Р Е Ш Е Н И Е
№
260328
гр.
Пловдив, 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX
въззивен състав, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от младши
съдия Иванов в. гр. дело № 3029 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР – гр. ****, със седалище гр. ****,
чрез гл. юрк. И.П., против решение № 260840 от 13.10.2020 г., постановено по
гр. дело № 1624/2020 г. по опис на Районен съд – Пловдив, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на П.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от общо 1 992,09 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 277 часа за периода от 03.02.2017 г. до 03.02.2020
г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното заплащане на задължението, обезщетение за забава
в размер от общо 241,80 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 03.02.2020 г., както
и сумата от 600 лева, представляваща разноски в настоящото производство, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата
от 229,68 лева, представляваща разноски в настоящото производство, от които 129,68
лева, държавна такса и 100 лева, депозит за изготвяне на съдебносчетоводна
експертиза (ССчЕ).
Жалбоподателят
счита атакуваното решение за неправилно, необосновано и издадено в противоречие
с материалния закон, като излага съображения в тази насока. Изразява се
несъгласие с приетото от съда, че чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ следва да намери
субсидиарно приложение в настоящата хипотеза. В тази насока се твърди, че
регламентацията на служебните правоотношения на процесната категория служители
на МВР е предвидена в специалния ЗМВР и приложимите към него подзаконови
нормативни актове – в частност Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на МВР. Същите
изключвали общите правила на трудовото законодателство и предвиждали специален
ред за отчитането на положения труд и за заплащане на възнагражденията на тези
служители. Излагат се съображения, че нормалната продължителност на нощното
работно време по ЗМВР е 8 часа, които не подлежали на преизчисляване по реда на
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, тъй като нормалната продължителност на дневното работно
време също била 8 часа, за разлика от продължителността на дневното и нощното
работно време по КТ – съответно 8 и 7 часа. От това следвало, че съотношението
между двата вида работно време по КТ било с коефициент 1,143, а по ЗМВР – с
коефициент 1. Оспорва се и доказването
на исковете по размер, като се излагат съображение за неоснователност на
увеличаването на възнаграждението за положените часове труд с 50 %, доколкото
същото се дължало за положен нощен труд, който се възмездявал с прилагането на
дневната ставка. В този смисъл недоказан бил и акцесорният иск за мораторната
лихва. Сочи и съдебната практика в подкрепа на жалбата. По изложените
съображения се иска отмяна на атакуваното решение, отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.
В срока
по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П.Д.П., чрез адв. Т.А.,
с която се оспорват твърденията на жалбоподателя като неоснователни и се
излагат аргументи в подкрепа на атакуваното решение. Излагат се съображения, че
предвид настоящата празнота в специалната уредба в ЗМВР и съответните
подзаконови нормативни актове, приложение намират общите правила на КТ и НСОРЗ,
относно отчитането и преизчисляването на нощния труд. Противното тълкуване се
твърди, че би поставило в неравностойно положение процесната категория
служители на МВР спрямо работниците и служителите, чиито правоотношение се
регламентират от трудовото законодателство. Твърди се, че получените в повече
след преизчисляването часове нощен труд следва да се заплатят като за
извънреден труд. Въззиваемата страна счита искът за доказан, предвид приетото
по делото заключение по ССчЕ. Излагат се допълнителни съображения в подкрепа на
решението и се сочи съдебна практика. Моли се решението да бъде потвърдено,
както и да се присъдят сторените разноски за въззивната инстанция. Представя се
ДПЗС и списък на разноските.
Окръжен
съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от
процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което
същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото
в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна
разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира за
установено следното:
Районен
съд – Пловдив е бил сезиран с иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. ДВ, бр. 81 от 2016 г.), за уважаването на който
ищецът е следвало да докаже, че като служител при ответника през процесния
период е положил извънреден труд, който не му е бил заплатен. По делото
безспорно е установено, че въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното
производство, за времето от 03.02.2017 г. до 03.02.2020 г. е работил на
длъжността „****“ в Сектор „СПС“ на МВР гр. ****. Същият е полагал труд на
смени при 24-часов режим по утвърдени графици съгласно представените по делото
протоколи, при режим на нощна смяна от 22,00 часа до 06,00 часа сутринта, и при
сумарно изчисляване на работното време.
За да
уважи иска, районният съд е изложил съображения в насока, че положените от
въззиваемата страна часове нощен труд следва да се преизчислят с коефициент
1,143 спрямо нормалната продължителност на работното време през деня на
основание чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. В този смисъл и въз основа на заключението по
ССчЕ е прието, че на ищеца се дължи възнаграждение за извънреден труд за допълнително
отработените от него часове, получени след преизчисляването, което
възнаграждение не му е заплатено.
Настоящият
състав на ОС – Пловдив, след като съобрази доводите на страните и обсъди
материалите по делото, споделя даденото разрешение от районния съд по
предявените искове, като мотивите за това са следните:
Въззиваемата
страна е държавен служител от системата на МВР, чийто статут се урежда от
специалния ЗМВР. На основание чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители от МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, вкл. и за извънреден труд по арг. на чл. 178, ал.
1, т. 3 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. ДВ, бр.
81 от 2016 г.) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, какъвто е и въззиваемата страна.
Следователно специалният закон допуска възможността за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че неправилно са приложени нормите на КТ за
преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1.143, доколкото в
ЗМВР нямало пряко препращане към КТ в този смисъл, както и че неправилно не
била съобразена Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. за организация и
разпределение на работното време и компенсиране на работното време при
дежурства за държавните служители. По силата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (ред. ДВ,
бр. 81 от 2016 г.) редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. През процесния период действително е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. В нея обаче е липсвало изрично правило за
преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове
нощен труд с коефициент 1,143, така както това изрично е уредено с разпоредбата
на чл. 31, ал. 2 на отменената Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. Липсата на
подобно правило в приложимата наредба не означава, че преизчисляване не следва
да се извършва.
Съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за
времето между 22,00 часа до 06,00 часа, се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда. Това предполага и приетите за неговото приложение подзаконови
нормативни актове, включително и НСОРЗ. Обратното тълкуване би обезсмислило
препращането към специалната закрила и би довело до поставяне на държавните
служители в системата на МВР в неравностойно положение спрямо останалите
държавни служители, както и спрямо останалите работници и служители по трудово
правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд.
В сходен смисъл е налице съдебна практика на ВКС относно субсидиарното
приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР (Решение
№ 311/ 08.11.2019г. по гр.д.№ 1144/ 2018г.), което се явява в съответствие с
основен правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепена в
чл. 6 от Конституцията и чл. 14 ЕКПЧ.
До
нарушение на този правен принцип би се стигнало и ако се възприеме за
основателен доводът на жалбоподателя, че действащата през процесния период наредба,
в която липсва възможност за преизчисляване на нощните часове положен труд в
дневни с определен коефициент, изключва приложението на субсидиарните правила
на КТ и НСОРЗ и предвидената в тях специална закрила.
Не се
споделя твърдението, че евентуалното преизчисляване на нощния труд в дневен
следва да е с коефициент 1, тъй като положеният през нощта труд, е всякога
по-тежък от същия вид труд, положен през деня. Обстоятелството, че служителите
на МВР отработват пълни 8 часа през нощта следва от спецификите на 24-часовите
дежурства, които обективно включват часовете от 22,00 часа до 06,00 часа на
следващия ден. Това обаче не означава, че натовареността на тези служители е
еднаква по време на цялото им дежурство. Допълнителното възнаграждение от 0.25
лв. на час пък се явява крайно недостатъчно да компенсира тази разлика. Последното
е и допълнителен аргумент в подкрепа на субсидиарното приложение на КТ и
НСОРЗ.
Въз основа на гореизложеното следва, че при
сумирано изчисляване на работното време за работещите на смени държавни
служители на МВР следва да се приложи правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ за
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време по КТ.
Получените в повече след преизчисляването отработени часове следва да се
третират като извънреден труд, независимо, че са положени през нощта, тъй като
представляват извършена работа извън редовното работно време – в този смисъл чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. ДВ, бр. 81 от 2016 г.) и чл. 143, ал. 1 КТ. В
случая ищецът е отработил повече часове, отколкото 24-часовите дежурства
предполагат, като тези допълнителни часове представляват извънреден труд, който
се заплаща с 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение по силата
на чл. 187, ал. 6 ЗМВР (ред. ДВ, бр. 81 от 2016 г., а сега ал. 7, изр. второ).
За
пълнота следва да се отбележи, че цитираното в жалбата Решение № 197 от
7.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 786/2019 г., IV г. о., ГК, е неотносимо към
настоящия казус, доколкото същото разглежда характера на труда, след
надхвърляне на допустимата норма за извънреден труд от 50 часа (сега 70 часа)
на месец, а не за приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ относно служителите на
МВР.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав не споделя доводите във въззивната жалба,
а се солидаризира с мотивите на атакуваното решение. Относно размера на
исковете – главния и акцесорния за мораторната лихва, същите са уважени при
съобразяване с установените по делото данни относно броя на часовете нощен
труд, положени от ищеца за процесния период и следващото му се възнаграждение
за извънреден труд след преизчисляването на часовете нощен труд на дневен труд
с коефициент 1,143, съобразно депозираното заключение на вещото лице по
назначената по делото ССчЕ.
Предвид
неоснователността на твърденията в настоящата въззивната жалба атакуваното първоинстанционно
решение, като правилно, ще се потвърди изцяло.
С оглед
изхода на спора в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. В
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, сторени в хода на
въззивното дело, в размер на 450 лв. за възнаграждение за един адвокат, предвид
представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК и на
основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.04.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, с оглед депозирания и обоснован отговор на
въззивната жалба.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК въззивното решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260840 от 13.10.2020
г., постановено по гр. дело № 1624/2020 г. по опис на Районен съд – Пловдив, XV
гр. състав, с което
Областна дирекция на МВР – гр. ****, с адрес гр. ****, е осъден да заплати на П.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 1 992,09 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 277 часа за периода от 03.02.2017 г. до 03.02.2020 г.,
получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното заплащане на задължението, обезщетение за забава
в размер от общо 241,80 лв. за
периода от 31.03.2017 г. до 03.02.2020 г., както и сумата от 600 лв., представляваща разноски в
настоящото производство, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Пловдив сумата от 229,68
лв., разноски в първоинстанционното производство, от които 129,68 лв.,
държавна такса и 100 лв., депозит за изготвяне на съдебносчетоводна експертиза.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. ****,
с адрес гр. ****, да заплати на П.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
450 лева, представляваща направени разноски
във въззивното производство.
Въззивното
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./