ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 390
18.04.2023г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на осемнадесети
април две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
разгледа докладваното
от съдия Димитрова и. адм. дело № 369 по описа на съда за 2023 година.
Производството е по реда на чл.256 във връзка с чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по повод подадена от П.Т.З.
*** искова молба, наименувана“жалба“, с
която се оспорва по реда на чл. 256 от АПК бездействие на Министерски съвет на
Република България да изпълни задължението си произтичащо от чл.66 ал.3,
т.1 от ЗМДТ да издаде изискуемата съобразно
същата норма наредба.
Моли се да бъде осъден Министерски съвет на Република България да изпълни
задължението си и издаде процесната наредба, като му се определи срок за това.
Претендират се разноски съгласно приложен списък.
С вх.№ 2726 от 10.04.2023г. и от 11.04.2023г.
процесуален представител на Министерски съвет на Република България изразява
становище за недопустимост на исковата молба и се моли същата да бъде оставена
без разглеждане, а производството по делото прекратено. Алтернативно, в случай
че съдът счете иска за допустим, се моли същия да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Претендират се разноски представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
При извършената служебна проверка за допустимост на производството
настоящият съдебен състав намира, че са налице основания исковата молба да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Съображенията за това са следните:
В случая ищецът
твърди, че административният орган бездейства да изпълни свое задължение
произтичащо пряко от закон и да издаде наредба, в която да бъдат определени
образецът и редът за изготвяне на план-сметка.
По силата на чл. 256, ал. 1 от АПК, бездействието на
административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може
да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на
индивидуалните административни актове. В чл.
256, ал. 2 от АПК е уредено оспорването при неизвършване на фактически
действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на
закона, в 14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му.
Предмет на осъдителният иск по чл.256 от АПК е правото на
лице или организация да иска осъществяване на конкретни фактически действия от
административният орган, за които последният е задължен пряко по силата на
закона. Фактическият
състав, на цитираната правна норма, следователно
включва наличие на задължение за административния орган, произтичащо пряко от
нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на
определен юридически факт и съответно бездействието на административния орган –
неизвършването на тези действия. Бездействието е липса на физическа изява на
действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт и извършването
на което действие рефлектира директно в правната сфера на лицето. Т.е.предметът на защита в случая касае само дължими по силата на закона
фактически действия, които произтичат пряко от правна норма, без извършването
им да е опосредено от допълнително волеизявление. Обстоятелството, че предметът на защита по
чл.256 от АПК е свързан само с неизвършването на фактически действия на
административните органи е трайно възприет в практиката на ВАС - Определение №
8774 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8277/2022 г., V о Определение № 7993
от 21.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7989/2022 г., II о., Определение № 12905
от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11000/2021 г., VI о., Определение № 11696
от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11100/2021 г., II о., Определение № 10634
от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9963/2021 г., IV о. Определение № 10350 от
13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9293/2021 г., II о, Определение № 1586 от
6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 408/2019 г., II о. и др.
Произнасянето
на административния орган с издаване на наредба обаче не се осъществява с фактическо
действие, а с правно такова, т.к. наредбата представлява подзаконов нормативен
акт. В този смисъл производството по чл. 256 от АПК е неприложимо.
Ето защо и исковата молба следва да бъде оставена без
разглеждане поради липса на годен предмет, а производството по делото да бъде
прекратено.
При този изход на спора основателна се явява само
претенцията на административния орган за
присъждане на разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение и
такова следва да бъде присъдено в минималния размер от 100.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.256,ал.1, вр. с чл.159 т.1 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от П.Т.З. *** искова молба, наименувана“жалба“, с която се оспорва по реда на
чл. 256 от АПК бездействие на Министерски съвет на Република България да
изпълни задължението си произтичащо от 66, ал.3, т.1 от ЗМДТ да издаде
изискуемата съобразно същата норма наредба.
ПРЕКРАТЯВА производството по и. адм. д. № 369/2023г. по описа на Административен съд
- Хасково.
ОСЪЖДА
П.Т.З., с ЕГН ********** *** да заплати на Министерски съвет на Република България
разноски по и.адм.дело № 369/2023г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 100.00
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: