№170
20.04.2022г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Ива Атанасова
и с участието на
прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Г.ДИНКОВА
административно дело № 742 по описа за 2021г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано
е по жалба от А.И.М. с адрес: ***, подадена чрез пълномощника му адв.А.Г.,
срещу отказ за влизане в страната с рег.
№ 0125921012890, издаден на 29.11.2021г. от Л.А.М. - контролиращ служител в Главна дирекция /ГД/
"Гранична полиция" при граничен контролно-пропускателен пункт /ГКПП/
"Капитан Андреево". В жалбата са изложени твърдения за
незаконосъобразност на отказа като постановен при съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че
цитираното правно основание за издаване на оспорения акт не намира опора във фактите по случая. Жалбоподателят сочи, че е напуснал родината
си - Сирийска арабска република, през 2015г, заради войната там, и е дошъл да
живее в Р.България, като е получил статут на бежанец и се е установил да живее
в страната. През 2016г. е създал семейство, като е заживял на съпружески начала
с М.Х. С., също бежанец от Сирия и от съжителството си имат две деца, родени в
България. От 2018г. жалбоподателят притежавал недвижим имот в с. Помощник,
където и до момента живеел със семейството си. Занимава се със земеделие и
стопанисва малък ресторант в гр.Харманли. Не оспорва, че спрямо него е била
наложена ПАМ – „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите
членки на Европейския съюз“ със Заповед № 3-2880 от 02.11.2020г., издадена от
Председателя на ДАНС, но тази заповед е била отменена с влязло в сила Решение №
385/ 03.11.2021г. на Административен съд – Стара Загора, поради което към дата
на налагане на оспорения отказ за влизане в страната по отношение на А. М. не е
имало наложена забрана. Не отговаряло на
действителността и твърдението, че А.М. притежава неистински, фалшив или
фалшифициран документ, тъй като имал издадена карта на бежанец и удостоверение
за пътуване зад граница на бежанец, за които е разбрал, едва при представянето
им на служителите от гранична полиция, че са обявени за невалидни. По
изложените в жалбата доводи се иска оспореният акт да бъде отменен като
незаконосъобразен. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът
– контролиращ служител в ГД "Гранична полиция" при ГКПП "Капитан
Андреево" – Л.А.М., оспорва жалбата като неоснователна.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
е сирийски гражданин и има предоставен статут на бежанец в Република България,
за което му е издадена карта на бежанец № *********, валидна до 14.07.2025г
/л.6 по делото/. По делото няма данни този документ за самоличност на чужденеца
да е обявен за невалиден.
На
29.11.2021г. при влизане на жалбоподателя от Турция в Р.България през ГКПП
„Капитан Андреево“ е бил постановен оспорения Отказ за влизане в страната с
рег.№ 0125921012890/ 20.11.2021г от контролиращ служител в Главна дирекция "Гранична
полиция" при ГКПП "Капитан Андреево шосе". Като правно основание
за издаването на акта е посочена разпоредбата на чл. 10, ал.1, т.19 от ЗЧРБ, а
от фактическа страна е обоснован с притежаването на неистински, фалшив или
фалшифициран документ за пътуване и обстоятелството, че чужденецът е вписан със
забрана за влизане в страната, в националния списък. В съдържанието на
документа е посочено, че А.М. е представил удостоверение за пътуване зад
граница на бежанец № *********.
По
делото е приложена административната преписка по издаване на оспорения акт,
която съобразно изявлението на ответника е в цялост и в нея се съдържа Протокол
за запознаване на лице за контрол на втора линия, връчен на жалбоподателя на
29.11.2021г., както и съобщение № 13240/ 29.11.2021г. и съобщение № 13240/
29.11.2021г., и двете от началник 04 група ГКПП К.Андреево до Началник отдел
ГД-ГДГП, РДГП Елхово, ГПУ Свиленград и ОДЦ-ГДГП, в които се съдържа информация,
че на 29.11.2021г. в 15.20ч. на КГПП Капитан Андреево при влизане се е явил
сирийският гражданин – А.И.М. – род.***г., притежаващащ българско удстоверение
за пътуване зад граница на бежанец № *********, с взета мярка към обекта –
забрана за влизане в страната под системен номер *********. Уведомена ДАНС и
проведена беседа със служители на ДАНС и служители на НКЦТ. Лицето е било
върнато обратно в Р.Турция с протокол за отказ за влизане 1943/29.11.2021г.
По
делото е представена молба от ответника с вх.№ 1552/ 11.03.2022г., в която се
съдържа изявление, че забраната за влизане на жалбоподателя на територията на
РБългария е била въведена в системата на 03.11.2021г. в 15.09ч., на основание
чл.42з, ал.1, т.1 вр. с чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ и издадена Заповед № 2880/
02.11.2020г.
Представено
е и прието като доказателство по делото Решение № 385 от 03.11.2021г.,
постановено по адм.дело № 115/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 3-2880/
02.11.2020г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с
която на основание чл.42з, ал.1, т.1, вр. чл.10, ал.1, т.1 и чл.44, ал.1 от
ЗЧРБ, на А.И.М. е наложена принудителна административна мярка „Забрана за
влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“
за срок от пет години. Решението, като необжалваемо, е влязло в законна сила на
датата на постановяването му – 03.11.2021г.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
В
Закона за чужденците в Република България не е предвиден ред за обжалване на отказите за влизане в страната и те не
представляват принудителна административна мярка по смисъла на чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ. Същевременно в Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република
България /ППЗЧРБ/, където са регламентирани редът и условията за
издаване на такива откази, също не е предвидена изрично възможност те да бъдат
оспорени по административен или съдебен ред. Такъв ред не е уреден и в
Инструкция № 8121з-813 от 09.07.2015 г. за реда и организацията за
осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни
пунктове, издадена от министъра на вътрешните работи и обнародвана в ДВ, бр. 55
от 21.07.2015 г. /Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г./ Ето защо, съобразно
принципа на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България
след като с административния акт се засяга правната сфера на жалбоподателя и
обжалването му не е изключено изрично със закон, то оспорването и настоящото съдебно
производство се явяват допустими. В допълнение следва да се има предвид, че
съгласно чл. 14, пар. 1 - 3 от Регламент (ЕО) № 2016/399 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за
режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) на гражданин
на трета страна, който не отговаря на условията за влизане, установени в чл. 6,
пар. 1, и не спада към категориите лица, посочени в чл. 6, пар. 5, се отказва
влизане на териториите на държавите членки, като отказът се предоставя чрез
стандартен формуляр, съдържащ се в приложение V, част Б, попълнен от органа,
упълномощен от националното законодателство да налага отказ за влизане, и лицата, на които е издаден отказ, могат да го
обжалват, като обжалването се извършва в съответствие с националното право.
Регламентът има директен ефект и по силата на примата на правото на ЕС над
вътрешното законодателство е пряко приложим при противоречие с националноправна
норма, т. е. дори и да беше изрично предвидено в българското законодателство,
че отказите за влизане в страната не
подлежат на обжалване, то по силата на чл. 14, пар. 3 от Кодекса на шенгенските граници
следва да се признае правото на жалба срещу него.
Разгледана
по същество, жалбата
е и основателна.
Обжалваният
отказ е издаден от компетентен орган по см. на чл.3, ал.1 от ППЗЧРБ –
контролиращ служител на ГД“Гранична полиция“ при ГКПП „Капитан Андреево“, който
е осъществил граничната проверка на сирийския гражданин на ГКПП "Капитан
Андреево" при влизането му в Р.България от Р.Турция.
Обективиран
е в писмена форма, по образец съгласно Единен стандартен формуляр. По отношение
формата на постановения отказ са налице специфични изисквания, посочени в
ППЗЧРБ. Съгласно чл.3, ал.1 от ППЗЧРБ чужденец, който не отговаря на
изискванията за влизане в Република България, не се допуска в страната от
органите на граничен контрол. За отказа се попълва Единен стандартен формуляр
за отказ за влизане на границата съгласно част "Б" от Приложение V от Регламент (ЕО) №
2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г.
относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на
шенгенските граници). Аналогична е и разпоредбата на чл.31, ал.1 от Инструкция
№ 8121з-813 от 09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на
граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, съгласно
която, в случаите, когато при гранична проверка се установи неизпълнение на
някое от условията за влизане или наличието на забрана за влизане на чужденец в
Република България, граничният полицай съставя „Единен стандартен формуляр за
отказ за влизане в страната“ по образец, копие от който се съхранява на ГКПП, и
обработва документите на чужденеца в съответствие с взетото решение за отказ за
влизане.
Въз
основа на изложеното, съдът приема, че оспореният отказ формално отговаря на
нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акт от вида на
процесния, поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.
С
оглед характера на производството, въз основа на което е издаден оспореният
отказ, не се установяват допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да обосновават отмяната му на
това основание.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт,
обхваща преценката дали са налице установените от административния орган
релевантни юридически факти и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване норма и респ. - дали се следват
разпоредените с акта правни последици.
В
случая като правно основание за постановяване на процесния отказ е посочена
разпоредбата на чл.10, ал.1, т.19 от ЗЧРБ, съгласно която се отказва издаване
на виза или влизане в страната на чужденец, когато е лице, за което е подаден
сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане.
С
оглед цитираното нормативното предписание съдът намира, че оспореният акт е
постановен в противоречие с материалноправната разпоредба на която се основава
и при липса на законовата предпоставка за неговото издаване. Съображенията за
това са следните:
Жалбоподателят
е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ, тъй като не е
български гражданин. А.М., като гражданин на Сирия, е гражданин на трета страна
по смисъла на чл. 2, т. 6 от Кодекса на шенгенските граници.
Съгласно посочената норма "гражданин на трета страна" означава всяко
лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на чл. 20, пар. 1 от ДФЕС и което не попада в
обхвата на приложение на т. 5 от чл. 2, т. е. което не се ползва с правото на
свободно движение съгласно правото на Съюза.
Едно
от условията за влизане на граждани на трети на територията на държавите членки
съгласно чл. 6, пар. 1, буква г) от Кодекса на шенгенските
граници, е да не са регистрирани в ШИС като лица, за които има
сигнал за отказ за влизане. По смисъла на
чл. 2, т. 7 от Кодекса на шенгенските граници
"лица, за които има сигнал за отказ за
влизане" означава всеки гражданин на трета страна, който е
регистриран в Шенгенската информационна система в съответствие със и за целите,
установени в членове 24 и 26 от Регламент (EC) № 1987/2006 на
Европейския парламент и на Съвета.
Наличието на
подаден по
отношение на настоящия жалбоподател сигнал в Шенгенската информационна система
за отказ за влизане към датата
на издаване на процесния
отказ обаче не се установява от
приетите по делото доказателства. Напротив, от представеното по делото съдебно решение
№ 385/ 03.11.2021г., постановено по адм.дело № 115/ 2021г. по описа на
Административен съд – Стара Загора е видно, че наложената на А.М. със Заповед №З-2880/
02.11.2000г. на Председателя на ДАНС ПАМ – забрана за влизане и пребиваване на
територията на държавите-членки на Европейския съюз за срок от 5 години, е била
отменена като незаконосъобразна преди постановяване на процесния отказ. Данни
за наложена друга забрана и съответно въведен сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане не са налични по
делото, а и няма наведени такива твърдения от страна на ответника, в чиято
тежест, съгласно
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, бе да докаже убедително наличието на фактическите
основания за издаването на обжалвания акт. В случая административният орган –
ответник по жалбата, не установи и не доказа при условията на пълно главно
доказване наличието на регламентираната в чл.10, ал.1, т.19 от ЗЧРБ материалноправна
предпоставка за да се откаже влизането в страната на чужденеца А.М..
Недоказано
по делото остана и другото фактическо основание, отбелязано във формуляра за
отказ – притежаван от А.М. неистински, фалшив или фалшифициран документ.
Всъщност това фактическо основание не попада в сочената от административния
орган хипотеза на чл.10, ал.1 т.19 от ЗЧРБ, а следва да се квалифицира правно
като такова по чл.10, ал.1, т.7 от същия закон, но такава правна обосновка не
се съдържа в обжалвания акт.
Доколкото
липсват каквито и да е било доказателства, които обективно да сочат, че към
момента на постановяване на процесния акт са били налице фактически
обстоятелства, релевиращи основание по чл.10, ал.1, т.19, респ. по чл.10, ал.1,
т.7 от ЗЧРБ, съдът приема, че
упражненото от в случая административно правомощие е в нарушение на нормативно
регламентираните изисквания и при неправилно
приложение на материалния закон.
С
оглед на изложеното жалбата се явява основателна. Оспореният отказ за влизане в
страната с рег.№ рег. № 0125921012890/ 29.11.2021г. е незаконосъобразен и се следва неговата
отмяна.
Предвид
изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на Главна
дирекция „Гранична полиция“ следва да бъде възложено заплащането на сумата от 810
лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и 800 лева –
договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на А.И.М. отказ за влизане в
страната с рег. № 0125921012890, издаден на 29.11.2021г. от Л.А.М. - контролиращ служител в Главна дирекция
"Гранична полиция" при Граничен контролно-пропускателен пункт
"Капитан Андреево", като незаконосъобраен.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“, да
заплати на А.И.М., ЕГН **********,***,
сумата от 810 лв. /осемстотин десет лева/, представляваща направените от
жалбоподателя разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.