Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 14.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 11.04.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 461/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.С.Ц., ЕГН ********** *** против Електронен фиш серия К, № 1431331 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на основание чл.188 ал.2 във вр. с чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.4 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Релевираните в бланкетно подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на процесуална и материална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. Заедно с административнонаказателната преписка изпраща писмено становище, с което иска ЕФ да се потвърди.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран, в качеството му на управител, респ. законен представител на „А. – 3” ЕООД, ЕИК *********, чиято собственост е МПС – л. а. „Б. Х5” с ДК№ …, за това, че на 19.11.2016 година, в 09.37 часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, в посока гр.София, горепосоченото МПС е било управлявано и се е движело с превишена скорост от 172 км.час, при максимално допустима за движение в извън населено място и по автомагистрала от 140 км.час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – радарна система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 177 км.час, т.е. превишение на скоростта от 37 км.час, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 5.31 км.ч., което било закръглено на 5 км.час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км.час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 32 км.час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Същият бил издаден против жалбоподателя на основание чл.188 ал.2 от ЗДП, т.е. в качеството му на управител и законен представител на дружеството - собственик на процесното МПС. ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 13.02.2019 година, видно от разписката на гърба на ЕФ /лист 21 от делото/. Същият бил обжалван от жалбоподателя с жалба чрез АНО и подадена по пощата на 20.02.2019 година, видно от пощ. клеймо на плик /лист 7 от делото/.
С оглед на всичко това следва да се приеме, че въззивната жалба е процесуално допустима, т.к. е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по следните съображения:
Първо следва да се каже, че в хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Няма спор по делото, че горепосоченото МПС е собственост на „А. – 3” ЕООД, ЕИК *********, както и че жалбоподателят Ц. е едноличен собственик на капитала и управител на посоченото търговско дружеството.
Тук е мястото да се отбележи, че нормата на чл.188 от ЗДП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика /законния представител на юридическото лице/ или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител. Законодателят е предвидил в чл.189 ал.5 от ЗДП 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС /негова собственост/ нарушение. В конкретния случай видно от справката от централната база на сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик /лист 26 гръб/ собственик на МПС е лизингово дружество, което е предоставило ползването на МПС на „АСТРА – 3” ЕООД. При това положение е несъмнено, че МПС, с което е извършено нарушението, се ползва от ЮЛ, чийто управител и законен представител е именно настоящият жалбоподател, като самият той е подал и жалбата. Последният не се възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП, поради което и правилно е бил приет от издателя на обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за извършеното нарушение. В този смисъл неоснователно би било възражение в смисъл, че е налице съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, т.к. АНО не бил „изискал” от представителя на юридическото лице декларация по реда на чл.189 ал.5 от ЗДП. Това възражение не би било направено ако се държеше сметка за това, че според недвусмислено разписаното в цитираната правна норма, процедурата по подаване на декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП зависи единствено и само от волята на собственика на МПС, респ. законния представител на ЮЛ, което е собственик или ползвател. Единствено по негова инициатива би могло да се подаде декларация в горния смисъл, а наказващият орган няма законово задължение да изисква такава.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. Последните уточнения бяха направени по-скоро с разяснителна цел, т.к. в настоящия казус нарушението е установено със стационарна система.
С оглед на това според настоящия съдебен състав не са налице твърдените във въззивната жалба или други служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.
В нормата на чл.189 ал.4 от ЗДП са посочени реквизитите, които следва да се съдържат в един ЕФ, като снимковият материал не е сред тях. Единствено в чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело е сторено, като в писменото становище на ОД на МВР, съпровождащо преписката, горните обстоятелства са посочени.
Отделно от това мястото на нарушението е описано недвусмислено, а именно на 86-тия километър плюс 400 метра на магистрала „Тракия” в посока за гр.София.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос от заснетия клип /лист 27 от делото/. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта. В ЕФ е посочена изрично и посоката на движение на л.а. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от клипа, изведен във фотоса – 177 км.час и възприетата като установена в ЕФ – 172 км. час, се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Три процента от 177 км.час се равняват на 5.31 км. час, които очевидно са закръглени на 5 км. час, а тази стойност е извадена от отчетената скорост от видеосистемата -177 км. час, като се е получило превишението по ЕФ от 32 км. час. Изрично в ЕФ е записано, че при определяне на превишението е „отчетен толеранс от минус 3% от измерената скорост”. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл.21 ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Датата на издаването на ЕФ, както и срокът и органът, пред който същият може да се обжалва също не са сред реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. Тук следва да се държи сметка за легалната дефиниция на понятието „електронен фиш”, съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДП - електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В установените от закона реквизити на електронния фиш, с оглед легалното му определение, неслучайно не съществува изискване да се сочи датата му на издаване и той да бъде подписан. Тези специфики следват пряко от естеството на фиша като електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тъкмо поради това фишът не представлява „документ” в обичайния смисъл на понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на въведените данни за нарушението и собствеността/ползването на автомобила.
Сроковете и органите, пред които се оспорва, респ. обжалва ЕФ са разписани в закона и очевидно жалбоподателят не е бил затруднен с тяхното узнаване, доколкото го е обжалвал по надлежния ред и в предвидения срок, при което правото му на защита в този смисъл по никакъв начин не е накърнено, а напротив – реализира го в пълен обем.
Като се има предвид моментната фотоснимка от целия видеоклип, придружаваща ЕФ, имаща статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че видеоклипа, заснет от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания. Фотосът е изведен в съответствие с изискванията на производителите – виж инструкцията за експлоатация на техническо средство MultaRadar SD580 на производителя „JENOPTIK Robot GmbH”-Германия.
Визираните реквизити в горната част на фотоса напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване /виж стрелката в графата „Посока”/, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили. Отчетената скорост е на автомобила на жалбоподателя, а не на друг лек автомобил, т.к. камерата е насочена и е засекла автомобила, движещ се в лента №2, а видно от фотоса точно там се движи автомобилът на жалбоподателя, като зад него в тази лента няма друг автомобил, който да е бил обект на засичане. В случая е заснет и друг движещ се автомобил на известно разстояние зад този на жалбоподателя, но в лента № 1, при което не се поражда съмнение, че засечената скорост може да е на задния автомобил, доколкото пак от инструкцията за експлоатация става ясно, че системата може ясно да определи в коя лента се движи превозното средство, съобразно въвеждане на размерите на лентите и разстоянието между ръба на банкета и радарния сензор при конфигурирането на системата (ширина на лентите). Всички разстояния се задават от средата на маркировките. Изчислената лента се запазва във файла на инцидента и се описва със скрипт. Ако превозното средство не е ясно позиционирано в някоя лента в момента на измерване, системата показва междинно положение, като маркировката на лентата. Системата присвоява на всяко измерено превозно средство лента от 1 до 3, което се извежда на видеоклипа, а от там и на фотоса към ЕФ. Превозни средства, които се намират между лентите в момента на измерване, се обявяват като лента 1-2 (или 2-3). В случая категорично е засечено МПС в лента №2.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно /виж приетите като писмено доказателство протокол за последваща проверка за техническа изправност и удостоверение за одобрен тип средство за измерване на лист 10 и 11 от делото/.
Мястото, където е извършен видеоконтрол на скоростта е било предварително обозначено с поставянето на пътен знак Е24, което се установява от приетия като писмено доказателство двустранен констативен протокол от 25.05.2015г. и прикрепения към него фотос /лист 12-13 от делото/. С това са изпълнени и изискванията на чл.165 ал.2, т.7 от ЗДП и Наредба № 8121з-532/2015г. на МВР, които СА били в сила към момента на регистрирането на нарушението, а понастоящем тези изискавния са отпаднали.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Доколкото е безспорно устоновено, че превишението на скоростта е от 32 км. час, то правилно е приложена материалноправната санкционна норма на чл.182 ал.2, т.4 от ЗДП, в редакцията й към момента на извършване на нарушението, когото е предвидено, че водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, за превишаване от 31 до 50 км. час се наказва с глоба в размер на 150 лв. Понастоящем тази норма е изменена, а последвалото изменение предвижда по-тежка санкция – глоба от 300 лева, при което приложението й евентуално в сегшната редакция не би било по-благоприятно за наказаното лице.
Неоснователно е и бланкетното възражение във въззивнат жалба, че била изтекла давността за административно наказване на дееца за извършеното нарушение.
Вярно е, че според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.
В разпоредбата на чл.80 ал.1, т.5 от НК императивно е предвидено, че за наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. Следователно, с изтичане на 3 години от извършване на административното нарушение изтича и давността за адмнистративнонаказателно преследване. В случая в ЗАНН не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, нито за абсолютната, предвидена в чл.81 ал.3 от НК /4 години и 6 месеца/, поради което тези институти са напълно приложими и при административнонаказателните производства. В чл.82 от ЗАНН се съдържа единствено регламентация на давността за изпълнение на наказанието, наложено с влязло в сила НП.
В конкретния случай давността за наказателно преследване е започнала да тече от момента на извършване на нарушението – 19.11.2016г. Тази давност е прекъсната за първи път на 13.02.2019 година, когато ЕФ е бил връчен на наказаното лице /виж копие на ЕФ са отбелязване за връчване на лист 21 от делото/ След този момент е започнала да тече нова тригодишна давност по чл.80 ал.1, т.5 от НК, която понастоящем не е изтекла. Не е изтекла към момента и абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване, независимо от спирането и прекъсването на общата давност, която по силата на чл.81 ал.3 от НК е 4 години и 6 месеца, като започва да тече от извършването на нарушението и ще изтече чак на 19.05.2021 година.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 1431331 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на П.С.Ц., ЕГН ********** ***, на основание чл.188 ал.2 във вр. с чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182 ал.2, т.4 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: