М О
Т И В И
Към
присъда, постановена по НОХд.№ 152/2018г. по описа на РС Бяла Слатина
Подсъдимия
Р.Л.П. ***, е предаден на съд по обвинение по чл.235, ал.1 НК и по чл.331, ал.3
вр. ал.1 НК, за това че на 06.07.2017г. в землището на с.Тлачене, обл.Враца,
без редовно писмено позволително е извозил 1 кубичен метър дървен материал от
горския фонд, на стойност 48,00 лева и
За това, че на
06.07.2017г. в землището на с.Тлачене, обл.Враца по непредпазливост е запалил
имущество със значителна стойност – земеделски масив, засят с пшеница, с площ
1050 дка, собственост на ЕТ „П.П.” – *** със собственик Ц.П.Ц. ***, на стойност
180 862,50 лева, в следствие на което е изгоряла пшеница с площ 70 дка, с
което са причинени реални щети в размер на 12 057,50 лева, като са
последвали значителни вреди.
Участващият
в делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния
акт. В хода на съдебните прения поддържа, че от събраните доказателства се е
установила фактическа обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Предлага с оглед данните за личността на подсъдимия и
поведението му в процеса да му бъде наложено наказание „Пробация”, като освен с
двете задължителни мерки да бъде наложено и трета такава, а именно: „Полагане
на безвъзмезден труд в полза на обществото”. По продължителността на
пробационните мерки предоставя по преценка на съда.
Защитникът
на подсъдимия адв.М.К. ***, изразява становище, че деянието е доказано по
безспорен начин и това е станало благодарение на съдействието на подсъдимия. Относно
наказанието напълно се присъединява към представителя на прокуратурата, като
изразява становище, че пробационните мерки следва да бъдат наложени в минимален
размер.
Подсъдимия
признава изцяло вината си както на предварителното изслушване, така и в ход на
съкратено съдебно следствие. Признава изцяло фактите и обстоятелствата, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт от прокурора.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и
в съвкупност дават основание на съда да приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият
Р.Л.П. е роден на ***г***. С постоянен адрес *** и настоящ адрес ***. Той е без
образование, неженен, осъждан и е безработен.
Подсъдимият Р.Л.П.
***. През месец юни 2017г. той закупил лек автомобил марка „Опел Астра“ с
регистрационен № ВР 21 45 ВА. За закупения автомобил бил съставен договор за
продажба на автомобила.
На
06.07.2017г. подс. П. потеглил сам с лекия автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ВР 21
45 ВА за гора, находяща се между с.Габаре и с.Враняк, обл.Враца. Седмица преди
това в тази гора той бил оставил един кубичен метър дърва за огрев, но тъй като
било валяло дъжд и било кално не успял
да ги извози от гората. Стигнал до гората
находяща се между с.Габаре и с.Враняк и натоварил един кубичен метър дърва за
огрев в автомобила си, след което потеглил обратно по земен път в посока
с.Тлачене, извозвайки натоварения дървен материал, без да има издадено надлежно
разрешително за това. В землището на с.Тлачене, обл.Враца той забелязал
земеделския масив обработван от св.Ц., засят с пшеница, през който имало следи
от преминаване на други автомобили и
решил да премине с автомобила си през него, тъй като пътят през него бил по –
кратък. На отиване към гората той преминал през същия земеделски масив. Навлязъл
с лекия си автомобил в земеделския масив с узряла пшеница, когато се сетил, че
е забравил в гората резервната гума на автомобила си. Оставил управлявания от
него лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ВР 21 45 ВА с работещ двигател в земеделския масив засят с пшеница и отишъл
пеша до гората, където била гумата. Разстоянието до гората били малко и той
бързо отишъл и взел резервната си гума. Тръгнал да се връща, когато излизайки
от територията на гората видял, че лекия автомобил, негова собственост гори,
като огънят бил най – интензивен в долната предна част на лекия автомобил. Той приближил до
автомобила си и видял, че горят и насажденията от пшеница под автомобила.
Извадил от автомобила си туба с вместимост 10 литра, пълна с вода и се опитал
да потуши огъня, но не успял. След което, без да сигнализира, се прибрал в дома
си. По същото време св.Ц. *** и се намирал в землището на с.Тлачене, обл.Враца,
където служители на фирмата му, между които и св.В.П.Г. от с.Бреница,
обл.Плевен, извършвали жътва на пшеница в друг земеделски имот. Те видели пушек, а малко по – късно и
„..висок пламък..“, при което св. Г. позвънил на национален телефон 112 и сигнализирал
за пожара. Св.Ц. със служители на фирмата си се придвижил със земеделска
техника до земеделския масив с площ 1050 дка, засят с пшеница и започнали да
ограничават огъня, като пуснали ограничителни линии с оран. Пристигналите
служителите на РСПБЗН – Бяла Слатина потушили огъня. Следствие на пожара
изгорели земеделски произведения – 70
декара земеделска продукция от земеделския масив – 45 500 кг пшеница,
собственост на св.Ц.. Уведомени били и
служителите на РУ – Бяла Слатина и св. Т.В.Т. – служител в управлението снел
сведения от подс.П., след като било
установено, че е собственик на намиращия се в земеделския блок лек автомобил.
Пред св.Тодоров, подсъдимият обяснил, че оставил лекия си автомобил „Опел
Астра“ с рег. № ВР 21 45 ВА с работещ двигател в земеделския масив засят с
узряла пшеница и отишъл до гората. Когато се върнал при лекия автомобил, видял
че пшеницата под него гори, както и долната част на лекия автомобил.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства, показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели Ц.П.Ц.
- л.15 от досъдебното производство, В.П.Г.– л.65 от досъдебното производство, Т.В.Т.
– л.66 от досъдебното производство, както и обясненията на подсъдимия. Показанията
на тези свидетели и обясненията на
подсъдимия съдът възприема и им даде вяра, като прецени, че са логични,
последователни и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и
са относими към предмета на доказване по настоящето производство.
В
подкрепа на установената по делото фактическа обстановка са и приобщените по
чл.283 НПК писмени доказателства, а именно: протокол за оглед на
местопроизшествие – л.4-6 от досъдебното производство, справка за лекия
автомобил – л. 12, 14 от досъдебното производство, актуално състояние на ЕТ „П.Ц.П.”
– л.16 от досъдебното производство, характеристични данни за подсъдимия – л.34
от досъдебното производство, протокол за доброволно предаване – л.55 от
досъдебното производство, договор за продажба на лек автомобил л.56 от
досъдебното производство, копие на талон на лекия автомобил –л.58 от
досъдебното производство, протокол от извършен периодичен преглед за техническа
изправност на ППС – л.61-63 от досъдебното производство, както и осъвременена справка
за съдимост.
С
оглед изясняване причините и развитието на пожара е назначена пожаро-техническа
експертиза с вещо лице К.Н.П. – л.20 от досъдебното производство. Заключението,
на която е: Пожарът е възникнал най-вероятно от прегряване на изпускателните
тръби, излизащи от двигателя на лек автомобил „Опел Астра”, натоварен с дърва
за огрев и намиращ се в житния масив, като изпускателните тръби на автомобила
са отдолу и са в непрекъснат допир със стеблата в житния масив във восъчна
зрялост. Пожарът се е развил по пшениченото насаждение от масива и обхваща
лекия автомобил, като се разраства по него и го обхваща целия и същевременно
обхваща и се разпространява по житния масив. При ненавременна намеса е имало опасност пожарът да се разпростре
върху целия житен масив, но не е имало опасност да се разпростре върху други
имоти.
С оглед оценка
на запалената сграда е назначена Съдебно-оценителна експертиза с вещо лице Петър
П., чието заключение е, че стойността на
изгорялата пшеница е 12 057,50 лева. Стойността на целия имот е
180 910,50 лева, а стойността на 1 куб/м дърва за огрев е на стойност
48,00 лева Минимална работна заплата за периода е в размер на 460,00 лева.
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните
правни изводи:
На
06.07.2017г. в землището на с.Тлачене, обл.Враца, без редовно писмено
позволително е извозил 1 кубичен метър дървен материал от горския фонд, на
стойност 48,00 лева, като случая е маловажен,
И за това, че
на 06.07.2017г. в землището на с.Тлачене, обл.Враца по непредпазливост е
запалил имущество със значителна стойност – земеделски масив, засят с пшеница,
с площ 1050 дка, собственост на ЕТ „П.П.” – *** със собственик Ц.П.Ц. ***, на
стойност 180 862,50 лева, в следствие на което е изгоряла пшеница с площ
70 дка, с което са причинени реални щети в размер на 12 057,50 лева, като
са последвали значителни вреди.
Тъй като
стойността на 1 куб/м дървен материал е 48.00 лева, съдът намира, че в настоящия случай вредните последици са
незначителни и деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените
случаи от този вид и за това съдът призна подсъдимия П. за виновен по първото
деяние по чл.235, ал.6 НК и на основание чл.304 НПК го оправда по
първоначалното обвинение по чл.235, ал.1 НК.
От
субективна страна първото деяние е извършено при форма на вина, пряк умисъл,
като подсъдимият П. е предвиждал настъпване на общественоопасните последици и е
целял тяхното настъпване.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, за това престъпление
съдът взе предвид това, че е безработен, без средства за препитание, добрите
характеристични данни, ниската стойност на превозвания дървен материал и от
друга страна обществената опасност на деянието и намери, че следва да го осъди
по чл.55 НК, тъй като имаме многобройност на смекчаващите вината обстоятелства,
без някое от тях да е с изключителен
характер. За това престъпление законодателят е предвидил „лишаване от свобода
до 1 година”, „Пробация” или „глоба от 100 до 300.00 лева”.
Съдът намира, че най-подходящото наказание на
подсъдимия П. е „лишаване от свобода”, но тъй като не е предвиден най-нисък
предел, съгласно чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК се заменя с „ПРобация”.
Съдът намира,
че с оглед изпълнение целите на чл.36 НК задължителните мерки на наказанието
„Пробация” следва да бъдат с продължителност две години, а следва да бъде включена
и трета пробационна мярка, а именно: „Безвъзмезден труд в полза на обществото”
в размер на 320 часа годишно, за срок от
две години.
От
субективна страна второто деяние е извършено
от подсъдимия при форма на вина непредпазливост /небрежност/, като подс.П.
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди. Безспорно установено е от заключението на
пожаро-техническата експертиза и от събраните гласни доказателства, че
подсъдимият е осъществил престъпния резултат – запалване на чуждо имущество,
без да е съзнавал това. Подс.П. е бил длъжен и е имал възможност да предвиди и
предотврати престъпния резултат. Човешки опит е установил, че в близост до
лесно запалими материали, каквито са житните насаждения във восъчна зрялост не
бива да има нагрети предмети, които да са в непосредствен контакт с тях,
каквито са изпускателните тръби на автомобила, защото има опасност от пожар..
Подс.П. съзнателно е нарушил това изискване като лекомислено е сметнал, че не
съществува реална опасност от пожар. Това отклонение от дължимото поведение е
породило за него задължението да предвиди и предотврати престъпния резултат.
Подс.П. е зрял мъж, със значителен житейски опит. На лице са били всички
обективни предпоставки, за да може подсъдимия да предвиди възможността от
пожар. Ако беше проявил дължимата грижа и взискателност, ако беше подложил на
внимателна преценка всички обстоятелства, то той щеше да изведе в съзнанието си
представа за общественоопасните последици на своето деяние. На лице са
следователно всички белези на небрежността, съгл.чл.11 ал.3 НК.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимия е
осъществил и състава на чл.331, ал.3 вр. ал.1 НК.
При
горните съображения съдът с присъдата си призна подс.Р.Л.П. за виновен в
извършване на общоопасно престъпление по чл.331 ал.3, вр. ал.1 НК, по който
текст му наложи наказание.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подс.П. взе предвид смекчаващите вината му
обстоятелства, както и отегчаващите, които бяха изложени по-горе за първото
престъпление и намери, че следва да му наложи наказание „Пробация”, като двете
задължителни пробационни мерки са за срок от три години, както и допълнителна,
а именно : „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 320 часа
годишно, за срок от три календарни години.
На основание
чл.23, ал.1 НК съдът определи общо наказание между наложените на подсъдимия П.,
в размер на най-тежкото от тях, а именно: „Пробация”, изразяваща се в следните
пробационни мерки:
– Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 3 години, с периодичност два пъти
седмично, на осн.чл.42а ал.2 т.1 НК;
-
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 3 години, на осн.чл.42а ал.2 т.2 НК;
-
Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320
часа годишно, за срок от три календарни години, на основание чл.42а, ал.2, т.6 НК.
Съдът
намира, че с така определеното наказание на подс.Р.Л.П. ще бъде изпълнена както
генералната, така и личната превенция на закона.
Предвид
изхода на делото – осъдителна присъда, на осн.чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подс.Р.Л.П.
да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР - Враца направените по
делото разноски на досъдебната фаза в размер на 129,97 лева.
При
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: