№ 1571
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110151036 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „О......“ АД срещу ЗД „......“ АД.
Ищецът твърди, че на 14.06.2018г., около 16:40 часа в гр. София, на кръстовището на
ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и бул. „Христо Ботев“, водачът на МПС марка „Фиат“, модел
„Браво“, с рег. № ...... при излизане на бул. ‚Христо Ботев“ не пропуснал движещо се с
предимство по булеварда МПС марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № ....... в резултат на
което било реализирано ПТП, от което било увредено МПС марка „Дачия“, модел „Докер“, с
рег. № ......., за което имало сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца. За
настъпилите вреди при ищеца имало образувана щета № 0020-110-0364-2018, по която
заплатил 3642,19 лв. за отстраняване на повредите по увредения автомобил. Твърди, че
водачът на МПС марка „Фиат“, модел „Браво“, с рег. № ...... е бил застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗД „......“ АД.
Поддържа, че въпреки изпратена от него регресна покана до ответника (в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“) дължимата
сума в размер на 3657,19 лв. (от която 3642,19 лв. – изплатено обезщетение и 15,00 лв. –
ликвидационни разноски) не била заплатена от ответната страна. Твърди, че е извършил
прихващане със вземания на ответника, при което е останала непогасена разликата от 859,34
лв., която се претендира в настоящото производство. Моли ответникът да бъде осъден да
заплати посочената сума, ведно със законната лихва от 01.09.2021г. до окончателното
плащане.
Ответникът ЗД „......“ АД е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131
ГПК, с който оспорва предявения иск единствено по размер. Признава настъпването на
1
твърдяното застрахователно събитие, механизма на ПТП, както и причиняването на вреди,
вследствие на процесното ПТП в размер от 2797,85 лв. Признава факта на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на МПС марка „Фиат“, модел „Браво“, с рег. № ....... Твърди, че към
датата на настъпване на ПТП увреденото МПС не е било в гаранция, поради което за
ремонта му следва да се прилага Методиката към Наредба по чл. 504, ал.2, т.2 КЗ. Посочва,
че не всички посочени детайли са увредени вследствие на процесното ПТП и за размера на
вредите са допринесли амортизационни процеси във вещта. Моли за отхвърляне на
предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл.
411 КЗ. За основателността на иска е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
С изрично определение на съда са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че на 14.06.2018г. в гр. София е настъпило ПТП, с твърдения в
исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, при което водачът на лек автомобил
марка „Фиат“, модел „Браво“, с рег. № ......, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, в срока на валидно
застрахователно покритие, виновно е увредил МПС марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. №
......., при което му е причинил имуществени щети.
Съгласно заключението щетите по лекия автомобил са причинени в резултат на настъпилото
събитие, а стойността необходима за възстановяването му, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП, е 3794,05 лв.
От приложените писмени доказателства е видно, че за отстраняване на щетите по увредения
автомобил е изплатена сума в размер на 3642,19 лв. Със заплащането на посочената сума,
ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора за имуществена застраховка
за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 411 КЗ, в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач. Размерът на регресната претенция следва да се определи
съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на
която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата или
2
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Съгласно неоспореното от страните заключение, стойността необходима за възстановяване
на увредения лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
3794,05 лв., поради което следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за сумата от 3657,19 лв. (от които 3642,19 лв. – изплатено застрахователно
обезщетение и 15,00 лв. – ликвидационни разноски за определянето му).
С изрично определение на съда е отделено за безспорно обстоятелството, че по процесната
щета ответникът е погасил сумата от 2797,85 лв., поради което непогасеният остатък се
равнява на 859,34 лв.
При това положение предявеният иск следва да се уважи като основателен за сумата от
859,34 лв. С оглед акцесорния характер на претенцията, основателно е и искането за
присъждане на законна лихва върху уважената главница за периода от предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът за следните суми: 50 лв. – държавна
такса, 250 лв. – разноски за експертиза и 360 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „......“ АД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „..... № 87 да заплати на ЗАД „........“ АД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. ..., ул. .......я № 7, ет. 5 следните суми: 859,34 ЛЕВА –
непогасен остатък от регресна претенция по чл. 411 КЗ за изплатено от ЗАД „........“ АД
застрахователно обезщетение за вреди на МПС марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № .......,
причинени от ПТП, настъпило на 14.06.2018г., около 16:40 часа в гр. София, на
кръстовището на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и бул. „Христо Ботев“, ведно със законната
лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2021г., както и сторените
по делото разноски, а именно: 50 ЛЕВА – държавна такса, 250 ЛЕВА – разноски за
експертиза и 360 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
3
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4