Р Е Ш Е Н И Е
№ І-110 25.10.2016 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД- БУРГАС, гражданско отделение, I въззивен граждански състав в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
2.
мл.с. ТОДОР МИТЕВ
при секретаря Ани Цветанова, след като разгледа докладваното от мл.с. Митев ВГД № 1284 по описа за 2016 г. на БОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.
№ 4091/25.05.2016 г., подадена от Й. М.Й. чрез пълномощника си адв. Петър
Атанасов от БАК против Решение № 70 от
05.05.2016 г. по гр.д. № 300 по описа за 2015 г. на Районен съд- Несебър.
С решението НРС е отхвърлил предявения от Й.Й. иск за
обявяване за окончателен предварителния договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 30.12.2014г., сключен между него, от една страна в качеството му на
купувач, и „Том Кларк" ЕООД от друга страна в качеството му на продавач, с
предмет продажба на Апартамент В (Апартамент № 3 /три/), находящ се на сутерен,
кота -2,40 м. (минус две цяло и четиридесет десети метра) със застроена площ
според архитектурния проект от 51,97 кв.м., състоящ се от антре, баня с
тоалетна, кухня със столова, дневна и спалня, при съседи: стълбищна клетка,
Стая Б, двор и апартамент Г, заедно с 3.045% идеални части от общите части на
сградата и съответното право на строеж върху поземления имот, а според
действащата Кадастрална карта и кадастрални регистри за село Равда, община
Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-58 / 16.04.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, апартаментът се индивидуализира като Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 61056.501.489.1.2, със застроена площ по документ 58.80
кв.м., с адрес на имота: село Равда, улица Несебър № 74, етаж 0, ап.В, находящ
се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 61056.501.489;
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на
обекта: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
61056.501.489.1.3, 61056.501.489.1.1, под обекта - няма, над обекта – 61056.501.489.1.7,
61056.501.489.1.6, за сумата по продажната цена в размер на 5 000 евро, като
неоснователен.
Отхвърлил е и
предявения от „Том Кларк" ЕООД насрещен иск за унищожаване на
предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.12.2014г.,
сключен между него от една страна, в качеството му на продавач, и Й.Й. от друга
страна, в качеството му на купувач, с предмет продажба на същия недвижим имот
поради сключването му при измама, като неоснователен.
НРС е отхвърлил и
претенцията на Й.Й. за осъждането на „Том Кларк" ЕООД да му заплати направените по делото разноски
за платена държавна такса в размер на 88 лв., за платени такси удостоверения в
размер на 20 лв. и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв.
Осъдил
е Й.Й. да заплати на „Том Кларк" ЕООД, сумата в размер на 1 300 лв.,
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Също така НРС е отхвърлил претенцията на „Том
Кларк" ЕООД за осъждането на Й.Й. да му заплати сумата в размер на 87,95
лв., представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса.
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт от лице с
правен интерес да обжалва в законоустановения срок, като нередовностите в нея
са отстранение съобразно дадените указания.
В жалбата се поддържа, че решението на НРС е
неправилно и недопустимо в частта, с която е отхвърлен първоначално предявения
иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Поддържа се също, че решението е
неправилно в частта, с която е отхвърлена претенцията на Й.Й. за разноски,
както и в частта, с която той е бил осъден да заплати на ответното дружество
разноски в размер на 1300 лв. В жалбата се поддържа, че в решението си първоинстанционният
съд се е произнесъл по непредявен иск, като е приел, че между страните
съществува заемно правоотношение и отхвърлил иска като неоснователен на
основание чл. 152 ЗЗД. Жалбоподателят моли, ако се приеме, че не се касае до
непредявен иск, да се приеме, че не са му дадени указания за представяне на
доказателства, поради непълнота на доклада, и такива да му бъдат дадени от
въззивния съд. Поддържа се, че решението е необосновано, тъй като не е направен
правилен анализ на наличната доказателствена съвкупност. По отношение на
присъдените разноски за адвокатски хонорар в размер на 1300 лв. се твърди, че
не са представени надлежни доказателства за тяхното заплащане. В заключение се
иска решението на НРС да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което или
се уважи първоначално предявения иск, или делото да бъде върнато за ново
разглеждане, поради недопустимостта на акта. Независимо от изхода на делото се
иска да бъде отменено в частта за разноските в размер на 1300 лв., както и да
бъдат присъдени всички разноски на жалбоподателя. Не се представят нови
доказателства.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на „Том Кларк“ ЕООД чрез процесуалния му представител адвокат П.С., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се, че предметът на делото е изяснен с разменените книжа и доклада на съда, както и че възраженията по отношение на изготвения от съда доклад, са преклудирани. Твърди се, че първоинстанционният съд законосъобразно е изпълнил законовите си задължения по напътване на страните с оглед разкриване на обективната истина съобразно разписаните в ГПК правомощия. Също така се посочва, че първоначалният иск не е отхвърлен на база на приемането за доказан на непредявен иск за недействителност, а на база на направено правоизключващо възражение за недействителност. Доказателственият анализ е бил задълбочен и правилен, поради което следва да бъде оставено без уважение оплакването за необоснованост. Твърди се, че искането за отмяна в частта за разноските също е преклудирано. Не се правят доказателствени искания и не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на
въззивника поддържа подадената въззивна жалба и иска решението да бъде отменено
като неправилно, като алтернативно моли делото да бъде върнато на първа
инстанция, поради допуснати процесуални нарушения.
Процесуалният представител на въззивника поддържа, че
жалбата е неоснователна, като първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Преди да вземе отношение към установеното от
фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита за необходимо да се
занимае с поддържаното във въззивната жалба възражение относно това, че
първоинстанционният съд не е разпределил правилно доказателствената тежест по
делото и се е произнесъл по непредявен иск.
На първо място следва да се отбележи, че
недействителността на сключения между страните предварителен договор е въведена
от ответника с възражение в отговора на исковата молба, а не чрез отделен иск,
както е посочено във въззивната жалба.
Въззивният съд намира, че доказателствената тежест е
била правилно разпределена, като в доклада на районния съд е посочено, че
ответника следва да докаже твърденията си за недействителност ( въведени като
възражение) и твърденията си за измамливи действия ( съдържащи се в насрещния
иск). За ответната страна не съществува забрана да упражни защита по предявения
иск чрез възражения и същевременно да предяви насрещен иск, който по същество
се явява евентуален на тези възражения. Така ако бъде уважено приетото
възражение, ще бъде отхвърлен насрещния иск, но без да се формира сила на
пресъдено нещо. Следва да се отбележи също, че възражението за недействителност
и по-конкретно за нищожност е възражение, свързано с правилното приложение на
материални разпоредби, като съдът дори и да не е бил сезиран с такова
възражение, следва да вземе предвид наличието на порок в сделката, тъй като
нищожните сделки не пораждат правни последици. В конкретния случай обаче са
посочени обстоятелства, които според ответника обосновават нищожност, а именно,
че е бил сключен договор за заем и обезпечение в отклонение на законовите
разпоредби.
По отношение на възражението, че не е разпределена доказателствена тежест във връзка със сключен договор за заем, съдът намира този довод за неоснователен. Ответникът е страната, която е твърдяла, че е налице сключен договор за заем, поради което е налице недействителност на предварителния договор и съгласно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК именно в негова тежест е било да докаже, че такова заемно правоотношение съществува- Решение № 461 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 1206/2010 г., ВКС, IV г.о. Това е свързано с възражението за нищожност и не е необходимо да бъде предявяван положителен установителен иск, както правилно е отбелязал първоинстанционния съд в определението си по чл. 140 ГПК. Дори и да се приеме, че липсват указания, то това би засегнало ответника, а не ищеца, тъй като последният не следва да доказва нищо друго при това възражение, освен предпоставките на собствения си иск, за които доказателствената тежест е била правилно разпределена. Противното би означавало в тежест на ищеца да бъде указано да докаже отрицателния факт на несъществуване на заемното правоотношение.
С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че на
въззивника е указано правилно кои факти следва да докаже и какви възражения и
искове е направил въззиваемия.
По отношение на установеното от фактическа страна
настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази
част. Следва да бъде направено обаче едно уточнение с оглед наведените във
въззивната жалба доводи за неправилност на акта на районния съд.
Най- съществени с оглед изхода на спора се явяват
показанията на свидетеля А., поради което е необходимо същите да бъдат
внимателно анализирани. Макар това да не е посочено като довод за обжалване, за
пълнота трябва да се каже, че изводите на районния съд за допустимост на тези
показания с оглед предмета на делото, са правилни с оглед съществуващата
практика на ВКС, която е цитирана в първоинстанционния акт.
В жалбата по същество се съдържат доводи за противоречие в депозираните показания, като е следвало съдът да не ги кредитира при постановяване на решението си. Въззивникът счита, че съдът неправилно е приел за установено, че имало обаждания до св. А. след датата 31.03.2015 г. Записано е в мотивите, че до датата, на която е следвало да бъде сключен окончателния договор, ответникът не е връщал суми по сключения договор за заем, поради което ищецът М. се свързал с А.. Настоящата инстанция счита, че се касае за неточно изложение на иначе правилно изградени изводи. От показанията на А. се установява, че същият визира периода между сключването на предварителния договор и датата 31.03.2015 г., тъй като заявява: „Парите трябваше да се върнат, като г-н М. многократно се свърза с мен по телефона, за да ме пита какво се случва и си искаше парите.“ По същество тук няма и противоречие с наличните по делото констативни протоколи, тъй като същите удостоверяват обстоятелството, че на 31.03.2015 г. ответникът не се е явил в съответните нотариални кантори, а не кой с кого и кога е провел разговори.
Действително, в мотивите си районният съд е посочил, че ищецът през лятото на 2015 г. е поискал и за първи път е огледал апартамента и след това на 01.04.2015 г. е предявил иска си. В показанията си св. А. заявява: „…след сключване на предварителния договор г-н М. отиде да гледа апартамента…“, а малко по-надолу казва: „Впоследствие през летния сезон, когато има лице по поддръжката, е отключено на г-н М. да види апартамента.“ Следва така депозираните показания да бъдат тълкувани по правилата на логиката и съобразно съществуващите обществени отношения. Касае се за недвижим имот в курортно село на брега на Черно море. Подготовката за т.нар. летен сезон в подобни селища започва много по-рано от същинското астрономическо лято, тъй като обектите следва да бъдат приведени в подходящ вид след зимата, когато същите не са били посещавани. Настоящата инстанция приема, че именно това е визираният от свидетеля А. момент, когато е извършен оглед- преди датата 31.03.2015 г, като в този смисъл е следвало да бъдат и констатациите на първоинстанционния съд.
Така обсъдените неясноти в мотивите на
първоинстанционния акт обаче не могат да доведат до заключение, че показанията
на свидетеля А. не следва да бъдат кредитирани. Неговите показания са последователни,
логични и непротиворечиви, а обстоятелството как са били интерпретирани от съда
при анализа им не им отнема тези характеристики. От друга страна следва да се
подчертае, че ако св. А. е заинтересован по някакъв начин от изхода на делото,
то същият би дал показания в посока уважаване на предявения насрещен иск.
Напротив, същият твърди, че представителят на „Том Кларк“ ЕООД е знаел, че
сключва договор за заем и е бил запознат с естеството на сключения
предварителен договор. Тези показания до известна степен поставят ответника в
неблагоприятна позиция, тъй като с тях се установява получаването на парична
сума в заем и липсата на изпълнение на задължението за връщането й. Също така
не може изобщо да бъде направен извод за някаква „икономическа“ обвързаност
между свидетеля и ответника „Том Кларк“ ЕООД. Поради това настоящата инстанция
счита, че тези показания са дадени добросъвестно и следва да бъдат изцяло
кредитирани.
За пълнота следва да се посочи и дали би имало
значение за изхода на спора обстоятелството дали твърденият оглед е бил
направен преди или след датата 31.03.2015 г. Настоящата инстанция счита това
обстоятелство за ирелевантно, тъй като независимо от това каква квалификация
следва да бъде дадена на сключения договор, при всички положения волята на
ищеца е била този имот да бъде придобит било като предмет на договор за
продажба, било като последица от неизпълнено задължение по договор за заем.
По отношение на установеното от правна страна:
Тъй като е постъпила въззивна жалба само от Й.М., то
настоящата инстанция трябва да се занимае само с предявения иск с правна
квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като по отношение на предявения насрещен иск
първоинстанционното решение е влязло в сила.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на
районния съд по отношение на основателността на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на решението в тази
част, като само следва да бъде добавено следното:
При всеки иск, при който се претендират правните последици
на сключен между страните договор, една от предпоставките, които винаги трябва
да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване е наличието на
действително облигационно правоотношение. В случая липсва такова валидно
правоотношение, поради наличие на основание за нищожност на така сключения
договор, изразяващо се в противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1
вр. чл. 152 ЗЗД. Правилно е отбелязано, че не се касае за симулативен договор,
тъй като страните са желаели настъпването на последиците на тази недействителна
сделка. И двете страни са съзнавали, че собствеността върху недвижимия имот ще
бъде прехвърлена като последица от неизпълнение на задължението по сключения
договор за заем, като именно това тяхно желание елиминира квалификацията по чл.
17 ЗЗД. Тази тяхна воля обаче не може да преодолее съществуващата забрана на
чл. 152 ЗЗД за създаване на обезпечения в полза на страните по договор, извън
уредените в закона, което правило е императивно. Така нищожността на сключения
предварителен договор пречи на възникването на субективното потестативно право
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, тъй като не може да бъде обявен за окончателен договор,
който изобщо не може да произведе правни последици.
С оглед изложеното и с оглед обстоятелството, че настоящата
инстанция изцяло споделя изводите на районния съд от фактическа и правна
страна, следва, че обжалваното решение трябва да бъде изцяло потвърдено, а
въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Възраженията на въззивника Й.М.Й. досежно определения
от първоинстанционния съд размер на съдебно-деловодните разноски на „Том Кларк“
ЕООД не следва да се разглеждат за първи път пред настоящата инстанция, тъй
като искане за изменението им не е предявено пред районния съд по реда на
чл.248 ГПК и по тази причина не са налице основанията по чл.248, ал. 3 ГПК за
обжалване и произнасяне от въззивния съд по определението в частта за
разноските.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, в
полза на въззиваемия „Том Кларк“ ЕООД следва да бъде присъдена сумата от 600
лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Представената сметка за дължими
суми може да бъде приета за разписка за заплатено възнаграждение по сключен
договор за правна защита и съдействие. Именно това основание е вписано в нея, а
също и номерът на настоящото дело. Съдържа се също така и подпис на адвоката,
поради което съдът приема, че са налице доказателства за плащането на
възнаграждението съгласно постановките на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70 от 05.05.2016 г. по гр.д. № 300 по описа за 2015 г. на Районен съд- Несебър.
ОСЪЖДА Й.М.Й., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „К.“, кв. „Б.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на „ТОМ КЛАРК“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, вход Б, ет. 3, сумата от 600 /шестстотин/ лв., представляващa адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.