Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260 004
гр.
Пловдив, 12.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито съдебно заседание на девети февруари,
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ МИТЕВ АНТОНИЯ
РОГЛЕВА
при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 222
по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „К.М.Т“ ООД против решение № 260012 от 12.01.2021 г., постановено по т.д. № 129 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което съдът:
- обявява за недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „К** п.“ ЕООД – в несъстоятелност на Договор за продажба на недвижим имот от 10.10.2016 г., обективиран в нот.акт **, т.**, д. *****/**.**.**** г. на АВп, по силата на който „К** П.“ ЕООД – в несъстоятелност е продало на „К.**“ ООД, следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ************, находящ се в гр. П., бул. „П. ш.“ ***-а, с площ **** кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване – за друг вид застрояване, при съседи: *********, *********, *********, *********, ведно със следните сгради, които попадат върху имота: сграда ********* със застроена площ 362 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – промишлена сграда; сграда ********* със застроена площ 327 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – промишлена сграда; сграда ********* със застроена площ 57 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – промишлена сграда; сграда ********* със застроена площ 111 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – друг вид обществена сграда; сграда ********* със застроена площ 21 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – друг вид обществена сграда; сграда ********* със застроена площ 137 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – складова база, склад; сграда ********* със застроена площ 172 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – складова база, склад.
- осъжда „К.**“ ООД да предаде в масата на несъстоятелността на „К** п.“ ЕООД – в несъстоятелност описания недвижим имот;
- осъжда „К. М. Т“ и „К** п.“ ЕООД – в несъстоятелност да заплатят по сметка на Окръжен съд - Пловдив държавна такса от по 6210 лева за производството.
Жалбоподателят „К.**“ ООД /понастоящем също в производството по несъстоятелност/ чрез процесуалния си представител е изразил становище, че обжалваното решение е недопустимо евентуално, че е неправилно. Искането е да се обезсили това решение и да се прекрати производството по делото, евентуално да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго по същество, с което да се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемият К.В.Б. – синдик на „К** п.“ ЕООД – н. не е изразил становище по въззивната жалба.
Вторият ответник „КМТ продукт“ ЕООД – в несъстоятелност също не е изразил становище по въззивната жалба.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Д.М.С.В.Т.“ АД, чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение е допустимо и правилно, и следва да се потвърди.
Пловдивският
апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, направена с
оглед изложените във въззивната жалба оплаквания, приема за установено следното:
Производството пред Пловдивския окръжен съд е
било образувано по предявен от К.В.Б. – синдик на „К** п.“ ЕООД – в несъстоятелност
против „К. **“ и „К** п.“ ЕООД – в несъстоятелност иск с правно основание чл.647,
ал.1, т.6 ТЗ във връзка с чл.647, ал.2 ТЗ и чл. 648 ТЗ
във връзка с чл.55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, за обявяване
за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К** п.“
ЕООД – в несъстоятелност на Договор за продажба на недвижим имот от 10.10.2016 г., обективиран в нот.акт **, т. **, д. *****/**.**.**** г. на А. в.
Във връзка със заявеното във въззивната жалба възражение за недопустимост на постановеното решение поради постановяването му по недопустим иск, е установено следното:
С Решение № 240 от 27.04.2017 г., постановено по т.д. 535 по описа за 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, е обявена неплатежоспособността и открито производство по несъстоятелност на „К** п.“ ЕООД; определена е начална дата на неплатежоспособността – 05.10.2015 г.; дружеството е обявено в несъстоятелност; прекратена е дейността на дружеството и е назначен служебен синдик.
В производство по реда на чл. 632, ал. 5 във връзка с ал. 1 ТЗ, с Решение № 563 от 11.12.2017 г., постановено по т.д. 535 по описа за 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, производството по несъстоятелност е спряно, като на заинтересованите лица е указана възможността за възобновяване му при условията по ал.2.
С Решение 61 от 05.02.2019 г., постановено по същото т.д. 535 от 2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, производството по несъстоятелност е възобновено.
Безспорно е, че исковата молба, с която са предявени настоящите искове, е подадена в съда на 20.02.2019 г.
Според разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ, иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2.
Произнасяйки се по допустимостта на предявения иск, Пловдивският окръжен съд е приел, че е налице втората хипотеза на горната разпоредба, при която едногодишният срок за предявяване на иска е започнал да тече от възобновяване на спряното производството по несъстоятелност и по точно – от обявяване на решението в ТР.
Този извод не може да бъде споделен, тъй като тази хипотеза се отнася за случаите на спиране при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ т.е., когато с откриване на производството по несъстоятелност същото се спира, тъй като наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ.
В настоящия случай, спирането е постановено в хода на самото производството по несъстоятелност, при условията на чл. 632, ал. 5 ТЗ, след като е бил назначен временен синдик и са започнали действия по самото производство. При тази хипотеза, едногодишният преклузивен срок за предявяване на исковете по чл. 645, 646 и 647 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД започва да тече от датата на откриване на производството по несъстоятелност, която в случая е 27.04.2017 г., а последващото спиране на производството по несъстоятелност не води до спиране на вече заведени отменителни искове, не е пречка за завеждане на нови такива, нито прекъсва или спира течението на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2/2018 г., ОСТК.
Крайният извод е, че отменителният иск е предявен почти две години след откриване на производството по несъстоятелност на „К** п.“ ЕООД т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, за който съдът следи служебно. Следователно, още към датата на предявяването искът е бил недопустим и производството по него е следвало да се прекрати. Произнасяйки се по такъв иск, Пловдивският окръжен съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и производството по делото – да се прекрати.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 260012 от 12.01.2021 г., постановено по т.д. № 129 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 129 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, както и производството по в.т.д. № 222 по описа за 2022 г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е постановено
при участие на „Д.М.С.В.Т.“ АД – Р. Т., със съдебен адрес:***, пл.“С.“ *,
офис *** – адв. Р..
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. От ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.