Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение № 18 от 10.02.2012г. по гр.д.№ 1139/2011г. Р. с. С. е осъдил Д. Б. А. от гр.С. да заплаща на Р. Д. А. от гр.С. ежемесечна издръжка в размер на 70лв. считано от 18.10.2011г.-датата на навъшване на пълнолетие до 01.12.2011г.-датата на предевяване на иска и от тази дата до настъпване на законоустановени причини за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска ,на осн.чл.144 СК, като иска в останалата му част до претендирания размер от 200лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан, допуснал е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка и е осъдил Д. А. да заплати ДТ в размер на 100.80лв. и 5 лв. за служебно издаване на ИЛ, а на Р. Д. да заплати разносдки от 70лв.. Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част в законоустановения срок е подадена от ищеца Р. А.. В жалбата се правят оплаквания ,че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди съдът да не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства ,при което решението с което му е присъдена минимална издръжкÓ е необосновано. Моли за отмяна на решението в тази част и постановяване на ново,с което исковата му претенция бъде уважена изцяло. От ответника по жалба Д. Б. А. в срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба против решението в частта,с която е осъден да заплаща на пълнолетния си син ежемесечна издръжка от 70лв. Заема се становище,че решението в тази част е недопустимо след като в исковата си молба не е посочил кои конкретни нужди иска да бъдат задоволени и неправилно тъй като не са налице условията в чл.144 СК -не е в състояние да отделя средства поради нископлатената си службаняма възможност за издръжка на друго лице,а възможностите на другия родител са налице.Моли за отмяна на решението в тази част и постановяване на друго с което претенцията на Р. А. се отхвърли. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител е оспорил въззивната жалба на Р. А. . Окръжен съд В.Т. в настоящия си състав след като разгледа жалбата,прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства по делото,направи проверка на правилността на решението и съобразно правомощията си приема за установено следното: Производството по делото е образувано по исковата молба на Р. Д. А. ,към момента на подаване на исковата молба навършил 18 години и учащ като ученик в 12 клас на СОУ"Н. К." гр.С..Предявения от същия иск е насочен срещу Д. Б. А.-баща на ищеца, с твърдение ,че същият му дължи издръжка считано от 18.10.2011г. ,когато е навършил пълнолетие.Твърди от 10.05.2011г. родителите му да живеят във фактическа раздяла и цялостната му издръжка да е поета единствено от майка му с която живее.Твърди ответникът да не е давал никакви средства за издръжката му въпреки добрите финансови възможности. Определя размера на ежемесечната си издръжка от 200лв. Ответникът е оспорил иска с твърдение за недопустимост при липса на посочени факти относно нуждите за задоволяване от тази издръжка, както и за неоснователност. Твърди,че е съществено затруднен да дава исканата издръжка. По делото са събрани писмени доказателства. Иска е квалифициран правилно от СвРС като такъв по чл.144 вр.чл.149 СК.От събраните и обсъдени писмени доказателства не е спорно ,че ищецът е записан като ученик в 12а клас на СОУ"Н.К." гр.С. за учебната 2011/2012г. Не се спори, че живее с майка си в гр.С., която е има регистрирана фирма на "Р.-С.А." гр.-С. и съгласно приложена данъчна декларация за данъчната 2010г. същата е декларирала месечен доход от 420лв. и годишен от 4800лв. от наем на недвижимо имущество.Не се спори,че ищецът не разполага с доходи и имущество,от което да се издържа и издръжката му е поета изцяло от неговата майка С. А.. Не се спори ,че ответникът работи като Архиерейски наместник на С.духовна околия и получава средномесечено възнаграждение от около 324лв. Тази фактическа обстановка е непроменена и при разглеждане на делото пред въззивната инстанция независимо от представените и приети доказателства- декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от името на "Р.-С. А." гр.-С.,с която е заявено,че считано от 01.12.2011г. прекъсва дейността си, и медицински документ- ехокардиография от 25.06.2009г. ,издаден от Кардиологичен медицински център гр.П. за извършен на Р. Д. А. преглед. При тези данни от правна страна съдът приема за установено следното: Обжалваното решение на Р.съд С. е валидно и е допустимо. Правилно и съобразно събраните по делото доказателства е изяснена фактическата обстановка, която е дала основание на съда да приложи нормата на чл.144 СК. Съгласно нея родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца,какъвто е ищецът, при редовно обучение в средно и висше учебно заведение до навършване на 20 годишна възраст при обучение в средно и на 25 годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, при наличие на кумулативно изискващи се обстоятелства- пълнолетното дете да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и родителят да може да я дава без особени затруднения. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства относно липсата на доходи от ищеца, както и на имущество от което да се формират такива, но и на възможност за изплащане на издръжка от страна на родителя, който безспорно притежава лични доходи доказани в посочеÝия по-горе размер , следва да се направи извода,че са налице предвидените в чл.144 СК условия за частично уважаване на исковата претенция. Съобразно събраните по делото доказателства и обсъждайки възможностите на родителя да дава издръжка следва да се приеме,че в размер на 70лв. същият няма да бъде затруднен да отделя от личните си доходи.Следва да се отчетено и обстоятелството,че Р. е ученик в 12 клас и на тази възраст издръжката ,включваща учебници, облекло и др. е по-голяма отколкото на ученик в средните класове. Въпреки,че задължението за издръжка на навършилите пълнолетие деца не е от кръга на безусловните задължения,каквото е за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца съгл.чл.143 СК, съгл. която норма издръжката се дължи от родителите независимо дали са работоспобосни и дали могат да се издържат от имуществото си, съдът приема,че сумата от 70лв. няма да създаде особени затруднения на самия родител.В тази връзка следва да бъде съобразено и обстоятелството,че едва от 10.05.2011г. родителите му са във фактическа раздяла, съответно до тогава са живеели заедно и ответникът при предевяване на исковата претеция през м.12.2011г. е наясно с нуждите на детето си,което е единствено от брака му и няма задължения към други деца. Районният съд е стигнал до същите правни изводи като е уважил исковата претенция частично за сумата от 70лв. По жалбата на Р. А.- Определения размер твърдян да е минимален ,е съобразен с материалните възможности на родителя, доказани в производството и обстоятелството,че ответникът не е единственият ,който е задължен за това.Издръжката по чл.144 СК се дължи и от двамата родители според материалните им възможности.От представените по делото доказателства в т.ч. и заявеното от С. А. за получавани от нея доходи ,следва да се приеме,че останалата част от средствата,необходими за издръжката на въззивникът, следва да се престират от майката. Освен това с представеното медицинско изследване от 2009г. въззивникът не установява,а и няма твърдения в тази посока,какво е здравословното му състояние и налага ли то разходване на средства за лекарства и лечение и в какъв ежемесечен размер. Несъстоятелни са твърденията в жалбата,че е налице противоречние в изводите на съда за възможностите на родителя и определения размер.В исковото гражданско съдопроизводство съдът е задължен да обосновава решението си единствено на събраните по делото доказателства и закона.Жалбоподателят не оспорва направения доклад от СвРС , съгласно който в негова тежест е да докаже възможността на ответника да престира издръжка в претендирания размер без особени затруднения. Това по делото не е сторено ,при което съдът със задължението си да се произнася по твърденията на страните само въз основа на събраните доказателства, правилно е уважил частично иска по представена от ответника служебна бележка за доходите му.С въззивната жалба е посочено,че се иска приемане като доказателство годишна данъчна декларация на Д. А. за 2010г. съгл. взето от СвРС съдебно удостоверение. ВТОС е дал възможност на страните с определението си от 27.03.2012г. да представят посочените доказателства , такава декларация обаче от въззивникът не е представена .При така изложеното ВТОС счита,че въззивната жалба е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение. По жалбата на Д. А.- Несъстоятелни и недоказани са доводите на жалбоподателят за недопустимост и неправилност на атакуваното решение в обжалваната част.Решението е постановено по допустим иск при наличието на предпоставките, визирани във фактическия състав на нормата на чл.144 СК. Съдът намира за неоснователно възражението ,че жалбоподателят получава възнаграждение от което не е в състояние да отделя никакви средства за издръжка на сина си. Същият е в трудоспособна възраст , работи, няма данни да има задължения за издръжка към други низходящи , при което след отделяне на сумата за ежемесечната издръжка на сина си, му остават средства да посреща своите нужди. При данни по делото същият да разполага и с имущество преценката на съда е с оглед на материалните възможности на родителя и на посочените други обстоятелства, които рефлектират върху тези възможности.Въззивната жалба в тази част на решението е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение, При така изложеното ВТОС счита,че постановеното от СвРС решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК, В. о. съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 18 от 10.02.2012г. по гр.д.№ 1139/2011г. на Районен съд С.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |