Решение по дело №159/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение № 504/20.12.2024 г. по АНД № 1495/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е потвърдено НП № 787048-[рег. номер] от 03.09.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Главна дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП, с което на „Аладин Фуудс“ ООД- София, ЕИК: *********, за извършено нарушение, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от „Аладин Фуудс“ ООД- София, чрез ***Л. Б. от САК, с която въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи, че неправилно РС приема недопускане на съществени процесуални нарушения при издаването на НП. Счита, че в нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН в АУАН и НП не се съдържа пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и законовата разпоредба, която се твърди да е нарушена. Липсва описание кои са тези продажби, за които се твърди неправилно да е начислен ДДС, за да се събират доказателства извършени ли са такива доставки, облагаеми ли са и каква е начислената ставкана данъка. В АУАН и НП дори не било отразено, че при извършената проверка е направена контролна покупка на два броя пица и два броя безалкохолни напитки, общо за суматата от 14.60лв. направената от проверяващите покупка не е индивидуализирана и в хода на разпита на св. Т.. Неправилно била определена нарушената правна норма, с оглед описанието на фактическата обстановка. Оставало неясно на основата на коя разпоредба от ЗДДС проверяваното дружество е следвало да начисли ставка по груба „Б“. По приложението на материалния закон намира, че проверяваният обект извършва ресторантьорски услуги по смисъла на ЗДДС, поради което приложимата ставка на косвения данък е 9%. В този смисъл бил Становище № 20-00-100/29.06.2020г., издадено на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗНАП. В допълнение, храната се приготвяла на място от нает от дружеството персонал. Наличен е обслужващ персонал, към който клиентът може да се обърне относно предлаганите ястия и напитки. Не били коментирани от съда трудовите договори и длъжностни характеристики, както и справки от системата на НАП. Видно от регистъра на БАБХ в обекта се извършва производство на храни. Съдът не бил взел предвид договор за франчайз от 01.02.2022г. и Протокол, издаден от ТД на НАП – София от 20.09.2024г., видно от който се осъществява рестопантьорска услуга, поради което приложима е данъчна ставка от 9%. Касаело се за една верига от заведения, видно от Протокол за извършена проверка на ТД на НАП – София от 12.04.2024г., който съдът не бил взел предвид. Игнориран бил и протокол от извършена проверка от 20.01.2023г., видно от който при предходна проверка на НАП на процесния обект не са открити нарушения. Принципът на еднакво третиране, като проявление на принципа на правната сигурност изисквал да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво при различни положения, освен ако това третиране е обиктивно обосновано (Решение С – 164/2007 на СЕС). Като процесуални нарушения сочи недопускането на СТЕ и непредставянето на четливо копие от Протокол за извършена проверка от 20.01.2023г. Алтернативно се позовава на наличието на маловажен случай по чл. 93, т. 9 от НК. По тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се отмени.

 

Ответникът по касация Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Главна дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт Х. К., заема писмено становище за неоснователност на жалба. Моли да се потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. ВТРС правилно бил изяснил фактическата обстановка и след направен задълбочен анализ на доказателствата, правилно приложил материалния закон. Обсъдил е направените възражения. Споделя доводите на съда и предлага решението да бъде оставено в сила.

Съгласно чл. 218 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН предмет на касационната проверка са само посочените в жалбата пороци в оспорената част на решението, но за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. В рамките на задължителната служебна проверка и предвид наведеното от касатора касационно основание, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение в оспорената му част.

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

При извършена проверка на 27.05.2024 г. в 14:15 ч. в търговски обект по смисъла на §. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бърза закуска - "Аладин", находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от "Аладин Фуудс" ООД с, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. В обекта било налично и функционирало фискално устройство модел DATECS FP-2000 с ИН на ФУ [рег. номер] и ИН на ФП 02950802. Установено е от издадения ФКБ (фискален касов бон) с № cep. AN № F775 **********/27.05.2024 г., при извършена контролна покупка, че продажбите на храна и напитки, са отразени в данъчна група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност, вместо в данъчна група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност. Нарушението е констатирано и документирано с ПИП (протокол за извършена проверка) cep. АА № 0108160/27.05.2024 г., ведно с приложения към него и ПИП № 1783679/27.06.2024 г.

За да потвърди НП, след анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът е намерил, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН и на НП, които да водят до тяхната отмяна. За неоснователни са намерени доводите на жалбоподателя изложени в жалбата и поддържани от процесуалния му представител в съдебно заседание, че така констатираното от контролните органи не осъществява фактически състав на нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 на МФ. От доказателствата по делото съдът е намерил, че обектът е на самообслужване, поръчките се правят на каса и се приемат от касата на обекта. В процесния обект се предлагали за консумация дюнери, бургери, пици, фалафели, картофки, арабска питка, мъфини и т. н, което предполага, че при приготвянето на храната се извършват общи и стандартни действия не по поръчка на конкретен клиент, а в зависимост от общите очаквания за търсенето. Нямало нарочно назначен обслужващ персонал на длъжност сервитьор, а неговите функции по неизяснен от жалбоподателя механизъм, се изпълняват по съвместителство от лица, назначени на други работни позиции. Не се дават реално съвети на клиентите, липсва същинско обслужване, което да се състои по-конкретно в предаването на поръчки в кухнята, в допълнителното оформяне на ястията и в сервирането им на масата на клиентите, няма специално предназначени за консумацията на предлаганата храна затворени и отоплени помещения, няма гардероб и съдове, мебели или прибори за подреждане. Храните се предлагали в опаковки за еднократна употреба. За неоснователни са намерени доводите, че в АУАН и в НП липсва посочване на датата на извършване на нарушението, което представлявало нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съдът е намерил, че нарушението не представлява маловажен случай.

Настоящият състав намира изводът на съда за законосъобразност на НП за неправилен.

От правна страна съдът неправилно е приел формална законосъобразност, като АУАН отговаря на изискванията на чл. 42, т. 4, а НП на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. В АУАН и НП липсва отразяване, че при извършената проверка е направена контролна покупка на два броя пица и два броя безалкохолни напитки, общо за суматата от 14.60лв. Нито в АУАН, нито в НП не са посочени конкретни стоки, за които неправилно не е начислен ДДС със ставка 20%, за да се събират доказателства извършени ли са такива доставки, облагаеми ли са и каква е ставката на данъка. Всъщност и в АУАН и в НП се сочи общо контролна покупка, за която е издаден фискален бон, без да са посочени конкретни стоки, нито тяхната стойност. Тази липса не може да бъде преодоляна с посочването, че нарушението е документирано в протокола за проверката. Направената от проверяващите покупка не е индивидуализирана и в хода на разпита на св. Т..

Непосочването точно и пълно в описанието на нарушението и обстоятелствата, при които нарушение е извършено (конкретната проджба на стоки), представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на защита на уличеното лице, а така също и съда от възможността да извърши преценка дали се касае за ресторантска услуга или за кетъринг услуга. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, стандартната ставка на данъка от 20% се определя за облагаеми доставки, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка. В АУАН и НП не е посочена в конкретика доставката и законовата разпоредба, от която произтича задължението на търговеца да издаде фискален бон за груба „Б“ вместо за група „Г“ именно за тези продукти. Част от продуктите се приготвят на място, а други не (безалкохолните напитки). Посочването на нарушената разпоредба на чл. 27, ал. 1 от Наредба Н-18 от 2006 година, според настоящия състав, не е достатъчно, за да преодолее въпросната празнота в обстоятелствената част от НП, а и не е направена привръзка с нормата на чл. 66 от ЗДДС по отношение на ставката.

На послесно място, санкционна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е предвидено налагането на глоба или имуществена санкция в размер от 6000 лева до 20 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В изречение второ от същата алинея е установен привилегирован състав на нарушение от този вид, а именно когато те не водят до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – глоба или имуществена санкция за едноличен търговец или юридическо лице [рег. номер] 4000 лева. Отговорността на дружеството е ангажирана по състава на чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Не е посочено изречение първо или второ от чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Липсва и изричната констатация в обстоятелствената част на НП, че констатираното нарушение не води до неотразяване на приходи, което е в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от съдържанието на АУАН и НП е, че в тях не е посочено изрично, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи. В идентичен смисъл са например решение № 85 от 6.06.2022 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10097/2022 г., решение № 180 от 12.07.2021 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10148/2021 г., решение № 767 от 07.03.2025 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 83/2025 г. и др. Налице е неотстраним порок при правната квалификация на нарушението. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил решението си при неправилно приложение на закона и същото следва да бъде отменено. Съдът намира, че е налице приложното поле на чл. 222, ал. 1 от АПК и следва да реши делото по същество, като отмени НП като процесуално незаконосъобразно, вкл. осъждането за разноски в размер на 100лв.

При този изход на делото на основание чл. 63д от ЗАНН в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 10.03.2005г. (л. 79 от делото), както и за производството пред РС. Видно от чл. 3.2. Договор за процесуално представителство и защита възнагрждене (л. 37) се заплаща в брой или по банков път. Съгласно чл. 3.1.1. от Договор за процесуално представителство и защита подписването на договора служи за доказателство за извършеното плащане. Съобразно размера на наложената санкция [рег. номер]. обаче, основателно е своевременно направеното възражение за прекомерност на така уговорените възнагрждения в размер на 750лв. за касационната инстанция и в размер на 500лв. за производството пред ВТРС. Сумата на адвокатското възнаграждение е над предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който съдът изчислява на 430лв. за всяка една от инстанциите. Следва да се вземе предвид и наличието на идентични дела със същите страни, по които е предоставяна правна защита пред АдмС - Велико Търново (КНАХД. № 83/2025 г. и КНАХД № 160/2025 г.).

 

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 504/20.12.2024 г. по АНД № 1495/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 787048-[рег. номер] от 03.09.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Главна дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП, с което на „Аладин Фуудс“ ООД - София, ЕИК: *********, за извършено нарушение, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

ОСЪЖДА Централно управление на НАП [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на „Аладин Фуудс“ ООД - София, ЕИК: ********* направени разноски по делото за процесуално представителство в размер на 860 (осемстотин и шестдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.