Р Е Ш
Е Н И Е
№ 115 / 21.02.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Ваня Кирева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2017 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.99 и сл. от ЗЗД; от „Макс колект" ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Христо
Ботев" № 17 ет. 1 офис 208, представлявано от управителя Христо Йорданов
Йовев; против Д. Д.С. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че ответникът сключил с „Макс Телеком" ООД с ЕИК
********* договор за услуги - физическо лице с № AMCS0298010715016 от
07.07.2015 г. за предоставяне на услугата Мобилен достъп до интернет услуги, за
срок от 1 месец, след което се преобразувал в безсрочен, съгласно чл. 18.1,
като се счита за продължен за едномесечен срок за всеки отчетен период и при
условията, посочени в него и Общите условия /ОУ/. С подписването му, ответникът
се задължил да плаща ежемесечно такса в размер на 30,90 лв., включваща
абонаментна месечна такса в размер на 24,90 лв. и месечна такса от 6 лв. за
статичен IP адрес /т.3/. С подписването на договора ответникът приел „Общи
условия за уреждане на взаимоотношения между „Макс Телеком" ООД и
абонатите и потребителите, ползващи интернет услуги и услуги за пренос на данни
чрез обществената електронна съобщителна мрежа на „Макс Телеком" ООД /ОУ/.
ОУ били изменени и допълнени с редакция, публикувана на интернет страницата на
доставчика- http://www.maxtelecom.bg на 15.01.2015 г. в сила от 23.02.2015 г.,
с която се създавал нов раздел 18 „Други условия", засягащ абонатите,
които използват електронни съобщителни услуги чрез LTE- мрежата на „Макс
Телеком" ООД и сключили договори за услуги в периода от 01.07.2014 г. до
23.09.2014 г., вкл. и относно абонатите сключили договори след влизане в сила
на изменението. Следващото изменение на ОУ било публикувано на същата страница
на 11.11.2015 г., в сила от 15.12.2015 г., с което бил променен единствено
адресът на управление и кореспонденция с дружеството /т.1.1./. Таксите по договора
били дължими за всеки период на отчитане на ежемесечна база, а таксите имали
абонаментен характер. Издаването на ежемесечните фактури било уредено в чл.
10.7. и т.10.10 от ОУ и в т. 8 от договора. Фактурите се издавали текущо на
определени дати за ползваните от абоната услуги. Абонатът се информирал относно
датите за отчитане на потребление при сключване на договора и бил длъжен да
заплаща дължимите суми в 15-дневен срок от издаване на фактурата, освен ако в
договора е посочен друг срок. В случай на просрочие, абонатът дължал неустойка,
в размер на законната лихва за забава за всеки ден закъснение. Неполучаването
на фактура не освобождавало абоната от задължението да плати дължимите суми в
определения срок. Издадена била фактура № ********** от 01.10.2015 г., с период
на отчитане 01.10.2015 г. - 31.10.2015 г. на стойност 30,90 лв. с ДДС. Видно от
раздел „Извлечения по услуги" от Приложението към фактурата /неразделна
част от нея/ ставало ясно, че за този отчетен период сумата претендирана за
главница от 30,90 лв. с ДДС, включвала: абонаментна месечна такса по договора
за услуги от 20,75 лв. без ДДС или 24,90 лв. с ДДС, както и дължимата месечна
такса за статичен IP адрес за процесния период от 5 лв. без ДДС или 6 лв. с
ДДС. Поради незаплащането на тази фактура, договорът бил прекратен, на
основание т.16.2, вр. т. 17.4.1 от договора и т. 6.8 и т. 14.1.4.1. от ОУ, като
Макс Телеком имал право да ограничи достъпа до услугата и / или да прекрати
договора за услуга в случаите, посочени в т. 14.1 от ОУ. Договорът бил
прекратен на основание 14.1.4.1. от ОУ - при неплащане на абонаментната цена в
срока, посочен в т. 10.10 от ОУ. На 13.07.2016 г. се сключил договор за
продажба и прехвърляне на вземания между „Макс Телеком" ООД и ищеца, по
силата на който вземането, предмет на настоящото производство било прехвърлено
на ищеца и той бил новият кредитор по задължението. Договорната покупна цена,
платима от цесионера срещу прехвърлянето на вземанията, както и начинът на
плащане, били регламентирани в анекс към договора, неразделна част от него. Към
договора за цесия било подписано Приложение № 1, неразделна част от него, в
което било описано и индивидуализирано прехвърленото вземане, предмет на
настоящото производство. „Макс Телеком" ООД упълномощило ищеца, да уведоми
длъжниците от Приложение № 1 за извършеното прехвърляне на вземания, съгласно
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, което било допустим и валиден метод на уведомяване
съгласно наложилата се съдебна практика. На 19.08.2016 г. на ответника било
изпратеното по „Български пощи" ЕАД уведомление съгласно чл.99 ал. 3 от ЗЗД, че новият кредитор по процесното вземане е ищецът. Пратката се върнала
обратно, тъй като видно от обратната разписка не била потърсена от получателя.
Но ответникът следвал да се счита за уведомен в настоящото производство, според
изискването на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. За да събере просроченото задължение,
ищецът подал РС – Хасково заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК против ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 521/2018 г. на
ХРС. На 25.07.2018 г. ищецът получил съобщение, че заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, предвид на което в
срок предявявал настоящия си иск.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което за
признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 30,90 лв.,
представляваща главница с ДДС по фактура № ********** от 01.10.2015 г., като му
се присъдят направените по делото разноски. В допълнително писмено становище по
делото, ищецът оспорва всички ответни възражения, поддържа иска си и иска
уважаването му изцяло, като основателен и доказан. В открито съдебно заседание
той не изпраща свой процесуален представител.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок. Възразява, че исковата молба била подадена
от ищец без активна процесуална легитимация и поради това била недопустима.
Същата била и неоснователна по основание и размер. Неоснователно било ищцовото
твърдение, че се дължат такси по т.3.3. от договора, т.к. услугата не била
съгласно заявената. Включеният в пакета трафик на максимална скорост за WiMax
не била достигната и не била налична за ответника за периода след 01.10.2015 г.
Затова след направено възражение в офис на доставчика, получено било уверение,
че издадената фактура от 01.10.2015 г. ще бъде анулирана и ще се издаде фактура
на основание т.6 от договора, че е ползвана услуга Start 10 или Easy10, т.к.
доставчикът не бил в състояние да предостави пълния капацитет на заявената
услуга по договора. В нарушение на т.8 от договора, доставчикът издал фактурата
преждевременно, преди да е предоставил услугата, като за предходни периоди
фактурите били издавани в началото на месеца, следващ този на предоставяне на
услугата. Ответникът възразява, че в исковата молба се излагали факти и
обстоятелства, различни от заявените в производството по чл.410 от ГПК. Иска да
му се присъдят направените по делото разноски. В открито съдебно заседание не
се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие сключен между
ответника, като абонат с клиентски код, съответстващ на неговия ЕГН, и „Макс Телеком"
ООД с ЕИК ********* договор за услуги - физическо лице с № AMCS0298010715016, с
дата на подписването му от страна на ответника 04.07.2015 г., с дата на
подписването му от страната на представител на дружеството 02.04.2015 г., с
посочен срок на действие на договора – 1 месец за времето от 07.07.2015 г. до
07.08.2015 г. В договора са посочени параметрите на заявените услуги,
предоставяни от дружеството /т.3/, а именно – WiMax 40 Router, с цитирани MAC S/N и тип на устройството, при крайна месечна такса от 24,90 лв. за основна
такса и 6 лв. за статичен IP адрес, с ДДС. В допълнителна информация по договора /т.9/ е посочен
адресът на доставката – хотел в к.к. Слънчев бряг, както и следното: WiMax 40
Router – скорост на Download/Upload преди изчерпване на лимита за максимално достижима скорост до 16/2 Mbps, в зависимост от покритието на
зоната и натовареността на мрежата на дружеството; включен трафик на максимално
достижима скорост – 40 960 МВ, цена на предоставен DSL Модем – 169 лв. с ДДС, цена на
предоставен мобилен рутер Бисквитка – 169 лв. Посочена е банкова сметка ***, по
която могат да бъдат платени месечните такси. В т.8 от договора страните са
уговорили задължение на абоната да заплаща дължимите суми в 15-дневен срок от
издаване на фактурата, като дружеството издава текущо фактура на определени
дати за ползваните от абоната услуги, като последният се информира относно
датите за отчитане на потреблението при сключване на индивидуалния договор за
услуги. В аналогичен смисъл е и т.16, в който се сочи още, че неполучаването на
фактурата не освобождава абоната от задължението да плати дължимите суми в
определения срок. В аналогичен смисъл са и чл. 10.7. и т.10.10 от ОУ. С
подписването на договора абонатът е декларирал,че е приел „Общи условия за
уреждане на взаимоотношения между „Макс Телеком" ООД и абонатите и
потребителите, ползващи интернет услуги и услуги за пренос на данни чрез
обществената електронна съобщителна мрежа на „Макс Телеком" ООД,
публикувани на www.maxtelecom.bg. В
договора е предвидена възможност /т.17.4.1./ за прекратяването му едностранно
от дружеството при неплащане на абонаментната цена в срока по т.8. С
подписването на договора, дружеството е уведомило абоната, че същият изтича на
посочената в т.5 крайна дата /т.18/. Договорът се продължава след изтичане на
избрания срок само при изрично писмено съгласие на абоната относно условията за
продължаване; като при липса на такова съгласие след изтичане на срока,
договорът се преобразува в безсрочен при същите условия /т.18.1./. Ищецът
представи по делото и цитираните ОУ, в сила от 07.04.2014 г., с изменения и
допълнения от 23.02.2015 г. и 15.12.2015 г. „Макс Телеком" ООД
е издал на името на ответника фактура № ********** от 01.10.2015 г., по
клиентски номер Р1046512, с период на отчитане 01.10.2015 г. - 31.10.2015 г.,
на стойност 30,90 лв. с ДДС, включваща абонаментна месечна такса от 20,75 лв.
без ДДС или 24,90 лв. с ДДС, както и месечна такса за статичен IP адрес 5 лв.
без ДДС или 6 лв. с ДДС. Във фактурата се сочи краен срок за плащане –
16.10.2015 г., а в приложението към нея, че се отнася за – услуги данни WiMax
40 Router, модем № 001FFB7F5858 /който се сочи и в договора/, абонамент S1081307. По същия клиентски номер Р1046512 е представеното
от ищеца извлечение от платежната система на „Макс Телеком" ООД от дата
12.04.2016 г. В него се сочи процесната фактура № ********** от 01.10.2015 г.
за сумата от 30,90 лв., без данни за плащането й. Извлечението съдържа и други
две фактури, всяка за същата сума, а именно - № ********** от 01.08.2015 г.,
платена на 18.08.2015 г., и № ********** от 01.09.2015 г., платена на
29.09.2015 г.
На 13.07.2016 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
между „Макс Телеком" ООД, като цедент, и ищеца, като цесионер. По силата
му, цедентът е прехвърлил и продал заедно със съпътстващите гаранции на
цесионера портфолио с необслужвани вземания – пакет „Вземания 15/16.02.2016“,
произхождащи от договори за интернет и гласови услуги, сключени от цедента с физически
и юридически лица, описани в приложение 1, неразделна част от договора
/т.2.1./.
Цедентът изрично е упълномощил цесионера от негово име да
изплаща писмени уведомления до длъжниците по чл.99 от ЗЗД, за което при
поискване да му издаде и пълномощно /т.4.4./. Такова писмено пълномощно е било
съставено на 13.07.2016 г. От датата на сключване на договора за цесия е и
анекс към него. В приложение № 1, подписано от представители и на двете
дружества, под № 2101 е индивидуализиран като длъжник ответникът с клиентски
номер Р1046512, една неплатена фактура с № ********** от 01.10.2015 г., с
главница по нея от 30,90 лв. Ищцовото дружество, като пълномощник на цедента, е
изпратило до ответника уведомление за извършеното прехвърляне на вземания
/цесия/ с дата 19.08.2016 г., на адреса му по исковата молба в гр. Хасково.
Видно от приложеното известие за доставяне, пратката е върната като неполучена,
т.к. не е била потърсена от получателя.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.рег. № 3937/ 27.02.2018 г., въз основа на което е образувано производство по
ч.гр.дело № 521/2018 г. на ХРС. Заявителят е основал вземането си на процесните
договори и фактура. По това ч.гр. дело е издадена заповед № 228 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.03.2018 г., по силата на която е
разпоредено, длъжникът – ответникът в настоящото производство, да заплати на кредитора
– ищецът в настоящото производство, сумите от 30,90 лв. главница и 2,78 лв.
лихва за забава за периода 17.10.2015 г. – 20.02.2018 г.; ведно със законната
лихва върху главницата от 26.02.2018 г. до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски от 25 лева за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, при
което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си, което той е сторил с настоящата искова молба, изпратена по куриер в рамките
на срока.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява
основателен и доказан. По категоричен начин по делото се установиха
облигационните правоотношения, от които ищецът черпи процесните си права. Между
ответника, като абонат, и „Макс Телеком" ООД е сключен договор за услуги -
физическо лице с № AMCS0298010715016, със срок на действие 07.07.2015 г. до
07.08.2015 г., след което договорът се е преобразувал в безсрочен при същите
условия /т.18.1./. Договорът касае предоставяне на услугата Мобилен достъп до
интернет услуги, доставяна до адрес на ответника, а именно – WiMax 40 Router, с цитирани MAC S/N и тип на устройството,
при крайна месечна такса от 24,90 лв. за основна такса и 6 лв. за статичен IP адрес, с ДДС. Въз основа на този
договор е издадена процесната фактура № ********** от 01.10.2015 г., с период
на отчитане 01.10.2015 г. - 31.10.2015 г., на стойност 30,90 лв. с ДДС,
включваща абонаментна месечна такса от 20,75 лв. без ДДС или 24,90 лв. с ДДС,
както и месечна такса за статичен IP адрес 5 лв. без ДДС или 6 лв. с ДДС, с
посочен в нея краен срок за плащане – 16.10.2015 г. Така фактурираната сума не
е била изплатена от ответника нито на падежа, нито към даване ход на устните
състезания по делото. По изложените факти страните по делото не спорят, като
същите се доказват и от събраните по делото и неоспорени от ответника писмени
доказателства. Първият спорен въпрос между страните е, дали тази фактура е била
издадена, в съответствие с договорните клаузи, както и дали дружеството –
доставчик е предоставило на ответника услугата в уговореното качество. След
съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, във връзка с
процесуалното поведение на страните, съдът достига до положителни отговори на
тези въпроси. От съдържанието на договора и приложимите към него ОУ се
установи, че страните са уговорили задължение на абоната да заплаща дължимите
суми в 15-дневен срок от издаване на фактурата, като дружеството издава текущо
фактура на определени дати за ползваните от абоната услуги, като последният се
информира относно датите за отчитане на потреблението при сключване на
индивидуалния договор за услуги. Не се установява процесната фактура да е
издадена в нарушение на уговореното, а ответните оспорвания в тази насока
остават бланкетни. Въпреки изричните указания на съда до ответника с
определението по чл.140 от ГПК, на основание чл.145 ал.2 от ГПК, да
конкретизира всички свои възражения, като обоснове - на какво основание счита, че в
договора или в ОУ таксите по т.3.3. са обвързани с доставката на трафик на
максимална скорост за WiMax; на какво основание в договора или в ОУ, вместо
издадената фактура, му е обещано издаването на фактура на основание т.6 от
договора – за ползвана услуга Start 10 или Easy10 или счита, че му се следва
такава, т.к. доставчикът не бил в състояние да предостави пълния капацитет на
заявената услуга по договора, и каква счита че е правната стойност на това
обещание; поради какви съображения счита, че т.8 от договора предвижда право на
доставчика да издаде фактурата едва след като предостави услугата; в какво
конкретно счита, че се изразява соченото от него разминаване на фактите и
обстоятелствата в исковата молба, спрямо тези по заявлението по чл.410 от ГПК; както
и да представи доказателства, че за процесния период не му е бил доставен
трафик на максимална скорост за WiMax – той не предприе каквито и да било
процесуални действия в указаната насока, а всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения /чл.154 ал.1 от ГПК/. По
делото липсват каквито и да било доказателства за предявени от ответника спрямо
дружеството рекламации по изпълнение на договора, според предвидения за това
ред в договора и в ОУ, поради което следва да се приеме за недоказано
възражението на ответника за лошо или пълно неизпълнение на задълженията на
доставчика за исковия период, което да обуславя осъществяването на някой от
фактическите състави на чл.265 от ЗЗД и недължимостта на исковата сума. Същевременно,
от представеното по делото извлечение от платежната система на „Макс
Телеком" ООД от дата 12.04.2016 г. по клиентския номер на ответника, се
установи, че и предходните две фактури за месеците август и септември 2015 г.
са издавани именно на първо число от месеците все за сумите от по 30,90 лв.,
като и двете фактури са били заплатени в рамките на същите месеци. Следва да се
има предвид още, че се касае за месечни абонаментни такси, респ. че
фактурирането им в началото на месеца не е невъзможно, доколкото дължимото не
се обуславя от качество, обем, срокове и пр. на доставяната услуга, при липса и
на рекламации за същата. Ето защо, съдът приема за доказано, че е налице
ликвидно, изискуемо и неудовлетворено вземане против ответника за процесната
сума пари, въз основа на гореописаното валидно възникнало и действало
облигационно правоотношение, отнасяща се за процесния период от време.
Следващите възражения на ответника касаят действието на процесния договор
за цесия спрямо него. Безспорно установено е обстоятелството, че правата на
първоначалния кредитор са цедирани в полза на ищцовото дружество, видно от
представения договор за цесия, който има изискуемото по закон съдържание и
вземанията, предмет на същия, в т.ч. процесното, са надлежно индивидуализирани.
Съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД, за да може договорът за цесия да породи своето
действие по отношение на длъжника, цедентът следва да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането и това съобщаване има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. В случая такова съобщаване
не се установява да е било извършено по посочения от ищеца начин, доколкото от
представените известие за доставяне на писмо и обратна разписка се установи, че
писмото не е било потърсено от получателя – ответникът. Ето защо съдът приема,
че ответникът не е бил надлежно уведомен за цесията от ищеца, по силата на
дадено му изрично пълномощно от стария кредитор. Независимо от горното, съдът
намира, че с подаването на исковата молба, в която е обективирано такова искане
и към която е приложено известието за цесия, както и пълномощното от цедента,
има характер на съобщаване по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно производство по
предявен иск за прехвърленото вземане, както е и в настоящия случай, не може да
бъде игнорирано. В този смисъл е и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Затова следва
да се приеме, че ответникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на
вземането от дружеството, с което е договарял, в полза на ищеца с получаването
на исковата молба и приложените към нея доказателства. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК /р. № 78/09.07.2014 год.,
по т.д. № 2352/2013 год., ІІ ТО, р. № 3/16.04.2014 год., по т.д. № 1711/2013
год., І ТО/. Без значение е и обстоятелството, че уведомлението е извършено от
цесионера, а не от цедента, тъй като това е направено въз основа на изрично
упълномощаване от страна на цедента. Такова упълномощаване е допустимо, понеже
няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до
длъжника, тъй като не се касае за лично и незаместимо действие, а и съгласно
чл. 36 ал. 2 ЗЗД последиците от това действие възникват направо за
представлявания. В този смисъл е
съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК /р. № 137/02.06.20105
год., по гр.д. № 5759/2014 год., ІІІ ГО/. Ето защо следва да се приеме, че
договорът за цесия от 13.07.2016 г. е валиден, има действие спрямо ответника и
тъй като той не твърди, нито се установява, да е извършил плащане на
прехвърлената сума, то цесионерът - ищец се явява носител на това вземане и е
процесуално и материално-правно легитимиран да води настоящия иск срещу ответника.
В този смисъл, неоснователно е ответното възражение, че ищцовото дружество не е
носител на правото на иск. Същевременно, установи се, че ищцовата претенция
изцяло съответства със заявлението по чл.410 от ГПК, като бланкетното
възражение на ответника за обратното е изцяло неоснователно. С предявяване на
настоящия специален установителен иск се цели да се установи със сила на
пресъдено нещо наличието на вземането, за което именно е била издадена
заповедта за изпълнение, т.к. подаденото срещу нея възражение или връчването й
по реда на чл.47 от ГПК, пречи за влизането й в сила. В тази връзка, на
изследване в настоящото производство подлежи и въпросът, дали е налице
идентичност между заповедното и исковото производства – и от субективна и от
обективна страна, в т.ч. и що се отнася до техния предмет. Такава пълна
идентичност в случая е налице.
Предвид изложените съображения, предявеният иск се явява основателен и доказан
и съдът следва да го уважи изцяло.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС,
отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в
настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Съобразно изцяло
уважения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца всички направени
от него деловодни разноски, включващи тези по заповедното от 25 лв. за държавна
такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение; както и тези по настоящото от 25
лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение – всичко общо 650
лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д.С. с ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на „Макс колект" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Христо Ботев" № 17 ет. 1 офис 208,
представлявано от управителя Христо Йорданов Йовев; сумата от 30,90 лева, начислена с фактура №
********** от 01.10.2015 г., с период на отчитане 01.10.2015 г. - 31.10.2015
г., издадена на ответника от „Макс Телеком" ООД с ЕИК ********* по сключен
помежду им договор за услуги - физическо лице с № AMCS0298010715016 от
07.07.2015 г. за предоставяне
на услугата Мобилен достъп до интернет услуги; което вземане е цедирано от посоченото
дружество на ищеца с Приложение № 1 към договор за цесия от 13.07.2016 г.; за която сума е била издадена заповед № 228
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.03.2018 г. по
ч.гр.дело № 521/2018 г. на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Д. Д.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Макс колект" ООД с ЕИК ********* СУМАТА от
общо 650 лева деловодни разноски, от която - 325 лв. по заповедното производство,
за които е издадена заповед №
228 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.03.2018 г. по
ч.гр.дело № 521/2018 г. на Районен съд - Хасково; и 325 лв. за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.