Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.02.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На шести
февруари година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10756 по описа за 2016 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
Образувано е по искова молба на
С.А. И.ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.В. О.-САК
против З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, с
която е предявен пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, за
заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
02.04.2015 год. по вина на водачът на л. а. марка „Рено", модел „Канго" с рег.№*******,, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на ПТП – 02.04.2015 год., до окончателното
изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 02.04.2015г., около 10.30 часа в гр.
София, ищцата заедно с дъщеря си М.В.И. ***, същите тръгнали към бул. „Христо
Ботев". Ищцата и нейната дъщеря вървели по левия тротоар на бул. „Христо
Ботев", гледано в посока пл. Македония, същите трябвало да пресекат бул.
„Христо Ботев" към ул. „Неофит Рилски". Сочи се, че бул. „Христо
Ботев е двупосочен, като по средата има трамвайно трасе, пътната настилка била
асфалтова и суха. Ищцата и нейната дъщеря спрели на тротоара, точно на самата
пешеходна пътека и след като се огледали започнали да пресичат по същата със
спокоен ход на движение. След като преминали трамвайното трасе и почти били
пресекли ищцата и нейната дъщеря били блъснати от извършващия маневра движение
на заден ход, лек автомобил марка „Рено", модел „Канго"
с рег.№*******, управляван от И.П.П.с ЕГН**********.
Твърди се, че И.П.П.нарушил правилата за движение по
пътищата и причинил на ищцата С.А.И. няколко телесни повреди. Твърди се, че вследствие
на процесното ПТП, на ищцата е причинена фрактура на
дясната ключица и многофрагментна фрактура на десния лакет. На ищцата била оказана медицИ.ка помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", където е настанена
за лечение и на 02.04.2015г. е извършена операция. След операцията на ищцата е
наложена гипсова имобилизация на десния крайник. Сочи
се, че на 06.04.2015г. ищцата е изписана от болничното заведение с препоръки за
продължаване на лечението си в амбулаторни условия. На ищцата е поставена
следната диагноза : „Счупване на горния край на лакътната
кост - закрито. Фрактура олекрани декс.
Фрактура клавикуле декс."
Твърди се, че след ПТП ищцата е в тежко физическо състояние, вследствие
на получените увреждания, а именно : фрактура на дясната ключица и многофрагментна фрактура на десния лакът, които травми
трайно затруднили на движенията на десния й горен крайник, и не позволявали
ищцата да се самообслужва без чужда
помощ. ОЗ.равителния процес при ищцата бил дълъг, а възстановяването бавно. Твърди се, че ищцата изпитвала
постоянни болки в горния си десен крайник, отпадналост и слабост, лесна уморяемост, обща потиснатост.
Претърпените от ищцата болки и страдания по време на ПТП и ежедневните
затруднения в бита, и негативното отражение, притеснения, че не можела да се
обслужва сама, че е обременила близките си с постоянни грижи, както и с
допълнителни разходи, които много трудно можела да си позволи.
Твърди се, че на 24.04.2016г. ищцата отново
била приета за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" като на същата е извършена
операция по екстракция на металните импланти. Ищцата
е изписана с препоръки да продължи лечението с в амбулаторни условия.
Твърди се, виновният за настъпилото
събитие водач И.П.П.лек автомобил марка „Рено",
модел „Канго" с рег.№******* има договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" сключен със З. „Б.И."
АД с полица №02115000692562, валидна от 07.03.2015г. до 06.03.2016г. , като
това е отразено в съставения Констативен протокол №К274 от 02.04.2015г.
Ответното дружество ЗД „Б.И.“ АД, в
срока по чл.367 ГПК депозира писмен отговор, в който заявява възражение за
недопустимост на предявените искове с оглед разпоредбите на чл. 432, ал. 1 и
чл. 380, ал. 1 КЗ / в сила от 01.01.2016 год./ Оспорва исковете по основание и
размер. Твърди, че не е налице деликт, а случайно
деяние.
При евентуалност, в случай, че иска бъде приет
за доказан по основание, заявява възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, която като пешеходец не била взела
необходимите мерки за собствената си безопасност, не се била съобразила с
посоката и скоростта на приближаващия автомобил и не е пресичала на обозначено
за това място. Оспорва исковата претенция като завишена по размер и несъответстваща
на чл. 52 ЗЗД, претърпените вреди и икономическата конюнктура в страната.
В съдебно
заседание ищецът чрез пълномощика си адв В. О.поддържа предявения иск.Представя списък на
разноски .
В съдебно
заседание ответника чрез адв. И.оспорва
предявения иск. Представя и списък на разноски.
Съдът обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приетия Констативен протокол за ПТП с per.№
К274/02.04.2015г.
на 02.04.2015 год., около 10,30ч., в гр.София, на бул.
„Христо Ботев“, в района на кръстовището с ул. „Неофит Рилски“, в между лек автомобил „Рено Канго”
с рег.№ ******* с водач И.П.П.и пешеходците С.А.И. и М.В.И. настъпило ПТП, като при
извършване на маневра движение на заден ход лекия автомобил блъснал пресичащите
пешеходци, като в следствие на удара пешеходката С.И. е
пострадала, като получила фрактура на фрактура на дясната ключица и фрактура на
десен лакет и била откарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”
ЕАД, а пешеходката М.И. получила контузия на ляво рамо./л.9-л.10 от делото/
От приетите докумените
по ИЗ 12103 /02.04.2015г. иЗ.адена
от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД, се установява, че С.И. на 70г. е постъпила на
02.04.2015г. с диагноза – счупване на дясната ключица, многофрагментарно
счупване на дясна лакътна
кост / олекранон /, контузия и подкожен кръвоизлив на
главата - задна дясна теменна област .
Видно от оперативния протокол на 02. 04. 2015г. е оперирана - открито
наместване и фиксация на лакътната
кост е метални импланти / заключваща пластина,
винтове и К игла / и костна пластика./ Поставена гипсова шина. На 06. 04. 2015
г. е изписана с подобрение. /л.13 -л.24
от делото/
Видно
от приложеното досъдебно производство ДП № 11135/2015
год. по описа на РТП – ОДП – СДВР, пр.пр. № 10340/2015 год. на СРП, срещу И.П.П.било
образувано наказателно производство, за престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2,
вр. чл.342 ал.1, пр.3 НК, за това, че на 02.04.2015
год., около 10,30ч., в гр.София, на бул. „Христо Ботев“, в района на
кръстовището с ул. „Неофит Рилски“, при управление на МПС „Рено Канго” с рег.№ *******, при извършване на маневра „движение на заден ход“, с посока от
ул.“Петър Парчевич“, към ул.“Хан Аспарух“, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.40, ал.2 от ЗДвП:
„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, като не изпълнил задължението си непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство
и реализирал ПТП с пресичащата пътното платно на бул. „Христо Ботев“ пешеходка С.И.
и по непредпазливост и причинил средна телесна повреда по см. на чл.129, ал.2 НК, изразяваща се в счупване
на лакътния израстък вдясно и счупване на дясната
ключица и счупване на дясната ключица, което е довело в съвкупност до трайно
затруднение на движенията за повече от 30 дни – престъпление по чл.343, ал.1,
б.Б, пр.2, вр. чл.342 ал.1, пр.3 НК. Досъдебно
производство ДП № 11135/2015 год. по описа на РТП – СДВР, пр.пр. № 10340/2015 год. на СРП било прекратено на основание
чл.343, ал.2 НПК с Постановление от 08.09.2015г. на СРП, поради това, че
пострадалата при предявяване на материалите по дознанието е заявила желание
наказателното производство срещу виновния водач да бъде прекратено.
В
показанията си в о.с.з. на 27.06.2017г. свидетелят И.П.П.,
посочи, че на 02.04.2015 год. имал уговорен част при нотариус на бул. „Христо
Ботев“ и отишъл с автомобила си преди
11ч., но нямало място където да паркира. Огледал се назад и видял зад него
пешеходна пътека. Свидетелят сочи, че направил маневра на заден ход и чул
някакъв удар, спрял колата, слязъл и видял две паднали жени – майка и дъщеря. По-възрастната се оплакала, че я
боли ръката. Извикали КАТ и линейка. Свидетелят
П.сочи, че двете пешеходки не ги е забелязал при движението на заден ход.
Според приетото неоспорено заключение на СМЕ с вещо лице д-р Т. Д.- ортопед
– травматолог, се установява, че вследствие на ПТП на 02.04.2015 г. ищецът С.И.
е получила следните травматични увреждания: счупване на дясната ключица, многофрагментно счупване на горния край на дясната лакътна
кост, контузия и подкожен кръвоизлив на главата. Установява се, че ищцата е
получила комбинирана травма - контузия на главата и на две области на десния
горен крайник - счупване на ключицата и счупване на лакътния
израстък. Вещото лице пояснява, че травмите са получени при падането на ищцата
на земята, на дясната страна, след удара
с лекия автомобил. Д-р Д.пояснява
в заключението си, че по отношение на ищцата е проведено: Болнично лечение - от 02. 04 2015 г.
до 06. 04.2015 г. - 4 дни и от 24.04.
2016 г. до 26.04.2016г.-2 дни или общо 6 дни, като по време на болничното
лечение е оперирана два пъти както следва - на 02. 04.2015 г. - открито наместване
и фиксация на горния край на лакътната
кост с метални импланти; и на 24.04.2016г. - изваждане на металните импланти. От заключението се установява, че при ищцата след
изписването и е последвало е домашно-амбулаторно
- от 06. 04. 2015 г. до около 4-5 месеца и след втората операция от 26. 04. 2016 г. около
1 месец. По време на домашно-амбулаторното лечение ищцата е ходила на превръзки, прегледи и е провеждала раздвижване и физиотерапия на
десния горен крайник. Вещото лице д-р Т. Д.сочи, че
ищцата е претърпяла болки и страдания
непосредствено след ПТП с голям интензитет за 9-10 дни, а също така и след
сваляне на гипсовата шина след 35 -тия ден от операцията за 7- 8 дни. В
останалите периоди от оздравителния процес болките са били с по-малък
интензитет. Сочи още, че ищцата би могла да изпитва болки в счупените области
при влажно и студено време, при по- продължително натоварване на десния горен
крайник до около три години от ПТП. Периодът на възстановяване от получените
травми е продължил 4-5 месеца след първата операция и 1 месец след втората
операция. От заключението на СМЕ е видно, че Сегашното състояние на ищцата е
стабилизирано. Счупването на дясната ключица е зараснало, но в средната трета
се опипва болезнена подутина - двата фрагмента са зараснали под ъгъл от 18
градуса. След проведения личен преглед на ищцата вещото лице е установило наличие на
следните остатъчни явления - Движенията на дясната раменна става са ограничени
с 15 % за сметка на отвеждане и извъртане на крайника, както и дясната лакътна
става извършва движения в обем по-малък от нормата с 5 %.
Съдът възприема заключението на съдебно медицинска експертиза с вещи лица д-р
Т. Д.травматолог, като обективно, компетентно дадено и кореспондиращо на приетите неоспорени писмени доказателства.
От
приетото заключение на комплексната психиатричната и психологическа експертиза
изготвена от в.л. д-р Е. М. и д-р В.Г., се установява, че след процесното ПТП ищцата
С.И. е преживяла остра стресова реакция, преминала в разсройство
на адаптацията с появили се тревожно
–депресивни оплаквания и симптоми на фона на провежданото лечение. Вещите лица
сочат, че постепенното подобрение на телесните увреждания, балансираната характерова структура и
активната подкрепа на семейството
са способствали за отзвучаването на психичните симптоми. Установява се от
заключението на комплексната експертиза, че при ищцата персистират
последици в психологичен план – улеснена тревожност, напрежение и състояние,
близко до стресово при ситуации сходни с претърпяната.
Свидетелката С.Г./75г., сватя на ищцата/, сочи
в показанията си в о.с.з. на 06.02.2018г., че живее заедно с
ищцата от 2013г. и след ПТП я видяла за първи път я видях на 4 април, в
болница „Пирогов“. Ищцата била оперирана, с импланти
на десния й лакът, имала фрактура на ключицата и била леко неадекватна беше, реагирала
на това, което й говорех или въобще избягваше да реагира. Св. Г.сочи, че е очевидец на всичките страдания, които ищцата преживяла през последната година и половина. Сочи,
че ищцата спяла само на лявата си страна, тъй като болките от дясната имала
силни болки заради ключицата. След почти една година ищцата имала втора
операция, за да се махнат имплантите. След като и
махнаха гипса с металните импланти трябвало да прави
рехабилитация. Направила два мъчителни тура рахабилитация,
дори в началото я свидетелката я придружавала.
Сочи, че това, което ищцата постигнала с възстановяването си е, че дясната й
ръка е възстановена функционално, но не напълно. Ако трябва рязко да я свива
усеща болка, не може да я натоварва болки. Сочи още, че в периода след ПТП, ищцата не
можеше сама да се обслужва в началото, дъщеря й идваше да я обслужва.
Показанията
на свидетелката С.Г.,
съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра доколкото почиват на преки
лични впечатления и кореспондират с неоспореното заключение на СМЕ.
От заключението на САТЕ изготвена от в.л. инж.К. Г. , се установява следния механизъм на ПТП: на 02.04.2015
год., около 10,30 ч, в гр. София, на бул. „Христо Ботев“,
в района на кръстовището с ул. „Неофит Рилски“, в лявата пътна лента, се е
движил лек автомобил „Рено Канго” с регистрационен № *******,
управляван от И.П.П.с посока от ул. „Петър Парчевич“
към ул. „Хан Аспарух“ и спрял на около 4-5 метра след пешеходната пътека.
Водачът е предприел маневра „движение на заден ход“ по пътното платно на бул.
„Христо Ботев“. В
този момент пешеходката С.А.И., заедно с дъщеря си, е предприела
пресичане на пътното платно на бул. „Христо Ботев“, от левия тротоар към
насрещната ул. „Неофит Рилски“, движейки се успоредно на пешеходната пътека на
около 2,0 м преди началото й, считано в посока към ул. „Хан Аспарух“. Вещото лице сочи, че двамата участника в произшествието: автомобила
и пешеходката не са преустановили движението си, независимо, че поотделно са
имали възможност да се възприемат. Настъпил е сблъсък между тях със задната
лява част на автомобила в зоната на задната светлина /стопа/ и лявата странна
на тялото на пострадалата.В.л. инж.К. Г. сочи в заключението си, че причината за настъпване на произшествието е е предприетата маневра „движение на заден ход“ на л.а.
„Рено Канго“, без водачът да се е убедил в
безопасното й извършване преди началото на нейното предприемане. Впоследствие, при движението на заден ход,
водачът не е наблюдавал пространството зад автомобила и измененията в пътната
обстановка. В.л. инж.К. Г.
пояснява, че автомобилът е бил оборудван с огледала за задно виждане. Сочи още,
че пешеходната пътека на мястото на произшествието е означена с пътен знак Д17 „пешеходната пътека“, без
светлинна сигнализация.
Съдът възприема заключението на САТЕ,
като обективно и компетентно дадено.
По делото е прието за безспорно, че между ответника
ЗД „Б.И.” АД и деликвента
е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност за лек автомобил „Рено” рег.№ *******, със застрахователна полица № 02115000692562, валидна от 07.03.2015г. до
06.03.2016г., което е видно и от приета справка от
„Гаранционен фонд" с 26.08.2015г./л.12 от делото/
При тази фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По допустимостта: Решаващия
състав, предвид поддържаните в исковата молба твърдения, намира така
предявените искове за допустими, като съобрази
разпоредбата на § 22 от
Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за Застраховането /в сила от 01.01.2016
год./, според която за застрахователните договори, сключени преди влизането в
сила на КЗ /01.01.2016 год./, какъвто е и процесния
случай, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ
бр. 102 от 29.12.2015 год./, освен ако страните договорят друго след влизането
в сила на КЗ, като данни по делото няма страните да са договорили друго.
По същество:
Предявения иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди по същество е частично
основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност", има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./. За да
възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо кумулативното осъществяване на
елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт
с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът приема, че към момента на процесното ПТП между
ответника ЗК Бул И. АД и деликвента
И.П.е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", което обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед
изложеното към датата на процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента
и ответника, поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗ. репариране на
действително причинените вреди - пряка и непосредствена последица от ПТП.
Съвкупния анализ на събраните по делото
писмени доказателства, приложените материали по пр.пр.
№ 10340/2015 год. на СРП, свидетелски показания и заключението на САТЕ, сочи на извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на деликвентаизразяващо
се в нарушение на правилата на чл.40, ал.2 от З.вП „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“, като не изпълнил
задължението си непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство и реализирал ПТП с пресичащата пътното
платно на бул. „Христо Ботев“ пешеходка С.И., деянието е извършено виновно – при форма на вината непредпазливост; налице е причинно
- следствена връзка между противоправното деяние и
вредите. Претърпяните от ищеца неимуществени вреди от
процесния деликт се
изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от
ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса.
По размера на неимуществените вреди: Претърпените
от ищцата неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на
фактическата страна по казуса. Техният размер, определен от съда в съответствие
с правилото на чл. 52 от ЗЗ. и Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума
на ВС, при съобразяване със силата, продължителността и интензивността на
болките и страданията с голям интензитет за 10 непосредствено след ПТП, а също
така и след сваляне на гипсовата шина на 35 ден след операцията, като в
останалия период на лечение и възстановяване болките са били с умерен
интензитет, претърпените две операции,
обстоятелството, че ищцата
продължава да изпитва болки в студено и влажно време в период от около три
години след ПТП; стабилизираното и
състояние към момента, орграничения обем движения с
15 % в дясната раменна става, възрастта
на ищцата към датата на инцидента - 70 годишна, обществено икономическите
условия към датата на ПТП, стандартите на живот в държавата, както и размера на
застрахователните лимити към същия момент, преживяната остра стресова реакция, страхови преживявания и необходимостта от чужда помощ в бита и обслужването за около 2 месеца след
ПТП. С
оглед на всичко това, решаващия състав на СГС, намира, че за обезщетяване на
доказаните в процеса неимуществени вреди, причинени на ищцата при ПТП на 02.04.2015г.
следва да бъде определено обезщетение в размер 25 000 лева, като за разликата
над тази сума до претендираните 50 000 лева, искът на
С.И. срещу застрахователното дружество следва да бъде отхвърлен.
Възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата като пешеходец не е спазила правилото да премине по пешеходна пътека
не бе доказано по делото.
Съпричиняване
е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалия като участник в
движението по пътищата и в нарушение на
правилата за движение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗ. изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото
лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите
/Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В конкретният случай не
се установи да е налице противоправно поведение,
разбирано като нарушение на нормативни правила, което да е довело до вредоносен
резултат, поради което не е налице съпричиняване на
този резултат и обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде
намалено.
С оглед на така
изложеното, искът по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ следва да бъде уважен за сумата
от 25 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв.
Съгласно
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от
момента на причиняване на непозволеното увреждане. Субективното право на
увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се подчинява изцяло на правната
регламентация на материята за непозволено увреждане, като негова функция,
следователно ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение от момента
на настъпване на деликта - 02.04.2015 г.
По
разноските: С оглед изхода на спора по главния иск и на
основание чл. 38, ал.2 от ЗА на пълномощника адв.
В. О.-САК за осъщественото безплатно процесуално
представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА,
възнаграждение в размер на 1280 лв.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 110 лв., съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като
сторените от ответника разноски са: депозит за САТЕ в размер на 200 лв., депозит свидетел 20лв. Доказателства
за разноски за адвокатско възнаграждение, от ответната страна не са
представени.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер
на 1000лв. и 200лв. разноски за СМЕ и АТЕ, съобразно уважената част от иска.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да
заплати на С.А.
И.ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 25 000 / двадесет и пет хиляди/ лева,
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 02.04.2015 год. причинено от застраховано при ответника по застраховка
„ГО” на автомобилистите лице , ведно със
законната лихва, считано от датата на ПТП – 02.04.2015 год. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от присъдения до
целия предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на адв.В. О.-САК , на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 1280.00 лева за осъщественото безплатно
процесуално представителство.
ОСЪЖДА С.А.И.
ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати
на ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК *******, сумата 110 лв. - съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на СГС, сумата 1000 лева държавна такса и 200.00
лв. разноски за СМЕ и АТЕ пропорционално на уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: