№ 1812
гр. Пловдив, 22.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20225300101848 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. В. СТ., с
ЕГН ********** и постоянен адрес- ***
С разпореждане №2796/13.07.2022г. исковата молба е оставена без движение, като на
ищеца е предоставена възможност да отстрани констатираните от съда нередовности на
същата, чрез посочване името и адреса на ответника; излагане на ясни обстоятелства, на
които се основава претенцията му, и такива, обосноваващи правния му интерес от
провеждане на установителен иск за собственост; посочване цената на предявения иск и
заплащане на дължимата държавна такса; формулиране на конкретно искане до съда,
съответстващо на изложените обстоятелства.
По повод горепосоченото разпореждане, в рамките на определения едноседмичен
срок е постъпила по делото уточняваща молба от ищеца С.. В същата са изложени
твърдения, че ищецът е придобил правото на собственост върху подробно описаните шест
недвижими имота / ПИ с идентификатори 10776.2.74, 10776.4.96, 10776.6.22, 10776.12.17,
107712.82, 10776.18.47/ по силата на договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен на *** с нотариален акт №***; че по отношение
на собствените му имоти е насочено принудителното изпълнение по изпълнително дело ***
по описа на ЧСИ И.Х. с рег. №***, с район на действие- ***, взискатели по което са Г.П.,
Н.П. и Н.П., а длъжник- Н.В.В.- прехвърлителя по договора от ***; че върху имотите му е
била вписана по разпореждане на ЧСИ възбрана на 25.01.2022г., т.е. 20 дни по-късно след
като ищецът и Н.В. са били сключили на 06.01.2022г. предварителен договор за продажба
на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, с предмет- описаните имоти.
Предвид изложените обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което ищецът
да бъде признат за собственик на процесните имоти, като искът се насочва срещу ЧСИ И.Х.
с рег. №***, с район на действие- ***, с адрес- ***. Формулирано е и искане да се постанови
1
от съда установителен акт, от който да е видна неправомерността на действията на ЧСИ Х.
за опис на имотите, който вече е извършен на дата 18.07.2022г., като впоследствие сам
ищецът изрично е заявил, че депозираната пред съда молба не следва да се счита като жалба
по см. на чл.435, ал.4 от ГПК срещу действията на ЧСИ. Наред с това, в уточняващата молба
ищецът е посочил цена на иска- 11 538,05лв., внесъл е държавна такса в общ размер на
115,38лв. с вносни бележки от 12.07.2022г. и 17.07.2022г.
Преценявайки заявеното в исковата молба и уточнението към нея и извършвайки
проверка, дължима по реда на чл.130 ГПК, за допустимостта на предявените претенции,
съдът намира следното:
Предявеният установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал.1 от
ГПК, с формулираното по-горе искане, съдът намира за недопустим.
Разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК предвижда, че всеки може да предяви
установителен иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато
има интерес от това. Следователно, за да бъде допустим установителен иск, то следва с едно
положително решение по него ищецът пряко да почерпи права и изгодни последици в
своята правна сфера.
В случая ищецът е предявил установителен иск за установяване правото му на
собственост върху недвижими имоти, по отношение на които се провежда принудителното
изпълнение по изп.д. *** Същият обаче няма правен интерес от провеждане на този иск
против посочения ответник- ЧСИ Х., тъй като последният не е лице, позоваващо се на
собствено материално право, което изключва или конкурира защитаваното от ищеца
материално право върху същия обект, а е орган по принудителното изпълнение. Доколкото
абсолютна процесуална предпоставка за реализиране на правото на защита чрез
установителния иск е да е налице правен интерес, който липсва при ищеца, то следва да се
постанови връщане на исковата молба, в частта й касаеща този иск, поради неговата
недопустимост.
По отношение на второто отправено до съда искане- за постановяване на
установителен акт, от който да е видна неправомерността на действията на ЧСИ Х. по изп.
д. ***, следва да се посочи, че по исков ред не може да се установява незаконосъобразност
на изпълнително действие, поради което същото се явява недопустимо.
Предвид изложеното и на основание чл.130 ГПК, съдът намира, че исковата молба
следва да се върне, а производството по делото- да се прекрати.
С оглед на това, съдът не дължи произнасяне по искането на ищеца по чл.389 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от К. В. СТ., с ЕГН ********** и постоянен
2
адрес- *** против ЧСИ И.Х. с рег. №***, с район на действие- ***“, с адрес- ***, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1848/2022г. на ПОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3