№ 17227
гр. София, 13.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20251110101247 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Р. М. срещу „Сити Кеш“ ООД,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 19.06.2025г. от 14:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е от Р. Р. М. срещу „Сити Кеш“ ООД установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че чл. 11, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № 1145554 от 11.09.2024г., съдържащ клауза, предвиждаща неустойка
поради непредставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумата от 282,77 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожната
клауза, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба- 09.01.2025г., до
окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 11.09.2024г. с ответното дружество сключил Договор за
потребителски кредит № 1145554, по силата на който му бил предоставен кредит в размер
на 950 лева, които следвало да върне за 11 седмици на 2 седмични вноски от по 9,24 лева и 9
седмични вноски от по 110,75 лева или общо 1015,23 лева. Бил фиксиран лихвен процент 50
% и ГПР в размер на 65,59 %. Сочи, че в чл. 5 от договора било посочено, че страните се
споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните
обезпечения- безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка
за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер
1
на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, вкл. главница и лихва и
поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на описаните в договора
условия. Съгласно чл. 11 от договора, ако кредитополучателят не предоставил посоченото в
чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното
обезпечение не отговаря на условията, то кредитополучателят дължал на кредитора
неустойка в размер на 282,77 лева, която се заплащала разсрочено по начин, посочен в
погасителния план- Приложение № 1 към договора, а именно на две вноски от по 108,76
лева и 10 вноски по 7,25 лева. Поддържа, че изцяло бил върнал сумата по отпуснатия
кредит. Поддържа, че така уговорената неустойка била нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Сочи, че така уговорената неустойка излизала извън присъщите си функции
и целяла само и единствено да постигне неоснователно обогатяване на заемодателя-
ответното дружество. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който е посочено, че била налице злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213
ГПК. Сочи, че в СРС били подадени две искови молби, въз основа на които били образувани
гр. дело № 1247/2025г. и гр. дело № 1243/2025г., които се отнасяли за различни договори за
кредит, но се оспорвала една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение по кредита. Изложени са съображения, че между страните
били сключени общо два договора с клауза като процесната, което говорело за наличие на
трайни отношения, създадени на база идентични условия, с които потребителят се бил
задължил многократно по свое желание и при пълна яснота относно финансовите последици
от тях. Изложени са съображения, че клаузата за неустойка не заобикаля нормата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на ГПР били спазени всички, закрепени в чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Поддържа, че уговореният в договора ГПР не надхвърлял
пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не било налице нарушение на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че уговорената неустойка не е и не следвало да бъде включвана в
ГПР. Изложени са съображения, че оспорената неустойка е действителна, както и че
кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от
договора по реда на чл. 29 ЗПК. Поддържа, че предвид сключването на множество договори
при идентични условия в случая било налице индивидуално договоряне, което изключвало
възможността за липса на достатъчно инфорамция за финансовите задължения на
потребителя, както и за нарушаване на равноправието между страните. Сочи, че към
исковата молба не били представени никакви доказателства за плащане на процесните суми.
Възразяват срещу искането за присъждане на разноски. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендират разноски.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по иска по чл. 26, ал. ЗЗД- сключването
на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи; 2) по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – извършено плащане на исковата сума в
полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така
извършеното плащане.
УКАЗВА на ищеца Р. М. на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства да
е извършил плащане на исковата сума в полза на ответника на осонвание оспорената
договорна клауза.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
2
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3