РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 888
01.06.2020 г. гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и първи май, две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г.
Като разгледа
докладваното АД № 3778 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
Образувано е по жалба на „ББП“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Й.А.Б., против Решение № РТД3000-2117 от 18.11.2019 г. на С.Д. Директор на
Териториална дирекция Тракийска, с което на основание чл. 24е, ал.2 във вр. с
ал.1, т.4, б.“г“, предл. второ от Закона за акцизите и данъчните складове
/ЗАДС/ във вр. с чл. 24, ал.2, т.4 от ЗАДС е прекратено действието на освободен
от акциз краен потребител № BG003000E0143 на „ББП“ ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** и
местонахождение на обекта: ***, предвид обстоятелството, че лицето е престанало
да отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал.2,
т.4 от ЗАДС.
Жалбоподателят намира оспореното Решение
№ РТД3000-2117 от 18.11.2019 г. на С.Д. Директор на Териториална дирекция
Тракийска за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че новият текст на чл. 4,
т.37 ЗАДС в сила от 01.01.2018г. не внася никаква
промяна в основанията за освобождаване от акциз и не засяга по никакъв начин
правата на „ББП“ ООД по издаденото удостоверение.
Претендира
се отмяната на обжалваното решение и разноските по делото. Представя писмени съображения.
Ответникът по жалбата – С.Д. Директор на
Териториална дирекция Тракийска, чрез процесуалния си представител -
юрисконсулт Г., намира жалбата за неоснователна и моли Съдът да потвърди
атакувания административен акт.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗАДС не е предвидено
задължително административно обжалване, поради което директното оспорване пред
съда е допустимо, същото е извършено от имаща право и интерес от обжалването
страна и в срок, видно от датата на връчването на атакуваното решение – 20.11.2019г.
/л.5-гръб/ на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата в деловодството
на ТД Тракийска на 02.12.2019г.
От фактическа страна Съдът установи следното:
Административното производство е стартирало
по повод писмо с peг. № 32-186049/26.06.2019 г. на ЦМУ на Агенция „Митници"/л.
58 по делото/.
Административният орган е
извършил проверка на обект на жалбоподателя, находящ
се в *** във връзка с издадено от Началника на Митница Пловдив, на основание
чл. 246, ал. 4 от ЗАДС, Удостоверение за освободен от акциз краен потребител
/УОАКП/ № BG003000E0143 от 21.12.2013г.
Констатациите от проверката са
отразени в Протокол № 1964 (19BG3000A032787)/31.07.2019 г. /л.26 и сл. по
делото/. Проверката е извършена в присъствието на А.А.Г.на
длъжност главен технолог при „ББП“ ООД. Протоколът е подписан от посоченото
лице и от проверяващите инспектори при отдел „Акцизна дейност „ в ТД Тракийска.
Проверяващите са установили, че съгласно
УОАКП № BG003000E0143 проверяваното дружество може да получава енергийни
продукти - природен газ / в газообразно състояние/, с код по КН 2711 21 00, за добиване на пара,
за производството на плодово-зеленчукови консерви и полуфабрикати.
Дружеството получава природен газ /
в газообразно състояние с код по КН 27112100/ от газоразпределителното дружество „Овергаз
юг" АД. Получените количества енергиен продукт се отчитат от доставчика
чрез разходомер, позициониран извън територията на обекта, на освободения от
акциз краен потребител, в газоразпределителен пункт /ГРП/. Чрез магистрални
стоманени тръбопроводи /подземни/ газта се подава към котелно помещение с котел
ЕМК12, в който се осъществява горивния процес и се произвежда наситена пара.
Произведената пара, чрез
съответните съоръжения, се насочва към потребителите на пара:1. Пасирни колони - 2 бр. тръбни загреватели - парата се движи
в кожуха като загрява продукта във вътрешната част. Парата е с t°C от 150-170°С
и поддържа непрекъснат режим със
средна температура
от 100°С;2.Трикорпусна вакуум-изпарителна инсталация - по тръби парата постъпва
към инсталацията за осъществяване режим на отдаване на топлина. Парата навлиза
с t°C от 150-170°С, като се поддържа температурен режим както следва: - I
колона - 42°С; - II колона - 65°С и - III колона - 85°С.;3.Асептичен
стерилизатор FBR-ЕЛПО - постъпвайки, парата с температура 150-170°С отдава
топлина и се извършва процес на стерилизация при 121-124 °С и производителност
2 t/час.;4. Автоклавно отделение-наситената пара по тръбопровод постъпва в
автоклавно отделение и се разпределя до всеки от 4-те броя автоклави, като
процесът на стерилизация се осъществява чрез подгряване на водата в автоклавите с
директна пара. В зависимост от режима на стерилизация на съответните продукти,
разходът на природен газ е от 150 до 290m3.;5.Паро
вакуумен белач - Процесът на термично белене на домати се осъществява чрез
подгряване на водата в белача с директна пара под
налягане от 2 atm, при 115-120 °С за 30-40 сек., при
производителност lt/час. Разходът на природен газ за
1 тон готова продукция е от 290 до 300m3.;6.Еднокорпусни вакуум изпарители -
пара с температура от 150-170°С постъпва в двуслойното дъно на 2-та броя
изпарители. Разходът на природен газ за 1 тон готова продукция е 180 m3.
Проверяващите са приели, че енергийният
продукт -природен газ, използван от „ББП" ООД, е енергиен продукт за
отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС (ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г.), участващ в процес, свързан с
отделянето на топлина, чрез изгаряне в газови горелки, служещо за подгряване на
вода с цел отделяне на пара. Енергийният продукт за отопление, не се ограничават
само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергийния
продукт за отопление - природен газ с код по КН 2711 21 00 включва и всички
случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва
независимо от крайното й предназначение.
В хода на административното производство „ББП'"
ООД е уведомено с писмо с peг.№
32-238044/15.09.2019 г. на ТД Тракийска за стартирало производство по прекратяване действието на удостоверението
на ОАКП, съгласно разпоредбите на чл. 24е, ал. 1, т. 4, буква „г" от ЗАДС.
На 15.09.2019г. е депозирано възражение от „ББП"
ООД, с изложени подробни съображения относно неправилност на изводите по
констатациите на проверяващите.
Административният орган е обсъдил възраженията
и е приел същите за неоснователни. Приел е, че дружеството използва енергийният
продукт природен газ с код по КН 2711 21 00 за подгряване на вода, постъпваща в
парни котли. Подгряването на водата за получаване на пара се извършва чрез
изгаряне на енергийния продукт газови горелки. Получената при топлоотделянето
пара постъпва в пароразпределител, от който, посредством паропроводи, парата се
отвежда до различни потребители. Формиран е извод, че използваният при
производството на плодово-зеленчукови консерви и полуфабрикати природен газ с
код по КН 2711 21 00 се явява енергиен продукт за отопление по смисъла на чл.
4, т.37 от ЗАДС /ДВ бр. 97 от 2017г., в сила от 01.01.2018г./
Последвало е издаването на
оспореното Решение № РТД3000-2117 от 18.11.2019г. на С.Д. Директор на
Териториална дирекция Тракийска, с което на основание чл. 24е, ал.2 във вр. с
ал.1, т.4,б.“г“, предл. второ от ЗАДС във вр. с чл. 24, ал.2, т.4 от ЗАДС е
прекратено действието на освободен от акциз краен потребител № BG003000E0143 на
„ББП“ ООД, с ЕИК *********, с местонахождение на обекта: ***, предвид
обстоятелството, че лицето е престанало да отговаря на условията за
освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал.2, т.4 от ЗАДС.
В на съдебното производство е
изслушана и приета СТЕ, изпълнена от вещото лице В.Ш., оспорена от процесуалния представител на ответника, която
Съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и в съответствие с
доказателствата по делото.
Вещото лице посочва, че
енергийният продукт, който използва „ББП“ ООД за осъществяване на
производствените си нужди е природен газ с код по КН 2711 21 00.
Пояснява, че в отделна сграда на
производственото предприятие се ситуира парова централа с монтиран един брой
парен котел ЕКМ, за производство на суха наситена пара, който е с
производителност 12 t/h. Същият работи и е снабден с горелка на природен газ.
От външно газоразпределително
табло, монтирано извън границата на производственото предприятие, пред
централния вход, по изграден площадков газопровод, в предприятието енергийният
продукт -природен газ с код но КН 27112100 достига до вътрешно регулационно
табло в котелното помещение и оттам до горелката на котела, за осъществяване
горивния процес на съоръжението по производството на пара, необходима за
производствения процес па предприятието.
Използваният енергиен продукт с
код по КН 27112100 представлява природен газ, който в случая се използва
единствено за производството на пара, посредством парен котел, за
удовлетворяване единствено на производствените нужди па предприятието. В
предприятието няма изградена отоплителна инсталация, която да използва същия
енергиен продукт. Всички обслужващи помещения, както и администрацията, се
отопляват и съответно охлаждат през различните периоди в годината, посредством
сплит климатизатори.
Доставеният от „Овъргаз
юг" АД и използван от „ББП" ООД енергиен продукт, с КП 27112100, се
използва за производството на пара, необходима за осъществяване на производствения
процес.
Енергийният продукт с КН 27112100,
който използва предприятието не представлява продукт за отопление за битови или
други цели. Същият се използва само целите на производствения процес.
Енергийният продукт с КН 27112100 и
получената топлинна енергия не се ползват за отопление, като моторно гориво, за
химически реакции, металургични процеси или за други някакви нужди извън
технологично производствения процес на предприятието.
От правна страна Съдът намира следното:
При извършената проверка за валидност и законосъобразност на обжалвания
административния акт, настоящият съдебен
състав установи, че същият е издаден от компетентен орган, по смисъла на чл.24е,
ал.2 от ЗАДС, тъй като по делото е приета Заповед № 7297 от 11.07.2019г. на
Директора на Агенция „Митници“, с която на Заместник-директора на ТД Тракийска
е упълномощен да изпълнява и длъжността Директор на ТД в Агенция „Митници“, ТД
Тракийска по вътрешно съвместителство, считано от 15.07.2019г. до назначаването
на служител на незаетата длъжност или до отмяната на заповедта. Посочено е, че
срокът на изпълнение на длъжността не може да бъде по-дълъг от 6 месеца – до
14.01.2020г.
Процесното решение е издадено в
очертания времеви диапазон със Заповед №7297 от
11.07.2019г., същото е постановено в законоустановената форма и при спазване на
административно-производствените правила и материалноправните норми.
В разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАДС са посочени изчерпателно енергийните продукти, които се освобождават от
облагане с акциз, като в т. 4 е уредено, че такива са и енергийните продукти,
които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.
С цитираната разпоредба са транспонирани
норми от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. относно
преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на
енергийните продукти и електроенергията. Според чл. 2, § 1, "б" от
директивата терминът енергийни продукти се отнася за продукти, които са с
кодове по КН от 2701 до 2702 и от 2704 до 2715. Продуктът природен газ с код по
КН 27112100 / който се използва от жалбоподателя/ е в обхвата на дефиницията.
Съгласно чл. 2, § 3, пр. 1 от
директивата, когато енергийните продукти са предназначени за използване,
предлагани за продажби или използвани като моторно гориво или гориво за
отопление, различни от онези, за които в настоящата директива е определено ниво
за облагане с данъци, те се облагат, в зависимост от употребата, със ставката,
определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво.
Следователно, извън изрично предвиденото в нея изключение, разпоредбата
определя, че когато един енергиен продукт е предназначен, използва се или се
предлага за продажба като гориво /моторно или за отопление/, той следва да се
обложи данъчно така, както би се обложило съответното гориво. В чл. 2, § 4 от
директивата се сочи, че нейните разпоредби не се отнасят до б/ следните
приложения на енергийни продукти и електроенергия: енергийните продукти,
използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление.
Определение на понятието
"енергиен продукт за отопление" се съдържа в чл. 4, т. 37 ЗАДС,
съгласно който „енергиен продукт за отопление" е продукт, участващ в
процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или
чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до
използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за
отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и
получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение,
включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с
изключение:а) за цели по т. 10 и 33;б) за цели, различни от моторно гориво или
гориво за отопление.
Заключението на съдебно-техническата експертиза е категорично, че в случая използваният от жалбоподателя енергиен продукт-природен газ, не се използва за гориво за отопление, а участва единствено в технологичния процес на предприятието по производство на зеленчукови концентрати и пюрета. Не се твърди и не се установява да е налице техническа възможност за ползване на енергийния продукт за отопление на сгради на територията на производственото предприятие.
Установи се, че в предприятието няма изградена
отоплителна инсталация, която да използва същия енергиен продукт. Всички
обслужващи помещения, както и администрацията, се отопляват и съответно
охлаждат през различните периоди в годината, посредством сплит климатизатори.
Основната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на природния
газ е получаването на пара, а не отделянето на топлина.
Относно тълкуването на понятието "енергиен
продукт за отопление" след изменението на чл. 4, т.37 от ЗАДС / в сила от
01.01.2018г./ възприето от административния
орган в процесното решение следва да се
посочи, че по тълкуването на това понятие Върховният административен съд се е
произнасял с множество съдебни актове. Безпротиворечиво е прието от ВАС, че
когато енергиен продукт се използва в производствената дейност на предприятието
за получаване на наситена пара за целите на термична обработка на плодове и
зеленчуци или за тяхното консервиране, за производство на захар, захарни
изделия и спирт, за дестилация на етерични масла, за получаване на топлинна
енергия с цел подгряване на инертни материали, влагани в асфалтовите смеси, за
сушене хартиени платна с цел производство на хартия, за производството на
вълнени тъкани и прежди и др., той не се използва за отопление по смисъла на
чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, тъй като получаването на наситена пара за целите на
производствения процес не е равнозначно на отопление, а съгласно чл. 2, пар. 4, б. "б" от Директива 2003/96/ЕО/ от
нейното приложно поле са изключени енергийните продукти, използвани за цели,
различни от моторни горива или горива за отопление. В този смисъл са решение №
8116 от 15.06.2018 г. по адм. д. № 2676/2018 г., решение № 3613 от 21.03.2018
г. по адм. д. № 188/2018 г., решение № 15035 от 5.12.2018 г. по адм. д. №
7503/2018 г., решение № 4126 от 20.03.2019 г. по адм. д. № 12583/2018 г. и др.
С оглед на гореизложеното се налага изводът,
че оспореният административен акт страда от порока материална
незаконосъобразност – отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК, защото е
издаден при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 24, ал. 2,
т. 4 във връзка с чл. 4, т. 37 ЗАДС. Поради това той подлежи на отмяна.
Своевременно
са претендирани разноски по делото от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Ответникът своевременно е възразил относно
прекомерност на същите.
Следва да се посочи, че претендираната такса - преписи в
размер от 9.00лв.
не представлява разноски по делото и не следва да се включва в общия размер на разноските.
Съдът намира, че претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на
1500лв. е прекомерно и не съответства на действителната фактическа и правна
сложност на делото. Следва да се определи размер, който е справедлив и
обоснован, отговаря на продължителността на производството и качеството на
положения труд, изразяващо се във времето нужно за подготовка на процесуалния
представител на жалбоподателя и за защита на съответното право и активността му
в хода на производството – в този смисъл е и Решение от 28.07.2016 г. по дело C
57/15 на пети състав на Съда на ЕС. Съдът редуцира адвокатското възнаграждение
в размер от 1000лв./хиляда лева/.
При това положение сумата, която ответникът
дължи в полза на жалбоподателя е следната: 50 лв. - внесена ДТ, 1000 лв.-
адвокатско възнаграждение и 600 лв.- внесен депозит за СТЕ или общо 1650 лв.
/хиляда шестстотин и петдесет лева/.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен
съд, ХV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № РТД3000-2117 от 18.11.2019 г. на С.Д.
Директор на Териториална дирекция Тракийска.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати в полза на „ББП“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Й.А.Б., сумата в размер на 1650 лв.
/хиляда
шестстотин и петдесет лева/.
Решението може да се обжалва, в 14-дневен
срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.
Административен
съдия: /П/