№ 21
гр. Р, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р в публично заседание на деветнадесети април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. Манолова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20235520200043 по описа за 2023 година
Производството и по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 22-0327-000526/
20.09.2022г. на Началник РУ при ОД на МВР гр.Стара Загора, РУ Р, с което
на С. Ф. И. от гр.М, ул. „И.” № 38 и настоящ адрес
с.ХХХХХХХХХХХХХХХХХ, ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
По съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание
жалбоподателят С. Ф. И., чрез неговата майка Н. Ю. И. моли съда да отмени
обжалваното НП, като сочи доводи за това.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване и
изхожда от надлежна страна, поради което е допустима.
1
Радневският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК,
намира за установено следното:
На 04.09.2022г. в 09:30ч. в гр.Р на ул. „З.” – вход за стопански двор в
посока изток, жалбоподателя като водач на лек автомобил „Ф.Г.”, с рег. № К
ХХХХ АР, негова собственост категорично отказва да бъде изпробван с
техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000” с фабр.№ ARJM-0050 за
установяване на употреба на наркотични вещества и/или техните аналози и не
изпълнил предписание на химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употреба на наркотични вещества, с което виновно е
нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП.
При тези констатации срещу С. Ф. И. бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ с блА. № серия GA
676224/04.09.2022 г.
Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното
постановление, с което на С. Ф. И. е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 пр.2 от ЗДвП.
Служебно е известно на съда, че срещу жалбоподателя С. Ф. И. има
образувано и приключило ЧНД № 79/2023г. по описа на съда по предложение
за вземане на принудителна медицинска мярка по чл.89 от НК. В същото
производство проведено пред същия съдебен състав съдът е приел с
определение № 30/03.04.2023г., влязло в сила на 11.04.2023г., че
жалбоподателя страда от „Биполярно афективно разстройство. Понастоящем
в ремисия. Разстройство в следствие комбинирана употреба на психоактивни
вещества”, като вещото лице по ЧНД № 79/2023г. д-р Татяна Пракова
категорично заяви, че към датата на извършване на деянието по настоящото
наказателно производство, а именно на 04.09.2022г. жалбоподателя
категорично не е могъл да носи отговорност за действията си, тъй като е бил
невменяем. Състоянието покрива параметрите на категорията продължително
разстройство на съзнанието. Във времето на случилото се И. не е бил в
състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи. Нарушени са възможностите за подредено, адекватно, акуратно и
съзнателно отнасяне към обкръжаващата среда, а също и правилно разбиране
2
на изискванията на закона и дълга пред обществото.
Предвид изложеното съдът приема, че от доказателствата по делото
безспорно се установява, че на посочените в акта и постановлението дата и и
място жалбоподателя И. като водач на лек автомобил „Ф.Г.”, с рег. № К
ХХХХ АР, негова собственост, категорично отказва да бъде изпробван с
техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000” с фабр.№ ARJM-0050 за
установяване на употреба на наркотични вещества и/или техните аналози и не
изпълнил предписание на химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употреба на наркотични вещества, с което виновно е
нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Въпреки установеното неоснователно е ангажирана админи-
стративнонаказателна отговорност на санкционираното лице с оглед
събраните по делото безспорни доказателства, че същият към момента на
извършване на нарушението е бил наказателнонеотговорен, тъй като е
действал в състояние на невменяемост. В тази връзка съгласно чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред
на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо.
Съгласно чл. 26, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно отговорни са
пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили
административни нарушения в състояние на вменяемост. Чл. 11 от ЗАНН
предвижда, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита
се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се
предвижда друго. Съгласно чл. 33, ал.1 от НК не е наказателноотговорно
лицето, което действа в състояние на невменяемост – когато поради умствена
недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието не е могло да разбира свойството и значението на извършеното и
може да ръководи постъпките си. В случая от заключението на съдебно-
психиатричната експертиза, както и от заявеното от вещото лице д-р Татяна
Пракова в разпита и в съдебно заседание по ЧНД № 79/2023г., безспорно се
установява, че към процесното време И. е страдал от психично заболяване
„Биполярно афективно разстройство. Понастоящем в ремисия. Разстройство в
следствие комбинирана употреба на психоактивни вещества”, като
състоянието му покрива параметрите на категорията продължително
разстройство на съзнанието, поради което същият не е бил в състояние да
3
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Предвид
горното следва да бъде направен извод, че С. И. е действал в състояние на
невменяемост, поради което не може да се търси вина за стореното предвид
липсата на умисъл за същото. Налице са както медицинският, така и
юридическият критерий, за да се приеме, че И. е бил в състояние на
невменяемост, което води до отпадане на наказуемостта.
Процесното НП е издадено в нарушение на материалния закон и на
основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
следва да бъде отменено. При този изход на делото липсва законово
основание за присъждане на разноски в полза на наказващия орган,
(съобразно чл. 190, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), а разноските за
адвокатско възнаграждение, каквито ако действително са били направени от
страна на жалбоподателя се установяват от съответния служещ и за разписка
договор за правна защита и съдействие (с уточнението, че жалбоподателят И.
е представляван действително от съответния адвокат). В представеното на
съда пълномощно не е посочена сума, поради което и съдът приема, че
липсват направени разноски. В съдебно заседание жалбоподателя бе
представляван от майка си.
Предвид изложеното се налага изводът, че постановлението е издадено
в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0327-000526/20.09. 2022г.
на Началник РУ при ОД на МВР гр.Стара Загора, РУ Р с което на С. Ф. И. от
гр.М, ул. „И.” № 38 и настоящ адрес с.ХХХХХХХХХХХХХХХХХ, ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание
чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Стара Загора по реда
4
на АПК.
Съдия при Районен съд – Р: _______________________
5