№ 16397
гр. София, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110119768 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел 1, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. С. К., ЕГН: **********, с адрес: **, чрез адв.
Б. Р., с която срещу Ф. А. М., ЕГН: **********, с адрес: **, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК е предявен иск с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 15 550 лв.,
представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за извършване на
строителни и монтажни работи на обект еднофамилна жилищна сграда в ПИ 085006,
землище на гр. Правец, местност „Владин път“, община „Правец“, ведно със законна
лихва за период от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането, за което по ч.гр.д. №
65367/2022 г. по описа на СРС, 74 състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищцата твърди, че между нея, в качеството на възложител, и ответника, в
качеството му на изпълнител, бил сключен устен договор за извършване на
строителни и монтажни работи на обект еднофамилна жилищна сграда в ПИ 085006,
землище на гр. Правец, местност „Владин път“, община „Правец“. Твърди се, че
ответникът допуснал неточно изпълнение на поетата съгласно договора работа. Във
връзка с последното след съвместно извършен от страните на 13.08.2021 г. оглед бил
съставен протокол за установяване незавършени и некачествено изпълнени строителни
и монтажни работи, сред които: 1) отстраняване на проблеми на хлътнали площадки с
настилки от бетонови плочи около къща, сервизна сграда и басейн, в следствие
некачествено изпълнени СМР; 2) ремонт на некачествено изпълнени шпакловки по
стени в основна сграда, стаи „кабинет“ и „спалня“; 3) ремонт на некачествено
изпълнен монтаж на первази по стени в основна сграда. Посочените СМР не били
извършени от ответника, поради което последният дължал заплащане на разходите,
необходими за тяхното поправяне, равняващи се на стойността от 15 550 лв.,
съобразно оферта от 13.07.2022 г., изготвена от трето за спора лице. Моли за
уважаване на исковата претенция и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
1
който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че СМР на
процесния обект са били осъществявани по начин и във време, посочени от ищеца.
Твърди, че съвместен оглед на 13.08.2021 г. не е извършван, а съдържащите се в
протокола неизвършени или некачествено извършени СМР не отговаряли на
действителното фактическо положение, а били едностранно вписани от ищеца без
съгласието на ответника. Ответникът навежда доводи, че подписал протокола под
натиск, осъществен от страна на сина на ищеца, който задържал строителни материали
и техника, необходими на ответника за извършването на други поръчки. Моли за
отхвърляне на исковите претенции, а в случай на тяхното уважаване – същите да се
приемат за частично погасени поради погасяване чрез плащане на вземанията в размер
на 2710 лв. по издадена по ч.гр.д. № 72546/2021 г. по описа на СРС, 138 състав,
заповед за изпълнение.
С протоколно определение от 05.03.2025г. изготвеният по реда на чл. 140 ГПК
доклад по делото е допълнен с релевираното от ответника възражение за липса на
своевременно направено от ищеца възражение по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД за
неправилно изпълнение на поетата съгласно договора работа, както и с извършеното
от ответника оспорване за недължимост на претендираните суми с доводи за изтекла
погасителна давност, тъй като от предаването на обекта са изминали повече от 5
години.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е представен Протокол от 13.08.2021г.,
съставен между В. К., действаща чрез представителя си Костадин Костадинов, и Ф.
М.. От неговото съдържание е видно, че страните са установили незавършени и
некачествено изпълнени строителни и монтажни работи в еднофамилна жилищна
сграда, находяща се в ПИ 085006 в землището на гр. Правец, м. „Владин рът“ и са
уговорили довършване и отстраняване на некачествено изпълнените работи, както
следва: 1. Неизпълнен монтаж на сифон и отводняване в машинно/ сервизно
помещение със срок за изпълнение 25.08.2021г. до 27.08.2021г., 2. Неизпълнен монтаж
на цокъл от гранитогрес в машинно/сервизно помещение със срок за изпълнение
01.11.2021г. – 05.11.2021г., 3. Неизпълнени мазилки и настилки в сервизна сграда,
обръщане около каси на врати и прозорци със срок за изпълнение 25.08.2021г.-
10.12.2021г., 4. Отстраняване на теч от таван в сутерен на основната сграда вследствие
некачествен монтаж на водосток и бетонови настилки по площадка след одобряване на
проект от страна на възложителя – срок за изпълнение 20.08.2021г. – 21.08.2021г., 5.
Представяне проект за начина на отстраняване на проблема по горната т. 4 – срок
20.08.2021г. – 21.08.2021г., 6. Отстраняване проблеми на хлътнали площадки с
настилки от бетонови плочи около къща, сервизна сграда и басейн вследствие
некачествено изпълнение СМР – от 01.05.2022г. до 30.05.2022г., 7. Незавършено
полагане на облицовка по ограда и изработка на капаци за кутии за оборудване в
стоманобетонова ограда със срок за изпълнение – 25.08.2021г. до 01.11.2021г., 8.
Ремонт на некачествено изпълнени шпакловки по стени в основна сграда, стаи
„кабинет“ и „спалня“ – със срок 01.05.2022г. до 30.05.2022г., 9. Ремонт на некачествено
изпълнен монтаж на первази по стени в основна сграда – 01.05.2022г. – 30.05.2022г.,
10. Ремонт на дървена облицовка по тапетна входна врата към хранително помещение
„кръчма“ – със срок 01.09.2021г. -05.09.2021г. В така изготвения протокол е отбелязано
изрично съгласие и задължение на изпълнителя да започне работите за довършване
или отстраняване на некачествено изпълнените работи и да ги изпълни в посочените
срокове. Уговорена е неустойка при забава в размер на 500 лв. за всеки ден забава от
посочени срок за изпълнение. Отбелязано е, че всички описани дейности са платени от
възложителя изцяло и в срок, както и че изпълнителят предоставя гаранция за
2
изпълнените работи и вложени материали за срокове съгласно приложимата
нормативна уредба, като гаранционната отговорност започва да тече от деня на
приемане на всяка от описаните дейности.
С исковата молба е приложена и оферта за ремонт на къща от 13.07.2022г.,
изготвена от трето за производството лице. Установява се, че общата сума, дължима за
извършването на ремонта, възлиза в размер на 15 550,00 лв., от които: сумата от 9 300
лв. за отстраняване на проблема с хлътналите бетонни площадки, сумата от 3 750 лв.
за ремонт на некачествено изпълнени шпакловки и сумата от 2 500 лв. за ремонт на
некачествено изпълнен монтаж на первази. Отбелязано е, че офертата е за труд и не
включва материали и консумативи и е с валидност от 1 месец.
По делото е представена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на
29.12.2021г. по ч.гр. д. № 72546/2021г. по описа на СРС, по силата на която е
разпоредено Ф. М. да заплати на В. К. сумата от 2 710 лв., представляваща
обезщетение за неизпълнение в размер на стойността на неизвършени или
некачествено извършени строителни и монтажни работи на обект – еднофамилна
жилищна сграда с ПИ 085006, землище на гр. Правец, м. „Владни рът“. Установява се,
че с преводно нареждане от 07.02.2022г. тази сума е заплатена по посочената в
изпълнителното основание банкова сметка от ответника.
За установяване на обстоятелствата относно извършените СМР и
отремонтирането на некачествените обекти, описани в протокола, са събрани гласни
доказателства. Свидетелят Асен Лилов предоставя показания, че е работил съвместно
с Ф. М. на процесния обект от самото начало /при груб строеж на сградата/ почти до
финала. Описва, че строителството протекло на етапи, като започнало от 2012г.-2013г.
с външна облицовка на цялата къща с камък, шпакловки, пътеки, други камъни,
огради, картони, боядисване, шкурене и едва през 2016г. ремонтирали плочките.
Излага, че към момента на неговото напускане обектът не е бил завършен и не знае
кога е завършен. Посочва, че при осъществяване на строителството имало технически
надзорник, който не е имал възражения по работата, но е настоявал строителните
дейности да се извършват през зимата, несъобразявайки сезона с типа строително-
монтажни дейности – на минусови температури е излИ.н бетон и са лепени
тротоарните плочки. Допълва, че строителството не се осъществявало и по
технологичен начин. Представя сведения, че при посещения синът на ищцата
единствено поздравявал работещите, възлагал отделните работи на надзорника, без да
посочва по какъв начин да се извършват.
Като свидетел по делото е разпитан и а – братовчед на ответника, който
предоставя данни, че също работил с Ф. М. в гр. Правец около 2016г.-2017г. Излага, че
известено време работели вътре, а след това навън в студеното време, където правели
алеи. Посочва, че на обекта е имало отговорник, който обаче е починал. Споделя, че
към момента на неговото напускане имало още много довършителни работи –
незавършено стълбище, озеленяване на двора, като не знае кога е завършен обектът.
Допълва, че не му е известно нито отговорникът да е имал възражения относно
работата, нито ищцата, за която посочва, че не е посещавала обекта, или не е разбрал
за посещения от нейна страна.
Свидетелски показания по делото е предоставил и ск – приятел на сина на
ищцата, който сочи, че е посещавал къщата. Излага, че довършителните работи
приблизително били извършвани в периода от 2017г. до 2023г. от Ф.. Сочи, че именно
тогава се запознал и с ответника, който от 2020г. започнал изграждането на грубия
строеж на неговата къща. Описва, че при басейните и пътеките на процесния обект
има много пропаднали и надигнати места, по цоклите има компрометирани участъци,
че падат цокли, в техническото помещение има недовършена финишна шпакловка,
3
направени стени и при колони, врати и прозорци е недовършено, напускани стени в
спалнята. Уточнява, че плочките по пътеките били некачествено извършени, били
недовършени цоклите и в тях имало паднали камъни. Споделя, че периода от 2020г.-
2022г. синът на ищцата многократно се свързал с него, за да го попита дали Ф. се
намира на неговия строеж, тъй като имал да довършва работи по обекта. Споделя, че
не знае кога са извършвани ремонтите, след което уточнява, че „със сигурност може
би 2017г. са били извършени“. Излага, че технически ръководител е имало при
изграждането на къщата в грубия строеж, поне при строежа на неговата къща е било
така.
За установяване на обстоятелствата относно качественото изпълнение на
възложените строително-монтажни работи е изслушана съдебно-техническа
експертиза, изготвена от строителен инж. Ц. Б.. След преценка на материалите по
делото и оглед на място вещото лице е установило наличие на фуги и размествания на
тротоарните плочи в процесния обект, през които безпроблемно би преминала вода.
Съобразно експертното заключение при проникване на вода под плочите и замръзване
на основата от армирана циментова замазка във водонапито състояние, би довело до
постепенно компрометиране на целостта на замазката. При температури на въздуха
около – 15 градуса не е проблем да се извършват изкопни работи, сухо строителство,
различни монтажни дейности и други, които не са т.нар. „мокри процеси“ – полагане
на мазилки, замазки, шпакловки, лепене на плочки, полагане на силикони, насипни
дейности поради сковаването на земната маса или фракция и невъзможността за добро
уплътняване. Според вещото лице извършването на анкериране към къщата
посредством химичен анкер Хилти би бил удачен за вкоравяване на основата и
ограничаване на слягането на околните пространства около сградата, като се спази и
технологията на изпълнение на обратен насип и уплътняване, за да се избегнат
хлътвания на настилката в средните зони. Този метод е подходящ при изграждане на
настилки в недобре уплътнени зони, като неговото изпълнение около сградата, не би
довело до изкривяване. Според експертът претендираните СМР могат да бъдат
отремонтирани, като неподходящи атмосферни условия са среднодневни температури
о
под 5 C, проливни дъждове, независимо от сезона. В заключение е отбелязано, че
състоянието на къщата е видимо много добро, като не са установени следи от
ремонтиране, съответно ако такИ. са извършвани не може да се установи, тъй като
експертизата няма предишно досие на обекта.
При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 265, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването
в условията на пълно и главно доказване от страна на ищцата, че между страните
валидно е бил сключен договор за изработка, включително, че от него за ответника е
възникнало задължението да извърши конкретни строителни и монтажни работи на
обект, представляващ еднофамилна жилищна сграда в ПИ 085006 в землището на гр.
Правец, м. „Владин рът“, а ищецът е изправна страна по договора /заплатил е
дължимото възнаграждение/, че е налице неточно изпълнение – наличие на
недостатъци, че е направил своевременно възражение пред ответника за наличието на
недостатъци и стойността на разходите за отстраняване на недостатъка. По
възражението за изтекла погасителна давност следва да докаже обстоятелствата, при
чието проявление законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната
давност. Съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест
на ответника е да установи възраженията си – че е бил изправна страна по договора, че
е изпълнил задълженията си качествено и своевременно, респективно че забава се
4
дължи на обстоятелства, които не биха могли да ангажират отговорността му, че
ищецът е приел работата изцяло без забележки.
Договорът за извършване на строително-монтажни работи е разновидност на
договора за изработка, поради което приложими се явява правилата на чл. 258-269
ЗЗД. Съобразно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да
заплати възнаграждение. По аргумент от посочената разпоредба тази двустранна
сделка е консенсуална и неформална, като е допустимо волеизявленията за нейното
сключване да бъдат обективирани както устно, така и чрез конклудентни действия /в
този смисъл Решение № 97 от 03.07.2013г. по т.д. № 533/2012г. на ВКС, II т.о./. При
всички положения обаче възникването на валиден договор за изработка е обусловено
от постигането на съгласие относно двата елемента, формиращи същественото му
съдържание – възлагането на определена работа от възложителя и възнаграждението
на изпълнителя.
В разглежданата хипотеза се твърди страните да са обвързани от устен договор
за изработка. При анализ на доказателствената съвкупност настоящият състав счита, че
в настоящото производство не се установи в условията на пълно и главно доказване
конкретните уговорки, инкорпориращи съществените параметри на твърдяното между
страните съглашение. Действително, от изявленията на Ф. М. в отговора на исковата
молба е видно, че е бил нает от сина на ищцата за осъществяване на строително-
ремонтни дейности в процесния обект, представляващ еднофамилна жилищна сграда с
в ПИ 085006 в землището на гр. Правец, местност „Владин рът“, срещу
възнаграждение. Косвено доказателство за съществуването на облигационно
правоотношение представлява и подписаният между съдоговарящите протокол от
13.08.2021г., от чието съдържание се установява възлагането на отделни СМР.
Същевременно при анализа на този частен свидетелстващ документ се налага
обосновано заключение, че предметът на договорът за изработка не се изчерпва с
описаните в него СМР. Аргумент в тази насока може да бъде изведен от
граматическото тълкуване на неговия текст. В първото изречение е отбелязано, че
възложителят е извършвал строителни и монтажни работи в обекта, като страните
установили, че „следните работи не са завършени или не са изпълнени качествено“.
Обстоятелството, че прилагателните имена „строителни и монтажни“ не са членувани,
както и употребата на словесния израз „следните“, водят до извод, че извън
некачествено осъществените СМР са били възложени и други такИ.. По правило
косвените доказателства могат да бъдат ценени като достоверни и да служат за
установяването на праворелевантните факти, когато от цялата съвкупност от косвени
доказателства може да се изведе обосновано заключение за проявлението на
конкретния факт от значение за изясняване на делото. В настоящия случай други
доказателства, в които да се съдържа индиция относно параметрите на договорната
връзка обаче, са не са ангажирани по делото. Тук следва да се отбележи, че предвид
размера на претендираните от ищеца разходи за поправяне на некачествено
извършените СМР – 15 550 лв., свидетелски показания за установяване
съществуването на договор между страните са недопустими с оглед установената в чл.
164, ал. 1, т. 3 ГПК забрана. Поради тези съображения последните няма да бъдат
разглеждани и обсъждани от съда при преценката дали съществува твърдяното
облигационно правоотношение, макар и в част от изложените сведения да са посочени
отделни строително-монтажни работи. При това положение, настоящият състав
намира, че не се установиха конкретните видове и количество строително-монтажни
дейности, обект на процесния договор. Не е достатъчно уговорената от страните
работа да е определяема, за да се счита, че фактическият състав по чл. 258 ЗЗД е
завършен.
5
В пределите на настоящото производство не се доказаха и уговорките, касаещи
другия елемент от същественото съдържание на договора за изработка -
възнаграждението на изпълнителя. От събрания доказателствен материал, а и от
изявленията на страните се установява единствено възмездният характер на
облигационното правоотношение, но не и въпросната стойност на договореното
възнаграждение, респективно уговорените стойности за всяка от възложените СМР.
Нещо повече, не само въпросното възнаграждение не е определено, но не се установи
и същото да е определяемо. Предвид качествата на страните по облигационната връзка
– физически лица, за които не се твърди, а и не са представени доказателства да са
действали в кръга на търговската си дейност, то липсата на съгласие относно
възнаграждението също води до нищожност на правната сделка, без възможност да се
приложи разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ за постигнато съгласие относно цената,
която обикновено се плаща по време на сключване на договора /в този смисъл
Решение № 36 от 30.03.2011г. по гр. д. № 384/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 205
от 06.12.2024г. по гр. д. № 2167/2022г. на ВКС, I т.о./.
При това положение, следва да се приложат правилата за разпределение на
доказателствената тежест, според които установяването на валидна договорна връзка с
описаното в исковата молба съдържание е възложено върху ищеца, който черпи
изгодни правни последици за себе си от нейното съществуване. По аргумент от чл.
154, ал. 1 ГПК недоказаният факт е неосъществил се факт, поради което следва да се
приеме, че между страните не съществува твърдения договор за изработка. Липсата на
този елемент от сложния юридически факт, пораждащ правото на обезщетение по чл.
265, ал. 1 ЗЗД, възпрепятства възможността да бъде ангажирана договорната
отговорност на ответника и обосновава на самостоятелно основание неоснователност
на предявения осъдителен иск.
За пълнота на изложението и в изпълнение на изискването по чл. 235, ал. 2 и чл.
236, ал. 2 ГПК да се обсъдят всички доводи и възражения на страните, настоящият
състав намира за необходимо да изложи мотиви и по отношение на останалите
елементи от фактическия състав.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 258-267 ЗЗД, както и от
общите правила за изпълнението на облигационните задължения, се налага
заключение, че задължението на изпълнителя по договора за изработка не просто да
извърши възложената работа, а същата да е осъществена качествено. С чл. 265, ал. 1
ЗЗД е предвидена неговата отговорност за явни и скрити недостатъци, които са
съществували по време на приемането на работата, като при отклонение от
възложеното в качествено отношение в полза на възложителя възникват три
алтернативно правни възможности: 1/ да поиска поправянето на работата в подходящ
срок без заплащане, 2/ да иска заплащане на разходите, необходими за отстраняването
на недостатъците, 3/ да поиска намаляване на възнаграждението или 4/ да развали
договорната връзка при съществено отклонение, водещо до негодност на извършената
работа съобразно нейното договорно или обикновено предназначение.
В разглежданата хипотеза ищецът в качеството си на възложител първоначално
се е възползвал от първата възможност – поправяне на работата в подходящ срок без
заплащане, като в протокола от 13.08.2021г. страните са констатирали дефектите в
извършените СМР и са уговорили сроковете, в които изпълнителят следва да ги
отстрани за своя сметка. Поради твърдяно неизпълнение на задължението по чл. 265,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за отстраняване на недостатъците при някои от възложените
дейности съобразно уговореното, възложителят претендира да бъде заплатена
стойността на разходите, необходими за поправянето на работата. От събрания по
делото доказателствен материал се установява, че се касае за такИ. недостатъци, които
6
са поправими, без да пречат на годността на вещта за използване по предназначение.
Хипотезата на чл. 265, ал. 1 ЗЗД за присъждане на разноски за поправката обаче е
приложима само в случай на вече заплатено възнаграждение за изработеното /в този
смисъл Решение № 84 от 30.07.2015г. по т. д. № 1428/2014г. на ВКС, I т.о., Решение
№ 99 от 11.07.2017г. по т. д. № 2483/2016г. на ВКС, I т.о., Решение № 187 от
13.01.2020г. по т. д. № 3093/2018г. на ВКС, II т.о./.
По делото не са ангажирани писмени доказателства, установяващи извършени
плащания от ищцата в полза на ответника за възложената и извършена работа. В
представения Протокол от 13.08.2021г. се съдържа вписване, че за избягване на
всякакво съмнение всички описани в настоящия протокол дейности са платени от
възложителя изцяло и в срок. Посоченият документ е подписан от двамата
съдоговарящи, като предвид липсата на оспорване на неговата автентичност, същият
се ползва с формална доказателствена сила относно неговото авторство.
Същевременно, вписаните в него констатации на страните представляват изявления за
знание на спорните правнорелевантни факти. При преценката си дали тези
обстоятелства са се проявили в обективната действителност обаче съдът не е обвързан
от удостовереното в протокола, тъй като частните свидетелстващи документи не се
ползват с материална доказателствена сила, а следва да бъдат ценени с оглед на
останалата доказателствена съвкупност. По делото не само липсват доказателства за
извършено погасяване на процесното парично задължение, но и се съдържа твърдение
на ответника, че част от дължимото възнаграждение не е заплатено от ищцата, а
въпросният протокол относно посочените констатации е оспорен като неверен. Тези
съображения и липсата на доказателствен материал, който да подкрепя достоверността
на вписаните факти, разколебават вътрешното убеждение на съда относно
съответствието на вписаните обстоятелства с обективната действителност, а оттам и
доказателствената му стойност.
Отделно от това, при анализ на представения частен свидетелстващ документ е
видно, че пълното и своевременно плащане се отнася единствено до строително-
монтажните дейности, посочени в протокола като незавършени или некачествено
изпълнени. Както беше посочено вече, в неговото съдържание се открИ.т индиции и за
възлагането на СМР, отделни и различни от описаните в протокола, които нито са
конкретизирани по вид и количество, нито са установени отделните им стойности,
нито е удостоверено тяхното плащане. Следователно, липсват данни възложителят да е
изпълнил основното си задължение по договора да заплати уговореното
възнаграждение. Поради недоказаност на съществените параметри на твърдения
договор за изработка съществува обективна невъзможност да бъде извършена
проверка за изправността на всяка от насрещните страни. При това положение и
ръководейки се от правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, настоящият състав намира, че и
вторият компонент от фактическия състав по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, пораждащ договорната
отговорност на изпълнителя, не се е проявил в обективната действителност.
При съвкупен анализ на доказателствения материал съдът счита, че недоказани
останаха и част от описаните в констативния протокол недостатъци на извършената
работа. Наличието на некачествено изпълнение на площадките с бетонови плочи около
къщата, сервизната сграда и басейна се установиха с изслушаната и неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза, която съдът, ръководейки се от чл. 202 ГПК,
кредитира като компетентна изготвена, пълна и обективна. Експертното заключение
предоставя обосновани отговори на формулираните задачи и се базира на лични и
непосредствени наблюдения на вещото лице, тъй като е извършен оглед на процесния
обект. Същевременно, по делото не са налице обстоятелства, които да поставят под
съмнение неговата добросъвестност. Изслушаната експертиза кореспондира и с
7
гласните доказателства на свидетеля Костов, който описва, че около басейните и
пътеките има пропаднали участници, паднали цокли и надигнати места. В тази им част
свидетелските показания следва да бъдат ценени като достоверни и обективни, тъй
като са вътрешно хармонични, последователни, логични и почИ.щи на личните
възприятия на свидетеля относно правнорелевантните факти. Като такИ. следва да
бъдат кредитирани и изложените сведения относно състоянието на стените в спалнята,
тъй като не се опровергават от останалия доказателствен материал. Що се касае до
работите, изразяващи се в изпълнен монтаж на первази по стените в основната сграда
и изпълнени шпакловки в кабинета, съдът намира, че в пределите на настоящото
производство не се установи в условията на пълно и главно доказване, че същите са
осъществени некачествено и че ответникът не е предприел действия по тяхното
поправяне съобразно уговореното с протокола от 13.08.2021г. При това положение,
претенцията да бъдат заплатени разходите за отстраняването на недостатъците би била
основателна по отношение на некачествения монтаж на тротоарни плочки и
некачествен ремонт стените в помещението спалня, ако между страните съществуваше
договорна връзка /каквато в случая не се установи да съществува/.
По отношение на защитното възражение, че възникването на недостатъците е
следствие от несъобразяване на извършените СМР със спецификите на
астрономическите сезони по нареждане на възложителя, съдът намира следното:
Според свидетелските показания на Лилов и Имамов строително-монтажните
дейности по подреждане на бетоновите плочки, излИ.не на бетон и изграждане на
алеи. Съдът, съобразявайки повелята на чл. 172 ГПК, цени като достоверни и
обективни изложените сведения, тъй като същите са вътрешно хармонични,
последователни и почИ.щи на лични и непосредствени възприятия. При техния анализ
не се открИ. стремеж за преувеличаване и изопачаване на възприятията.
Същевременно, по делото не са представени други доказателства, които да
компрометират тяхната доказателствена стойност. Според приетото и неоспорено от
страните експертно заключение през зимния период не е подходящо извършването на
горепосочените СМР, тъй като при проникване на вода под плочите и замръзване на
основата от армирана циментова замазка във водонапито състояние, би довело до
постепенно компрометиране на целостта на замазката. Държейки сметка за тези
доказателства, настоящият състав намира, че проявилите недостатъци в подредените
тротоарни плочи и напуквания по страните в спалнята са в причинно-следствена
връзка от неспазването на техническите правила, налагащи вида на предприеманите
строително-монтажни работи да се съобразява с атмосферните условия. Обсъжданият
случай следва да бъде подведен под хипотезата на чл. 260, ал. 1 ЗЗД, съобразно която
изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект
или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и
да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ
материал. Аргумент в тази насока може да бъде изведен от обстоятелството, че
договора за изработка има за предмет извършването на определени фактически
действия, като водещо значение е дадено именно на усилията на изпълнителя, който се
избира с оглед притежаваните или предполагаемите специални знания и умения в
областта на възложената работа, без това да превръща договора сключен intuitu
personae. Строителството като дейност се съпровожда от спазването на редица
технологични правила, в това число и от съобразяване с астрономическата обстановка.
Именно поради притежаваните от изпълнителя качества и технически познания
законодателят е възложил в негова тежест задължението да укаже на възложителя
посочените в чл. 260, ал. 1 ЗЗД обстоятелства, имащи отношение към качественото
изпълнение на работата. От анализа на представените по делото гласни доказателства
и на тримата свидетели не може да се направи обоснован извод, че ответникът е
8
изпълнил това свое задължение. В своите показания Имамов и Лилов споделят, че
синът на ищцата разговарял единствено с надзорника на обекта, който от своя страна
им нареждал въпросните СМР да бъдат извършвани през зимния сезон. В тази част
свидетелските показания не са непосредствени и базиращи се на лични възприятия.
Отделно, от сведенията на Костов, който споделя, че се запознал с ответника на
процесния обект преди март 2020г., се установява, че действително Ф. М. е извършвал
СМР през зимния сезон, но не става ясно дали по собствена инициатИ., или по
нареждане на ищцата, респективно нейния син. При това положение, ако между
страните съществуваше валидна облигационна връзка, то би било налице основание по
чл. 260, ал. 3 ЗЗД да бъде ангажирана договорната отговорност на изпълнителя.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, че правото на
възложителя да получи обезщетение за разходите, необходими за отстраняване на
недостатъците, е погасено поради изтекла погасителна давност. Съобразно чл. 265, ал.
3 ЗЗД предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД правни възможности, възникващи при
некачествено изпълнение на възложената работа, се погасяват с изтичането на 6
месеца, а при строителни работи – в 5-годишен срок. Началният момент, от който
започва да тече 5-годишният срок по чл. 265, ал. 3 ЗЗД, е моментът на предаването на
извършената работа на поръчващия /в този смисъл Решение № 538 от 23.05.2006г. по
т.д. № 23/2006г. на ВКС, II т.о., Решение № 99 от 11.07.2017г. по т. д. № 2483/2016г.
на ВКС, I т.о./. По настоящото дело не е представен изричен приемо-предавателен
протокол, удостоверяващ момента, в който процесният обект е предаден на ищцата,
респективно на нейния син – Константин Костадинов. От показанията на свидетелите
Лилов и Имамов се установява, че този момент е след есента на 2016г., доколкото
според техните сведения до този момент не са били извършени довършителни работи
като изграждане на стълбища и озеленяване. По данни от свидетеля Костов през 2017г.
строително-монтажните дейности вече са били завършени, а преди март 2020г. /когато
се запознали с Ф. М./ ответникът вече е осъществявал довършителни работи по къщата
на Костадинов. Макар съдът да кредитира тези гласни доказателства като достоверни и
обективни по отношение на възпроизведените правнорелевантни факти, следва да се
отбележи, че същите не изясняват спорния по делото въпрос – моментът на
фактическото връчване на работата, а касаят единствено завършването на СМР в
обекта. В съставения на 13.08.2021г. протокол също не се съдържат данни относно
предаването на еднофамилната къща, а само констатации, че част от възложените
дейности не са качествено изпълнени. При това положение, въпросът следва да се
разреши съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, като в
тежест на ответника е установяването на това обстоятелство, доколкото черпи изгодни
правни последици. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК недоказаният факт
следва да се приеме за неосъществил се.
Поради гореизложените съображения, настоящият състав намира, че в
настоящото производство не се установиха в условията на пълно и главно доказване
елементите от фактически състав, ангажиращи договорната отговорност на
изпълнителя за некачествено изпълнение на възложената работа. Исковата претенция
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена в цялост.
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4 от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възниква единствено в полза на ответника. В законоустановения срок е депозиран
списък по чл. 80 ГПК, с който се претендира заплащането на сумата от 1 800 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство,
9
както и сумата от 400 лв. – заплатен депозит за изготвяне на СТЕ. Представени са
доказателства за осъществяването на разноските. Претендираните разноски в общ
размер от 2200 лв. следва да бъдат присъдени в полза на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. С. К., ЕГН: **********, с адрес: **, срещу Ф. А.
М., ЕГН: **********, с адрес: **, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
парично задължение в размер на сумата от 15 550 лв., представляваща обезщетение за
неизпълнение на договор за извършване на строителни и монтажни работи на обект
еднофамилна жилищна сграда в ПИ 085006, землище на гр. Правец, местност „Владин
път“, община „Правец“, ведно със законна лихва за период от 29.11.2022 г. до
изплащане на вземането, за което по ч.гр.д. № 65367/2022 г. по описа на СРС, 74
състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН: **********, с адрес: **, да заплати на Ф. А. М., ЕГН:
**********, с адрес: **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2200 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10