№ 609
гр. Добрич, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Д.а
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20223230101970 по описа за 2022 година
и за да се произнесе , съобрази следното:
Производството е образувано по повод искова молба с вх. рег. №
11600/06/07.2022г., уточнена с последваща молба с вх. рег. №
15210/05.09.2022г., подадена от К. Д. К. с ЕГН ********** от ***, с която
срещу О. И. Б. с ЕГН ********** от *** е предявен иск по чл.55 ал.1 пр.3-ро
от Закона за задълженията и договорите за осъждането на ответника да
заплати на ищцата сумата от 1000 лева, представляваща подлежащо на
връщане възнаграждение по договор за правни услуги от 18.02.2020г. , ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата
молба (06.07.2022 г.) до окончателното плащане.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства: На 12.02.2020 г.
ищцата посетила адвокатската кантора на адв. О. Б., находяща се в ***.
Ищцата била загубила дело на първа инстанция и се консултира с ответника в
качеството му на адвокат при ***, като той се съгласил да поеме защитата й в
следващата инстанция. Адв. Б. поискал да му бъде заплатено възнаграждение
в размер на 2000 лева. Тъй като ищцата била пенсионер и не разполагала с
достатъчно средства, се уговорили първоначално тя да заплати сумата от
1000 лева, а ответникът да напише касационна жалба. В първо съдебно
заседание ищцата пояснява, че се уговорили за доплащане на остатъка от
1
1000 лева преди заседанието пред ВКС , в случай че жалбата бъде допусната
до касационно обжалване. При първото посещение в адвокатската кантора на
ответника Кр. К. заплатила сума от 20 лв. за консултация, за което й била
издадена квитанция. Страните се уговорили след няколко дена ищцата да
заплати първата част от уговорения адвокатски хонорар. На 18.02.2020г. Кр.
К. отново посетила кантората на ответника, като му заплатила сума от 1000
лв. срещу квитанция. Страните се уговорили адв. Б. да започне работа и да
напише касационна жалба. Ищцата получила обещание , че „нещата ще бъдат
задвижени“. Жалба от страна на ответника обаче не била изготвена. За казуса
бил уведомен и АС при ***. Ищцата счита , че ответникът неоснователно се е
обогатил със сумата от 1000 лева, тъй като не е изготвил касационна жалба,
поради което претендира за връщането й.
Редовно уведомен, ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
иска и настоява за отхвърлянето му в цялост. Признава, че ищцата е посетила
адвокатската му кантора на 12.02.2020г. по повод неблагоприятен за нея като
ответник резултат по делбено дело № 1135/2019г. по описа на ДРС и
възз.гр.дело № 816/2019г. по описа на ДОС. Пояснява се, че ищцата го е
помолила да извърши подробно проучване на делата и ако се установят
реални шансове за ревизирането им евентуално да бъде изготвена касационна
жалба. При това първо посещение Кр. К. не му предоставила почни никакви
документни. Ответникът отговорил на поставените от нея въпроси и за
консултацията я таксувал със сума от 20 лева, за което издал квитанция. Адв.
Б. предложил на ищцата заедно със секретарката му Б. Х. да посетят
канцеларията на гражданско отделение при ДОС, за да се снабди с преписи от
необходимите книжа. Страните се уговорили работата на ответника и
съответно заплащането на дължимото адвокатско възнаграждение да е на два
етапа: за първи етап /период от 10-14 дни/ било уговорено възнаграждение от
1000 лева , като този етап включвал запознаване с делото в двете инстанции,
проучване на относимата съдебна практика , запознаване на клиента с
резулатите от анализа на делата и вземане на отношение по вероятна
основателност на касационно жалба; за втори етап при наличие на сериозни
основания за касационно обжалване и реални шансове за успех било
уговорено възнаграждение от 1000 лева за изготвяне на касационна жалба,
ведно с изложение на основания за допускане до касация и участие в
производство пред ВКС.
Проучвайки материалите по делото, адв. Б. установил наличието на
2
значителни проблеми относно допускане на делото до касационно обжалване.
Консултирал се за казуса на ищцата със свой колега – адв. В. В. от В. , като
платеното възнаграждение от 1000 лева било поделено между двамата. За
консултация с друг адвокат ответникът бил получил съгласието на ищцата.
Постигнатите договорености били материализирани в договор за правна
помощ от 18.02.2020г., изготвянето на ПКО за 1 000лв. - по 500лв. за всеки от
двамата адвокати, като в основанието и предмета на договора изрично било
записано, че се касае за анализ и проучване на горепосочените дела с оглед
възможността за депозиране на касационна жалба. На същата дата Кр. К.
заплатила сумата от 1 000лв., а на следващия ден - 19.02.2020г. ответникът
предал половината от нея на колегата си адв. В. срещу разписка.
При проучване на делата както адв. Б., така и адв. В. достигнали до
един и същ извод, а именно че делото е решено правилно и на двете
инстанции, решенията почиват на събраните доказателства и са прецизно
мотивирани, респ. - налице е неоснователност на евентуално касационно
обжалване и шансове за краен успех, клонящи към нула. За дата на
съвместната среща между ответника, адв.В. и Кр. К. била определена дата
27.02.2020г., когато двамата адвокати участие в открито заседание по гр.д.№
1495/2019г. от 13.30 часа в ДРС. След приключване на заседанието, след обяд
в кантората на ответника в гр. Д. се провела среща с ищцата, на която всеки
от двамата адвокати я информирали, че е нецелесъобразно продължаването
на работата по пътя на касационното обжалване. Ответникът и колегата му
отговорили на поставените от Кр. К. въпроси, при което адв. В. й
предложил, ако желае, да й изготвят в писмена форма изложение за
проучените източници, разсъжденията им и изводите, до които са стигнали.
Ищцата отказала и ответникът й предал всички книжа по делото, които тя му
била предоставила. По време на срещата Кр. К. не изразила ни най-малко
несъгласие с работата и изводите, приела ги за правилни, като изразила и
мнение, че по-добре за нея е да си спести по-нататъшни разходи по
безперспективни обжалвания .
През летните месеци на 2020г ответникът отново бил посетен от Кр.
К., която изразила неудовлетворение от работата на негови колеги, участвали
в различно процесуално качество в провеждането на въпросните дела, както и
съмнения относно достоверността на показанията на разпитани по делото
свидетели. Накрая поискала адв. Б. да напиша срещу съответните лица жалби,
в т.ч. и до прокуратурата, на което искане обаче той по етични и правни
3
съображения отказал. Последното й посещение в кантората на ответника
датира от м. декември 2020г. със същите искания. Адв. Б. отново отказал.
През пролетта на 2021г. бил писмено известен от *** за постъпила жалба от
Кр. К. вх.№ 53/11.03.2021 г. по случая, по която предоставил обяснения и
писмени доказателства. Последвало решение на *** за отказ от образуване на
дисциплинарно производство срещу ответника, който Кр. К. обжалвала пред
Висшия адвокатски съвет, със същия резултат.
По изложените съображения се настоява за отхвърляне на предявения
иск и присъждане на разноски.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По своята същност договорът за правна услуга от адвокат обикновено
съдържа, както елементи от договор за изработка (когато задължението на
адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск), така и елементи от
договор за мандат (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от
името на доверителя и за негова сметка). Същият е ненаименован (няма
законова уредба), като поемането на задължения от страните по него не може
да се предполага (в този смисъл Решение № 94/20.04.2021 г. по гр.д.№ 2752/
2020 г. на IV Г.О. на ВКС). Независимо от естеството на поетите
задължения, договорът за адвокатска услуга е възмезден, ако не е уговорено
друго. За валидността на този договор са приложими както общите правила,
така и разпоредбите на Закона за адвокатурата /ЗА/.
Ищцата квалифицира исковата си претенция като такава по чл. 55,
ал.1, предл. второ от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД разграничава
три фактически състава на неоправдано разместване на имуществени блага
между различни правни субекти. Първият визира даване на съответната
ценност при начална липса на основание, когато е извършено без настъпил
юридически факт или въз основа на нищожен такъв. При втората хипотеза
преминаването на блага от едно в друго имущество се предприема с оглед на
очаквано в бъдеще основание, което обаче остава неосъществено. В тази
хипотеза разместването на имуществени блага, макар и да е настъпило въз
основа на правно основание, последното не е напълно завършено. Например,
когато е сключен договор под отлагателно условие, действието на договора е
поставено в зависимост от едно бъдещо, несигурно събитие/ чл.25, ал.1, изр.1
от ЗЗД/. В случай на ненастъпване на отлагателното условие, ще отпадне с
4
обратна сила и тази част от основанието, което е съществувало към момента
на даване, съответно получаване на имотната облага. Текстът на чл.55, ал.1,
предл.2 от ЗЗД намира приложение при двустранните договори, ако
задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за
изпълнение, както и при сделки под отлагателно условие, когато то не се
сбъдне. Съществено изискване е отпадането на основанието да има обратна
сила, тъй като в случаите, в които прекратяването на основанието е само
занапред, то не би могло успешно да се реализира искова претенция, на
посоченото основание. При третия фактически състав по чл.55, ал.1 oт ЗЗД
основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила.
Обосноваващите ищцовата претенция обстоятелства най-общо се
свеждат до претенция за връщане на платено възнаграждение на отпаднало
основание - развален двустранен договор . Според константната практика на
ВКС искането за връщане на даденото поради неизпълнение на договор от
насрещната страна имплицитно съдържа и искане за разваляне, като исковата
молба съставлява покана за връщане на даденото. Поради това, настоящият
съдебен състав приема, че предявеният иск черпи правното си основание от
разпоредбата по чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 87, ал. 2 от ЗЗД
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на
основанието по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради разваляне на договора при
неизпълнение, следва ищецът съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК да
установи при условията на пълно и главно доказване надлежно упражнено
право на разваляне на договора за адвокатски услуги със сочения от него
предмет /изготвяне на касационна жалба по възз.гр.дело № 816/2019г. на
ДОС/. Законови предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 от
ЗЗД са виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника /за
изготвяне на касационна жалба/, за което последният носи отговорност, и
изправност на кредитора /извършено на падежа плащане в уговорения
размер/. При разваляне на договора по чл. 87, ал.2 от ЗЗД кредиторът следва
да установи по безспорен начин отпадане на интереса от изпълнението,
настъпило в резултат на забавата на длъжника. Съобразно разпоредбата на
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание, дължи
неговото връщане. Развалянето на договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение, независимо по инициатива на коя от страните е
настъпило, има обратно действие. Принципът, че всичко получено в
5
изпълнение на развален договор, се връща на основание чл.55, ал.1 ЗЗД е
застъпен в решение №206 от 05.05.2010 г. по т.д.№18/2009 г. на ІІ Т.О.,
решение №19 от 27.01.2005 г. по гр.д.№420/2004 г. на ТК и решение№47 от
31.03.3011 г. по т.д.№706/2010 г. на ІІ Т.О. и др.
Правото да се развали договор е преобразуващо.То се упражнява с
едностранно волеизявление, без да е необходимо съдействието на другата
страна. Законът не съдържа нормативно определени изрази, които кредиторът
е длъжен да използва при направено волеизявление за разваляне на договора.
В случая, както беше посочено по-горе , обективираното в исковата молба
искане за връщане на даденото поради неизпълнение на договор от
насрещната страна имплицитно съдържа и искане за разваляне.
Въз основа на представените по делото договор за правна защита и
съдействие от 18.02.2020г. , сключен между К. К. и адв. О. Б. с вписан
предмет „анализ и проучване на гр.д. № 1135/2019г. на ДРС и възз.гр.дело №
816/2019г. на ДОС“ се установява наличието на договорни отношения между
страните, произтичащи от валиден договор за адвокатски услуги, сключен на
18.02.2020г. между Кр. К., като възложител, и адв. О. Б., като изпълнител, при
договорено и заплатено от страна на възложителя възнаграждение от 1000
лева.
В първото съдебно заседание, проведено на 20.10.2022г. ищцата е
оспорило истинността на представените от ответника документи – договор за
правна защита и съдействие, досежно автентичността на подписа, положен за
клиент. Възраженията на ищцата са в посока, че тя не е подписана
представения с отговора от ответника договор, а уговорката за изготвяне на
касационна жалба е била устна. При това съдът е извършил проверка на
документите по реда на чл.193, ал.2 от ГПК чрез вземане на заключение от
съдебно-почерков експерт по смисъла на чл.194, ал.1 от ГПК. От изслушаната
по делото съдебно-графическа експертиза, изготвена от в.л. М. С. се
установява, че подписът за клиент в оспорения документ вероятно е
изпълнен от К К.. Вещото лице пояснява, че е изготвило заключението си на
база положени от ищцата подписи по книжа по настоящото дело, както и на
база положени от ищцата подписи в заявления за издаване на документи за
самоличност, съхраняващи се в ОД на МВР град Д.. Изводът на в.л. М. С., че
подписът в оспорения документ е положен от ищцата, се потвърждава и от
заключението по изслушаната повторна трайно съдебно-почеркова
експертиза. Съдът кредитира съдебно-графическате експертизи като
6
обективно и безпристрастно изготвени от лица с необходимите специални
знания. Заключенията са изготвяни на база достоверен в количествено и
качествено и времево отношение сравнителен материал.
При формиране крайния извод на съда във връзка с оспорването,
следва да се изходи от това, че доказателствената тежест за установяване
неавтентичността на подписите се носи от оспорващата страна - в случая от
ищцата Кр. К.. След като тя носи доказателствената тежест за опровергаване
истинността по авторство /автентичността/ на оспорения от нея документ, то
същата следва да проведе главно доказване на твърдяната от нея
неистинност, което за да изпълни предназначението си следва да бъде пълно,
т.е. да създаде сигурно убеждение в подлежащия на доказване факт, а не само
вероятност той да се е осъществил. След обсъждане на съвкупността от
доказателства, съдът намира, че доказването на неистинността на оспорените
документи в частта относно подписа на ищцата не е успешно проведено.
Поради това оспореният документ не следва да се изключва от
доказателствения материал по делото, а напротив съдът следва да изгради
фактическите и правните си извод въз основа на него.
В подкрепа на твърденията си за наличие на уговорено задължение за
изготвяне на касационна жалба ищцата е ангажирала свидетелски показания
чрез разпита на водените от нея свидетели М. В. Д. и С. Н. А.. Свид. Д., син на
ищцата, споделя, че между страните е имало уговорка ответникът да изготви
касационна жалба. Тъй като времето напредвало, а нищо не било предприето,
Кр. К. намерила друг адвокат, който да изготви жалбата. Свидетелят споделя,
че не е посещавал кантората на адв. Б., а за уговорките знае от майка си.
Свид. А. /без родство със страните/ пояснява, че е приятелка на ищцата, която
й споделила, че е платила 1000 лева на адвокат , който обаче не написал нито
ред и затова си намерила друг адвокат.
По искане на ответника са разпитани свидетелите В. В. В. и Б. И. Х.
Свид. В. пояснява, че е адвокат, като на 12.02.2020г. ответникът се свързал с
него, за да проучат двамата делото на Кр. К. и евентуално възможността за
касационно обжалване. Адв. Б. му обяснил, че ищцата е съгласна
възнаграждението за проучване по делото от 1000 лева да се заплати между
тях двамата по равно. На 19.10.2020г. ответникът го посетил в кантората му,
предоставил му копия от материалите по делата на Кр. К., предал му и 500 лв.
хонорар. На 27.02.2020г. в кантората на адв. Б. се провела срещу между
страните, на която присъствал и свидетелят. На ищцата било разяснено, че
7
шансът за успех при касационно обжалване е нищожен . Било й обяснено, че
при отхвърляне на жалбата, тя ще бъде натоварена с допълнителни разноски.
На срещата присъствала и секретарката на отв. Б..
Свид. Х.а пояснява, че работи като секретар при ответника. Заедно с
ищцата подали в деловодството на ДОС молба за преписи от документи.
Свидетелката споделя, че отчасти е присъствала на срещата между страните и
адв. В., която продължила около 30 минути. Срещата приключила нормално,
адвокатите върнали на Кр. К. документите. Свидетелката останала с
впечатление, че няма смисъл да се пише жалба. След тази среща ищцата още
няколко пъти идвала в кантората при отв. Б.. Между тях спор за пари никога
не е имало .
Съдът кредитира показанията на свидетелите В. и Х.а, намирайки ги
за подробни, логични и обективни, кореспондиращи с останалия
доказателствен материал и не на последно място основани на преки
впечатления от уговорките между страните. Съдът не кредитира показанията
на другата група свидетели, водени от ищцата, намирайки ги за схематични,
лаконични и косвени, доколкото и двамата свидетели преразказаха свои
разговори с Кр. К., а не лични впечатления. На осн. чл. 172 от ГПК съдът
съобразява и вероятната заинтересованост на свид. Д. от изхода на делото, тъй
като същият е син на ищцата.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото ищцата не установи
при условията на пълно и главно доказване, че ответникът в качеството си на
адвокат се е задължил да изготви касационна жалба по цитираното въъзивно
дело. Както беше посочено по – горе, договорът за адвокатски услуги е
ненаименован, като поемането на конкретни задължения от страните по него
не може да се предполага. В предмета на кредитирания от съда договор за
правна защита и съдействие не е включено изготвянето на касационна жалба,
а само проуване на материали по дела, което безспорно се установи, че е
сторено от ответника.
В този смисъл и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, ДРС приема, че
ищцата не се легитимира като кредитор на претендираното вземане, поради
което и релевираната претенция се явява неоснователна
Относно отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски в размер на 300 лева – заплатено адвокатско
8
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Д. К. с ЕГН ********** от *** срещу О. И.
Б. с ЕГН ********** от *** иск по чл.55, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 1000
лева, представляваща подлежащо на връщане възнаграждение по договор за
правни услуги от 18.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаването на исковата молба (06.07.2022 г.) до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА К. Д. К. с ЕГН ********** от *** да заплати на О. И.
Б. с ЕГН ********** от ***, сумата от 300 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок, който тече от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9