Р Е
Ш Е Н И Е № 260093
гр. Пловдив, 25.01.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, V- ти граждански състав, в публично заседание
на единадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2058 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. П. е
предявил обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон
за водите и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника Г.Р.А., че дължи на ищеца следните
суми: сумата от 741, 57 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 08.04.2014 г. до 16.10.2019 г. за обект, находящ се в гр.
П., ул. „Г.“ № *, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 194, 11 лв. за периода 30.06.2014г. – 31.10.2019
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 15.11.2019г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9980/
18.11.2019г., по ч.гр.д. № 18562/ 19г., по описа на РС- Пловдив, XII- ти гр. с-в.
Ищецът твърди, че ответникът,
в качеството му на собственик, е потребител на ВиК услуги за водоснабден
недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Г.“ № *. Посочва, че в процесния
период, във водоснабдения имот не е било поставено техническо средство за отчет
(водомер). Предвид това, стойностите за потребление са начислявани служебно,
съобразно чл. 25, ал. 8 от общите условия на доставчика на услугата. Поддържа
се, че служебно начислените стойности са отразявани в карнет. Изтъква се, че
ищцовото дружество е изпълнило своите задължения да предостави услугата и да
отчете нейната стойност, поради което е възникнало насрещното задължение на
ответника да заплати същата. Предвид изложеното, моли се така предявените
искове да бъдат уважени. Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен
представител. Оспорва исковете по основание и размер. Възразява се, ищецът не е
отчитал коректно стойността на доставената услуга, тъй като в имота е поставен
водомер. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за
главница и лихва за период от повече от три години преди подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Предвид изложеното, моли се предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 18562 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XII- ти гр. с-в, образувано
по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото
дело е издадена заповед № 9980/ 18.11.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415,
ал.1, т. 2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск -
указанията са получени на 10.01.2020г., а исковата молба е входирана в съда на
10.02.2020г. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение и тези, предмет на исковото производство. Предвид
изложеното, така предявените от ищеца искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите, ищцовото дружество следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на
обекта, находящ се в гр. П., ул. „Г.“ № *, че ищецът е изправна страна по
договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването
на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали
ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги ( ЗРВКУ ).
За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или
ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване
качеството на потребител на ответника, по делото е приет Нотариален акт за
собственост на апартамент (жилище ) по чл. 55 от ЗПИНМ № ***, том *, дело № ***/
****г. ( л. 85 от делото ), с който
наследодателят на ответницата е придобил процесния имот, находящ се на адрес- гр.
П., ул. „Г.“ № *. Наследодателят на ответницата- лицето Х. В. И. е **** на ****
г., за което е съставен *** **** № ***/ ****. на гр. П., район „И.“. От
представеното по делото удостоверение за наследници ( л. 86 ) се изяснява, че Х.
И. е оставила трима низходящи, един от които е ответницата Г.Р.А.. Предвид
изложеното, съдът приема, че ответницата притежава качеството на потребител на
ВиК услуги за процесния имот и период, доколкото се явява съсобственик.
По отношение на методиката на изчисление на стойността на
предоставената услуга: с
исковата молба ( т. III- та от същата ), ищецът
твърди, че в процесния имот не е налице постановено техническо средство за
отчет. Предвид това, стойността на услугата не е изчислена съобразно реалното
потребление, а е начислена служебно на основание чл. 25, ал. 8 от действащите
общи условия на ищцовото дружество ( чл. 23, ал. 5 от общите условия, действали
до 11.08.2014г., когато с решение на КЕВР са одобрени актуалните такива, при
които ищцовото дружество предоставя услуги ) . Тези твърдения обаче останаха
недоказани в процеса. Разпитаният по делото свидетел ( М.К.- л. 106 ) поддържа,
че в имота не е поставен водомер като заявява и че ако такъв е наличен, то в
карнета би бил отразен неговият фабричен номер. Същевременно, от приетия по
делото карнет ( л. 12), който бе и предявен на свидетеля, се установява
противното. В имота е налице монтирано техническо средство за отчет, като номерът му е надлежно отразен и в самия
карнет ( № ****** ). Отразено е и че водомерът е индивидуален ( тоест, това
е номерът на индивидуално монтираното в имота средство за отчет ). При това
положение, то явно е, че е налице монтиран водомер и за ищцовото дружество не е
налице основание да начислява служебно суми по реда на чл. 25, ал. 8 от действащите
общи условия ( л. 23, ал. 5 от отменените ), който текст третира хипотеза на
липса на индивидуален водомер.
След като в имота е поставен индивидуален водомер с № *****, то за да се
начисляват служебно стойности за потребление, следва същият или да е неизправен
или да е непроверен. Подобни твърдения обаче, не са изложени нито в исковата
молба, нито в открито съдебно заседание, съответно доказателствените усилия на
страните не са съсредоточени към установяване на тези обстоятелства. От съдържанието
на намиращият се на л. 12 от делото карнет, също не може да се изведе подобно
заключение. Всъщност, което и от двете предположения да се приеме, то явно е,
че в имота е налице монтирано техническо средство за отчет, като изложените в
исковата молба твърдения не отговарят на действителното фактическо положение.
За яснота и пълнота на
изложението следва да се изтъкне, че дори и ищцовото дружество установили
повреди или несъответствия в техническото средство за отчет, то съгласно чл.33,
ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., представител на оператора е следвало да направи предписание за
отстраняване на повредата на водомера или за проверка на същия и да укаже срок,в
който това да се осъществи. Тоест, инициативата за ремонт, замяна или проверка
на водомера трябва да изхожда от ВиК оператора, а доказателства за упражнена такава инициатива не са ангажирани. По
делото не е представено известие за непроверен или неизправен водомер. В тази
връзка, следва да се посочи, че предписанието
следва да е в писмена форма, да сочи повредата или несъответствието на
водомера и да дава срок за отстраняването й. Предвид това, показанията на св. К.,
че по принцип се връчват предписания, не
доказват изпълнение на задължението по чл. 33, ал. 2 от Наредбата ( изрично в тази връзка - Решение № 369 от
25.03.2019 г. по в. гр. д. № 219 / 2019 г. на VII състав на Окръжен съд -
Пловдив ). .
Съобразно гореизложеното, от една страна не е
спазена писмената форма за съставяне на предписанието предвидена в Наредбата, а
от друга въобще не се изяснява дали поставеният в имота водомер е непроверен
или неизправен, в какво се изразява повредата и дали е предоставен срок за
отстраняването й. Предвид това, ищецът не установи основанието за начисляване
на процесните суми за консумирана питейна и отведена канална вода, поради което и искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон
за водите и чл. 86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК се поражда право на разноски в полза на ответника.
Същият не е представил доказателства за сторени такива, поради което и съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр.
Пловдив, ЕИК ********* срещу Г.Р.А., ЕГН ********** обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал.
1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника Г.Р.А., че дължи на ищеца следните
суми: сумата от 741, 57 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 08.04.2014 г. до 16.10.2019 г. за обект, находящ се в гр.
П., ул. „Г.“ № *, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 194, 11 лв. за периода 30.06.2014г. – 31.10.2019
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 15.11.2019г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9980/
18.11.2019г., по ч.гр.д. № 18562/ 19г., по описа на РС- Пловдив, XII- ти гр. с-в.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.