№26003
гр.
Силистра,
04.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Н.
При секретаря Ели Николова, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Н. търговско дело № 149/2018 год. по
описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове с правно основание
по първият основен иск е по чл. 26 ал. 1, пр. 3 , ал. 2, пр. 2 и пр. 4 от ЗЗД,
по втория основен иск чл. 40 от ЗЗД. Правното основание на предявения в
условията на евентуалност иск е чл. 649 от ТЗ, във вр. с чл. 135 от ЗЗД.
Ищците – Л.К.У., род.
на ***г. и Н.А.У., роден на ***г., двамата с постоянен адрес Руска федерация,
Ленинградска област, гр. Сертолово, ул. „Благодатна", дом 2, чрез адвокат И.В.
***, в качеството му на пълномощник, със съдебен адрес:***, желаят съда да
постанови решение, с което да приеме за установено и обяви за нищожни на някое
от алтернативните основания чл. 26, ал. 1, пр. З, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, или
евентуално недействителни между страните по сделката на основание чл. 40 от ЗЗД,
като сключени във вреда на представлявани, договора за продажба на недвижим
имот находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Освободител“ № 9Б, представляващ павилион
за търговски услуги с идентификатор 10135.1508,217.1.17, с площ от 7 кв.м. при
граници: на същият етаж -10135.1508.217.1.2, под обекта -няма; над обекта -
10135.1508.217.1.3, построена в имот с идентификатор 10135.1508.217, както и
102 кв.м. идеални части от ПИ 10135.1508.217, целият с площ от 400 кв.м., при
граници: 10135.1508.189; 10135.1508.218; 10135.1508.265, извършена с Нотариален
акт № 3, том LXX, дело №14763/15г., дв.вх. рег. № 26365 от 13.11.2015г. на
Служба по вписванията- Варна, между „Авмор Шипинг енд трейдинг“ ООД и „Ви Енд
Ви Пропърти Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 9,
представлявано от ВАЛЕРИЙ ВОЛСКИЙ, като същите не са породили правни последици
и вещно-транслативен ефект чрез прехвърляне на собствеността, като „Ви Енд Ви
Пропърти Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, не е придобил права на собственост върху
описаните имоти.
В
условие на евентуалност желаят съда да обяви за недействителни спрямо
кредиторите в производството по несъстоятелност по т.д. н. № 18/2016г. на ОС –
Силистра продажбата на недвижими имоти находящи се в гр. Варна, ул. „Цар
Освободител“ № 9Б, павилион за търговски услуги с идентификатор
10135.1508.217.1.17 с площ от 7 кв.м. при граници: на същият етаж
-10135.1508.217.1.2, под обекта -няма; над обекта - 10135,1508.217.1.3,
построена в имот с идентификатор 10135.1508.217 , както и 102 кв.м. идеални
части от ПИ 10135.1508.217, целият с площ от 400 кв.м., при граници: 10135.1508.189;
10135.1508.218; 10135.1508.265, извършена с нотариален акт № 3, том LXX, дело
№14763/15г., дв. вх. рег.№26365 от 13.11.2015г. на Служба по вписванията-
Варна, като увреждащи кредиторите в производството по несъстоятелност, с която
се намалява имуществото на несъстоятелното дружество, на основание чл. 647 т. З
и т. 6 от ТЗ., представляващи възмездна сделка, при която даденото значително
надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от
датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и сделка, която
уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в
двугодишен срок.
Претендират
сторените деловодни разноски.
Съищецът – И.К. – синдик
на „Авмор Шипинг енд трейдинг" ООД, ЕИК *********, назначен в
производството по несъстоятелност по т.д.н. № 18/2016г. на ОС – Силистра, оспорва
предявените искове намирайки основните за недопустими и неоснователни, а
евентуалните за неоснователни. Излага подробни съображения в подкрепа на
становището си.
Сочи
липса на фактически основания обуславящи основателността на претенциите и по
конкретно приема, че договора – предмет на исковите претенции е сключен в
рамките на търговската дейност на дружеството – продавач повече от година преди
откривана на производството по несъстоятелност срещу него и преди определената
от съда начална дата на неплатежоспособността. Синдикът намира, че щом продавачът
е търговско дружество са валидни правни принципи и такива за търговска
целесъобразност, а не етични и до нищожност на сделката могат да доведат само
противоречие със закона или липса на съгласие. Коментират се всички хипотези
обуславящи липса на съгласие включващи липса на представителна власт,
споразумение във вреда на представлявания и привидност на сделката, като се
излага становище за недоказаност на така изложените хипотези. Като допълнителен
довод за неоснователността на предявения в условията на евентуалност иск се
сочи обстоятелството, че липсват каквито и да е данни за свързаност на
търговските дружества страни по договора чиято недействителност се твърди от
ищците.
Ответникът
– „Ви Енд Ви Пропърти Инвест" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, бул.’’Цар Освободител”, № 9, представлявано
от управителя Валерий Волски, чрез упълномощен
процесуален представител изразява становище за частична недопустимост и
неоснователност на исковите претенции. Представителят на „Ви Енд Ви Пропърти
Инвест" ЕООД, оспорва твърдяното от ищците противоречие със закона на
процесният договор за покупко продажба на недвижим имот, а по отношение на
твърдяното от ищците накърняване на добрите нрави при сключване на договора
поради нееквивалентност на престациите коментира, че такова не е налице тъй,
като противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални норми на
обществения живот, от гледна точка, на които е морално недопустимо да бъде
сключен конкретен договор и той да породи целените от страните правни
последици. Счита, че принципите за доброволност при договарянето съгласно
установената в чл. 9 от ЗЗД, договорна свобода и за еквивалентност на
насрещните престации на договарящите при двустранните договори не са етични, а
правни принципи, които са скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие
с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие
със закона или липса на съгласие, не и до нищожност поради накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал, 1 от ЗЗД. Сочи, че предмета на дейност
на дружеството продавач включва покупка, проектиране, менажиране, строеж и
обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, което нарежда процесния договор
в рамките на обичайната търговска и стопанска дейност на дружеството. Сочат се
аргументи оборващи твърдените от ищците липса на съгласие, липса на
представителна власт при сключване на процесния договор, споразумяване във
вреда на представлявания и привидност на сделката. По отношение на алтернативно
предявения Павлов иск, се коментира задължението на кредитора да докаже, че за
увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е., че
третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото
вземане. Твърди се, че презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, въведена съгласно
чл. 649, ал. 4 от ТЗ, според която в производството по обявяване на
недействителност на сделка или действие, се прилага за всички свързани лица не
е относима в конкретния казус, тъй като търговските дружества, страни по
процесната сделка, нямат характер на свързани лица. Позовавайки се на факта, че
„Ви Енд Ви Пропърти Инвест" ЕООД, е закупило имота след надлежно проучване
и разполагайки с необходимата информация за финансовото състояние на “АВМОР
ШИПЙНГ ЕНД ТРЕЙДИНГ” ООД. Информация, която не съдържала индикации за възможни
кредитори на последния, които да бъдат засегнати от сделката.
Ответникът - „Авмор -
шипинг енд трейдинг“ ООД, ЕИК, чрез назначения особен представител адвокат Н.П.
приема, че ищците са кредитори по несъстоятелността на „Авмор - шипинг енд
трейдинг“ ООД, с приети вземания и като такива имат активна легитимация да
бъдат ищци в настоящия процес. Намира основните искове за недопустими, а тези
предявени в условията на евентуалност за допустими и основателни. Излага
подробни съображения в подкрепа на становището си.
Съдът
след, като се запозна със становищата на страните и събрания по делото
доказателствен материал приема за установено следното
от фактическа страна:
С
Решение № 36 от 14.03.2016г. постановено по т.д.н. № 18/2016г. на ОС – Силистра
по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, е открито производство по несъстоятелност
срещу ответника „Авмор Шилинг енд трейдинг" ООД, ЕИК *********, с начална
дата на неплатежоспособността 30.09.2015г. Спряното с коментираното съдебно
решение производство е възобновено на 17.10.2017г. с Решение № 87/17.10.2017г.
постановено по реда на чл. 632, ал. 2 от ТЗ, по същото дело.
По
делото не е спорно, че преди откриване на производството по несъстоятелност дружество
„Авмор Шилинг енд трейдинг" ООД, е притежавало вещното право на
собственост върху следния недвижим имот находящ се в гр. Варна, бул. „Цар
Освободител" №—Б, представляващ павилион за търговски услуги с
идентификатор 10135.1508.217.1.17 с площ от 7 кв.м. при граници: на същият етаж
-10135.1508.217.1.2, под обекта -няма; над обекта - 10135.1508.217.1.3,
построена в имот с идентификатор 10135.1508.217, както и 102 кв.м. идеални
части от ПИ 10135.1508.217, целият с площ от 400 кв.м., при граници: 10135.1508.189;
10135.1508.218; 10135.1508.265.
На
12.11.2015г. с нотариален акт № 141, том II,
рег. № 4404, дело № 357/2015г. на нотариус с рег. № 205 от НК, вписан в Служба
по вписванията при РС – Варна, под № 3, том LXX, дело №14763/15г., дв. вх.
рег.№26365 от 13.11.2015г. собствеността над така описания имот е прехвърлена
от „Авмор Шилинг енд трейдинг" ООД, на ответника „Ви Енд Ви Пропърти
Инвест" ЕООД, за сумата от 9500 /девет хиляди и петстотин/ лева. При
сключване на договора за покупко продажба дружеството купувач е действало чрез
пълномощник - Андрий Корочанский, който според данните от ТР водим при АВ, в
него момент е бил и законен представител на „Авмор Шипинг енд трейдинг"
ООД.
След
извършена справка по партидата на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, в ТР при
АВ съдът установи, че хронологично в представителството на дружеството са
настъпили следните промени: Дружеството е вписано с Решение на ОС – Варна от
06.12.2000г., като първоначално се е представлявало от управителите – Л. и Н.
Улибини, заедно и поотделно. От 16.03.2011г. управители са били Л. и Н. Улибини
и И. Борисов Иванов. На 30.10.2012г. И. Борисов Иванов е заличен, като
управител и дружеството се е представлявало само от Л. и Н. Улибини. На
11.08.2014г. Л. и Н. Улибини са заличени като управители на „Авмор – Шипинг енд
трейдинг“ ЕООД, а за такъв е обявен Андрий Корочанский. На 06.11.2017г. Андрий
Корочанский е заличен, като управител на дружеството и за такива са обявени
отново Л. и Н. Улибини. Последната промяна в представителството на „Авмор –
Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, е направена на 06.11.2017г. по силата на влязъл в
сила акт на съда по реда на чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно Решение № 954 от
09.12.2015г. постановено по т.д. № 696/2014г. на ОС – Варна, влязло в законна
сила на 19.10.2017г., с което е прието за установено, че обстоятелствата
вписани по партидата на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, съобразно решения
на ОС на съдружниците от 02.08.2014г. и 25.08.2014г. са несъществуващи и за
управители на дружеството отново са вписани Л. и Н. Улибини, а Андрий
Корочанский е заличен, като управител.
След
извършена справка в ТР водим при АВ по партидата „Авмор – Шипинг енд трейдинг“
ЕООД, съдът установи, че двамата ищци са кредитори с прието вземане в
производството по несъстоятелност срещу дружеството, по което пред ОС –
Силистра се води т.д.н. № 18/2016г. Вземането на ищците е включено в приетия от
синдика и неоспорен Допълнителен списък с приети вземания обявен в ТР по
партидата на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, на 17.12.2017г. Приетите
вземания на двамата ищци се основават на постановеното на 09.12.2015г. Решение
№ 954, по т.д. № 1696/2014г. по описа на ОС – Варна, влязло в законна сила на
19.10.2017г. и представляват присъдени в тяхна полза съдебни разноски. В този
смисъл съдът приема, че коментираните вземания са възникнали на 19.10.2017г.,
когато решението за присъждането им е влязло в сила, и от който момент е
възникнало приетото в производството по несъстоятелност вземане на ищците срещу
„Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, легитимиращи ги, като кредитори на
дружеството. От справката в ТР може да се установи, че двамата ищци са
предявили и други вземания основани на твърдени договори за заем отпуснати от
тях в лично качество на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, датирани преди
прехвърлителната сделка – предмет на настоящото производство. Тези вземания са
включени в потвърдения от съда по реда на чл. 692 от ТЗ, съставен от синдика на
„Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, Списък на неприети вземания обявен в
регистъра на 07.12.2017г. По настоящем този списък не е отменен или допълнен по
реда на чл. 695 от ТЗ. На съда е служебно известно, че ищците са предявили
искове по реда на чл. 694 от ТЗ, по които е образувано т.д. № 40/2018г. на ОС –
Силистра, което и по настоящем е висящо и неприключило с влязло в сила решение.
Изложената
до тук фактология не се оспорва от страните.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СТЕ може да се
установи, че към 12.11.2015г., приблизителната пазарна стойност на процесният
недвижим имот представляващ павилион за търговски услуги с идентификатор
10135.1508,217.1.17, с площ от 7 кв.м.ведно и със съответните идеални части от
общите части на сградата е била на стойност 3558.84лв. /три хиляди петстотин
петдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки/.
От
допълнителното заключение на вещото лице изготвило назначената от съда СТЕ може
да се установи, че към 12.11.2015г., приблизителната пазарна стойност на 102
кв.м. /сто и два/ квадратни метра от идеалните части от общия парцел на
сградата е на процесния недвижим имот представляващ павилион за търговски
услуги с идентификатор 10135.1508,217.1.17, е била на стойност 18454
/осемнадесет хиляди четиристотин петдесет и четири/ лева.
От
показанията на вещото лице изготвило назначената и приета от съда СТЕ събрани в
открито съдебно заседание може да се установи, че предмет на оценка е павилион
построен с минимални разходи върху част от съсобствено дворно място. Според
експерта дворът на имота е около 20 /двадесет/ квадратни метра и именно в него
е изграден процесният павилион. Идеалните части – от общото дворно място –
предмет на коментираната прехвърлителна сделка според експерта влизат под
построената масивна сграда различна от павилиона и реално тези идеални части
макар и предмет на продажба не могат да се използват от собственика си тъй,
като са употребени и се намират под чужда сграда. В тази връзка вещото лице
пояснява, че определената от него приблизителна пазарна стойност на процесните
102 кв.м. /сто и два/ квадратни метра от идеалните части от общия парцел от
18454 /осемнадесет хиляди четиристотин петдесет и четири/ лева реално не
кореспондира с действителната стойност на тези идеални части тъй, като същите
не са във владение и не могат да се ползват от собственика си. С тези
обстоятелства експертът обяснява, че цената на идеалните части от парцела
въобще не следва да се взима предвид при оценката на имота, което го е
мотивирало да не я включи в първоначално изготвеното от него заключение.
Видно
от представеното от ищците Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/20.11.2018г. издадено от Община Варна /лист № 28 от делото/
данъчната оценка на процесния имот през 2018г. е била на обща стойност от
14888.40 лв. /четиринадесет хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и
четиридесет стотинки/ представляваща сбор от 7634.20лв. /седем хиляди
шестстотин тридесет и четири лева и двадесет стотинки/ за павилион и 7254.20
лв. /седем хиляди двеста петдесет и четири лева и двадесет стотинки/ за 102 кв.м.
/сто и два/ квадратни метра от идеалните части от общия парцел. Тази сума -
14888.40 лв. /четиринадесет хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и
четиридесет стотинки/ е приета от съда за цена на иска и върху нея е определена
платената от ищците държавна деловодна такса за основните искове по ЗЗД. От
представеният още с исковата молба Нотариален акт № 141, том II, рег № 4404, дело № 357/2015г. на
нотариус № 205 от НК, /лист 6/ може да се установи, че данъчната оценка на
продавания имот и идеални части, към него момент е била общо в размер на
16007.80лв., а платената продажна цена в размер на 9500 /девет хиляди и
петстотин/ лева.
От правна страна:
Съдът
намира двата основни иска за процесуално недопустими за разглеждане по следните
съображения:
Несъмнено
предявените главни искове, свързани с прогласяване на недействителността на
разпоредителни сделки на длъжника и установяване на вещните мy права върху
разпоредените имоти, имат характер на искове за попълване на масата на
несъстоятелността. Всеки иск чието уважаване би довело до увеличаване или
съхраняване на масата, има характер на иск за попълване по смисъла на чл. 620,
ал. 5 от ТЗ.
B
настоящият случай главните искове за попълване на масата на несъстоятелността
са предявени от кредитор, поради което, дори и същите да бъдат уважени,
решението би имало действие само в отношенията между ищеца, от една страна, и
ответниците, от друга страна, но не и в отношенията между последните и
останалите кредитори на несъстоятелността. За разлика от специалните искове по
Глава четиридесет и първа на ТЗ, които освен от синдика, могат да бъдат
предявявани и от всеки кредитор (чл. 649, ап. 1 от ТЗ), и по които решението
има действие и за останалите кредитори (чл. 649, ал. 5 от ТЗ), решенията по предявени
от кредитори искове по чл. 26 от ЗЗД, вр. с чл. 124 от ГПK, не разпростират
действието си и спрямо останалите кредитори. По изложените съображения, искове
за попълване на масата на несъстоятелността, извън посочените в чл. 649, ал. 1
от ТЗ, независимо от конкретната им разновидност, могат да се предявят
единствено от длъжника, представляван от синдика /арг. чл. 658, ал. 1, т. 7 от TЗ/.
Кредиторите в производството по несъстоятелност не са активно процесуално
легитимирани да водят самостоятелно искове за попълване на масата на
несъстоятелността, основани на общите разпоредби на чл. 26 от ЗЗД, и чл. 40 ЗЗД.
Няма
спор, че всеки кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност
имa правен интерес от съдебно установяване на нищожността на прехвърлителните
сделки на длъжника и от съдебно установяване на неговите вещни пpaвa. B
производството по несъстоятелност обаче попълването и съхраняването на масата нa несъстоятелността е правомощие на синдика. Бездействието мy легитимира
кредиторите с приети вземания да предявят единствено специалните отменителни
искове, предвидени в чл. 649, ал. 1 от ТЗ. Във всички останали случаи
бездействието не поражда самостоятелни процесуални права за кредиторите, a само
правата да ангажират отговорността на синдика със специалните средства и по
специалния ред, предвидени в производството по несъстоятелност.
B
този смисъл са и Определение № 60267 от 13.07.2021г. на BKC по ч. т. д. №
639/2021г., I т. о., ТК, и Определение № 1 от 04.01.2022г. по ч.т.д. №
20213001000707 по описа на АС – Варна за 2021г. последното постановено по
искове по напълно идентичен казус със същите ищци имащи за предмет имот –
съседен на настоящия.
Съдът
намира за допустим предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 649 от ТЗ, във вр. с чл. 135 от ЗЗД, по следните причини:
Специалният
Павлов иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 135 от ЗЗД, има за предмет правни
действия, разкриващи общи признаци на противоправността, характерни и за иска
по чл. 135 от ЗЗД, но за разлика от него е
основан
и на накърняване масата на несъстоятелността. Процесуална
предпоставка за предявяването му е
наличието
на висящо производство по несъстоятелност срещу длъжника – и прието вземане на ищеца в него
по чл. 693 от ТЗ, към момента на предявяването на иска от кредитор при
бездействие на синдика. От представените с допълнителната искова молба писмени
доказателства /листи 99 и 100/ и извършена служебна справка в ТР водим при АВ
съдът установи, че с Определение № 193 от 16.05.2018г. постановено по т.д.н. №
18/2016г. на ОС – Силистра е одобрен съставения от синдика по несъстоятелността
Допълнителен списък № 1, с който са приети вземанията на Л.К.У. и Н.А.У., срещу
„Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, дължими на основание разноски по т.д. №
1696/2014г. на ВОС. С това ищците са конституирани, като кредитори в
производството по несъстоятелност срещу „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД,
което производство и по настоящем е висящо пред ОС – Силистра.
Със
създадената изрична специална уредба на иска по чл. 135 от ЗЗД, свързан с
производството по несъстоятелност, с измененията на чл. 649 ТЗ от 28.02.2013 г.
(ДВ, бр. 20/2013г.) е регламентиран преклузивен едногодишен срок за
предявяването му. В тази връзка е и направеното от ответниците възражение
основано на обстоятелството, че производството по несъстоятелност срещу „Авмор
– Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, е открито на 14.03.2016г., с постановяването на
решение по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, а настоящото производство е инициирано на
16.10.2018г. Ответниците намират, че е изтекъл преклузивния срок регламентиран
в хипотезата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ, и молят съда да прекрати производството
по отношение на предявения в условията на евентуалност иск. За да се произнесе
по въпроса съдът съобрази задължителните указания дадени с ТР № № 2 от
13.07.2020г. на ВКС по т. д. № 2/2018г., ОСТК, докладчик съдията Костадинка
Недкова, според което началният момент на течението на срока по чл. 649, ал. 1,
изр. 1-во от ТЗ, при открито с решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, производство по
несъстоятелност е обявяването в търговския регистър на решението за
възобновяване по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, тъй като с него за първи път се
назначава синдик в производството по несъстоятелност. Законодателят предвижда
само в хипотеза на начално спиране на производството едновременно с откриването
му по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, срокът по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, да започва да тече
от вписването в ТР на възобновяване на производството, тъй като до тогава е
нямало легитимирано лице /синдик/ да предяви исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ. В
настоящият случай производството по несъстоятелност срещу „Авмор – Шипинг енд
трейдинг“ ЕООД, е открито именно с постановеното на 14.03.2016г. Решение № 36
постановено по т.д.н. № 18/2016г. на ОС – Силистра, по реда на чл. 632, ал. 1
от ТЗ, с което решение производството по делото е спряно. Производството по
делото е възобновено с Решение № 87 от 17.10.2017г., с което е назначен и
временен синдик на дружеството. Именно от този момент съобразно указанията
дадени с ТР № № 2 от 13.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2/2018 г., ОСТК, започва
да тече и едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ. Ето защо и
предвид обстоятелството, че исковата молба по настоящото дело е входирана на
16.10.2018г. в канцеларията на ОС – Силистра съдът намира, че преклузивния
едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, не е бил изтекъл, което обуславя
допустимостта на предявения в условията на евентуалност иск.
Разгледан
по същество съдът намира предявения в
условията на евентуалност иск за неоснователен по следните причини:
За да бъде
уважен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, следва да се докаже наличието на следните
три предпоставки: На първо место да бъде установено по несъмнен начин, че
ищецът е бил кредитор на ответника към момента на сключване на атакуваната
сделка, като за това качество не е необходимо съдебно установяване на
вземането. На второ место, че атакуваната сделка уврежда интересите на този
кредитор и на трето место, длъжникът, а при възмездните сделки и приобретателят
да знаят, че увреждат кредитора.
Както бе
установено и коментирано по – горе към настоящият момент ищците са кредитори на
„Авмор
– Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, от 19.10.2017г., когато е влязло в сила Решение №
954 от 09.12.2015г. постановено по т.д. № 1696/2014г. по описа на ОС – Варна, а
договорът за покупко продажба на недвижим имот обявяването на чиято
недействителност е предмет на настоящото производство е сключен под формата на
нотариален акт на 13.11.2015г. Ето защо съдът приема, че вземането на ищците
легитимиращо ги, като кредитори в производството по несъстоятелност срещу
ответника „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, не е било възникнало към момента
на атакуваната в настоящото производство прехвърлителна сделка, което пък
обуславя липсата на първата изискуема предпоставка за уважаване на иск по чл.
135 от ЗЗД. Действително както бе коментирано по горе, ищците са предявили и
други вземания освен приетото – вземания предмет на все още висящо
установително производство възникнали по техни твърдения преди 13.11.2015г., но
оспорени от длъжника. Липсата на яснота относно действителността на
коментираните вземания и възможността те да не бъдат съдебно установени
мотивира съда да не приема тази предпоставка в ущърб на ищците.
Според
правната доктрина – „Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически
акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване
на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворяването на кредитора, включително извършено отчуждаване,
опрощаване, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг и др“.
Изискването
за наличие на другата предпоставка – знаене за увреждането от страна на страните
по сделката е факултативно и се обуславя от това дали същата е възмездна или
не.
Както
бе установено продажната цена определена между страните и платена от купувача
на продавача е в размер на 9500 /девет хиляди и петстотин/ лева, а определената
от вещото лице приблизителна продажна цена е в размер на 3558.84лв. /три хиляди
петстотин петдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки/ за обекта –
павилион и 18454 /осемнадесет хиляди четиристотин петдесет и четири/ лева, за
идеалните части от съсобствения парцел върху, който е разположен. Данъчната
оценка на имота /павилион и идеални части/ в деня на атакуваната сделка е била
в размер на 16007.80лв. /шестнадесет хиляди седем лева и осемдесет стотинки/, а
през 2018г. в размер на 14888.40 лв. /четиринадесет хиляди осемстотин осемдесет
и осем лева и четиридесет стотинки/. Така установеното мотивира съда да приеме,
че не е налице увреда на кредиторите, като и твърдяната от ищците
несъпоставимост на насрещните престации, като размер. На лице е продажба между
търговски дружества продавача, от които има за предмет на дейност включително и
„покупка, проектиране, менажиране, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с
цел продажба или ползване“. В този смисъл сделката има характер на търговска
продажба чиито условия се определят от текущата търговска конюнктура и
финансовата стратегия на всеки търговец, а най – вече от конкретната търговска
стойност на всеки обект на продажба. В тази връзка съдът обсъди данните
установени от заключението на вещото лице изготвило назначената СТЕ, според
която стойността на обекта павилион е 3558.84лв. /три хиляди петстотин петдесет
и осем лева и осемдесет и четири стотинки/, а стойността на идеалните части от
парцела макар и формално да е определена на 18454 /осемнадесет хиляди четиристотин
петдесет и четири/ лева, реално няма тази стойност защото собственикът може да
се ползва само от съвсем малка част от полагаемите му се 102 кв.м.. Това е така
защото самият обект повилион заема едва 7 /седем/ квадратни метра, и като се
изключат няколко свободни квадратни метра от двора цялата останала плащ
представляваща идеални части от съсобствения парцел остава под друга сграда
построена в него и реално не може да се ползва.
Съобразявайки
изложеното съдът приема, че продажната цена на имота – предмет на обсъждане не
може да се приеме за прекомерна и не води до извод за несъпоставимост на
насрещните престации на купувача и продавача по сделката.
По
отношение на ищцовият довод за липса на представителна власт – респективно на
съгласие у законният представител на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, към
момента на коментираната продажба съдът съобрази текста на чл. 7 ал. 1 и чл. 8 от ЗТРРЮЛНЦ. Становището на съда е обусловено от разпоредбата на чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която вписаното обстоятелство се смята, че е станало
известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването, а разпоредбата
на чл. 8 от ЗТРРЮЛНЦ постановява, че заличаването на вписването има действие
занапред, като в защита интересите на третите добросъвестни лица в нормата на чл.
10, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, е предвидено, че те могат да се позоват на вписването до
момента на заличаването му, дори ако вписаното обстоятелство не съществува. По
тези съображения съдът приема, че за периода от 11.08.2014г. до 06.11.2017г.
действията извършени от Андрий Корочанский, като управител на „Авмор – Шипинг
енд трейдинг“ ЕООД, са породили действие спрямо всички трети добросъвестни лица
включително и досежно коментираните правоотношения. В този смисъл е и разпоредбата
на чл.
141, ал. 6 от ТЗ, и
формираната съдебна практика, като например Определение № 343 от 23.07.2021 г.
на ВтАС по в. ч. гр. д. № 289/2021г.; Решение
№ 1217 от 18.12.2014 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1655/2014г.
Неоснователно
е и твърдението, че процесната сделка чиято отмяна се търси е сключена между
свързани лица. Правното съдържание на понятието „свързани лица“ досежно
отношения между търговци е дефинирано в пар. 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, и съдържа
изчерпателно изброени хипотези, които не са били налице при сключването на
атакуваната сделка макар законният представител на дружеството продавач да е
бил пълномощник на законния представител на дружеството купувач.
По
изложените съображения съдът намира предявения в условията на евентуалност иск
по чл. 649 от ТЗ за недоказан, което го мотивира да го отхвърли, като
неоснователен.
Изходът
от делото обуславя неоснователността на ищцовото искане за присъждане на
деловодни разноски, а липсата на такова от страна на ответниците мотивира съда
да не се произнася по този въпрос.
На
назначения от съда особен представител на „Авмор – Шипинг енд трейдинг“ ЕООД,
следва да се изплати възнаграждение в размер на внесения депозит.
Водим от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете
на Л.К.У., род. на ***г. и Н.А.У., роден на ***г., двамата с постоянен адрес
Руска федерация, Ленинградска област, гр. Сертолово, ул. „Благодатна", дом
2, предявени чрез адвокат И.В. ***, в качеството му на пълномощник, със съдебен
адрес:***, съда да постанови решение, с което да приеме за установено и обяви
за нищожни на някое от алтернативните основания чл. 26, ал. 1, пр. З, ал. 2,
пр. 2 от ЗЗД, или евентуално недействителни между страните по сделката на
основание чл. 40 от ЗЗД, като сключени във вреда на представляваните, договора
за продажба на недвижим имот находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Освободител“ № 9Б,
представляващ павилион за търговски услуги с идентификатор 10135.1508,217.1.17,
с площ от 7 кв.м. при граници: на същият етаж -10135.1508.217.1.2, под обекта
-няма; над обекта - 10135.1508.217.1.3, построена в имот с идентификатор
10135.1508.217, както и 102 кв.м. идеални части от ПИ 10135.1508.217, целият с
площ от 400 кв.м., при граници: 10135.1508.189; 10135.1508.218; 10135.1508.265,
извършена с Нотариален акт № 3, том LXX, дело №14763/15г., дв.вх. рег. № 26365
от 13.11.2015г. на Служба по вписванията- Варна, между „Авмор Шипинг енд
трейдинг“ ООД и „Ви Енд Ви Пропърти Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна,
бул. „Цар Освободител“ № 9, представлявано от ВАЛЕРИЙ ВОЛСКИЙ, като приеме, че същите
не са породили правни последици и вещно-транслативен ефект чрез прехвърляне на
собствеността, като „Ви Енд Ви Пропърти Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, не е
придобило права на собственост върху описаните имоти.
ОТХВЪРЯ иска
на Л.К.У., род. на ***г. и Н.А.У., роден на ***г., двамата с постоянен адрес
Руска федерация, Ленинградска област, гр. Сертолово, ул. „Благодатна", дом
2, чрез адвокат И.В. ***, в качеството му на пълномощник, със съдебен адрес:***,
съда да обяви за недействителни спрямо кредиторите в производството по
несъстоятелност по т.д. н. № 18/2016г. на ОС – Силистра продажбата на недвижими
имоти находящи се в гр. Варна, ул. „Цар Освободител“ № 9Б, павилион за търговски
услуги с идентификатор 10135.1508.217.1.17 с площ от 7 кв.м. при граници: на
същият етаж -10135.1508.217.1.2, под обекта -няма; над обекта -
10135,1508.217.1.3, построена в имот с идентификатор 10135.1508.217 , както и
102 кв.м. идеални части от ПИ 10135.1508.217, целият с площ от 400 кв.м., при
граници: 10135.1508.189; 10135.1508.218; 10135.1508.265, извършена с нотариален
акт № 3, том LXX, дело №14763/15г., дв. вх. рег.№26365 от 13.11.2015г. на
Служба по вписванията- Варна, като увреждащи кредиторите в производството по
несъстоятелност, с която се намалява имуществото на несъстоятелното дружество,
на основание чл. 647 т. 3 и т. 6 от ТЗ., представляващи възмездна сделка, при
която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен
срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността и сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е
свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок.
На особения представител на „Авмор –
Шипинг енд трейдинг“ ЕООД, адв. Н.П. да се изплати възнаграждение в размер на
300 /триста/ лева от внесения за целта депозит.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:…………