Р Е Ш
Е Н И
Е
№ ...........
град Шумен, 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд
в публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: 1.Снежина Чолакова
2.Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова и
с участие на прокурор П.Вълчев от
Окръжна прокуратура град Шумен,
като разгледа докладваното от
съдия Б.Бойн КАНД № 89 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано
въз основа на касационна жалба от М.Х.В. с ЕГН: ********** *** против Решение №
260023/02.02.2021г., постановено по АНД №171/2020г. по описа на Районен съд- град
Велики Преслав.
В касационната жалбата се сочи, че решението е
незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на процесуалния
и материалния закон и наложената санкция е явно несправедлива. Твърди се, че съдът
не е обсъдил възраженията на жалбоподателя относно датата на съставяне на
констативния протокол от проверката, която видимо е преправяна. Освен това не
било ясно за какво деяние е санкциониран жалбоподателя. Фактите сочели на друго
нарушение- чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ, поради което е налице неправилна правна
квалификация. Следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, понеже
нарушението било маловажен случай без настъпили вреди. Касаторът моли
настоящата касационна инстанция да отмени атакуваното решение на РС и да отмени
потвърденото с него НП на Директор на Регионална дирекция по горите-гр.Шумен.
Редовно призован за открито съдебно заседание, не изпраща процесуален
представител.
Ответната страна Регионална
дирекция по горите-гр.Шумен, редовно призована, в открито съдебно заседание се
представлява от Директора Е.Г.и Юрисконсулт Д., които оспорват касационната
жалба.
Представителят на Шуменската окръжна
прокуратура счита касационната жалба за допустима, а по същество за неоснователна.
Излага доводи за законосъобразност на решението на въззивния съд, поради което
предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на
касационната съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК, от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна, а решението на РС е правилно и
законосъобразно. Съображенията за това са следните:
С Решение 260023/02.02.2021г.,
постановено по АНД №171/2020г., Районен съд- град Велики Преслав потвърдил НП №
********** от 21.05.2020г. на Директора на Регионална дирекция по горите-гр.Шумен, с което на касатора е
наложена глоба в размер на 300 лв., на осн. чл.257 ал.1 предложение второ т.1
от ЗГ, във връзка с чл.12б ал.1 т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии, издадена от МЗХ и МВР.
При
постановяване на обжалваното решение, съдът приел, от фактическа страна
следното: На 28.08.2019г. била извършена
проверка от служители на РДГ- Шумен на държавна горска територия в отдел 10,
подотдел „з“, в землището на гр.Смядово, обл.Шумен, обективирана в Констативен
протокол № С: Д00А № 001413. Било установено, че М.Х.В., в качеството си на
лице упражняващо лесовъдска практика, не е изпълнила задължението си да следи
за спазване на одобрения технологичен план за ДГТ отдел 10, подотдел „з“, в
землището на гр.Смядово, за което имала издадено позволително за сеч № 0505004
от 20.06.2019г., като в технологичния план било указано, че извозът ще се
извършва на къси секции, а на терен е констатирано, че се осъществява на дълги
секции от сечището, като дървения материал е рампиран на временен склад,
различен от указаните в одобрения технологичен план. Поради бездействието на
жалбоподателката, юридическото лице „Лесо Трейд“ЕООД с ЕИК: ********* при добив
на дървесина от посочения участък е допуснало нарушения на одобрения
технологичен план. Въз основа на тези констатации на жалбоподателя бил съставен
АУАН серия ДООА 2017г. №104050/27.11.2019г. за административно нарушение по
чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите, във връзка с чл.12б ал.1 т.7 от Наредба №
1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Актът бил
съставен в отсъствието на нарушителя в хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН в
присъствието на двама свидетели и надлежно отбелязване в акта на тяхното
качество. Актът бил връчен на нарушителя на 06.04.2020г. В законовия срок по
чл.44 от ЗАНН били депозирани писмени възражения от М.В., в което се твърди, че
било налице изменение на технологичния план в частта относно временния склад и
не било установено дървесината, извозвана на дълги секции, от кой отдел е.
Въз основа на акта било издадено
обжалваното Наказателно постановление № ********** от 21.05.2020г. на Директора
на Регионална дирекция по горите-гр.Шумен, с което за нарушение по чл.257 ал.1
от Закона за горите, във връзка с чл.257 ал.1 пр.2 т.1 от Закона за горите, във
връзка с чл.12б ал.1 т.7 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването
на горските територии, с което на жалбоподателката е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300.00 лв.
Решаващият съд, с оглед наведените пред
него доводи с въззивната жалба, е приел, че не са допуснати съществени
нарушения на процедурните правила, изложил е подробни мотиви по съществото на
спора, както и мотиви, че не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което потвърдил наказателното постановление. По делото са приобщени
материалите към административно-наказателната преписка, включваща Технологичен
план № 1 за добив на дървесина от отдел № 10, подотдел „з“ на ДГС Смядово в
двете му части- графична схема на добива на дървесина и текстова част на
характеристика на сечта и технологични указания, Констативен протокол и др.,
като са разпитани в открито съдебно заседание служителите на РДГ, установили
нарушението. Съдът е приел за безспорно установено, че е налице осъществено от обективна и субективна страна административно нарушение по чл.257 ал.1
пр.2 т.1 от Закона за горите, както и качеството на жалбоподателката- лице
упражняващо лесовъдска практика.
Настоящият
състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и
правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е
направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него
решение по отношение, както за съставомерност на деянието, така и за липса на
допуснати съществени нарушения при издаване на НП. Настоящият касационен състав
намира, че правните изводи на РС град Велики Преслав са съобразени с процесуалния
и материалния закон, поради което не следва и да бъдат изцяло преповтаряни и на
осн. чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Нарушението, за което по отношение на
касатора е ангажирана административно-наказателна отговорност, е по чл.12б ал.1
т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, съгласно която норма лицата по чл.108 ал.2 от ЗГ, след получаването
на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения
технологичен план. По делото не се спори, че М.В. е лице по чл.108 ал.2 от ЗГ и
именно на нея е издадено позволителното за сеч в случая, съответно нейно е било
задължението да следи за изпълнение на технологичния план на сечта в горската
територия. Според цитираната в процесното НП санкционна разпоредба на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ наказва се с глоба от
300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или
лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях, като в случая е наложена минимално предвидената санкция– глоба от
300.00 лв. Съгласно чл.12б ал.1 т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, лицата
по чл.108 ал.2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят
за спазването на одобрения технологичен план. Според чл.53 ал.1 и ал.2 от
Наредба № 8 от 5.08.2011г. за сечите в горите, технологичният план се изготвя
от лице, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска
практика и се одобрява от лицата по чл.108 ал.1 от Закона за горите, в случая
М.В.. Според Наредбата, при необходимост от изменение на одобрения технологичен
план се изготвя и одобрява нов, което не е налице в настоящия казус, въпреки
направените възражения в тази връзка в хода на административно-наказателното
производство. В технологичния план се определят техниката и технологията за
извършване на сечта и извоза на дървесината, местоположението на временните
горски складове и др. Процесният технологичен план е приложен на стр.46 от
въззивното дело и в раздел II т.9 е определено средно извозно
разстояние от 500м. при констатирани при проверката повече от 1000м. от
сечището, измерено с GPS. В раздел III т.3 от плана е посочено, че извозването от сечището до
временните складове ще се осъществява със специална техника на къси секции чрез
влачене по терена, а от служителите на РДГ на място е установено, че дървеният
материал се извозва на дълги секции. Видно от показанията на свидетелите,
лесовъдът на който е било издадено позволителното за сеч, никога не била
посещава мястото на сечта и не е контролирала извършването ѝ.
С оглед на доказателствата, съдът
намира, че нарушението се установява от обективна и субективна страна.
Несъмнено касаторът В. е следвало да следи за осъществяване на сечта в
посочения имот, съгласно издаденото Позволително за сеч № 0505004 за периода от
23.06.2019 г. до 20.12.2019г., като същата е отговаряла за това, тя да
съответства на изготвения технологичен план № 1 от 04.02.2019г. В случая
нарушението, се изразява в продължаващо във времето бездействие на лицето по
чл.108 ал.2 от ЗГ да изпълни контролни правомощия, възложени му по ЗГ и
подзаконовите актове по прилагането му. Нарушението е ясно посочено в
обжалваното НП и изложените аргументи, че не е ясно за какво деяние е
санкционирана касаторът са неоснователни.
За установеното на място при
осъществената проверка е съставен Констативен протокол, в който е описано
наличието на временен склад, който не е предвиден в технологичния план. Самият
КП е официален свидетелстващ документ, който не е оспорен по съответния ред в
съдебно заседание и е годно доказателство относно констатираните и отразени в
него факти, поради което съдът не приема твърденията за преправянето на
протокола, направени в касационната жалба.
Ирелевантни по делото са действията на
третото лице, добиващо дървесината, както и нейния вид и количество, понеже
същите не са елементи от състава на нарушението. Липсата им в АУАН и в НП не се
е отразила на правата на санкционираното лице и изложените твърдения в тази
връзка в жалбата са неоснователни.
Касационният
съд споделя и мотивите на въззивната инстанция за неприложимост на института на
„маловажния случай” на админстративно нарушение касателно конкретната
деятелност. Административен съд Шумен, в множество свои решения по аналогични
казуси, последователно счита, че преценката за наличие на маловажен случай е
поставена в зависимост от наличие на конкретни факти, които разкриват по-ниска
степен на обществена опасност на нарушението и дееца. В случая не се
установяват обстоятелства, определящи по-ниска степен на описаното в АУАН и в
НП нарушение, в сравнение с другите подобни простъпки, като без значение е липсата
на настъпили вреди и същите не са елемент на нарушението от обективна страна. Съдът
приема, че санкционираното
нарушение не попада в категорията на така наречените
„маловажни случаи“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, във връзка с чл.93 т.9 от НК.
Ограничен
в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С
оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, и следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е основателна и
следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63 ал. 3 от ЗАНН в размер на 80 лв.
на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим
от горното и на
основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2
от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
Оставя
в сила Решение 260023/02.02.2021г., постановено по АНД №171/2020г., по
описа на Районен съд град Велики Преслав.
ОСЪЖДА
М.Х.В. с ЕГН: ********** *** да
заплати на Регионална дирекция по горите- гр.Шумен, ул.Любен Каравелов № 28а юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:....................... ЧЛЕНОВЕ: 1.
.............................
2. ............................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 23.04.2021 г.