Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер Година 2018 Град Варна
Варненският окръжен
съд Наказателно
отделение
На двадесети септември Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМО ДИМОВ
ЯНА ПАНЕВА
Секретар Галя Иванова
като разгледа
докладваното от Председателя
ВНЧХД № 513 по описа
на съда за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба срещу постановената
на 15.11.2017г. присъда по НЧХД № 2361/2015г. от Варненски районен съд, с която
подсъдимият Е.Ж.П., е признат за НЕВИНЕН в това, че
На 20.04.2015г. в гр. Варна, разгласил позорни обстоятелства за В.В.,
като обидата е нанесена публично, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по
предявеното му обвинение по чл. 148 ал. 1 т. 1 вр. чл. 147 ал. 1 от НК.
Отхвърлил е предявения от В.В. гр. иск срещу подс. П. за
сумата от 1200 лева, като неоснователен и недоказан.
Недоволен от така постановената присъда е
останал частния тъжител и гр. ищец, който чрез процесуалния си представител я е
обжалвал, приемайки, че съдът неправилно е квалифицирел деянието, като клевета,
при положение, че те са подали жалбата по повод на която е образувано
наказателно производство срещу подс. П. за обида.
В съдебно заседание, редовно призован частния
тъжител и гр. ищец се явява, чрез процесуалния си представител, моли присъдата
на ВРС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
След преценка доводите по жалбата на подс. П.,
становището на частния тъжител и гр. ищец, както и след цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на
Варненският окръжен съд констатира, че същата е основателна по следните
съображения:
В съответствие с всички събрани по делото доказателства,
относими към предмета на доказване, ВРС е приел за установено, че
Подсъдимият
и частният тъжител били наематели на търговки маси на Централния пазар в гр.
Варна, които били в непосредствена близост една до друга. Към всяка маса имало
пътека. Подсъдимият и семейството му искали да ползват при зареждане пътеката
определена за ползване от Тодор Петров, но той отказвал, паради което между тях
възникнал конфликт. По този повод подс. П. и семейството му се обърнали за
съдействие към св. Б., координатор в „Пазари” ЕАД, тя разговаряла с Тодор
Петров, помолила го да ползват пътеката поне за 10-15 минути за зареждане на
стоката, но той категорично отказал.
На
20.04.2015г подсъдимият и съпругата му посетили св. Б. в кабинета й за да
разберат отговора. Тя извикала в кабинета си тъжителя, св. В. и св. Т. П., обяснила какъв е поводът,
св. Петров отново категорично отказал, което било повод отново да се скарат с
подсъдимия. Започнал спор между двамата, размяна на реплики и взаимни обвинения
придружени с реплики и към В.. Тя разбрала какъв е поводът за срещата, казала,
че не я касае и напуснала. След, като тя си тръгнала в кабинета на Б. останали
подс. П., съпругата му, дъщеря му и св. Т. П.. В присъствието на Б. подс. П.
казал, че св. В. и св. Т. П. са в комбина, тя е некоректна и удря клиентите си
в кантара. След това всички излезли от кабинета на Б..
Правилно
съдът е кредитирал показанията на свидетелката Б., като обективни и
безпристрастни, факта, че тя е напълно незаинтересована по делото и дори
направила опит за предотвратяване на конфликта и дразгите между двамата.
Правилно
съдът само частично е кредитирал показанията на св. М. П. и М. П., като съпруга
и дъщеря на подсъдимия, съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото.
Срещу
подсъдимия П. е било образувано дело от частен характер за деяние наказуемо по
чл. 148 ал. 2 вр. Чл. 147 ал. 1 от НК, делото е било разпределено и определен
съдия – докладчик, който е приел, че срещу П. е образувано дело по чл. 148 ал.
1 т. 1 вр. чл. 146 ал. 1 от НК.
В
първото по делото с.з. е направено уточнение, че подс. П. е предаден на съд за
деяние наказуемо по чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 147 от НК, приет за
съвместно разглеждане гр. иск за сумата от 1200 лева за причинени неимуществени
вреди в резултат на деяние по чл. 147 от НК.
С
постановената на 15.11.2017г присъда, съдът е признал подс. П. за невинен за
това да е извършил деяние наказуемо почл. 148 ал. 1 т. 1 вр. чл. 147 ал. 1 от НК, едновременно за обида и клевата.
В
мотивите на съда отново е изписано, че подс. П. е предаден на съд с обвинение
по чл. 148 ал. 1 т. 1 вр. чл. 147 от НК – обида
и клевета.
От
разпореждането за насрочване на НЧХД № 2361/15, да приключването му с присъда,
не става ясно по какво обвинение е предаден на съд П. и по какво е признат за
невинен, като изрично съдът приема, че е предаден на съд за обида и клевета. С
едни и същи думи не могат да се осъществят съставите и на двете престъпления.
По
този начин съществено е нарушеното правото на защита на подс. П. и е приета
невъзможна правна конструкция.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция прави
изводите си, че присъдата на ВРС страда от пороци по смисъла на чл. 335 ал. 2
от НПК, оплакванията са основателни и са налице основания за отменяването й,
поради което и на основание чл. 335 ал. 2 от НПК същата следва да бъде отменена.
Водим от горното и на основание чл. 335 ал. 2 от НПК, съставът
на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло присъдата на Варненския районен съд, по НЧХД № 2361/15г
по описа на същия съд, постановена на 15.11.2017г .
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.