствена тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване
основанието на вземането си, а ищецът следва да установи основателността на
възраженията си, че вземането не съществува.
Ищецът е потребител на електрическа енергия в имот в
гр. К., общ. К., ул. ***.
На изследване
подлежи твърдението на ищеца, че не дължи
сумата от 320,33 лв., поради изначална липса на основание за заплащането
ѝ.
Ответникът
твърди, че сумата е начислена на основание чл. 83, ал. 1. т. 6 от ЗЕ, във
връзка с 51, ал. 1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(обн. ДВ. бр. 98 от 12.11.2013 г.)
ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ. Следва да се има предвид, че
едностранна корекция на оператора е допустима, но при нА.чието на следните
предпоставки: предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка; нА.чието на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената ел. енергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.
Съгласно
изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал. 2, т. 6 като
необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83 ал.
1, т. 6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в
заварените от новата уредба ОУ на ответника. Ответното дружество не е изпълнило
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83 ал. 1, т. 6 ЗЕ, а именно да
предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при нА.чие
на основание за корекция въз основа на нА.чните правила за измерване на
количеството (ПИКЕЕ). В случая не е изпълнен фактическият състав, пораждащ
правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като не е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието
съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова
регламентация, доколкото и в заварените общи условия е предвидено задължение за
уведомяване, но липсва уреден ред за това. (В този смисъл Решение №
173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г. на ВКС, І т.о. и др.).
По посочените
съображения съдът намира, че ответното дружество не е имало основание да
извърши корекция на сметката на ищеца и
предявеният иск за недължимост на сумата се явява изцяло основателен и доказан.
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, както
следва - 50 лв. заплатена държавна такса
и разноски за адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на
ответника направи възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на
ищеца на осн. чл. 78, ал.5 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ с оглед цената на иска, която е 320,33
лева, адвокатското възнаграждение в минимален размер се изчислява на 300
лева, до който размер следва да се намА.
адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, многобройната практика по
идентични казуси, приключване на делото в едно съдебно заседание.
Водим от
изложеното, РС-К.
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.
А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че не дължи на „Е.Б.Е.“
ЕАД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление:***, представлявано от Р.Д.,
Ж.П.С. и М.М.М.-Д., сумата от
320,33 лв., представляваща допълнително начислена електрическа енергия за
електромер с фабричен № ***, по фактура № **********/01.03.2019
г., за отчетен период 25.01.2017 г. до 11.04.2017 г., с място на потребление: гр. К., общ. К.,
ул. ***, за партида
с клиентски номер № ***, ИТН ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.“
ЕАД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление:***, представлявано от Р.Д.,
Ж.П.С. и М.М.М.-Д.,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на А.
А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски в размер
на 350 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса и 300 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение.
Присъдените суми
следва да бъдат заплатени от „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес
на управление:***, представлявано от Р.Д., Ж.П.С. и М.М.М.-Д." чрез
пощенски запис, адресиран до адв. М.Б.С.,
на адрес: ***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: