РЕШЕНИЕ
№ 16601
гр. София, 08.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110142144 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от М. В. К. срещу Д. Г. Г..
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран отговор на исковата молба, като е предявен и насрещен иск по реда на чл.
211 ГПК, приет за съвместно разглеждане.
В исковата молба от М. К. са изложени доводи, че с ответника са поддържали
интимна връзка в периода месец ноември, 2020 г. – месец април, 2021 г. Сочи се, че в
периода на интимната им връзка и в нейния контекст Д. Г. е получавал за лична
употреба нейни **** и видеоклипове, които е съхранявал и монтирал. Поддържа се, че
след влошаване на отношенията между страните ответникът е започнал да заплашва
ищцата, че ще изпрати тези **** и клипове, заедно с клевети по нейн адрес, до
роднини и приятели, до служба Закрила на детето, до школата по английски език на
сина й, до професионалните организации на психолозите. В периода 2009-2013 г. се
сочи, че ищцата се е обучавала в **** „***** като през 2013 г. е получила диплома за
юнгиански ориентиран психотерапевт под супервизия. Поддържа се, че на 15.05.2021
г. с ищцата се е свързала нейна колежка от *** „*** Т., която я е уведомила, че на
електронната поща на Етичната комисия и Управителния съвет на *** „**** има
подадени сигнали срещу нея от Д. Г. Г., както и че тези сигнали били много „гнусни“ и
към тях имало прикачени нейни неприлични снимки и медицински изследвания с
лични данни. Твърди се това да се е случило през средата на месец май 2021 г., когато
ответникът Д. Г. е изпратил до **** „***** над 10 имейла, писани в няколко поредни
дни, от неговия имейл - ***, който е прикачил и **** на ищцата, видеоклипове,
медицински изследвания, лична информация и е разпространил клевети срещу нея.
Сочи се, че на 07.05.2021 г. и 09.05.2021 г. ответникът Д. Г. е изпратил до бащата на
ищцата - акад. ***, серия от съобщения на фейсбук профила му, съдържащи други
1
нейни **** и редица съобщения съдържащи клевети и обиди по нейн адрес. Изложени
са подробни доводи, че вследствие на описаните действия на ответника, които се
поддържа да са противоправни, ищцата е претърпяла описаните в исковата молба
неимуществени вреди, включително че вследствие на тях репутацията и доброто й
име сред приятелите, колегите й и в обществото е опетнено до степен, при която
вредата от това е необратима. Съобразно изложеното е направено искане съдът да
осъди ответника на плати на ищцата следните суми:
- за деликта, реализиран през месец май, 2021 г. чрез изпратените до ****
мейли, съдържащи лична информация с чувствително съдържание и снимки и
видеоклипове с унизително за честта и достойнството на ищеца съдържание – сума в
размер на 10 000 лв., ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането;
- за деликта, реализиран на 07.05.2021 г. и 09.05.2021 г., чрез изпратените до ***
съобщения съдържащи лична информация с чувствително съдържание и снимки с
унизително за честта и достойнството на ищеца съдържание –сума в размер на 10 000
лв., ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Претендира и разноски. Депозирана е и писмена защита, в
която се поддържа становището за основателност на предявените искове и за
неоснователност на насрещната искова претенция.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, с който е заявено становище за неоснователност на предявените
искове. Оспорва осъществяването на твърдените в исковата молба неимуществени
вреди и наличието на причинна връзка между тях и описаните в нея действия на
ответника. Оспорва, че в цитираните електронни писма и съобщения е публикувано
съдържание, което е вредоносно за ищцата. Оспорва изложената в исковата молба
фактическа обстановка. Акцентира, че не е уточнено по какъв начин приятелите на
ищцата и обществото са научили за изпратените писма до Етичната комисия и
Управителния съвет на *** „****. Оспорва, че на посочените в исковата молба дати е
изпратил на бащата на ищцата съобщения с нейни **** и обиди и клевети по нейн
адрес. При условията на евентуалност излага доводи за завишен размер на
претендираното обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Съобразно изложеното е направено искане
предявените искове да бъде отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.
По реда на чл. 211 ГПК от Д. Г. е предявен насрещен иск с правно основание чл.
45 ЗЗД за осъждане на М. В. К. да му плати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 2 000 лв., претърпени вследствие на осъществена спрямо него от нея
недобронамерена психотерапия и психоанализа в периода 26.10.2020 г. – 30.04.2021 г.,
по време на който се твърди да са имали интимна връзка. Изложени са доводи, че
ответницата умишлено е въвела в заблуждение ищеца, че е правоспособен действащ
психотерапевт, работещ под супервизия. Претендира разноски. Депозирана е и
писмена защита, в която се поддържа становището за неоснователност на предявените
искове.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК от ищцата по
насрещния иск е депозиран писмен отговор, с който оспорва същия по основание и
размер. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По аргумент от разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.
По предявените от М. В. К. срещу Д. Г. Г. осъдителни искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД:
2
В доказателствена тежест на ищеца по предявените осъдителни искове е да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1). описаните в исковата молба деяния на ответника –
изпращане на мейли с чувствително съдържание /**** и видеоклип/ и злепоставяща
информация до Етичната комисия и Управителния съвет на **** /***/ „***; 2).
противоправност на същите; 3). настъпване на описаните в исковата молба
неимуществени вреди за ищеца и характер на същите; 4). пряка причинно-следствена
връзка между деянията и вредите, 5) вина на делинквента. По аргумент от чл. 45, ал. 2
ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.
По първата предпоставка за основателност на исковите претенции:
Изпращането от ответника на електронни съобщения /мейли/ с посоченото
съдържание в исковата молба през месец май, 2021 г. от електронен адрес: на
електронни адреси: и – до Етичната комисия и Управителния съвет на Българско
****, съдът намира за установено, на първо място, от приложените към исковата молба
писмени доказателства – копия от електронни съобщения от 10.05.2021 г., /л. 24 и сл./,
11.05.2021 г. /л. 35 и сл./, 12.05.2021 г. /л. 38 и сл. и л. 39 и сл./, 15.05.2021 г. /л. 49 и
сл. и л. 51 и сл./
Същите са препратени на М. К. по мейл от Етичната комисия на *** „**** през
месец юни, 2021 г., видно от приложено електронно съобщение от 29.06.2021 г. /л. 23/.
В част от мейлите /от 10.05.2021 г. и 15.05.2021 г./ изрично са описани като
приложения прикачени файлове с чувствително съдържание – **** и видеоклип на
ищцата. В тях, включително и в мейла от 12.05.2021 г., са изложени твърдени от
ответника факти относно личния и интимен живот на ищцата, представящи я в силно
негативна светлина като човек, личност, жена, майка и професионалист, включително
в преобладаваща си част нямащи нищо общо с дейността на адресата им – ***.
В депозирания писмен отговор /л. 90 и сл./ ответникът не оспорва, че е изпратил
същите до ***, като поддържа, че съдържанието им не е вредоносно за ищцата.
Изпращането на електронните съобщения с описаното съдържание в исковата
молба – **** и видеоклип с чувствително съдържание, съдът приема за доказано и от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Н. Н. Х. –
член на Етичната комисия на *** към месец май, 2021 г. /л. 675 – гръб и сл./, и на
свидетеля К. Н. И. /л. 787 и сл./ - Председател на сдружението към онзи момент, които
кредитира, като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Свидетелите
сочат, че към съобщенията на ответника е имало **** на ищцата, които лично са
възприели. С оглед продължителния период от време от датата на получаване на
съобщенията до разпита им пред съда, както и предвид факта, че не са били лично
заинтересовани и/или засегнати от казуса, съдът намира за логично да не помнят в
детайли съдържанието им.
За доказано по делото от показанията на свидетеля **** /л. 681 и сл./, ценени по
реда на чл. 172 ГПК, които кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, съдът намира обстоятелството,
че на 07.05.2021 г. и 09.05.2021г. ответникът е изпратил съобщения до *** - баща на
ищцата, по приложение Фейсбук – чрез месинджър, с нейни **** и унизително
достойнството й съдържание.
Предвид факта, че изпращането на приложените към исковата молба
електронния съобщения от ответника е безспорно доказано по делото, на обсъждане
подлежи въпроса съставлява ли противоправно деяние същото.
Настоящият съдебен състав приема, че безспорно разпращането на трети лица
на съобщения, снимки и видеоклип със съдържание като процесните, без знание и
3
съгласие на заснетото лице, съставлява деликт, доколкото не съответства на принципа
да не се вреди другимо и съставлява противоправно незачитане на правото на личен
живот и на достойнството на личността, които в *** на Конституцията на Република
България са въздигнати във върховни принципи. Според конституционните разпоредби
същите се гарантират от държавата и всеки има право на защита срещу
посегателствата, които ги накърняват. Достойнството като присъщо на човешката
личност, от което произтичат равните и неотменими права на всички членове на
човешкото общество, е признато и в *** на Всеобщата декларация за правата на
човека и на международни договори, по които *** е страна – Международния пакт за
икономическите, социалните и културните права и Международния пакт за
гражданските и политическите права.
В процесния случай част от обсъжданите материали са изпратени доброволно от
ищцата до ответника, но с цел да бъдат възприети единствено от него, а останалите
са направени без нейно знание, което също съставлява противоправно деяние, но не е
предмет на делото, поради което и не следва да бъде обсъждано.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното.
В процесния случай ответникът не доказа обстоятелства, които да изключват
вината му и/или да оборват презумпцията за вина. Твърденията в писмения отговор, че
е бил притеснен за живота и здравето на ищцата /л. 95 и сл./, поради което е изпратил
процесните електронни съобщения до ***, съдът намира за недоказани и
некореспондиращи със събраните по делото писмени и гласни доказателства. В тази
връзка е необходимо да бъде съобразен и факта, че е житейски нелогично
разпространяването на **** на човек и излагането на унизителни според
общоприетите критерии за достойнство и морал обстоятелства за него пред
организация, имаща пряко отношение към професионалната му реализация в областта,
в която е избрал да се развива, както пред неговите родители, да е от естество да му
помогне в каквато и да е насока. Необходимо е да се посочи и че съдържанието на
изпратените съобщения през месец май, 2021 г. до *** сочи не на подаден сигнал по
повод осъществяване на недобронамерена психотерапия от страна на ищцата, а на
нейното целенасочено злепоставяне, като причините за това са ирелевантни. В този
смисъл са и показанията на свидетеля Н. Х. – член на Етичната комисия в обсъждания
период, която заявява, че когато са постъпили мейлите не е имало „никакво загатване
на професионални отношения между двамата“, а същите са били насочени към
личността й.
Не съставлява изключващо вината обстоятелство и написаното от него в част от
мейлите до *** искане изложеното от него да не се разпространява. В конкретния
случай по делото е безспорно установено, че ответника е изпратил снимки и клип с
чувствително съдържание относно ищцата на Етичната комисия и Управителния съвет
на „***, което обстоятелство е достатъчно за ангажиране на деликтната му
отговорност по реда на чл. 45 ЗЗД, доколкото интимния живот на ищцата не може да е
обект на проверка от посочените лица, поради което и изпращането на нейни **** и
клип с процесното съдържание, без нейно знание и съгласие, съдът намира да е
противоправно.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-психологична експертиза и
от показанията на свидетелите *** /л. 681 и сл./ и *** /л. 816 и сл./, които кредитира
като последователни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото, включително и от медицинско удостоверение от 23.06.2021 г. от д-р ***. /л. 12/,
съдът намира за доказано и реализирането на неимуществени вреди за ищцата в пряка
причинна-връзка с противоправните деяния на ответника, изразяващи се в изпращане
4
на съобщения с чувствително съдържание и съдържащи унизителни за честта и
достойнството на ищцата твърдения през месец май, 2021 г.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-психологична експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, разпространяването
до професионалната организация и до баща снимки, видеоклипове и лична
информация, съдържаща унизителни за честта и достойнството данни, се явява кибер
насилие, което се възприема от подекспертната като травматично събитие. То има
както личностно /опетняване на подекспертната пред семейството и пред нейни
близки/, така и професионално измерение /тежка криза на професионалната
репутация и загуба на възможности за професионална реализация/. Вещото лице е
констатирало трайни промени в личността на ищцата, проявяващи се в недоверчиво
отношение, социална изолация и усещане за надвиснала заплаха, които не носят
характеристиките на клинични изяви в тесния смисъл на психиатричното понятие и
подобни преживявания са в нормата за психична дейност. В конкретния случай, при
нея са налице общи симптоми на тревожност като високо вътрешно напрежение,
нервност, психосоматични проблеми, разстроен сън, постоянни безпокойства и
тревоги, от една страна, а от друга – тъжно и депресивно настроение, ниска
самооценка, неувереност и негативни очаквания. Личността е чувствителна на
оценката на околните и емоционална и преживява житейските негативи и катаклизми
по-драматично и с по-висок интензитет, дори и дълго време, след като са отминали, от
което са възможни адаптационни разстройства. Травматичното събитие е било най-
силно изразено през първата половин година след посочените разпространявания на
снимки, видеоклипове и лична информация. Тези симптоми не са дезактуализирани
към настоящия момент, видно от високото ниво на субективно възприет стрес,
депресивност, тревожност и негативни очаквания. Спецификата на описания
личностов профил на подекспертната предполага тежко и по-интензивно реално
изживяване на житейските кризи, дори и дълго време, след като са отминали. Вещото
лице е констатирало, че получените психични травми при ищцата се намират в
причинна връзка с разпространяването на унизителните за честта и достойнството на
подекспертната снимки и видеоклипове.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че е налице
фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение
в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При
определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде
съобразено ***, т. 11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост.
Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, наличието на влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, и пр. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди.
С оглед изложеното, съгласно чл. 51 вр. чл. 52 ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянията на ответника неимуществени вреди, които в
конкретния случай имат характера на общи симптоми на тревожност, като високо
вътрешно напрежение, нервност, психосоматични проблеми, разстроен сън, постоянни
безпокойства и тревоги, от една страна, а от друга - тъжно и депресивно настроение,
5
ниска самооценка, неувереност, негативни очаквания и силно чувство за срам и
унижение.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени от деликта, реализиран от ответника през месец май,
2021 г. на следните дати: 10.05.2021 г., 11.05.2021 г., 12.05.2021 г., 15.05.2021 г., чрез
изпратените до **** мейли, съдържащи лична информация с чувствително
съдържание и снимки и видеоклип с унизително за честта и достойнството на ищеца
съдържание, следва да бъде уважен до пълния претендиран размер – сума в размер на
10 000 лв., ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, а исковата претенция за претърпените
неимуществени вреди за деликта, реализиран на 07.05.2021 г. и 09.05.2021 г. чрез
изпратените до *** /баща на ищцата/ съобщения, съдържащи лична информация с
чувствително съдържание и снимки с унизително за честта и достойнството на ищеца
съдържание, следва да бъде уважен за сума в размер на 6 000 лв., ведно със законна
лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
и да бъде отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер от 10 000
лв.
При определяне на размера на дължимите обезщетения, съдът съобрази
характера на причинените увреждания, възрастта на пострадалото лице към датата на
изпращане на електронните съобщения, както и обстоятелството, че причинените
психични травми и емоционално страдание не са отшумели и към момента и е
възможно да продължат и занапред. Съдът намира, че дължимото обезщетение във
връзка с изпратените електронни съобщения до **** е в по-висок размер от
претендирания, но с оглед принципа за диспозитивното начало в граждански процес е
ограничен да присъди обезщетение в рамките на претендираната от ищеца сума. Това
е така, тъй като с изпращането на процесните съобщения с т.н. чувствително
съдържание и съдържащи недоказани в хода на настоящия процес твърдения,
злепоставящи ищцата във всички възможни области на нейния живот, ответникът е
засегнал доброто име, честта и достойнството й в професионалната й общност на
дипломиран психолог, което несъмнено се е отразило на възможностите й за
професионална реализация, включително и на самочувствието и самооценката и като
личност и като професионалист в обсъжданото професионално направление.
Същевременно, при определянето на размер на обезщетението за неимуществени
вреди във връзка с изпратените снимки до баща й, съдът съобрази, че макар да намира
обсъжданото деяние за високо морално укоримо, дължимото за него обезщетение е в
по-малък размер, тъй като съобщенията са изпратени единствено до баща й и в
конкретния случай интензитета на негативни преживявания на ищеца е породен в по-
голямата си част от изпратените съобщения до професионалната й общност, като
последиците за нея в негативен план във връзка с тях са в значително по-голям мащаб
и продължават и към момента. Освен това, при изпращането на съобщения до баща й
вероятността от евентуално последващо разпространение на снимките и на случилото
се е значително по-малко вероятно. При определяне на размера на обезщетението
съдът съобрази и данните в заключението на съдебно-психологичната експертиза, че
ищцата е чувствителна на оценката на околните и емоционална и преживява
житейските негативи и катаклизми по-драматично и с по-висок интензитет, дори и
дълго време, след като са отминали. Същевременно, обаче, съдът взе предвид и
естеството на извършените деяния, които счита, че биха имали силен негативен ефект
и отражение и върху личността на чувствителни в значително по-малка степен
личности. Взети бяха предвид и разясненията на вещото лице в проведеното по делото
открито съдебно заседание на 22.02.2024 г., че вследствие на процесните събития
6
ищцата е променила начина си на живот, като е развила и недоверие към околния свят
и се страхува не само за себе си, но за близките й.
В обобщение, по изложените съображения, предявените искове са основателни
за горепосочените суми.
По предявения от Д. Г. Г. срещу М. В. К. осъдителен иск с правно основание чл.
45 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1). описаните в исковата молба деяния на ответника – осъществяване
спрямо него на недобронамерена психотерапия в посочения в насрещната искова
молба период; 2). противоправност на същите; 3). настъпване на описаните в исковата
молба неимуществени вреди за ищеца и характер на същите; 4). пряка причинно-
следствена връзка между деянията и вредите, 5) вина на делинквента. По аргумент от
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.
По първата предпоставка за основателност на исковата претенция:
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства
съдът намира, че по делото не е установено от ищеца, при условията на пълно и главно
доказване, че от ответника спрямо него е осъществявана психотерапия и психоанализа
в посочения в насрещната искова молба период.
За да достигне до този извод, съдът съобрази показанията на свидетелите Н. Н.
Х. /л 676 – гръб и сл./ и К. Н. И. /л. 787 и сл./, които кредитира като логични и
последователни, включително и като съобрази тяхната незаинтересованост от изхода
на делото. Свидетелите сочат стандартните изисквания, при които се осъществява
дейността психотерапия, като с оглед данните по делото такова взаимодействие –
между клиент и психотерапевт, не е осъществявано между страните по делото. Такива
изисквания са регламентирани и в приложения по делото Професионално етичен
кодекс на *** /л. 316 и сл./, в който е предвидено спазване на дистанция в социални
ситуации с клиента, заплащане на възнаграждение, осъществяване на срещите клиент
– психотерапевт в защитено пространство, предназначено за осъществяване на
терапевтичната връзка /кабинет/ в предварително уговорено време. В тази насока
съдът съобрази и данните от заключението на изготвените по делото съдебно-
психологични експертизи, които кредитира като компетентни и обективно изготвени в
частите, в които е обсъден начина на осъществяване дейността психотерапия.
От показанията на свидетелите **** /л. 681 и сл./ и **** /л. 816/, включително и
от съдържанието на изпратените от Д. Г. до *** електронни съобщения през месец
май, 2021 г., съдът намира за безспорно установено по делото, че още от началото на
запознанството им страните са имали интимни и партньорски взаимоотношения, за
които са присъщи комуникацията, споделянето на житейски опит и обмяна на съвети,
каквито в случая се твърди от ответника да са съставлявали осъществена спрямо него
психотерапия. По делото не се установи между тях да са провеждани срещи в
кабинета на ищцата в регламентирано време и срещу заплащане на цена за уговорена
между тях услуга, която тя е следвало да предостави. При преценка на
основателността на иска съдът взе предвид и посоченото от самия ищец в изпратено от
него до *** електронно съобщение на 12.05.2021 г. /л. 47 и л. 48/, че ответницата К.
му е разказала за моралния кодекс на *** и че не може да й бъде пациент и да го
анализира. Авторството на обсъжданото електронно съобщение не се оспорва в
депозирания писмен отговор и се потвърждава и от показанията на свидетеля К. И. /л.
795/, която заявява, че ищецът е разговарял с нея и по телефона по повод изпратените
от него съобщения във връзка с ***.
7
Показанията на свидетеля **** /л. 803 и сл./, ценени по реда на чл. 172 ГПК,
съдът кредитира като достоверни, но от същите не приема за доказано по делото
ответницата К. да е осъществявала психотерапия на ищеца в процесния период.
Причина за това е, че впечатленията на свидетеля от комуникацията между тях не са
преки и непосредствени, той сам сочи, че е възприемал случайно малки сегменти от
техни дълги разговори, като възприетото от него съдът намира да свидетелства именно
за интимните отношения между страните към онзи момент и присъщите за тях
разговори и обсъждания на текущите проблеми и вълнения на участниците в тях.
Свидетелят сам сочи, че заявеното от него твърдение, че ответницата е била
психотерапевт на ищеца му е съобщено от самия него /л. 804/.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира за недоказана по
делото първата предпоставка за основателност на иска, а именно осъществяването на
психотерапия от ответницата спрямо ищеца в обсъждания период. Предвид липсата на
една от предпоставките за основателност на предявения иск, обсъждането на
останалите предпоставки и приобщените във връзка с тях доказателства е
безпредметно. За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че от представената
по делото Диплома *** за завършено първо ниво в обучителната програма за
Юнгиански ориентирана психотерапия на ищцата /л. 581/ се установява, че
ответницата К. е изпълнила условията за придобиване на статут на Юнгиански
ориентиран психотерапевт под супервизия към процесния период, макар да не се
установи да е имала отношения като такъв с ответника. Съобразно изложеното,
исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като недоказана.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК, право на разноски има
всяка една от страните.
С оглед правната и фактическа сложност на делото и броя проведени съдебни
заседания, включително като съобрази релевираните от всяка от страните възражения
по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът приема, че претендираните разноски за адвокатски
хонорари от всяка от страните по предявените искове от М. К. срещу Д. Г. следва да
бъдат намалени до размер от 2 500 лв. С оглед размера на дължимите адвокатски
възнаграждения и на платения депозит за съдебно-психологична експертиза от М. К., в
нейна полза следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2 280 лв.,
съразмерно с уважената част от предявените осъдителни искове. С оглед размера на
отхвърлената част от същите, М. К. следва да бъде осъдена да плати на Д. Г. разноски
в размер на 500 лв.
С оглед изхода на спора по предявения насрещен иск, ищеца по него следва да
бъде осъден да плати на ответника разноски за платен адвокатски хонорар в размер на
1500 лв. При определяне на размера на възнаграждението, с оглед релевираното от Д.
Г. възражение за прекомерност, съдът взе предвид правната и фактическа сложност на
делото, цената на иска и съобрази обстоятелството, че първоначално ответникът по
насрещната искова молба се е защитавал по няколко обективно кумулативно
съединени иска. При определяне на размера на разноските на двете страни съдът
съобрази и броя проведени открити съдебни заседания по делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, поради освобождаване на М. К. от
задължението за внасяне на държавна такса по делото /л. 60 /, ответника по
предявените от нея искове следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса в размер на 640 лв., съобразно размера на уважените
искове.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 ЗЗД, Д. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: град ****, да плати на М. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: град ****,
сума в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – душевни болки и страдания, чувство на срам и страх, силно
унижение, накърнено достойнство и добро име в професионалната й среда,
самосъжаление, подтиснатост и гняв, претърпени вследствие на изпратени от Д. Г. Г.
до **** електронни съобщения /мейли/, съдържащи информация, снимки и видеоклип
с унизително за честта и достойнството на ищеца съдържание през месец май, 2021 г.,
ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба – 19.07.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 ЗЗД, Д. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: град ****, да плати на М. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: град ****,
сума в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - душевни болки и страдания, чувство на срам и страх, силно
унижение, накърнено достойнство, самосъжаление, подтиснатост и гняв, претърпени
вследствие на изпратени от Д. Г. Г. до бащата на ищцата – ***, на 07.05.2021 г. и
09.05.2021 г. електронни съобщения, съдържащи информация и снимки с унизително
за честта и достойнството на ищеца съдържание, ведно със законна лихва за забава от
датата на исковата молба – 19.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до претендирания размер от
10 000 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: град
****, срещу М. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: град ****, осъдителен иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на М. В. К. да му плати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2 000 /две хиляди/ лв., претърпени вследствие на
осъществена спрямо него от нея недобронамерена психотерапия и психоанализа в
периода 26.10.2020 г. – 30.04.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, Д. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: град ****, да плати на М. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: град ****,
сума в размер на 3 780 /три хиляди седемстотин и осемдесет/ лева, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. В. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: град ****, да плати на Д. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:
град ****, сума в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Д. Г. Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес: град ****, да плати по сметка на Софийски районен съд държавна
такса в размер на 640 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9