РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. Велико Търново, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110102845 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от "Енерго–Про
Продажби" АД – град Варна срещу Г. ИВ. Ж. обективно и кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца
развива съображения, че ответникът е потребител на ел. енергия за недвижим имот,
находящ се в *, както и че страните се намират в договорни отношения,
регламентирани от ОУ на ДПЕЕ, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Твърди, че в периода
от 23.11.2020 година до 21.02.2021 ответникът е консумирал ел. енергия в
горепосочения обект на обща стойност 620.82 лева и за която са издадени съответните
фактури. Посочва, че абонатът не е изпълнил задължението си за плащане на сумите по
фактурите, въпреки настъпилата изискуемост на същото, поради което дължи и
обезщетение за забава в размер на 20.63 лева, считано от падежа на всяка една от
фактурите до 02.07.2021 година. Твърди, че въз основа на подадено от дружеството
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано Ч.гр.д. №
2086/2021 година на ВТРС и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за претендираните суми. Направено е искане да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 620.82 лева - представляваща стойност на консумирана,
1
но незаплатена ел. енергия в процесния обект, както и сумата в размер на 20.63 лева -
мораторна лихва върху нея за периода от падежа на всяка една от фактурите до
02.07.2021 година. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството
разноски както за исковото, така и за заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Последният развива
съображения, че предявените по делото искове са процесуално допустими, но по
същество - неоснователни и недоказани. Оспорва през исковия период ответникът да
има качеството на потребител на ел. енергия за процесния обект, че посоченото
количество ел. енергия реално е доставено и потребено от ответника, както и че е
налице надлежно отчитане на показанията на техническото средство за измерване.
Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото Справка № 792315 от 09.07.2021 година за отдалечен
достъп от Агенция по вписванията /л. 65-66/, Заявление № 4946088 от 27.09.2018 г. за
продажба на ел. енергия от „Енерго-Про Продажби“ АД при Общи условия, Заявление
№ 4946091 от 27.09.2018 г. за достъп и пренос на ел. енергия през
електроразпределените мрежи на „Електроразпределение Север“ АД при Общи
условия /л. 59-66/, се установява, че ответникът е придобило собствеността върху
обекта, за който е начислена процесната електроенергия на 11.09.2018 година, като в
тази връзка е подал заявления за достъп и пренос, както и за снабдяване с ел. енергия в
съществуващ обект в *.
Видно от приложените по делото /л. 6-9/ Фактура № ********** от 13.01.2021
година, Фактура № ********** от 15.03.2021 година, издадени от "Енерго-Про
Продажби АД - град Варна; Извлечение от сметка към 02.07.2021 година по партида с
клиентски № ********** и абонатен № **********, за обект в *; Справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца към 03.09.2021 година по партида с
клиентски № *, на ответника по делото е начислена за плащане сумата в размер на
620.82 лева, представляваща цена на ползвана и незаплатена ел. енергия за периода от
23.11.2020 година до 21.02.2021 година за обект в *, за която е начислена и лихва за
забава в размер на 20.63 лева, за периода от падежа на всяка една от фактурите до
02.07.2021 година.
По делото са представени и ОУДПЕЕ на "Енерго-Про Продажби"; Решение №
ОУ-061 от 07.11.2007 година на ДЕКЕВР; Извадка от вестник "Черноморие" и
"Дневник" от 30.11.2007 година; Извадка от вестник "Черно море" от 15.02.2017 година
и от "Труд" от 15.02.2017 година /л. 10-22/.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза /л.
2
44-46/ се установява, че електромерът, отчитащ ел. енергията в обект на потребление с
адрес *, абонат Г. ИВ. Ж. с клиентски № *и абонатен № * е Applied Meters тип АМТ
В2Е, с фабричен № 1127031900403540/2019г. От 11.03.2021 г. абонатът е с прекъснато
електрозахранване. Електромерът е вписан в публичния регистър на БИМ за
одобрените средства за измерване. Същият е метрологично годен през процесния
период от 23.11.2020г. до 21.02.2021г. Максималното количество електроенергия,
което може да бъде доставено до процесния обект, да бъде измерено от процесния
електромер и да премине през присъединителните съоръжения, съответно да бъде
потребено от абоната за периода от 23.09.2019г. до 20.08.2021г., посочен в Справка за
потребление през последните 12/24/36 месеца от 03.09.2021 г. е 24840kWh за всеки
един отчетен период от 30 дни (на база 24-часово максимално натоварване).
Количествата електроенергия отразени в справка за потреблението през последните
12/24/36 месеца от 03.09.2021г. за обекта могат да бъдат измерени от процесния
електромер, съответно могат да бъдат потребени в обектите за отчетния период от
23.11.2020г. до 21.02.2021г. Количествата електроенергия отразени в справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца от 03.09.2021г. съответстват с
фактурираните и отразени в процесиите фактури. Процесиите фактури са издадени за
ел. енергия по редовен отчет. Количествата начислена ел. енергия посочени в справка
за потреблението през последните 12/24/36 месеца от 03.09.2021г. са остойностени
правилно, съобразно утвърдените от
КЕВР цени за съответните периоди. В проведеното на 31.03.2022 година съдебно
заседание вещото лице допълва, че не е правил проверка на мястото на потребление, а
информация е взел от „Електроразпределение Север”, базата данни и материалите по
делото. Посочва, че този тип електромери отговарят на изискванията за това да бъдат
използвани като СТИ в България, както и че към момента на проверката той е бил в
метрологична годност и няма данни електромерът да не е измервал правилно.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2086 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 2021 година се установява, че във връзка с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 15.07.2021 година е издадена Заповед №
875 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Г. ИВ. Ж.
за сумата в размер сумата 620.82 лв. - главница за незаплатена електрическа енергия по
фактури, издадени за периода от 13.01.2021 г. до 15.03.2021 г. за обект с *; сумата от
20.63 лева - мораторна лихва, представляваща сбора на мораторната лихва на всяко
едно вземанията от дата на падежа по всяка една фактура до 02.07.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2021 г. до изплащане на вземането,
както и направените в заповедното производство разноски общо в размер на 75.00
лева. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу нея, поради което и на основание чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК за
3
съществуване на вземането.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
длъжникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК и има за предмет посочените в заповедта
за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание, т.е. дължимостта на суми, начислени за реално доставена и потребена ел.
енергия за обект на адрес в се*, както и акцесорната претенция за мораторна лихва за
забава върху тази сума. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е
необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на
валидна облигационна връзка с ответника по договор за продажба на ел. енергия при
публично известни ОУ, че ответникът има качеството на потребител на
електроенергия - собственик или ползвател на недвижимия имот, за който е начислена
процесната енергия за процесния период, че същият е присъединен към
електропреносната мрежа, че реално е доставил на ответника в процесния обект
посочените в представената фактура количества ел. енергия, както и размера на
вземанията си за главница и мораторна лихва, включително изпадането на ответника в
забава по отношение на главния дълг.
Легално определение на понятието "потребител на енергийни услуги" се
съдържа в §1, т. 41б ДР ЗЕ, съгласно който това е краен клиент, който купува енергия
и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му енергия.
От своя страна §1, т. 27г ДР ЗЕ дава определение на понятието "краен клиент", а
именно клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване. Ищцовото дружество
обосновава исковите си претенции на обстоятелството, че ответникът е потребител на
ел. енергия, въз основа на ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на "Енерго-
Про Продажби" АД, който не е изпълнил задължението си по чл. 17, т. 2 от последните
да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина определен в ОУ.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на ел.
енергия на "Енерго-Про Продажби" АД, "потребител на ел. енергия за битови нужди" е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електропреносната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД, което ползва ел. енергия за
домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Енерго-Про Продажби" АД.
В случая по делото от събраните по делото доказателства, включително
4
приложените заявления, подписани лично от ответника, безспорно се установява, че
същият е потребител на енергийни услуги за битови нужди, както и че имотът, за който
е начислена процесната ел. енергия е присъединен към електропреносната мрежа. В
този смисъл настоящият съдебен състав приема, че от представените по делото
доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните по делото, съответно - че ответникът има качеството потребител на
електрическа енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащането на цената за
доставената и ползвана в имота, за който е начислена ел. енергия.
От събраните по делото доказателства се установява и че за обекта в * е
начислена за плащане ел. енергия в размер на 620.82 лева за периода от 23.11.2020
година до 21.02.2021 година. Видно от приложените по делото фактури, в последните
са отразени показанията на електромера, измерващ ползваната в обекта ел. енергия, т.
е. същите са начислени въз основа на извършените отчети от служителите, които
извършват текущите проверки за показанията на СТИ. По делото липсват каквито и да
е доказателства, че отчитането на показанията на процесния електромер не са били
извършвани или че отразените показания не са точни, като в заключението по
допусната съдебно-техническа експертиза изрично е посочено, че процесните фактури
са издадени за ел. енергия по редовен отчет. Липсват и доказателства процесното СТИ
да е имало техническа неизправност, която да води до неправилно отчитане на
използваната електроенергия в процесния обект. Напротив, както от заключението по
изготвената съдебно-техническа експертиза, така и от разясненията, направени от
вещото лице в проведеното открито съдебно заседание, се установява, че процесното
СТИ е метрологично годно през процесния период от 23.11.2020г. до 21.02.2021г.,
както и че няма данни електромерът да не е измервал правилно.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ответникът по делото дължи на
ищцовото дружество стойността на ползваната в имота ел. енергия за периода от
23.11.2020 година до 21.02.2021 година в размер на 620.82 лева. Няма спор между
страните по делото, а и не са ангажирани доказателства, от които може да бъде
направен извод че стойността на използваната в имота електрическа енергия е
заплатена в сроковете и по начина, определен в ОУ /чл. 17, т. 2, във връзка с чл. 26/,
поради което и предвид основателността на главния иск, основателна се явява и
акцесорната претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната лихва, считано
от деня на забавата /деня следващ падежа на задължението, посочен в издадените от
ищеца фактури/ до 02.07.2021 година, в размер на 20.63 лева.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и
доказани за сумата в размер на 620.82 лева, представляваща стойност на консумирана,
но незаплатена ел. енергия за периода от 23.11.2020 година до 21.02.2021 година за *,
както и сумата в размер на 20.63 лева - мораторна лихва върху главницата за периода
5
от падежа на всяка една от издадените фактури до 02.07.2021 година, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
14.07.2021 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 875 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
15.07.2021 година по Ч.гр.д. № 2086/2021г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски общо в размер
на в размер на 475.00 лева, от които 75.00 лева - внесена държавна такса, 300.00 лева –
възнаграждение за особен представител на ответника и 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. По правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски в размер на 475.06 лева, респективно - за заповедното
производство дължи заплащането на разноски в размер на 75.00 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. ИВ. Ж. от *, с ЕГН
**********, че дължи на "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, със седалище и адрес
на управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс Г, с ЕИК
********* сумата в размер на 620.82 лева /шестстотин и двадесет лева и осемдесет
и две стотинки/ - главница, представляваща стойност на консумирана, но незаплатена
ел. енергия за периода от 23.11.2020 година до 21.02.2021 година за обект в *, както и
сумата в размер на 20.63 лева /двадесет лева и шестдесет и три стотинки/ -
мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка една от издадените
фактури до 02.07.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 14.07.2021 година до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 875 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 15.07.2021 година по Ч.гр.д. № 2086/2021г. по описа на
Районен съд - Велико Търново.
ОСЪЖДА Г. ИВ. Ж. от *, с ЕГН ********** да заплати на "ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, със седалище и адрес на управление град Варна, бул. "Владислав
Варненчик" № 258, Варна тауърс Г, с ЕИК ********* сумата в размер на 475.00 лева
/четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща направените от дружеството в
исковото производство съдебни разноски, както и сумата в размер на 75.00 лева
/седемдесет и пет лева/, представляваща направените от дружеството заповедното
производство съдебни разноски.
6
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да бъде приложено по
Ч.гр.д. № 2086/2021 година на Районен съд - Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7