Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил,
02.06.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Окръжен съд Кюстендил, наказателно
отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове:
МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря В.Бараклийска и с
участието на прокурора Ив.Илиев, като разгледа докладваното от съдия Начев
внохд 163 по описа за 2021г. на ОС Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Адв.И.Д., защитник на подсъдимия С.Р.С.
***, обжалва присъда № 70 от 10.10.2019г., постановена по нохд 318/ 2015г. по
описа на Районен съд Дупница, с която С. и другите двама подсъдими – Г.С.М. и Г.В.Г.,
са признати за виновни в извършване на престъпления от общ характер по чл.195
ал.1 т.2, т.4 пр.2 и т.5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, за С.С. – и вр.чл.63
ал.1 т.3 НК, като са им наложени наказания „лишаване от свобода“ за срокове
съответно от 1 година, 1 година и 6 месеца и 1 година и 6 месеца, с отлагане на
изтърпяването за изпитателни срокове от
2 години по отношение на С. и 3 години – за другите двама подсъдими.
Адв.Д. излага съображения за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт в частта му
досежно повдигнато срещу С.С. обвинение, като се иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова, оправдателна такава, с която нейния подзащитен бъде
признат за невинен за извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.2, т.4 пр.2 и
т.5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 ал.1 т.3 НК.
Присъдата на РС Дупница е
обжалвана и от адв.Ю.С. – защитник на подсъдимия Г.С.М.. Същата изразява мнение
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната присъда с искане за
нейната отмяна и постановяване на оправдателна такава, с която М. бъде признат
за невинен.
В с.з. от 15.09.2021г. адв.Ал.Р. –
защитник на подсъдимия Г.В.Г., по реда на чл.320 ал.6 НПК е направил искане за
присъединяване на Г. към подадените въззивни жалби. Същото е уважено от страна
на Окръжния съд, като е допуснато присъединяването на този подсъдим към жалбите
на другите двама.
Представителят на Окръжна
прокуратура Кюстендил изразява становище за потвърждаване на атакуваната присъда.
Адв.Д. – като защитник, както на
подсъдимия С.С., така и на Г.М., с оглед преупълномощаването й от адв.С., пледира
за признаване на двамата подсъдими за невинни.
Адв.Р. се присъединява към
изложените от адв.Д. доводи, като настоява за оправдаване на Г.Г..
Подсъдимите С.С. и Г.М. настояват
да бъдат оправдани.
Третият подсъдим – Г.Г., не се
явява в съдебното следствие пред въззивния съд. Съдебното производство против
него, както пред първоинстанционния, така и пред Окръжния съд, е протекло при условията на чл.269 ал.3 т.1 и
2 НПК, като хода на съдебното производство Г. не е открит, въпреки
положените усилия от страна на съдебните
състави.
Окръжен съд Кюстендил, след
цялостна проверка на събрания доказателствен материал, след неговото обсъждане
поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Фактическата обстановка е изложена
подробно от страна на районния съд в мотивите към обжалваната присъда. По
делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал, събран в хода на съдебното следствие, е анализиран
задълбочено и последователно от първоинстанционния съд с оглед изясняване на
фактите по делото.
На базата на възприетите
фактически обстоятелства и въз основа на
анализа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд,
съобразно обвинението, обосновано и законосъобразно е приел, че тримата подсъдими
- С.Р.С., Г.С.М. и Г.В.Г., са осъществили от обективна и субективна страна
съставите на престъпления от общ характер по чл.195 ал.1 т.2, т.4 пр.2 и т.5
вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, а за първия от тях – и вр.чл.63 ал.1 т.3 НК. Окръжният
съд споделя напълно извода на първоинстанционния такъв, че обвинението срещу
подсъдимите е доказано по несъмнен и безспорен начин, съответно – че описаните
в обвинителния акт престъпления са извършени именно от тях.
Установява се накратко от
събраните по делото доказателства следното:
Подсъдимите С.Р.С. и Г.С.М. са родени
съответно на ***г. и на ***г. Двамата са братя и живеят в с.Самораново,
общ.Дупница, заедно със своята майка З. М. Член на семейството е и втория мъж
на М. – св.Р.С., баща на първия от подсъдимите.
С. и М. са неосъждани, като сред
жителите на населеното място са познати под името „Соколетата“.
Подсъдимият Г.В.Г. е роден на ***г***.
Същият е осъждан, както следва:
- с влязла в сила на 25.07.2014г. присъда
на РС Дупница по нохд 1623/2011г. му е наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от 1 година с отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от 3 години
– за извършено на 14.03.2011г.
престъпление от общ характер по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и 2 вр.чл.194 ал.1
вр.чл.20 ал.2 НК;
- с влязла в сила на 27.12.2018г. присъда
на РС Дупница по нохд 1042/2016г. са му наложени наказания „лишаване от
свобода” за срок от 1 година при режим на изтърпяване „общ“, „глоба“ от 200 лв
и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 1 година – за извършено на
17.04.2016г. престъпление от общ
характер по чл.343б ал.1 НК. На основание чл.68 ал.1 НК е приведено в
изпълнение наказанието „лишаване от свобода“, наложено на Г. по нохд
1623/2011г., като е определен режим на изтърпяване „общ“.
През 80-те години на ХХ век било взето
решение за изграждане на обект – пречиствателна
станция за питейни води, която да се използва за водоснабдяването на градовете
Дупница и Бобов дол, както и на 14 села, разположени в тези две общини. Отреден
бил терен за изграждане на обекта в землището на с.Самораново, който се намирал
непосредствено до гробището на селото. Изготвен бил работен проект – л.521 от нохд 318/ 2015г.
по описа на Районен съд Дупница, и строителството започнало. След 1988г. строителството
на пречиствателната станция било преустановено и обектът не бил въведен в
експлоатация.
След 1989г. част от
пречиствателната станция била вписана като актив на „ВиК“ ЕООД, гр.Дупница.
През 2008г. от страна на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр.София – като
възложител, била извършена актуализация на работния проект. Това било сторено с
цел възобновяване на строителството, което не било осъществено. Впоследствие,
за период от няколко години недовършеният обект бил охраняван, като договорът за
това бил сключен от Община Дупница. През 2012г. Общината преустановила
осигуряването на охрана, с оглед на обстоятелството че имотът представлява не
общинска, а държавна собственост.
Теренът и изградените в
него постройки и съоръжения - били изоставени без надзор и периодично подлагани
на престъпни посегателства.
Към началото на 2014г. теренът
и изградените в него постройки били публична
държавна собственост в управление на МРРБ, гр.София. Една от постройките
представлявала метално хале с овална форма, изградено от тръбна конструкция и
покрито с гофрирани / извити/ ламарини. Всяко от поддържащите тръбни ребра било
изградено от няколко отделни тръби с дължина от 4м , свързани една с друга
посредством фланци и метални болтове, като всяка от тръбите и ламарините била с
овална форма / фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие – л.18 от
ДП/.
На 20.04.2014г. сутринта св.Л. С.
отишъл на гробището на с.Самораново, тъй като трябвало да подготви гроба на
своята майка за поставяне на паметник. Около 9.00ч. забелязал в района на
пречиствателната станция да пристига лек автомобил със сив цвят. От него слезли
три лица, които се насочили към металното хале. Това били тримата подсъдими, пристигнали
в района с лекия автомобил на Г.. Л. С. разпознал С.С. и Г.М. като
синове на свой приятел – св.Р.С., а за подсъдимия Г.В.Г. ***, известен като
Горна махала. Преди време също бил виждал тримата подсъдими в района на
пречиствателната станция, като тогава рязали стоманени релси.
Тримата подсъдими
отишли при металното хале и започнали да разглобяват конструкцията, като с
ножовка режели тръбите и свързващите болтове на фланците, а покривните ламарини
подреждали отстрани. Успели да демонтират общо 25 тръби, като част от тях –
общо 19 броя, както и няколко ламарини, транспортирали с лекия автомобил до
дома на С. и М.,*** в селото.
Подсъдимите оставили тръбите и ламарините в двора и се разделили.
Междувременно
св.С. сигнализирал на национален телефон за спешни повиквания 112 за случващото
се. След като подсъдимите си тръгнали, свидетелят отишъл при металното хале, за
да огледа. Видял тръби и купчина ламарини, след което се върнал отново при
гроба и продължил работата си.
Около 11.00ч. при
пречиствателната станция пристигнали служители на РУ МВР гр.Дупница – В. С. и
негови колеги. Полицаите установили, че в металното хале са отрязани тръби,
като от двете страни са направени по 13 срязвания. Забелязали също така, че в
средата на халето на три купчини са натрупани общо 25 ламарини с размери 1/2м. В
съседна сграда с бетонна конструкция намерили 6 тръби, които били оставени в
утаечна яма. Тези обстоятелства били отразени в изготвения от С. протокол за
оглед на местопроизшествие – л.14 от ДП, като било извършено и фотозаснемане.
Едно от присъстващите поемни лица бил св.Б. К. – кмет на селото.
По време на
огледа при полицаите отишъл св.Л. С., който им обяснил кои са лицата, отрязали
тръбите. След приключване на действията, полицейските служители заедно с К. отишли
при къщата на С. и М.. В двора забелязали складираните по – рано от подсъдимите
тръби.
В къщата по това
време се намирала единствено тяхната майка З. М., която не дала обяснения за
намиращите се в двора тръби и ламарини.
Впоследствие в
с.Самораново пристигнал разследващ полицай, който в 14.00ч. започнал
извършването на претърсване в двора на къщата на двамата подсъдими. Съставен
бил протокол за претърсване и изземване – л.24 от ДП, като било извършване и
фотозаснемане. Намиращите се в двора 19 броя тръби били иззети и заедно с
откритите по – рано в пречиствателната станция тръби и ламарини били предадени
на К. за отговорно пазене.
Няколко дни по –
късно св.С. срещнал в центъра на с.Самораново тримата подсъдими. Г.Г. го обвинил,
че ги е натопил и му нанесъл два удара с юмрук в областта на устата.
На 20.01.2015г. в
гр.Дупница с участието на св.Л. С. било извършено разпознаване на лице. В хода
на процесуалното действие св.Л. С. разпознал сред съпоставените 4 лица подсъдимия
Г.Г. като човекът, участвал заедно със „Соколетата“ в рязането на тръбите. От
разследващия полицай бил съставен съответен протокол – л.64 от ДП.
Видно от
експертните заключения на в.л.Д. М. – л.67 и 70 от ДП, стойността на откритите
в двора на С. и М. 19 броя тръби е 1 297.26 лв, като те са еднотипни с
откритите в пречиствателната станция 6 броя тръби. Двете групи тръби са били части
от една и съща конструкция.
В хода на
въззивното производство по внохд 542/2019г. е назначена съдебно техническа експертиза. Същата
била изпълнена
от в.л.Р.С. през пролетта на 2020г., като за изготвянето й в.л. се запознал с
документи и извършил оглед и измервания на място.
Видно от това
експертно заключение – л.76 и следващи от внохд 542/2019г., от гробното място
на близките на св.С. има директна видимост към металното хале на
пречиствателната станция, като са обособени две направления – т.нар. синьо и
червено, отразени на приложено към заключението аерофото изображение.
Разстоянието между двата обекта по направленията е съответно 190 и 195м, като
възможностите за вертикална видимост над пода на халето е не по-малко от 1.5м
за синьото и 2.5м – за червеното.
При огледа на
място, извършен през периода 10.03 – 01.06.2020г., в.л.С. е установил, че между
гробното място и металното хале на практика няма видимост поради наличието на
растителност – овощни дървета, акации, тополи и единични иглолистни дървета
/л.2 от заключението/.
Разпитан в хода на въззивното
производство, в с.з. от 24.11.2021г. в.л.С. посочва, че приложеното към
експертното заключение аерофото изображение е заснето през 2010 – 2011г., а посочената
в заключението растителност се намира между сгради с № 4 и 5 / съответно помпена
станция и метално хале/, като непосредствено преди халето е най – гъста и най –
висока.
Така
изложената фактическа обстановка не се различава от приетата от страна на
районния съд и се установява от събраните в хода на наказателното производство
доказателства : посочени по – горе в изложението писмени документи, показания
на свидетелите св.Л. С., Б. К. и С. М.,
експертните заключения на в.л., отчасти от показанията на св.Р.С., Н. Г. /
неправилно посочен в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд като Н./
и С. Д., отчасти от обясненията на подсъдимите С.С. и Г.М..
Правилно
и обосновано първоинстанционният съд не е дал вяра на част от показанията на
св. Р.С., Н. Г. и С. Д., както и на част от обясненията на подсъдимите С.С.
и Г.М..
На
първо място – изложената от двамата подсъдими и подкрепена от показанията на
св.С. и Г., защитна версия – че са били събудени от баща си, тъй като на
улицата пред дома им имало изхвърлени тръби, които пречели на движението, след което
тримата и Г. ги вкарали в двора, е неправдоподобна и нелогична. Още повече, произходът на тръбите и
начинът на транспортирането им до дома на С.С. и Г.М., както и лицата, които са го сторили, се
установяват по безспорен начин от показанията на св.Л. С..
Не
съществуват причини, които да пораждат съмнения в обективността на показанията
на св.С., доколкото не се установява същият да е заинтересован по една или
друга причина от наказателното преследване срещу тримата подсъдими. Същият ги познава
и ги е виждал заедно в с.Самораново. Показанията му обясняват много добре
констатираното от полицейските служители при извършените огледи – наличие на отрязани
и складирани тръби и ламарини в металното хале на пречиствателната станция и на
идентични по вид тръби и ламарини в двора на първите двама от подсъдимите.
Действително,
налице са известни противоречия между показанията му, депозирани пред районния
съд в с.з. от 11.10.2018г. и дадените от него на ДП, което е наложило
прочитането на последните. Всъщност, наличието на противоречия е обяснимо с
дългия период от време между даването на тези показания – повече от 4 години.
Като напълно обективни и достоверни следва да бъдат приети тези от 21.07.2014г.
пред съдия на ДП, тъй като са дадени 3 месеца след извършване на
престъпленията, съответно спомените му са случилото са били съхранени в по –
голяма степен.
Свидетелят
Л. С. е имал и здравословен проблем с дясното око, а на 20.04.2014г. сутринта,
когато е забелязал подсъдимите при пречиствателната станция, по негови
твърдения е бил в нетрезво състояние. Но тези обстоятелства обективно не са могли
да попречат на възможността му да забележи и разпознае лицата, които са рязали
тръбите. Разстоянието, което ги е разделяло е било около 200м, като свидетелят
е имал пряка видимост и добре е видял кои са лицата и с какво се занимават. А
ако не беше станал очевидец на извършването на престъпления, то не би подал
сигнал на национален телефон 112.
През
следващите години в района на металното хале постепенно са израсли дървета,
които са ограничили видимостта в посока гробното място на майката на С.. Но е
очевидно, че към 20.04.2014г. тази растителност не е представлява пречка
свидетелят да види добре случващото се в халето.
Не
на последно място, в показанията си пред съдия от 21.07.2014г. С. посочва, че
тримата подсъдими са използвали не само ножовки, но и оксижен / апарат за
заваряване или рязане на метали/, за отрязване на тръбите. Доколкото обаче
използването на такова техническо средство не е част от изпълнителното деяние
на престъпленията, за които на тримата е повдигнато обвинение, Окръжният съд
намира че това обстоятелство не следва да бъде обсъждано подробно.
Правилно
от страна на районния съд не е дадена вяра и на част от показанията на св.С. Д.–
майка на подсъдимия Г.Г., като доводите в тази насока се споделят напълно от въззивния
съд.
Както
вече бе посочено по – горе, обвинението против тримата подсъдими е доказано по
безспорен и несъмнен начин, а именно – на 20.04.2014г. те са отнели в съучастие
като съизвършители 19 бр. тръби от владение на Министъра на регионалното развитие
и благоустройството, с намерението противозаконно да ги присвоят, като
откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, за извършване на
престъпленията е използвано техническо средство – ножовка, и те са извършени от
три лица, сговорили се предварително за тяхното извършване и не представляват
маловажен случай. Отнетите вещи са превозени с лекия автомобил на третия от
подсъдимите и са складирани в двора на първите двама от тях. Съответно, С.С. е
бил непълнолетен, но е разбирал свойство и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Изложените
от защитниците в жалбите и поддържани в съдебно заседание, доводи и възражения,
не могат да бъдат споделени.
От показанията на св.С. се
установява подробно какви действия са извършили С.С., Г.М. и Г.Г. на 20.04.2014г.
сутринта в района на пречиствателната станция. Както вече бе посочено, не са
налице причини, поради които тези му твърдения да бъдат подложени на съмнение. Още
повече, заради гражданската си позиция да уведоми властите за извършването на
престъпления, този свидетел е пострадал от физическата агресия на подсъдимия Г..
Изложената от св. Р.С. и Н. Г. версия
относно наличието на тръбите в двора на първия от тях, не може да бъде приета
за достоверна. Не само защото е житейски нелогична, но и защото е представена
пред съда единствено с цел оправдаването на подсъдимите и в частност на първите
двама от тях.
Обстоятелството че откритите в
двора 19 бр. тръби произхождат от металното хале на пречиствателната станция и
са били част от неговата конструкция, се установява по несъмнен начин от
експертното заключение на в.л.М.. Всъщност, това е видно съвсем ясно и от фотоалбумите
за извършеното при огледите фото заснемане. От фотосите – л.18 и 26 от ДП, може
да бъде направен извод за идентичност и еднотипност, не само по отношение на
тръбите, но и на ламарините. И макар за отнемането на ламарините, открити в
двора ведно с тръбите, да не е повдигано обвинение на подсъдимите, безспорно е
че те също произхождат от металното хале и както тръбите, са със специфична
овална форма.
Изложени са и доводи за липсва на
извършени от подсъдимите С.С. и Г.М. престъпления, доколкото в свои показания
от 11.10.2018г. св.С. посочва, че те са стояли отстрани, докато Г. е
разглобявал покривната конструкция на халето. Както бе посочено по – горе,
наличието на хипотезата на чл.281 ал.1 т.1 НПК е довело до прочитане
показанията на св.С., дадени на ДП пред съдия, именно в с.з. от 11.10.2018г. И
от тези прочетени показания, с изрично изявление на свидетеля че ги поддържа и
че точно това се е случило, се установява участието на С. и М. при рязането на
тръбите.
Но дори и действията им да са били
ограничени до стоене „отстрани“, докато Г. е рязал тръбите / макар по делото да
се установява противното/, то наказателната им отговорност отново е следвало да
бъде ангажирана, доколкото с третия подсъдим са действали в общ умисъл за
отнемане на тръбите и са имали намерението да ги присвоят. Между тримата е
имало предварителна уговорка за извършване на кражба и именно това е била целта
на посещението им в пречиствателната станция. Тримата са натоварили тръбите в лекия
автомобил на Г. и с това превозно средство са ги транспортирали до двора на
първите двама подсъдими, като са разполагали с достатъчно време при
необходимост това да бъде сторено на няколко курса.
Извън горепосоченото, на
досъдебното производство и при разглеждане на делото от страна на първоинстанционния
съд не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
които да налагат отмяна на присъдата. За да постанови своя акт, районният съд е
събрал в пълнота необходимите доказателства и ги е анализирал обстойно, като е
достигнал до верни и законосъобразни изводи относно авторството на
престъпленията.
При
индивидуализиране наказанията на подсъдимите, Районният съд подробно и правилно
е обсъдил и съпоставил обстоятелствата по чл.54 НК. При значителен превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността им обстоятелства, на подсъдимите са
наложени наказания „лишаване от свобода“ в размери, близки до минималните,
предвидени в закона. А именно - за срок от 1 година по отношение на
непълнолетния към момента на извършване на престъплението С.С., както и за срок от 1 година и 6 месеца – по
отношение на другите двама подсъдими. Изтърпяването на наказанията е отложено
за изпитателни срокове съответно от 2, 3 и 3 години.
Така
определените по размер наказания са съобразени в пълна степен с обществената
опасност на С., М. и Г., както и с целите по чл.36 НК, най – вече поправянето
им.
Доколкото
не са налице предпоставки за оправдаване на подсъдимите или за намаляване
размера на наложените наказания, обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
От друга страна, при условията на
чл.189 ал.3 НПК, сторените в хода на въззивното производство разноски – по
внохд 542/2019г. и внохд 163/2021г. по описа на ОС Кюстендил, в размер общо на
620 лв, следва да бъдат допълнително възложени солидарно на тримата подсъдими.
С оглед на това и на основание чл.338
вр.чл.334 т.6 НПК Окръжният съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 70 от 10.10.2019г.,
постановена по нохд 318/ 2015г. по описа на Районен съд Дупница.
ОСЪЖДА С.Р.С., ЕГН **********, Г.С.М.,
ЕГН **********,***, и Г.В.Г. ***, ЕГН **********, солидарно да заплатят по
сметка на ОС Кюстендил в полза на бюджета на съдебната власт 620 лв за в.л. и 5
лв държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на протестиране и
обжалване.
На основание чл.340 ал.2 пр.2 НПК на
страните да се съобщи писмено, че решението е изготвено, като съобщението до
подсъдимия Г.Г. да бъде връчено чрез адв.Р..
Председател : Членове : 1. 2.