МОТИВИ : НОХД №144/2009г.
Подсъдимият Б.Б.Ш. *** е предаден на съд за престъпление по чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че през м.
септември 2007 г. в гр. Пловдив и в с. Паничково обл. Кърджали, при условията
на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи-
перфоратор "Бош" модел GВН-26 DFR на стойност 220 лв., къртач
"Бош" модел GSH 11 С/К на
стойност 120 лв., перфоратор "Бош" модел GВН-7 46 DE на стойност 800 лв., 2 бр. монофазен кабел 40
м. на обща стойност 70 лв., клещи "гарш" на стойност 8 лв., духалка
за топъх въздух за ПВЦ тръби на стойност 12 лв., ножици РРR на стойност 15 лв.,
фрези-комплект на стойност 20 лв., чук 1 кг. на стойност 1,50 лв., горелка
пропан-бутан на стойност 3,50 лв., малка бутилка пропан-бутан на стойност 6
лв., тръбен ключ 2 цола на стойност 4 лв., всичко на стойност 1280 лв.,
собственост на ЕТ”Паралел 43- Ц.Ч."*** с едноличен собственик Ц.И.Ч. и
управител Р.Ц.Н., както и лек автомобил "Сеат Толедо" с рег. № РВ
46-10 ХМ, с рама № VSSZZZ1LZZD300895 и с двигател № 1F88355 на стойност 4000
лв., собственост на Р.С.С., всички вещи на обща стойност 5280 лв., които владеел
и пазил.
Представителят на РП-
Кърджали поддържа обвинителния акт. Намира обвинението за доказано, а
подсъдимият виновен по същото. От проведеното съдебно следствие се потвърдила
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, а именно, че през 2007 год. подсъдимият работел в обект на
фирмата, управлявана от Р.Н., находящ се в района на “Петолъчката” с кола “Сеат
Толедо”, собственост на Р.С., която му била предоставена за ползване като служебен
автомобил, както и му били предадени инструментите, предмет на наказателното
производство, оценени от вещото лице, които вещи подсъдимият противозаконно
присвоил. От събраните свидетелски показания, безспорно се установило, че
подсъдимият Ш. приел вещите от снабдителя на фирмата- свидетеля И.Н., което
било документално оформено. Противоречиви били обясненията на подсъдимия, дадени
пред друг съдебен състав относно обстоятелствата дали всички инкриминирани вещи
му били предадени, както и по отношение на това- кога се прибрал с автомобила,
в който точно момент се е повредил, и дългият период, в който не ги върнал на
собственика. Следвало да се прецени дали да се кредитират показанията на св. Р.А.,
св. Ш.Р. и бащата на подсъдимия, поради родствените
им връзки и заинтересованост, и предвид това, че не допринасяли за изясняване
на делото. Пледира за наказание при условията на чл.78а от НК, в размер, който не следвало
да бъде към минимума.
В съдебно заседание
защитникът на подсъдимия пледира същият да бъде признат за невиновен. Безспорни
били следните обстоятелства: първо- Б.Ш. бил работник във фирмата на ЕТ
“Паралел 43-Ц.Ч., с едноличен собственик Ц.Ч. и управител Р.Н.; на второ място-
същият получил инкриминираните вещи и лекият автомобил и на трето място- нямало
писмени доказателства, че подсъдимият върнал тези вещи, т.е. последният твърди,
че върнал вещите, но не получил документ. При това положение, единствения извод
бил, че било налице липса, която не била инкриминирана, а водила до гражданска
отговорност. Сочи, че за да е налице чл.206 от НК, освен липса, следвало
противозаконно да бъде присвоена чуждата вещ и това били думите на закона, а за
това нямало нито едно гласно доказателство. Правилно представителят на
обвинението заявил, че следвало да се приложи ал.6, но защитата счита, че следвало
да бъде признат за невиновен, тъй като не се сочило, че присвоил чуждите
движими вещи. Алтернативно моли, да се приложи чл.206, ал.6 от НК и на
основание чл.78а от НК, да му бъде наложено наказание “глоба” в минимален
размер.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Б.Б.Ш. е роден на *** ***, български гражданин,
средно образование, женен, неосъждан, строителен работник, с постоянен адрес в
с. Мурга, общ. Черноочене, обл. Кърджали, ЕГН- **********, с добри характеристични
данни по местоживеене.
Подсъдимият Б.Б.Ш. бил назначен на работа в ЕТ "Паралел 43- Ц.Ч." с
Трудов договор от 22.06.2007 г. на длъжност- работник "В и К".
На 13.07.2005г. св. Ч. в
качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ"Паралел 43- Ц.Ч.", с
нотариално заверно пълномощно упълномощил св. Р.Ц.Н. да управлява и
представлява фирмата, чиято основна дейност била извършване на строително- монтажни
дейности. Във връзка с извършване на строителна дейност в обект "ОМВ
Петолъчката" в близост до гр. Сливен, св. Р.Н., като представляващ ЕТ"Паралел
43- Ц.Ч." и в последствие управител на “Паралел 43С”ЕООД осигурила лек
автомобил "Сеат Толедо" с per № РВ 46-10 ХМ, собственост на св. Р.С.-
управител на "Стенли транс" ЕООД, както и необходимото техническо
оборудване- инструменти- 2 бр. перфоратори "Бош", 1 бр. къртач
"Бош", 2 бр. монофазни кабела по 40 м. , 1 бр. клещи гарш, духалка за
топъл въздух за ПВЦ тръби, ножици PPR, комплект фрези, 1 бр. чук, 1 1 бр.
горелка пропан-бутан, 1 бр. тръбен ключ 2 цола. Св. И.Н., който отговарял за
инструментите ги предал на подс. Ш.. Бил съставен Приемо- предавателен протокол
още от 12.07.2007г. Преди да замине за обект "ОМВ Петолъчката" в
близост до гр. Сливен на подсъдимия Ш. бил предоставен от св. Н. и св. С.
посочения лек автомобил "Сеат Толедо" с peг. № РВ 46-10 ХМ, за да
превозва работниците до обектите. В началото на месец септември 2007г., подсъдимият
се намирал на посочения по-горе обект, заедно с други работници, между които и
св. Р.А. и св.Ш.Р. /негови братовчеди, които работили без сключени трудови
договори/, където извършвали възложените им СМР-та с инструментите предоставени
на подсъдимия. Последният използвал и предоставения му автомобил. След около
двадесет дни подс.Б.Ш. напуснал обекта с лекия автомобил "Сеат
Толедо" с per № РВ 46-10 ХМ, в багажника на който се намирали следните
инструменти: перфоратор "Бош" модел GВН-26 DFR, къртач
"Бош" модел GSH 11 С/К, перфоратор
"Бош" модел GВН-7 46 DE , 2 бр. монофазен кабел 40 м., клещи
"гарш", духалка за топъх въздух за ПВЦ тръби, ножици РРR,
фрези-комплект, чук 1 кг., горелка пропан-бутан, малка бутилка пропан-бутан,
тръбен ключ 2 цола, натоварени в багажника на МПС-то. Заедно с подсъдимия с автомобила от
обекта си тръгнали и св. Р.А. и Ш.Р.. Подсъдимият се прибрал в с. Паничково,
където оставил другите две лица, след което обаче не се върнал на обекта, а
паркирал автомобила пред дома си, взел инструментите от багажника и не ги
върнал на собствениците им.
През втората половина на
месец септември 2007г. св. Н. и св. Р.С. посетили обекта, за да проверят
дейността на работещите, тъй като разполагали с кратък срок за изпълнение, както
и да ги финансират, при което били информирани, че подс. Ш. напуснал обекта с
автомобила и инструменти. Св. С. се обадил на подсъдимия и последният му
обяснил, че има проблеми с МПС-то. Подсъдимият Б.Ш. не върнал автомобила на
собственика му, както и инструментите.
Св. Н. и св. С. се опитали
да открият подс. Ш., включително посетили и дома му. През месец януари 2008г.
установили същият в гр. Пловдив на строителен обект, находящ се на
бул."Пещерско шосе" и същите му поставили условие до 01.02.2008г. да
върне колата и инструментите, но подсъдимият не спазил и този срок.
На 09.06.2008г. подс. Ш.
отишъл в офиса на св. Н. и върнал на св. С. лек автомобил "Сеат
Толедо" с peг. № РВ 46-10 ХМ.
Видно от заключението на
стоково- оценителната експертиза, средно пазарната стойност на лек автомобил "Сеат
Толеидо", с peг. № РВ 46-10 ХМ в употребявано състояние, към момента на
инкриминираното деяние– м. септември 2007г. възлизала на 4 000 лв.
Видно от заключението на
стоково- оценителната експертиза, стойността на инкриминираните вещи възлизала
както следва: перфоратор "Бош" модел GВН-26 DFR- 220 лв., къртач
"Бош" модел GSH 11 С/К- 120
лв., перфоратор "Бош" модел GВН-7 46 DE - 800 лв., 2 бр. монофазен кабел 40 м.- 70
лв., клещи "гарш"- 8 лв., духалка за топъх въздух за ПВЦ тръби- 12
лв., ножици РРR на стойност 15 лв., фрези-комплект- 20 лв., чук 1 кг.- 1,50
лв., горелка пропан-бутан- 3,50 лв., малка бутилка пропан-бутан- 6 лв., тръбен
ключ 2 цола- 4 лв., всичко на стойност 1280 лв.
Видно от представеният в съдебно заседание и приет
като доказателство по делото пощенски запис №5/2 от 14.12.2009г., с. Паничково,
на Ц.Ч. са били изпратени 1 280 лева, т.е. равностойността на
инкриминираните вещи.
Горната фактология се потвърди и прие от съда след
преценка на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, а
именно от обясненията на подсъдимия, приобщени по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК, в които прави частични признания на релевантните факти, от показанията на
св. Ц.Ч., от показанията на св.Р.Н. и от приобщените й такива на основание чл.
282, ал.1, т.2 от НПК, от показанията на св. Р.С. и от приобщените му на
основание чл.282, ал.1, т.2 от НПК, от показанията на св.И.Н. и св. К.Т., които
се кредитират, като последователни и като цяло непротиворечиви, частично от
показанията на св. Р.А., св. Ш.Р. и св.Б.Р.
при отчитане на индиция за заинтересованост, последният като баща на
подсъдимия, а другите двама негови приятели и братовчеди, от обективните заключения
на вещото лице, приобщени по реда на чл.282, ал.3 от НПК, както и от
приложените и приети по делото писмени доказателства. Фактът на предаване на
инкриминираните вещи на подсъдимия, за да си служи с тях, както и другите
работници на обекта, и фактът, че
първият си е тръгнал от обекта с чуждия автомобил, както и с инструментите,
които не са били негова собственост се установява по безспорен начин от
приобщения в хода на съдебното следствие
Приемо- предавателен протокол, до голяма степен от самите обяснения на
подсъдимия и от показанията на свидетелите, особено от тези на св.Р.Н., Р.С.,
св. И.Н. и св. К.Т., и не се оборва от показанията на останалите свидетели.
Самият подсъдим Ш. потвърждава: „Дадоха ми автомобила – “Сеат”...”, и „...
Ключовете за колата ми ги даде Р., за да мога да карам хората по обекти.”
Досежно останалите движими вещи- инктрументи, същият твърди, че някои от тях
останали на обекта “Петолъчката”, а „ ... двата перфоратора, клещи, ножица,
фреза, бутилката са върнати с колата. В колата имаше два броя многофазен кабел,
клещи, духалка, чук, горелка, малка бутилка и тръбен ключ”. Подсъдимият
всъщност отрича единствено, че са му били предоставени за послужване перфоратор
и къртачи. Освен това заявява, че всички ползвали тези вещи, но те били
зачислени на Костов. В тази насока св. Н. обяснява, че снабдителят действително
бил И.Н., но когато тръгвали за обекта на “Петолъчката”, качили всички
инструменти в “Сеат-а”, като правили списък за вещите. Същата е категорична, че
имало работник, който се казвал К., но „...на него тези вещи не са давани. Бяха
дадени на Б.”, и именно той заминал с колата, в която били и вещите. Според
същият свидетел когато след време открили местонахождението на подсъдимия,
заедно със св. Рангелов, подс.Б.Ш. им обяснил, че колата била развалена и че в
момента я бил правил, а за инструментите им казал: “Да, добре ще ти ги върна”,
дори добавя: „Б. каза, че ще купи инструменти и ще ги донесе”, но не изпълнил и
тази уговорка. Показанията на св. Н. се потвърждявят и от тези на св. Р.С., който
обяснява, че лекият автомобил бил негов и той го предоставил на подсъдимия, но
същият заминал от обекта с колата и инструментите, и се укрил. Същият
недвусмислено сочи, че присъствал когато снабдителят И.Н. му дал инструментите.
И след като подсъдимият изчезнал започнали да го търсят, за да върне
инструментите и автомобила, като след около 4-5 месеца случайно го видели на
обект на Пещерско шосе, прие което отново им обещал „...както всеки път:
“Добре, в петък идвам”, но „...той така и не идваше и бяхме принудени да пуснем
жалба в полицията”. Свидетелят Н. пояснява още, че когато подсъдимият върнал
автомобила, МПС-то било в окаяно състояние, но „...инструментите ги нямаше, а в
багажника имаше парчета от пластмасови тръби. Попитах го пак за инструментите и
каза, че ще ги върне”. Всъщност самият свидетел И.Н., потвърждава, че отговарял
за инструментите и ги раздавал на работниците срещу приемо-предавателен
протокол всеки път, и тези неща се записвали, а след приключване на производствената
работа, инструментите се отмятали в този протокол, когато се връщали. Същият е
категоричен, че предал на Б. основните инструменти, които поименно изброява и тези
вещи следвало подсъдимият да ги върне при поискване от тяхна страна или ако им
били нужни за други работи. Св. Н. сочи още, че когато предал на подсъдимия
инструментите последният заминал с тях за “Петолъчката” и няколко пъти след
това, когато последният ходил да получава материали, първият го молил да ги
донесе на новия обект, но „...той отказваше или имаше уговорки, че те са били в
колата, че тя пък била развалена и така отлагаше във времето. Тези вещи след
това не са ми върнати, защото аз ги съхранявам. Когато работник ги върне, аз
връщам приемо-предавателен протокол и във всяка графа се отбелязва и той го
получава, като отдолу в графа “забележки” се отразява “върнато в присъствието
на ....”. Изложеното до тук се потвърждава и от показанията на св. К.Т., който
ясно и точно заявява: „Бях с Б. в командировка. Той взе инструменти, кола и от
мен 50лв. и след това избяга”. Не се опревергава приетото до тук и от
показанията на условно казано другата група свидетели- Р.А., Ш.Р. и Б.Р., които
всъщност не отричат, че подсъдимият заминал от обекта заедно с първите двама с
автомобила, който не бил негов, а му бил даден за ползване, въпреки че същите
казват, че не били видели инструменти в автомобила, както и не им било известно
Б. да е продавал такива на трети лица в селото. Св. Р.А. допълва, че действително
колата се била развалила и доста време седяла пред къщата на бащата на
подсъдимия, но заявява: „Когато се прибрахме за повреда на колата не си спомням”,
което оборва защитната версия на подсъдимия, че автомобила се повредил още по
пътя /а именно, че бил скъсал ремък/. А св.Ш.Р. сочи, че с А. помолили Б. да ги
закара с този автомобил до селото като знаел, че автомобила не е бил негов, но
не му било известно какво станало с автомобила, тъй като не бил виждал Б..
Всъщност бащата на подсъдимия потвърждава факта, че сина му се прибрал с кола,
която се развала и останала в двора им, след което Б. й направил ремонт, и я
върнал, но същият твърди, че не бил виждал инструменти. Същият пояснява, че Б.
се намирал във Франция или в Германия, за това той отишъл с парите в
гр.Пловдив, намерил Ч. и след това Н. и им
казал: “Донесох парите”, но те не приели, поради това направил превод на парите
на фирмата от пощата в с.Паничково. При това положение и след като никой от тази група свидетели не потвърждава, че инструментите
били в багажника, то остава изолирана версията на подсъдимия, че инструментите
били върнати заедно с автомобила. В тази връзка следва да се отбележи, че от събраните и
ценени доказателства по делото не се установят разпоредителни действия от
страна на подсъдимия спрямо трети лица с инструмените, предмет на настоящото
производство, но от друга страна по безспорен и категоричен начин се доказа, че
същият въпреки че не е бил техен собственик е отказал и не ги е да ги върнал, а
напротив същият ги е присвоил. При този
анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав приема, че
подсъдимият е автор на инкриминираното деяние.
От правна страна, съдът намира следното:
От обективна страна– през месец септември 2007г. в
с. Паничково, обл. Кърджали подсъдимият Б.Б.Ш. противозаконно присвоил чужди
движими вещи- перфоратор "Бош" модел GВН-26 DFR на стойност 220 лв.,
къртач "Бош" модел GSH 11 С/К на стойност 120 лв., перфоратор
"Бош" модел GВН-7 46 DE на
стойност 800 лв., 2 бр. монофазен кабел 40 м. на обща стойност 70 лв., клещи
"гарш" на стойност 8 лв., духалка за топъх въздух за ПВЦ тръби на
стойност 12 лв., ножици РРR на стойност 15 лв., фрези-комплект на стойност 20
лв., чук 1 кг. на стойност 1,50 лв., горелка пропан-бутан на стойност 3,50 лв.,
малка бутилка пропан-бутан на стойност 6 лв., тръбен ключ 2 цола на стойност 4
лв., всичко на стойност 1280 лв., собственост на ЕТ”Паралел 43- Ц.Ч."*** с
едноличен собственик Ц.И.Ч. и управител Р.Ц.Н., както и лек автомобил
"Сеат Толедо" с рег. № РВ 46-10 ХМ, с рама № VSSZZZ1LZZD300895 и с
двигател № 1F88355 на стойност 4000 лв., собственост на Р.С.С., всички вещи на
обща стойност 5280 лв., които владеел и пазил, като присвоеното имущество е
внесено и заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд- престъпление по чл. 206, ал.6, т.1 във вр. с ал.1 от НК. Предмет
на обсебването са чужди движими вещи, подробно описани по- горе, собственост на
посочените лица, които вещи са се намирали във фактическата власт на дееца на
правно основание– за послужване, т.е. които е владеел и пазил, без транслативно
действие. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие– чрез своене на
тези вещи в собствена полза, отказвайки да ги върне след пристигането си в с.
Паничково. Или не се установи наличие на юридическа дейност на подсъдимия спрямо
тези инкриминирани вещи- разпореждане с тях в полза на трети лица, а фактическа
такава- своене за себе си. По този начин е настъпил и целения престъпен
резултат- безвъзмездно лишаване на собственика от вещите и лично
облагодетелстване, което се доказа по делото по отношение на всички вещи,
предмет на обвинението. От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е
съзнавал, че вещите предмет на престъплението не са негови, но въпреки това ги
е задържал за себе си, целейки именно този вредоносен резултат. В случая до приключване
на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, автомобила е бил върнат на собственика, а
равностойността на останалите вещи е била изплатена на пострадалия, което
налага преквалифициране на деянието по по-привилегирования състав на чл. 206, ал.6, т.1 във
вр. с ал.1 от НК. Липсата установени
разпоредителни действия от страна на подсъдимия с инкриминираните вещи спрямо
трети лица и то през период от време влече до недоказаност на обвинението, че
деянието е извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК, както и същото да е
извършено в гр. Пловдив, поради което следва на основание чл.304 от НПК,
подсъдимият Б.Ш. да бъде оправдан за това. Така съдът приема, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 206, ал.6,
т.1 във вр. с ал.1 от НК, за което следва да бъде
признат за виновен.
Съдът счита, че са
налице изискуемите се от наказателния закон- чл.78а от НК, предпоставки за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, а именно: деецът е пълнолетен; за извършеното престъпление се
предвижда наказание „лишаване от свобода до 3 /три/ години”; деецът не е
осъждан за престъпление от общ характер; и не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред; причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени.
При определяне на размера
на административното наказание, базирайки се на двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 НК- законност и индивидуализация на наказанието,
съдът прецени степента на обществена опасност на деянието и дееца,
обстоятелствата, касаещи отговорността на подсъдимия, а именно:
Обществената опасност на
деянието е типичната за този вид престъпления, засягащи обществените отношения,
които осигуряват нормалното упражняване на правото на собственост върху движими
вещи, но е завишена с оглед стойността на предмета на посегателство- в общ
размер на 5 280 лв..
Степента на обществена
опасност на дееца е завишена. Смекчаващи отговорността обстоятелства са направените
частични признания, както и характеристичните данни доколкото същите не
съдържат негативни данни за личността на същия, а отегчаващи- липсата на
критичност към извършеното и отклонение от наказателното преследване, както и
обстоятелството, че щетите са възстановени не от самия него, а от баща му и то
по инициатива на последния. Не се отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, тъй като това е
предпоставка за приложението на чл.78а от НК.
Причини и условия,
способствали извършването на престъпното деяние: стремеж към незаконно
облагодетелстване, ниско правосъзнание и незачитане на установения правов ред в
РБългария и ЕС.
Предвид горното и на основание чл.78а, ал.1 от НК следва подсъдимият Б.Б.Ш. да бъде освободен от наказателна
отговорност и му
бъде наложено административно наказание “глоба”, чийто размер следва да бъде
определен при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като
с оглед поправяне на дееца настоящият състав прецени, че следва да е в средния
предвиден в цитираната норма размер, а именно- 2 750 лв.
Съдът намира, че така
наложеното наказание по вид и размер, напълно отговаря на извършеното и ще
осъществи изцяло целите на личната и генерална превенция на закона.
При този изход на делото
подсъдимият Б.Б.Ш. следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски
за вещо лице в размер на 194 лв.
Мотивиран от изложеното
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: