№ 396
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело
№ 20211100512444 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, чрез юрк. Г.Р. срещу
Постановление за разноски от 17.08.2021 г., постановено по изп.дело № 20218510402089 на
ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ с което ЧСИ е намалил размера на адвокатския хонорар на
взискателя на 240 лв. с ДДС.
Частният жалбоподател излага, че на взискателя изобщо не следва да се дължи адвокатско
възнаграждение, тъй като същият е адвокат, поради което е неморално и в нарушение на чл.
3 ГПК да възлага на друг адвокат да образува изпълнително производство за събиране на
присъдени в полза на първия адвокат суми. Счита, че същият има необходимите правни
знания за да инициира образуване на изп.производство. Твърди, че в случая се касае за
злоупотреба с право, като единствената цел на взискателя е да бъде натоварен длъжника с
допълнителни разноски. На следващо място счита договора за нищожен, поради
накърняване на добрите нрави, евентуално, поради неговата привидност. Искането му към
съда е да се отмени обжалваното постановление и да се отхвърли претенцията за
адв.възнаграждение изцяло. Претендира разноски.
Взискателят по изпълнителното дело К.Г., счита жалбата за неоснователна с подробно
изложени съображения по същество. Искането му към съда е жалбата да бъде оставена без
уважение.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени съображения
1
за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските са намалени в
минимален размер с оглед правната и фактическа сложност на делото. На следващо място
заявява, че възраженията на длъжника за недължимост въобще на адв.възнаграждение са
лишени от основание и противоречат на съдебната практика. В тази връзка, моли съда да
остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по
изпълнителното дело.
Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20218510402089 на ЧСИ М.П., с рег. № 851 е
образувано по молба на К.К.Г. – като взискател, срещу „Д.З.“ АД – като длъжник, въз основа
на изпълнителен лист от 03.08.2021 г. на основание съдебно решение по гр.д. № 1060/2020
г. на РС – Хасково и гр.д. № 306/2021 г. на ОС - Хасково за сумата от общо 653 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и
съдействие, от който е видно, че взискателят е представляван безплатно от АД „Г.И М.“ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
На 11.08.2021 г. е връчена на длъжника Покана за доброволно изпълнение за сумата от
изп.лист, като е посочен и общия размер на приетите по делото за събиране разноски на
взискателя от 480 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.
На 16.08.2021 г. от длъжника е подадено възражение, с искане адв.възнаграждение изцяло
да бъде отменено.
С Постановление за разноски от 17.08.2021 г. СИ е отказал да уважи исканията на длъжника
за отмяна на разноските въобще, като е намалил размера на приетото за събиране
адв.възнаграждение на 240 лв. с ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт,
подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради
което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип
на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е
регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради
2
това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира
пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а
постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
По отношение на направените с частната жалба възражения, съдът намира следното:
Съгласно изричната норма на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото
основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда, което също не е налице, и по новата т. 3 - за изпълнителни
способи, които не са приложени. В чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е предвидена изрично възможност
адвокат да оказва базплатна правна помощ на друг юрист, като за оказаното процесуално
представителство следва да получи възнаграждение, съгласно Наредба № 1 от 09.04.2004 г.
на МРАВ. В случая молбата е подадена от адвокат и е поискано присъждане на
възнаграждение по договора за правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, поради
което и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА заплащането на адв.възнаграждение се дължи, като
същото е съобразено с минимума по Наредбата. Следователно по изпълнителното дело
взискателят е бил представляван от адвокат, като се установява, че същият е уговорил
безплатно представителство по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, поради което
неоснователни са доводите на жалбоподателя, че взискателят неформално е ангажирал свой
колега адвокат, да го представлява по изпълнителното дело, и това представлява
злоупотреба с право, тъй като същият имал познания да се представлява и сам. Законно
право на всяко лице е да ангажира правна помощ от адвокат, като това, че същото
притежава това качество не е основание да се приеме, че няма право да се ползва от
адвокатска помощ.
В случая ЧСИ по възражение на длъжника е намалил възнаграждението до размера на
минимума по чл. 10 от Наредбата, поради което съдът намира, че същото не се явява
прекомерно или недължимо и искането на жалбоподателя за неприсъждането му резонно е
оставено от ЧСИ без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, чрез юрк. Г.Р. срещу
Постановление за разноски от 17.08.2021 г., постановено по изп.дело № 20218510402089 на
ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ с което СИ е намалил размера на адвокатския хонорар на
взискателя на 240 лв. с ДДС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
3
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4